Р Е Ш Е Н И Е

№178

гр.Плевен, 11 Април 2014 год.

Административен съд – Плевен, І-ви състав, в открито съдебно заседание на седми април, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Калина Пецова

При секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 131 по описа за 2014 година на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от Директора на Професионална гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев”, град Плевен И.Й. срещу Заповед № РД-12-123/01.03.2013г. на Заместник кмета и главен архитект на Община Плевен арх. Т. И..

Жалбата е оставена без движение за внасяне на държавна такса от страна на жалбоподателя и депозиране на посочени от съда документи.

С молба от 14.02.2014г. жалбоподателят е депозирал по делото документи, вкл. такъв за внесена държавна такса. С писмо, рег. № 504/17.02.2014г. Кмета на Община Плевен е депозирал по делото преписката.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и се иска отмяната й, с оглед следното: С оспорената Заповед № РД-12-123/01.03.2013г. на Заместник кмета и главен архитект на Община Плевен арх. Т. И. е наредено Директора на Професионална гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев” да предприеме действия по премахване на сграда с площ 23.75 кв.м., използвана като склад, находяща се в УПИ І, кв. 378 по плана на град Плевен, с административен адрес град Плевен, ул. „Димитър Константинов” №21, като е определен едномесечен срок за изпълнение. Срещу заповедта било подадено възражение от 14.03.2014г., като същото не е препратено до Административен съд Плевен. Във възражението се сочело, че сградата не е собственост, нито се ползва от страна на жалбоподателя. Твърди се, че заповедта е нищожна, като страдаща от толкова съществен порок, който води до нейната невалидност.

Твърди се, че ПГОТ „Христо Бояджиев” Плевен не е собственик на сградата, от където следва, че същата не може да бъде годен адресат на заповедта, предвид следното:

Правомощията на Общината досежно контрола върху негодни за ползване или застрашаващи сигурността сгради и строежи били разписани в нормата на чл. 195 от ЗУТ. Съгласно чл. 195, ал. 6 от ЗУТ „Кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят.” Съгласно цитираната от органа норма на чл. 196, ал. 3 от ЗУТ „Строежите се поправят, заздравяват или премахват от собствениците за тяхна сметка в срок, определен в заповедта на кмета на общината по чл. 195, ал. 4, 5 или 6. Когато строежът създава непосредствена опасност за здравето или живота на гражданите, кметът на общината допуска предварително изпълнение на заповедта. Премахването на строежи се извършва след одобряване на план за управление на строителни отпадъци по чл. 11 от Закона за управление на отпадъците.” Изведен е извод за нищожност на заповедта , поради съществено противоречие с материалноправна норма, тъй като текстът поставя изрично и императивно изискване адресат на заповедта за премахване да бъде само и единствено собственик на сградата, какъвто училището твърди, че не е.

Сочи, че в административната преписка било установено, че сградата е държавна собственост съгласно АДС № 4218/05.03.2007г. /стар АДС № 798/25.04.1950г. При съпоставка между двата акта обаче се установявало, че процесната сграда е описана само в стария, а не и в новия АДС. Сочи, че УПИ, описан в АДС от 2007г. и училищната сграда са публична държавна собственост, като са предоставени само за управление на училището. Извън това твърди, че повече от 20 години процесната сграда не се ползва от училището. Счита, че съобразно чл. 25 от ЗДС училището има ангажимент само по поддържането и ремонта на сградите, предоставени му за управление, но не и за събаряне е премахване. В случая обаче сградата не е предоставена и за управление, доколкото не фигурира в АДС, както и не се ползва от училището.

Сочи, че на 08.01.2014г. е получила заповед № РД-12-1131/27.12.2013г., с която – поради неизпълнение на процесната по настоящето дело заповед – е разпоредено действия по премахване на сградата да бъдат извършени от „Трансстрой Плевен” ЕООД.

Моли за прогласяване на нищожността на заповедта.

Жалбата е постъпила в съда чрез административния орган, който е изложил становище за недопустимост на жалбата, като просрочена.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от Директора на Професионална гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев” град Плевен и с адв. А. при ПлАК с редовно пълномощно. Моли жалбата да бъде уважена по изложените в същата съображения. Представя подробни писмени бележки, като претендира и направените разноски по списък.

Ответникът по жалбата – Заместник Кмет на Община Плевен се представлява от юрк В. с пълномощно по делото. Оспорва жалбата, моли заповедта да бъде оставена в сила. Представя писмени бележки.

Административен съд Плевен, първи състав, въз основа на събраните доказателства по делото и при съобразяване с разпоредбите на закона, намира, че жалбата е допустима за разглеждане, при съобразяване на следното:

Заповедта е издадена на 01.03.2013г., и получена от училището на 11.03.2013г. Не се спори и се доказа по делото, че срещу същата е депозирано възражение от Директора на училището с вх. № ТСУиС -943-35-1/14.03.2013г., т.е. три дни след узнаването за заповедта, следователно в рамките на законоустановения 14-дневен срок. Възражението не е изпратено до Административен съд Плевен, а напротив – върху него има поставена резолюция „ Възражението е основателно. Безспорно сградата е с неустановена собственост и следва да се премахне от Община Плевен”. По изрично запитване на съда от Община Плевен по делото е постъпил отговор, от който е видно, че същите не считат, че така направената резолюция представлява оттегляне или анулиране на акта. (л. 74 по делото). Нещо повече, видно от данните по делото, че е издадена последваща Заповед № РД12-1131/27.12.2013г., която е мотивирана от неизпълнението на оспорената в настоящия процес заповед и разпорежда продължаване на процедурата чрез възлагане на изпълнението на избран изпълнител за сметка на настоящия жалбоподател. По тези съображения, съдът намира, че заповедта е оспорена в срок и към момента няма данни производството по нея да е прекратено, поради което оспорването се явява допустимо. Същото е извършено от адресата на заповедта, което е юридическо лице по смисъла на Закона за народната просвета, за което се представиха данни по делото(заповед на Министъра на образованието, обн. ДВ); и се представлява от Директора на училището, който има надлежно качество да представлява същото, по аргумент от чл. 37 и сл. от ЗНП. Като съобрази тези данни и при наличие на правен интерес, съдът намира жалбата за допустима.

Същата се явява и основателна по същество, при съобразяване на следното:

За изясняване на релевантните по делото факти, към същото бяха приобщени административната преписка по издаване на оспорената заповед, досието на акта за държавна собственост на училището, предоставен от Областен управител Плевен и извлечение от баланса на училището за 2013г. По делото бяха изслушани и свидетелски показания относно ползването на процесната сграда.

Въз основа на изяснените по делото факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Заповедта е издадена в рамките на правомощията на Заместник Кмет и главен архитект на Община Плевен, оправомощен със Заповед № РД-10-1757/12.12.2012г. , действала към процесния период, приложена на лист 69 по делото.

Заповедта съдържа мотиви и диспозитив, с оглед което отговаря на изискванията за форма на административните актове.

При издаване на същата са допуснати съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяната й, при съобразяване на следното:

Със своя заповед № РД-12-799/27.06.2012г. Заместник Кмета на Община Плевен е назначил комисия от служители на общинската администрация, от РЗИ и от ИЗ(ЗН) в ОУПБЗН Плевен, която да извърши проверка на състоянието на описани в същата заповед обекти. В т. предпоследна на заповедта процесната сграда е описана като „сграда, собственост на Техникум по облекло”. С писмо, рег. №ТСУиС-02.07.2012г. директорът на Професионална гимназия по облекло и текстил е уведомен, че на 06.07.2012г., в изпълнение на посочената заповед, ще бъде извършен оглед на сградата, за което е необходимо да бъде осигурено присъствието на представител на училището. Съставен е констативен протокол №11/06.07.2012г. от извършения оглед, в т.12 от който е отразено, че е направен оглед на сграда, собственост на Техникум по облекло, съгласно АДС № 798/1950г., която не е отразена в новия АДС № 4218/2007г. Установено е, че същата е масивна едноетажна сграда с площ от 23.75 кв.м., служи за склад , като един от зидовете се е разцепил и се оформила голяма пукнатина. Направен е извод, че сградата е опасна за живота и здравето на гражданите, вредна е в санитарно-хигиенно отношение и не може да се заздрави, поради което в следва да се премахне в хипотезата на чл. 196, ал.2 от ЗУТ. В протокола е посочено, че огледът е извършен в присъствието на директора на училището, като липсва подпис на лицето върху същия. Констативният протокол е изпратен на училището едва със заповедта за премахване с писмо от 04.03.2013г. В тази връзка е издадена и оспорената в настоящето производство заповед № РД-12-123/01.03.2013г., с която е разпоредено директорът на училището да предприеме действия за премахване на сградата в едномесечен срок.

При тези данни съдът намира, че не е спазена процедурата, разписана в разпоредбите на ЗУТ относно установяването на сгради, опасни за здравето на гражданите и вредни в санитарно-хигиенно отношение. Съгласно чл. 196, ал. 1 и ал.2 от ЗУТ, състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината. Комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат.

В процесния случай липсват доказателства, че е изслушано становището на заинтересованите страни. Както се посочи, липсва подпис, възражение или каквото и да е становище на директора или друг представител на училището, като само е отбелязано, че същият е присъствал по време на огледа. Протоколът е връчен на адресата почти година по-късно – едновременно със заповедта за премахване.

При тези обстоятелства съдът намира, че се касае за съществено нарушение, поради следното: Видно от възраженията на Директора срещу заповедта, спорът от материалноправна гледна точка се свежда не до това дали сградата е годна за ползване, респ. дали подлежи на събаряне, а до това – чия собственост е същата и за чия сметка следва да е събарянето, което би дало отговор на въпроса и кой следва да е неин адресат. Няма данни в хода на производството до издаване на заповедта, считано от съставяне на КП – т.е. в периода от 07.06.2012г. до 01.03.2013г. такива сведения да са търсени и събирани, както и да е изслушано становището на представител на училището. Ако това беше сторено, би могло да се стигне до различен резултат, като адресатът на заповедта, съобразно установената собственост , можеше да е друго лице. Именно последното се явява критерий относно степента на същественост на нарушението, с оглед което съдът приема, че такова е налице.

При издаване на заповедта е допуснато и нарушение на материалния закон.

По делото се установи, че се касае за сграда, находяща се в град Плевен УПИ І, кв. 378, с административен адрес град Плевен, ул. „Димитър Константинов” № 21, представляваща масивна едноетажна сграда с площ от 23.75 кв.м., актувана с АДС № 798/1950г. Няма спор още, че същата не е актувана с АДС № 4218/2007г., с който са преактувани имотите, предоставени на Професионална гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев”, град Плевен. От приобщените по делото доказателства се установява следното:

С АДС № 789/25.04.1950г. на основание чл. 2 от Закона за държавните имоти и чл. 2 от правилника за приложението му е актуван имот- стара масивна двуетажна сграда – училище от 600 кв.м.; стара масивна сграда на ІІ етаж – трапезария от 54.25 кв.м.; нова масивна сграда – склад от 23.75 кв.м. и дъсчен клозет от 16 кв.м., застроени в дворно място от 2 607 кв.м, находящи се на ул. „Д. Константинов” с посочени граници. В графа „предоставени права” е посочено, че имотът се ползва от Първа прогимназия. Във връзка с необходимостта от преактуване на имота като публична държавна собственост на основание чл. 10, ал.2 от Закона за народната просвета, с писмо, рег. № 395/18.09.2001г. Областен управител Плевен е изискал от Директора на техникум по облекло информация относно броя на сградите, ползвани от училището, като в същото е посочено, че в паспорта на училището в раздел 02 „информация за училищните сгради, помещения и оборудване” е записана само основната сграда, построена през 1915г. С писмо, вх. № 2486/23.02.2007г. при Областна администрация Плевен са представени документи във връзка с преактуването, от които е видно, както следва: Сградата на училището (не се спори, че Професионална гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев” е правоприемник на Техникум по облекло, което се доказва и от приложените заповеди за преобразуване л. 65, 66, 67 по делото) се намира в УПИ І, кв. 378 по плана на града, монолитна, двуетажна с площ от 743 кв.м. и е построена през 1915г. Другата сграда, собственост на училището, посочена в представената документация се ситуира в к-с „Сторгозия” в град Плевен и не е предмет на производството. Двете сгради са включени в баланса на училището, приложен към досието на АДС към 2006г. (прил. на листи 106 и 107 по делото). В така представения баланс няма заведени други сгради. В паспорта на училището ( Техникум по облекло) за учебната 1999/2000г. (л.99 и 100) също е записана само сградата, построена през 1915 г. В тази връзка е съставен и АДС № 4281/05.03.2007г., с която на името на училището е актувана сграда, построена през 1915 г. с площ от 743 кв.м. върху УПИ с площ от 1220 кв.м. В новия АДС липсва процесната постройка от 23.75 кв.м.

От представената от Агенция по геодезия, картография и кадастър Плевен преписка при Община Плевен, изискана на 21.03.2013г. – след издаване на процесната заповед – е видно, че в кадастъра на името на училището са отразени три имота – единият е отразен като терен и е с № 56722.660.756; както и две сгради с номера № 56722.660.756.1 – в размер от 750 кв.м. и 56722.660.2 – в размер от 25 кв.м., като отделен е въпроса,че представената в преписката скица касае имот 56722.660.757, който е съседен на този, собственост на училището. В хода на делото беше представена заповед № КД-14-15-339/14.10.2013г. на Началник СГКК Плевен, с която е одобрено частично изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на град Плевен, от която е видно, че имот с 56722.660.756.2 – сграда в размер от 25 кв.м. се заличава като собственост на настоящия жалбоподател и в собственост на същия в процесния имот са отразени само имоти с №№ 56722.660.756 – земя и № 56722.660.756.1 . сграда в размер на 750 кв., което е в съответствие и с представения документ за собственост – АДС №4218/05.03.2007г. , вписан в Служба по вписванията при ПС Плевен с № 4090, т. .VІІІ, № 196/07.03.2007г.

От представеното извлечение от баланса на училището за 2013г. ( л. 89-92 вкл.) е видно, че процесната сграда не е включена в баланса на училището.

По делото е представен и АОС №31783/19.02.2001г. , с който е актуван терен, съставляващ парцел ХІІ от 1043 кв.м., в кв. 378 по плана на града. Видно от приложената скица на Община Плевен, както и от приложената скица от СКГГ-Плевен, този имот съответства на имот по кадастрален № 56722.660.757 – т.е. не е идентичен с имота, върху който е ситуирана процесната сграда.

От изложените факти се установява както следва: На първо място, описаната в заповедта сграда, подлежаща на премахване, не се установи да съществува в нито един от приложените графични документи – нито в скицата, изготвена от Община Плевен, нито в извадката от кадастралната карта. Същата е описана в заповедта като „сграда, държавна собственост съгласно АДС № 4218/05.03.2007г. (стар 798 /1950г.) , находяща се в УПИ І, кв. 378 по плана на град Плевен с административен адрес ул. „Димитър Константинов” №21.” Посочено е още „Съгласно АДС сградата е предоставена за управление на Професионална гимназия по облекло и текстил град Плевен..” За сградата е посочено, че е в размер на 23.75 кв.м. Така посочените факти не бяха доказани в хода на делото от страна на ответника. Не се доказа наличие изобщо на сграда с посочения размер , а такава с цитирания АДС№4218/2007г. не е актувана на училището. С оглед горното, липсва яснота относно предмета на заповедта – доколкото липсва яснота коя сграда именно е описана в мотивите й, респ. подлежи на премахване. Описанието на същата почива на цитирани документи , приложени по делото (АДС4218/2007т), в които такава сграда липсва.

Извън това, дори да се приеме, че има яснота кой е обекта на заповедта – сграда с посочен административен адрес и в размер от 23.75 кв., то основно условие за законосъобразност на заповед по чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ е това, разпореденото премахване да е възложено на собственика на сградата. По делото се доказа несъмнено, че жалбоподателят Професионална гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев”, град Плевен не е собственик на така описаната страда.

Училището като юридическо лице е създадено чрез преобразуване, на основание чл. 10, ал. 5 от Закона за народната просвета със Заповед на Министъра на образованието №РД-14-79/05.07.2001г., обн. ДВ, бп. 76/2001г., като се създава от СПТУ по текстил Плевен и Техникум по облекло Плевен. Със същата заповед на новообразуваното ЮЛ се придава в собственост сградата на СПТУ по текстил Плевен, находяща се в к-с Сторгозия, град Плевен, която не е предмет на заповедта и производството. Тази сграда и основната сграда, бивша собственост на Техникум по облекло ( единствено актувана като сграда с АДС № 4218/2007г.) се водят и в баланса на училището. Доказа се още, че сградата – бивш склад - не се ползва от училището, съобразно изслушаните свидетелски показания.

С оглед горното, съдът приема, че заповедта е издадена и в противоречие с материалния закон, тъй като – дори да беше установено коя сграда е именно предмет на производството ( което съдът приема, че не е сторено), то възлагане на премахването й от страна на Общината може и следва да бъде в тежест единствено на собственика. Последното следва еднозначно от прочита на разпоредбите на чл. 195, ал. 5 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ, в които хипотези е водено и процесното производство.

При тези съображения, съдът приема, че заповедта е издадена при нарушаване на процедурата, което е довело до непълно и неточно изясняване на относимите факти и при неправилно приложение на материалния закон, доколкото на жалбоподателя е възложено извършването на премахване в качеството му на собственик на сграда, каквото качество се установи, че последният няма.

По изложените съображения, заповедта следва да бъде отменена, а в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени претендираните и направени по делото разноски в размер от 225 лева, представляващи внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водено от горното и на основание чл. 146, т. 3 и 4 от АПК вр. с чл. 195, ал. 5 и чл. 196, ал. 3 и по аргумент за обратното от чл.15, ал. 7 от ЗУТ, както на основание и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба от Директора на Професионална гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев”, град Плевен И.Й. Заповед № РД-12-123/01.03.2013г. на Заместник кмета и главен архитект на Община Плевен арх. Т. И..

ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛЕВЕН да заплати в полза на Професионална гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев”, град Плевен сумата от 225 лева (двеста двадесет и пет) лева, представляващи направени разноски по делото.

Решението не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: