Р Е Ш Е Н И Е

№ 53 / 24 Януари 2014г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, втори касационен състав, в публично заседание на десети януари, две хиляди и четиринадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ЮЛИЯ ДАНЕВА

СНЕЖИНА И.

Секретар: М.К.

Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Данева касационно административно дело №1130 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 1035/08.11.2013г., постановено по НАХД № 2002/2013г. Плевенският районен съд е отменил Наказателно постановление № 225А/03.08.2012г. на Началник 02 РУП към ОДМВР-Плевен , с което на Д.Д.Я. *** , за нарушение по чл.27, ал. 6 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, и на осн. чл. 45 от с.з. е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за това,че на 26.06.2012 г. е сключил трудови договори с лицата Д. Л. П., Л. П. П. и Д. П. П. на 28.03.2012г. и до 16. 05.2012 г. в качеството му на изпълнителен директор на „Тибор” ЕАД Плевен не е предприел необходимите мерки да уведоми писмено в 14-дневен срок от сключването на трудовите договори компетентния орган, издал лиценза или извършил регистрацията, чрез директора на съответната ОД на МВР, на чиято територия се извършва дейността, в случая ОД на МВР-Плевен.

Така постановеното решение е обжалвано от ОД на МВР-Плевен с доводи за противоречието му с материалния закон. Касаторът твърди, че в хода на съдебното производство е установено, че датата 26.06.2012 г. , отразена в АУАН и НП е датата на констатиране на нарушението- деня на проверката, извършена от служители на ОДМВР. От приложените доказателства се установява, че трудовите договори са сключени на 28.03.2012 г. и законодателят е определил в какъв срок е следвало да бъде уведомен компетентния орган, а датата 16.05.2012 г. в конкретния случай няма отношение към наложеното наказание. Счита, че е налице яснота при формулиране на нарушението в НП и правото на защита не е нарушено. Навежда доводи за точно спазена процедура при съставяне и връчване на АУАН и при издаване на НП. Счита за правилно ангажирана административнонаказателна отговорност на Я. в качеството му на управител на дружеството, при условията на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН. Моли да бъде отменено решението и да бъде потвърдено наказателното постановление.

Ответникът, в подаден писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. Ст. И. оспорва жалбата. Счита, че решението е правилно и законосъобразно. Твърди, че Районният съд основателно е приел, че в НП е допусната неяснота досежно задължителния реквизит от неговото съдържание, а именно: неяснота във формулировката на нарушението, което е имало за последица нарушаване правото на защита. Навежда доводи и за неяснота в какво качество Я. е привлечен към отговорност, като привличането на управителя е в противоречие с нормата на чл. 27, ал. 6 от ЗЧОД. Моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено съдебното решение.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 63,ал.1,пр. последно от ЗАНН, касационното обжалване на решението на Районния съд, постановено по жалба срещу наказателното постановление се извършва по реда на глава дванадесета /чл. 208- чл. 228 вкл./от Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 218 от АПК очертава предмета на касационната проверка, като с ал. 2 вменява на касационния съд задължение да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

От служебно извършената проверка на допустимостта на обжалваното решение, настоящият съд установи, че наказателното постановление- предмет на обжалване в производството е връчено на наказаното лице на 11.07.2013г./л. 6 от делото на РС/. От поставения върху жалбата щемпел с входящ номер във Второ РУП при ОДМВР-Плевен, е отбелязано, че същата е подадена на 31.07.2013 г.

Съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено нарушението в 7-дневен срок от връчването му. Този срок е указан и в наказателното постановление.

От така установените факти следва, че срокът за обжалване на НП, връчено на нарушителя на 11.07.2013 г. е изтекъл на 18.07.2013 г. /четвъртък, присъствен ден/. Жалбата е подадена на 31.07.2017 г.,след изтичане на законоустановения и указан срок, при наличие на вече влязло в сила наказателно постановление, поради което се явява недопустима за разглеждане.

Като е разгледал недопустима поради просрочването й жалба, Районният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а образуваното дело- да бъде прекратено.

Водим от горното, и на осн. чл.221, ал. 3 от АПК , във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. последно от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 1035/08.11.2013г., постановено по НАХД № 2002/2013г. на Плевенския районен съд и прекратява производството по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.