Р E Ш Е Н И Е

№ 158

гр.Плевен, 26.03.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети март, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател:Полина Богданова-Кучева

Членове: Калина Пецова

Снежина Иванова

При секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно дело № 129 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 26/16.01.2014г., постановено по НАХД № 2611 по описа за 2013г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление (НП) № 1683/24.06.2013г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР - гр.Плевен, с което на Й.Й.Г. ***, за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ и на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.

Срещу решението е подадена касационна жалба от ВНД Директор на ОД на МВР Плевен, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен поради нарушение на материалния закон – неправилно приложение на закона и постановен при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че неправилно РС Плевен се е позовал на преклузивния срок по чл. 34 от ЗАНН. възраженията се свеждат до това, че административнонаказващият орган (АНО) е установил нарушението и е издал оспореното наказателно постановление в рамките на сроковете, указани в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Твърди се, че в конкретния случай била приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, доколкото ;ипсата на застраховка се установявало от справка от “Гаранционен фонд”. Моли за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на НП № 1683/24.06.2013г.

По делото е постъпила писмена защита от процесуален представител на касационния ответник, в която са развити подробни съображения за приложимостта на чл. 40 от ЗАНН и неоснователността н а касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът Областна дирекция на МВР - Плевен, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът – Й.Й.Г. редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства касационната жалба е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното:

С оспореното НП № 1683/24.06.2013г. е ангажирана отговорността на Й.Г. за това, че на 02.907.2012г. като собственик на л.а.”Шкода” с рег. № ЕН 9662 АТ няма сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност”, валидна към момента на проверката. Посочено е, че Г. е нарушил чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ и на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ му е наложена глоба в размер на 400 лева. За да отмени последното РС Плевен е приел, че била нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, т.к. акта за установяване на административно нарушение (АУАН) бил съставен при отсъствие на свидетели, присъствали на извършването или установяването на нарушението. На следващо място съдът посочил, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на Г. е било извършено на 02.07.2012г., а акта бил съставен на 12.06.2013г., с което по същество бил пропуснат преклузивния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Решението на РС Плевен е правилно и следва да бъде потвърдено. Изводите на районния съдия по отношение приложението на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН са в унисон с константната практика на Административен съд Плевен и се споделят изцяло.

Неоснователни са възраженията направени в касационната жалба. Видно от доказателствата по делото нарушението е установено чрез техническо средство – трафик видео система № 5. От приложената на л. 35 от делото приложение към преписка от 31.01.2013г. се установява, че л.а. с рег. № ЕН 9662 АТ на 02.07.2012г. в 11.18.00 часа на място с географски координати EL 24,12,9409 и NL 43,30,9961 е извършил нарушение № 1 – няма застраховка ГО. Въз основа именно на това доказателствено средство е образувано административнонаказателното производство и след установяване на действителния собственик на л.а рег. № ЕН 9662 АТ е съставен АУАН № 1683/12.06.2013г. Тук е мястото, където следва да се посочи, че няма равнозначност между изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки и официалните документи, който по арг. от чл. 11, от ЗАНН във вр. с чл. 93, т. 5 представлява документ, издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция. Последният има обвързваща съда и органите на държавно управление доказателствена сила, докато веществените доказателствени средства служат за възпроизвеждане е производството на други доказателства или на други доказателствени средства (арг, чл. 105 от НПК) и нямат предварително определена доказателствена сила (арг. чл. 14, ал. 2 от НПК). Ето защо, доколкото не са ангажирани свидетели по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН е следвало да се подходи по реда на чл. 40, ал. 3 от с.з., като АУАН № 1683/12.06.2013г. се състави в присъствието на двама свидетели, като изрично се подчертае това им качество.

С оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че не се споделя становището на РС Плевен за изтекъл преклузивен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Според последната разпоредба не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Настоящият състав намира, че в конкретният казус не е изтекъл едногодишния срок от датата на извършване на нарушението, която е 02.07.2013г. В случая нарушителят не е бил известен, което се установява от водената кореспонденция между АНО и вписания в масивите на АИС КАТ като собственик на л.а рег. № ЕН 9662 АТ Красимир Енев Стойчев. От друга страна собственика на лекия автомобил и касационен ответник обективно е създал пречки за установяването на извършителя на нарушението по чл. 259, ал. 1 от КЗ, т.к. не е изпълнил задължението си по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП да уведоми службите на МВР за придобито МПС.

Независимо от последното РС Плевен е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26/16.01.2014г., постановено по НАХД № 2611 по описа за 2013г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.