РЕШЕНИЕ № 68

гр. Плевен, 5 Февруари 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар М.К. и с участието на Йорданка Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 1127 по описа на съда за 2013 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на 208 и сл. от АПК

Образувано е по касационна жалба на Общинска служба „Земеделие” /ОСЗ/ - Искър, против решение № 142/11.10.2013 г. на Районен съд на гр. Кнежа, постановено по гр. дело № 1/2013 г., с което е отменен като незаконосъобразен отказа на Началника на ОСЗ – Искър, обективиран в писмо изх. № 145/16.08.2012г., да допусне до участие в производство по чл. 37в от ЗСПЗЗ М.Н.М. ***, като ползвател на земеделски земи в землището на гр. Искър.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение като неправилно и необосновано. Касаторът сочи, че при постановяване на първоинстанционното решение, съдът не е взел под внимание, че първичните договори, въз основа на който се предоставя земеделска земя от ВК „Възраждане 2002” в несъстоятелност на М.М. не отговарят на правния режим на чл. 18 от Закона за аренда в земеделието и Наредба № 6 от 18.02.2000 г. /публикуван в ДВ, бр. 18 от 07.03.2000 г./, тъй като в своята работа ОСЗ се ръководи от правните разпоредби на двата нормативни акта, като по силата на същите договорите с наемодателите на ВК „Възраждане 2002” в несъстоятелност са изтекли през 2009 г. и в регистрите на службата няма вписани анекси за тяхното продължаване. Счита, че първоинстанционният съд не е изследвал законността на представения анекс към договора за наем между ВК „Възраждане 2002” в несъстоятелност и М.М. с нотариална заверка на подписите от 22.07.2010 г., тъй като към тази дата правомощията на г-н В. Й. като председател на кооперацията са отнети с Решение № 90/28.06.2010 г., постановено по т.д. № 75/2010 г. на РС – Плевен и са били възложени на временния синдик адв. А. С., поради което след тази дата кооперацията има нов процесуален представител. Сочи, че в решението си първоинстанционният съд не е изследвал и анализирал всички представени и приети по делото доказателства: декларации подадени до ОСЗ – Искър от други арендатори и собственици, касаещи идентични имоти с тези, посочени в Анекса за пренаемане на земеделски земи между ВК „Възраждане 2002” в несъстоятелност и М.М.; не е взет предвид и регистъра по чл. 74 от ППЗСПЗЗ за правно основание, както и пълните истории на имотите. Моли оспорваното решение да бъде отменено.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Ответникът – М.Н.М., редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат С. И. от САК. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а наведените в нея обстоятелства - като недоказани, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно обосновано, постановено в изискване с материалния закон и процесуалните права и в съответствие на практиката на АС и ВАС. Излага подробни мотиви за неоснователността на възраженията на касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че с оглед доказателствата и разпоредбите на закона решението на РС Кнежа следва да бъде отменено и касационната жалба следва да бъде уважена.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, но по съображения различни от наведените.

За да отмени оспорения административен акт обективиран в писмо изх.№ 145/ 16.08.2012г., РС Кнежа е приел, че същият е необоснован и незаконосъобразен с оглед разпоредбата на чл. 146 от АПК – издаден е не в изискуемата форма и в нарушение на административно-производствените правила.

За да достигне до този извод, РС Кнежа е приел, че жалбоподателят М.М. е наемател на земеделска земя в землището на гр. Искър и ползва общо 454 имота. От същите 16 бр. били заявени с декларация № 102/30.07.2013г. от друг земеделски производител – В. Т., както и други 24 бр. имоти, който били пренаети с договори за наем, вписани в Служба по вписванията опри РС Плевен. Съдът установил още, че жалбоподателят, настоящ касационен ответник е подал декларация с вх. № 136/ 31.07.2012 год. по чл. 70, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската година от 01.10.2012 год. до 01.10.2013 год и е декларирал в срок пред ОСЗ – Искър, че ползва земеделски земи в землището на същия град съгласно договори за пренаемане и анекс към тях. С писмо вх.1173/ 12.06.2013 год. от ОЗС – Искър по делото било представено заявление от М.М. за участие в споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ, с приложени към заявлението опис на имоти за участие в масиви за ползване в землището на гр.Искър за стопанската 2012 год. – 2013 год. От последното РС Кнежа направил извод, че такова е подадено, макар и да не е било входирано по надлежния ред. При тези данни по делото и след анализ на приложимите разпоредби, съдът е направил извод, че доколкото жалбоподателят е ползвател, представил е декларация и заявление, то за действащия в условията на обвързана компетентност административният орган е възникнало задължението да допусне жалбоподателя – ползвател до участие в разпределението на ползване и евентуално впоследствие му бъде разпределена земеделска земя, т.нар. „бели петна”.

При тези съображения РС Кнежа отменил оспореното писмо с изх. № 145/16.08.2012г. на ОСЗ-Искър.

Решението на РС Кнежа е неправилно.

С жалба вх. № 1232/30.08.2012г. подадена пред Административен съд Габрово, М.Н.М., действащ лично и като земеделски производител е оспорил отказ на началника на ОСЗ гр. Искър да допусне същия да участва в сключването на споразумението по чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2012г. - 2013г. С уточняваща молба вх. № 1300/24.09.2012г. е преповторен предмета на обжалване, като е допълнено, че оспореният отказ е обективиран в писмо изх. № 145/16.08.2012г. на ОСЗ – Искър. С Определение от 18.02.2013г. РС Кнежа е приел, че е сезиран с иск за отмяна на изричен отказ на началника на ОСЗ – Искър, обективиран в писмо изх. № 145/16.08.2012г. да регистрира жалбоподателя за участие в процедура по чл. 37б от ЗСПЗЗ.

Правилно е становището на РС Кнежа, че ползвателите на земеделски земи подават декларации по чл. 37б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Декларацията е по образец и съдържа законово предвидени приложения. Вярно е, че Общинските служби по земеделие има задължение да регистрират представените договори за наем, аренда и съвместна обработка на земята. Производството по регистрация е напълно формално и не допуска органа, който извършва регистрацията – съответната ОСЗ, да откаже извършване на предписаното административно действие, освен в изрично посочените случаи. ОСЗ няма правомощие да решава чие е правото на ползване, доколкото същата не притежава правораздавателна власт арг. чл. 117 от КРБ.

Тук е мястото обаче, където следва да се направи разграничение между декларацията по чл. 37б от ЗСПЗЗ и заявлението по чл. 70 от ППЗСПЗЗ. Декларирането на ползваните имоти е предпоставка за участие в споразумението по чл. 37в от ЗСПЗЗ, доколкото според чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ в срока по чл. 2 (до 31.07. на текущата година) ползвателите могат да подадат в общинската служба по земеделие заявление за участие в споразумение по чл. 37в с приложен към заявлението опис на имоти за участие в масиви за ползване, съгласно регистрираните в общинската служба по земеделие договори и/или документи за собственост. Последното ще рече, че за да се участва в споразумението по чл. 37в от ЗСПЗЗ е необходимо да бъдат представени документи за собственост (отнася за собствениците на имоти) или имотите да са били регистрирани в ОСЗ (отнася за наематели и арендатори). Същото се извлича и от разпоредбата на чл. 70 от ППЗСПЗЗ, където е уредена възможността ползвателите на земеделски земи да подават в общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите заявление за участие в споразумение за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ. В заявлението се посочват имотите, ползвани на правно основание съгласно регистрираните в общинската служба по земеделие договори, и/или документи за собственост, с които ползвателят желае да участва в масиви за ползване по споразумение. Заявлението се подава в срок до 31 юли (преди изменението ДВ, бр. 52/2012г. – до 31 май) лично или чрез пълномощник по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните, и важи за следващата стопанска година като при възможност заявлението се представя и на магнитен носител.

Анализът на цитираните разпоредби сочи, че декларирането на имоти от собствениците/ползвателите им, начинът им на трайно ползване за съответната стопанска година, както и заявяването на желание за включване в споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ е строго формална дейност, която се осъществява чрез подаване на декларация, съответно заявление по утвърден образец.

От доказателствата по делото е установено, че М. е подал декларация с вх. № 136/31.07.2012г. по чл. 70, ал. 2 от ППЗСПЗЗ с която е декларирано, че ползва земеделски земи в землището на гр. Искър по сключени договори за наем и анекс, които е приложил към декларацията. Имотите са подробно индивидуализирани в приложения към заявлението. Не се спори, че М.М. не е собственик на имотите по декларацията. С изх. № 145/16.08.2012г. на ОСЗ Искър по същество е отказана регистрация на декларация с вх. № 136/31.07.2012г., като са изложени съображения в 4 точки. От последните се извежда, че мотиви за отказа е неустановеност на правата на М. върху заявените земеделски земи. Началникът на ОСЗ действа при условията на обвързана компетентност и не може да откаже да приеме декларация по чл. 37б от ЗСПЗЗ. Според разпоредбата, собствениците се легитимират със съответния акт за собственост и в декларацията посочват формата на стопанисване и начинът на трайно ползване на земите. Ползвателите на земеделски земи обаче са длъжни да представят в общинската служба по земеделие копие от договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земята. Идеята на законодателя е да има яснота кой и въз основа на какви права ползва земеделската земя. В изречение трето на чл. 37б, ал. 1 от ЗСПЗЗ е посочено изрично кога не се извършва регистрация - когато за имот се представят повече от един невписани в службата по вписванията договори, т.е когато е налице спор за материално право. Щом представените доказателства относно правата на ползвателя от външна страна водят до извод, че правото му може и да не съществува, административният орган може да откаже регистрация. В конкретният случай се е случило точно това. Земеделският производител не е изпълнил условията на закона, а именно да е представил в ОСЗ копия на договори за наеми, на които основава правата си. Вярно е, че с декларацията са представени два броя договори за пренаемане на земеделска земя (л. 30 – 33) и анекс към тях (л. 21-29), но първичните договори за наем, т. е. сключените между ВК “Възраждане” 2002 и собствениците на земеделски земи не са представени. Последните са необходими, т.к. ОСЗ може да извърши единствено формална проверка на документите за наличието на действителни права върху имотите, но не и да решава спорове. Като не е представил първичните договори за наем, настоящият ответник по касация сам е препятствал административния орган да извърши регистрация. В случая, ОСЗ е извършила проверка в регистрите си и е намерила, че правата на М.М. не са установени по безспорен начин, поради което е отказала регистрация. ОСЗ няма компетентност да се произнася, дали правата по първичните договори за наем между ВК “Възраждане” 2002 и собствениците на земеделски земи, които са срочни и в тях изрично пише в т.8 изр. ІІ, че „ изменението на договора не може да засяга уговорения срок” са съществуващи след изтичането на този срок и са надлежно прехвърлени към М. чрез двата негови договора и анекс с ВК “Възраждане” 2002. Това е въпрос от областта на облигационното право, на който отговор може да даде съда, компетентен да разглежда граждански спорове. При това фактическо положение, отказът на ОСЗ да регистрира настоящия ответник по касация по преда на чл. 37б от ЗСПЗЗ е правилен, съответства на събраните доказателства и закона.

Действително налице са процесуални нарушения, установени от РС-Кнежа, при издаването на писмо с изх. № 145/16.08.2012г. на ОСЗ Искър, но те не могат да бъдат определени като съществени, тъй като и ако не бях допуснати резултата би бил същия.

По гореизложените съображения касационният състав намира, че писмо с изх. № 145/16.08.2012г. на ОСЗ Искър е правилно като резултат, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Като е достигнал до изводи, различни от настоящите, РС Кнежа е постановил неправилен съдебен акт, който не е съобразен с материалния закон и доказателствата по делето.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 142/11.10.2013 г., постановено по гр. дело № 1 по описа на Районен съд на гр. Кнежа за 2013 г. и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалба на М.Н.М. *** срещу писмо с изх. № 145/16.08.2012г. на Общинска служба „Земеделие”, гр. Искър.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.