РЕШЕНИЕ

№ 192

град Плевен, 16.04.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. КАЛИНА ПЕЦОВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар А.П. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 126/2014 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП Велико Търново, офис – гр.Плевен, чрез пълномощник юрк. М. Ж., срещу решение № 27 от 16.01.2014 г. на Районен съд – гр. Плевен /РС/, постановено по нахд № 2373/2013 г. с доводи, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че в мотивите си първоинстанционният съд е приел, че обжалваното наказателно постановление /НП/ е издадено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Счита, че доводите на съда са неоснователни и неправилни. Твърди, че съдът неправилно е приел, че административно-наказващият орган незаконосъобразно е привлякъл към отговорност жалбоподателя под санкционната разпоредба на чл. 355, ал.1 от КСО, а според съда проложимата санкционна разпоредба е тази на чл. 355, ал. 2 от КСО. Посочва се, че отговорност за внасяне на осигурителни вноски и подаване на декларация обр.1 в конкретният случай е на самоосигуряващото се лице-К.. Навеждат се доводи, че административно-наказващият орган правилно е привлякъл под отговорност жалбоподателя под санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 от КСО, явяваща се по-благоприятна за нарушителя. Счита се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че административно-наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Посочва се, че се касае за формално нарушение, а то по своята същност представлява нарушение, в чийто фактически състав отсъства вредата, поради което доводи, подкрепящи приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, мотивирани с липсана на вреда са неотносими към предмета на спора. Навеждат се доводи, че конкретното нарушение не може да бъде определено като маловажно и изложените съображения могат да бъдат релевантни само във връзка с индивидуализацията на наложената санкция с оглед размера й, но не и като изключващи я.Моли да бъде отменено решението на Районен съд гр. Плевен.

В съдебно заседание касаторът - ТД на НАП Велико Търново, офис – гр.Плевен, се представлява от юрк. Н. М., която поддържа изцяло касационната жалба. Моли да се отмени постановеното първоинстанционно решение, като се потвърди издаденото наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Ответникът – Т.И.К., не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 72054-F067551/03.09.2013 г., издадено от директора на офис-Плевен при ТД на НАП-В. Търново, с което на Т.И.К. *** за това, че като самоосигуряващо се лице, не е изпълнил задължението си да подаде декларация обр. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. в законоустановения срок-нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., на основание чл. 53, във връзка с чл. 27 и чл. 3, ал. 1 от ЗАНН и чл. 355, ал. 1, във връзка с чл. 5, ал. 4 и ал. 6 от КСО във връзка с § 3 от ПЗР на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., е наложена административна санкция глоба в размер на 50 (петдесет) лв.

За да отмени НП, РС е приел, че се потвърждава фактическата обстановка, изложена в НП, като Т.И.К. като самоосигуряващо се лице не е подал Декларация Образец 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. на МФ, изм. и доп. ДВ, бр. 103/2012 год. в сила от 01.01.2013 год., в законоустановения срок до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят данните. Отразено е че за месец април 2013 год. срокът за подаване е 25.05.2013 год., а декларацията е подадена в офис Плевен при ТД на НАП В. Търново чрез лицензиран пощенски оператор с дата на пощенското клеймо – 04.06.2013 година и обработена с протокол вх. № 153581303591614/04.06.2013 год.

За да отмени НП, РС е посочил, че нарушението е неправилно квалифицирано, като неподаването в срок на Декларация Образец 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. на МФ е нарушение на чл.355, ал.2 от КСО. РС е установил, че е налице и съществено процесуално нарушение, доколкото АУАН е съставен след отправена покана, при неявяване на лицето, но поканата за съставяне на АУАН е до друго лице – ЕТ “Томи – Т.И.”, а АУАН е съставен срещу физическото лице Т.И.К.. Освен това РС е приел, че преди да пристъпи към привличане към отговорност, наказващият орган е следвало да прецени тежестта на нарушението, като това не е извършено, а в настоящия случай нарушението е маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН. На тези основания е отменил НП.

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. Разпоредбата на чл.355, ал.1 от КСО до промяната, публикувана в ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., е предвиждала административнонаказателна отговорност за всеки, който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4, чл. 6, ал. 8, чл. 7, чл. 8, ал. 2, т. 1 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, като единственото предвидено наказание е било „глоба” от 50 до 500 лв., независимо от вида на субекта на нарушението-дали е физическо лице, ЕТ и юридическо лице. Тази отговорност е обхващала както изобщо неизпълнението на задължението за деклариране, така и неподаването на съответните отчетни документи в срок. С изменението на разпоредбата на чл.355, ал.1 от ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) е регламентирана отговорност както за физическите лица, които не са търговци, така и за едноличните търговци и юридическите лица в случаите на нарушаване разпоредбите на  чл. 5, ал. 4, чл. 6, ал. 8, чл. 7, чл. 8, ал. 2, т. 1 и чл. 158 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им. С изменението на нормата, освен, че е разширен  обхвата на административнонаказателно отговорните лица, е предвидена отговорност и за нарушения на чл. 158 от КСО, които до този момент не са били криминализирани.

Рразпоредбата на чл.355, ал.2 от КСО до изменението е санкционирала единствено субектите, които съставят  документ с невярно съдържание или предоставят неверни данни по чл. 5, ал. 4 с цел да избегнат плащането на задължителни осигурителни вноски. Със същото изменение на кодекса, в сила от 01.01.2010 год., е обособена и изведена от общия текст на нормата на чл.355, ал.1 от КСО отговорността за неизпълнение на общото задължение за недеклариране на определени обстоятелства в срок в самостоятелен състав на нарушение, наказуем именно по чл.355, ал.2 от КСО. Логическият анализ на волята на законодателя, предвид регламентираните размери на санкции по ал.1 и ал.2 на текста, налагат обоснования извод, че по ал.1  регламентацията обхваща случаите изобщо на неизпълнение на съответното предвидено задължение, при което са предвидени по-високи санкции, а във  втория-неизпълнение на същите тези задължения в установените срокове, за което е предвиден по-нисък размер на санкция. Последното е логично с оглед на факта, че в случаите на забавено изпълнение, все пак е налице изпълнение, макар и след установените за това срокове, докато при хипотезата на ал.1 тежестта и укоримостта на  пълното неизпълнение на задължението е по-голяма.

Ето защо, касационната инстанция намира, че с изменението на КСО (ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.),  разпоредбата на чл. 355, ал. 2 е допълнена именно, като отговорността за неизпълнение в срок на нормативно установените задължения е диференцирана и обособена като отделен състав на нарушение. Този факт не се променя от последващото изменение на чл.355, ал.1 КСО, извършено с ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., доколкото с него отпада отговорността за нарушения по определени разпоредби на КСО - чл. 7, чл. 8, ал. 2, т. 1 и чл. 158, както и по отношение разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, но неподаването в срок на изискуеми декларации остава в хипотезата на чл.355, ал.2 КСО, която разпоредба не е променена при това изменение на кодекса. Следователно, посоченотов АУАН и в НП деяние съдържа признаците на състава на чл. 355, ал. 2, предл. 4 от КСО, поради което административно наказващият орган незаконосъобразно е привлякъл към административно наказателна отговорност К. под санкционната разпоредба на чл.355, ал.1 от КСО.

Според настоящият състав в конкретния случай К. е подал информацията по смисъла на чл.5, ал.4 от КСО, но със закъснение, поради което изпълнителното деяние на нарушението е  неподаване в срок на декларация с данните по чл.5, ал.4 от КСО, за което се предвижда наказание в санкционната разпоредба на чл.355, ал.2 от КСО.

Твърдението, че лицето е привлечено по по-благоприятната за него норма на чл.355, ал.1 е по причина непознаване на закона. Съгласно разпоредбата на чл.355, ал.1 размерът на глобата по отношение на физическите лица, които не са търговци, е по-малък от размера, предвиден в чл.355, ал.2 по отношение на физическите лица, действащи от името на ЕТ и юридически лица /ЮЛ/. Това е логично, доколкото физическите лица, когато действат от името на ЕТ или ЮЛ, следва да носят по-тежка отговорност, тъй като ангажират съответния ЕТ или ЮЛ. В случая обаче, лицето Т.И.К. явно е регистрирано като ЕТ, доколкото от приложената покана за съставяне на АУАН същият е поканен в качеството му на ЕТ “Томи – Т.И.”. По тази причина чл.355, ал.1 КСО е неотносима за него като физическо лице по причина, че същият е регистриран като ЕТ. По отношение на поканата за съставяне на АУАН, настоящият състав на съда отбелязва, че К. не е надлежно поканен, което се установява от приложената покана /л.31 от първоинстанционното дело/, както правилно е отбелязал РС. В касационната жалба няма никакви твърдения за редовна покана за съставяне на АУАН, отправена до привлеченото към отговорност лице.

Основателно е само възражението на касатора, че нарушението не е маловажно. В този смисъл съдът поддържа практиката си, посочена в цитираното в касационната жалба решение № 95/07.03.2011 г. по касационно административно дело № 43 по описа за 2011година. С оглед неправилната квалификация на нарушението обаче и отправянето на покана за съставяне на АУАН до ненадлежно лице, решението на РС обаче следва да бъде оставено в сила на тези посочени в него основания.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 27 от 16.01.2014 г., постановено по нахд № 2373/2013 г. на Районен съд – гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.