Р Е Ш Е Н И Е

№ 44

гр.Плевен, 23 Януари 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на девети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №1126 по описа за 2013 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 171, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Г.К.К. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20385/24.10.2013 год. на Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР-Плевен, с която на К. на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка-изземване на свидетелство за управление на МПС.

В жалбата се възразява срещу издадената заповед. Твърди се, че в обстоятелствената част на заповедта са посочени 5 броя наказателни постановления, от които 4 са издадени и влезли в сила след момента на придобиване от страна на К. на свидетелството за правоуправление-23.07.2008 год., докато НП №80006/10.10.2007 год., с което са му отнети 16 к.т. касае наказание, което е наложено към момент, в който К. не е притежавал свидетелство за правоуправление и свързания с това контролен талон. Твърди още, че притежава удостоверение за преминато допълнително обучение и има законно право да възстанови до 1/3 от предвидените съгласно чл.158, ал.1, т.1 от ЗДП контролни точки. Моли заповедта да бъде отменена.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Ответникът по жалбата- Началник сектор ПП при ОД на МВР- Плевен в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора. В придружителното писмо, с което административната преписка е изпратена в съда, изразява становище, че от влезлите в сила НП, послужили като основание за издаване на заповедта, няма период от две години за възстановяването на контролни точки съгласно чл.158, ал.2 от ЗДП, а СУМПС е отнето на 31.08.2013 год. Моли съда да потвърди оспорената заповед.

Административният съд, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна-адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със Заповед №20385/24.10.2013 год. на Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР-Плевен, издадена на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, е иззето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, поради влезли в сила Наказателни постановления №№ 1149/30.07.2010 год.-8 к.т., 1743/18.08.2010 год.-3 к.т., 975/24.11.2011 год.-6 к.т., 8006/10.10.2007 год.-16 к.т., 246/04.04.2013 год.-6 к.т., с които на жалбоподателя са отнети всички контролни точки. Административният орган е приел, че съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП водач, на който са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е Началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Плевен, на когото са делегирани правомощия със Заповед рег.№ 854/11.03.2013 год. от Директора на ОД на МВР Плевен, да прилага със заповеди принудителните административни мерки по ЗДвП (л.16 от делото).

Заповед №20385/24.10.2013 год. е издадена и в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити , визирани в чл.59 от Административно процесуалния кодекс, включително фактически и правни основания за издаването й.

Приложената ПАМ кореспондира с формулираните в чл.171 от ЗДвП цели на мерките по глава VІ от ЗДвП-приложена е за осигуряване безопасността на движението по пътищата чрез отстраняване от участие в него на неизправен водач с множество нарушения по ЗДвП, както и за преустановяване на бъдещото им извършване.

Като основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл.171, т.4 от ЗДП. Цитираната разпоредба предвижда, че се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

При граматическо тълкуване на цитираните разпоредби за съда се налага извода, че материално-правните предпоставки за прилагане на този вид ПАМ са две: 1. Влезли в сила НП по ЗДвП, въз основа на които са отнети всички контролни точки на водача и 2. Неизпълнено от страна на водача задължение за връщане на свидетелството за управление. Посочените две материални предпоставки следва да са налични едновременно, за да може законосъобразно да се пристъпи към прилагане на принудителната мярка.

Налице е неизпълнение от страна на водача на задължението за връщане на свидетелството за управление. По делото не се твърди, нито са представени доказателства водачът да е върнал доброволно свидетелството си за управление на МПС. В случая се касае за актуалното свидетелство за управление на МПС, което според данните в придружителното писмо на л.2 от делото е отнето на 31.08.2013 год., а не старото СУМПС, чийто срок на валидност е изтекъл на 14.03.2009 год. и което е било доброволно предадено от К. през 2007 год.

Налице е и другата предвидена в закона предпоставка за прилагане на ПАМ-отнети с НП всички к.т. на водача. По делото са приложени като доказателства всички издадени на жалбоподателя НП, посочени в оспорената заповед като основание за прилагане на ПАМ :

Едно от посочените в оспорената заповед наказателни постановления е № 8006/2007 год., издадено от Началника на ІІ РПУ Плевен, с което на К. са отнети 16 к.т. Същото е издадено на дата 10.10.2007 год.. Видно от справката , изготвена от сектор КАТ при ОД на МВР Плевен на л.33 от делото, жалбоподателят е получил 39 к.т. на дата 17.07.2008 год., т.е. след издаване на цитираното НП. Последното обаче е връчено на 12.06.2012 год., т.е. след като водачът е получил 39 к.т. НП е връчено редовно-лично на К., няма данни да е обжалвано и е влязло в сила 7 дни след неговото връчване. При тази хипотеза същото е годно основание за прилагане на ПАМ, защото съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Неоснователно е възражението в жалбата, че НП №80006/10.10.2007 год., с което на К. са отнети 16 к.т. касае наказание, което е наложено към момент, в който К. не е притежавал свидетелство за правоуправление и свързания с това контролен талон. НП е издадено на 10.10.2007 год. , а видно от приложения на л.31 Протокол, К. е предал доброволно свидетелството си за управление на МПС №236808761, на дата 23.10.2007 год.-следваща датата на издаване на НП.

С Наказателно постановление № 1149/30.07.2010 год., издадено от Началника на сектор ПП при ОД на МВР Плевен, на К. са отнети 8 к.т. Същото е надлежно връчено на жалбоподателя на 10.11.2010 год. лично срещу подпис, няма данни да е обжалвано, влязло е в законна сила, посочено е в оспорената заповед и е станало годно фактическо основание за прилагане на ПАМ.

С Наказателно постановление № 1743/18.08.2010 год., издадено от Началника на сектор ПП при ОД на МВР Плевен, на К. са отнети 3 к.т. Същото е надлежно връчено на жалбоподателя на 10.11.2010 год. лично срещу подпис, няма данни да е обжалвано, влязло е в законна сила, посочено е в оспорената заповед и е станало годно фактическо основание за прилагане на ПАМ.

С Наказателно постановление 975/24.11.2011 год., издадено от Началника на сектор ПП при ОД на МВР Плевен, на К. са отнети 6 к.т. Същото е надлежно връчено на жалбоподателя на 02.03.2012 год. лично срещу подпис, няма данни да е обжалвано, влязло е в законна сила, посочено е в оспорената заповед и е станало годно фактическо основание за прилагане на ПАМ.

С Наказателно постановление №246/04.04.2013 год., издадено от Началника на РУП Долна Митрополия, на К. са отнети 6 к.т. Същото е надлежно връчено на жалбоподателя на 29.05.2013 год. лично срещу подпис, няма данни да е обжалвано, влязло е в законна сила, посочено е в оспорената заповед и е станало годно фактическо основание за прилагане на ПАМ.

Следователно, на жалбоподателя с описаните в оспорената заповед наказателни постановления са отнети общо 39 контролни точки (8+3+6+16+6). Ето защо изчерпването на пълния лимит от 39 контролни точки за отчет на извършените нарушения на ЗДвП, налага извод за обоснованост на преценката на административния орган, че е осъществен състава на чл. 157, ал. 1 от ЗДП.

В чл. 157, ал. 1 от ЗДП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, контролните точки са наречени “контролни точки за отчет на извършваните нарушения“ и следователно законодателят ги е предвидил като средство за отчитане на установени нарушения. Контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление (чл. 3, ал.1 от Наредбата), а единствена възможност за евентуалното им възстановяване, е неговото успешно обжалване и отмяна на наложеното наказание. Следователно, при отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение. При липса на доказателства , че НП, с които за извършени нарушения на ЗДвП на К. са отнети всички контролни точки, са обжалвани и отменени, съдът приема, че цитираните и обсъдени по-горе в мотивите на настоящото решение НП са влезли в сила, което е абсолютна предпоставка за отнемане на контролни точки. Отнемането на контролни точки е релевантен факт, наличен и установен в настоящото производство, с чието проявление възниква публичното право на административния орган да приложи принудителна административна мярка, като изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършваното правонарушение.

Неоснователно е възражението за липса на фактическо основание за прилагане на ПАМ, поради обстоятелството, че К. е възстановил контролни точки, на основание  чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Доводът за така релевираното нарушение на материалния закон от страна на административния орган, жалбоподателят обосновава с факта, че е завършил успешно курс за допълнително обучение, и по този начин са му били възстановени контролни точки, чието наличие опровергава изводът за изчерпан лимит по Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП, броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи. Условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства (МПС) с цел частично възстановяване броя на контролните точки за отчет на извършваните нарушения и за осъществяване контрол по изпълнението на учебните програми за това обучение са определени в Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. В чл. 25 от наредбата е предвидено, че частичното възстановяване на контролните точки с 1/3 от първоначалния им брой се извършва от отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по местоотчет на водача след получаване на протокола за преминато допълнително обучение. Следователно, предвидено е служебно възстановяването на контролните точки от структурните звена "КАТ - Пътна полиция" по местоотчет на водача след получаване на протокола за преминато допълнително обучение. Възстановяването на контролните точки се отразява в автоматизираната информационна система на КАТ и на водача се предоставя информация за оставащите му контролни точки. В случая, видно от приобщените по делото писмени доказателства, налице е представеното удостоверение № 8/24.08.2013 год., издадено от ЕТ „С. К.” за преминато допълнително обучение съгласно чл.157, ал.3 от ЗДвП (л. 4 от делото), както и протокол за резултатите от проведено допълнително обучение.

За да възникне за органа задължение за сектор "Пътна полиция" по местоотчет на водача частично да възстанови контролните точки с 1/3, следва да е получен освен протокола за преминато допълнително обучение, още изпълнение на задълженията по чл. 190, ал. 3 от ЗДП-заплащане на наложените глоби по постановените НП. С определението за насрочване на делото на жалбоподателя е указано да представи доказателства платени ли са глобите по описаните в заповедта НП, но до приключване на съдебното дирене такива доказателства не са представени. Установява се от справката на л.33 от делото, че са платени само глобите по НП №№1149/30.07.2010 год., 1743/18.08.2010 год. и 246/04.04.2013 год. Не са платени глобите по останалите две наказателни постановления, посочени като фактически основания за издаване на заповедта –НП №№8006/10.10.2007 год. и 975/24.11.2011 год. Ето защо и при неизпълнение на задължението за заплащане на глобите по цитираните НП, за органа не възниква задължението за служебно частично възстановяване на контролните точки.

Следователно и при наличие на всички елементи от материално-правното съдържание, предвидено в чл.171, т.4 от ЗДвП, е налице основание за прилагане на ПАМ. Оспорената Заповед се явява законосъобразна по същество и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и 2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, VI състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба от Г.К.К. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20385/24.10.2013 год. на Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР-Плевен, с която на К. на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка-изземване на свидетелство за управление на МПС.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: