Р E Ш Е Н И
Е
№ 152
гр.Плевен, 24.03.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи
касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети март, две хиляди
и четиринадесета година, в
състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Калина Пецова
Снежина Иванова
При секретаря М.К. и с участието на
прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова
касационно административно-наказателно дело № 124 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 1163 от 21.12.2013 г., постановено по НАХД № 2244 по описа за 2013
г. на Районен съд гр. Плевен е потвърдено НП № ГВ-8/22.07.2013 г. на Началника
на Регионален отдел гр. Ловеч, на Главна дирекция „Надзор на пазара” на
Държавна дирекция за метрологичен и технически надзор, с което на ЕТ „Б. и
синове – Б.А.” с ЕИК 114006391, със седалище и адрес на управление гр. Плевен,
ул. „Заря” № 11, са наложени три имуществени санкции от по 250 лева, за
нарушение по чл. 52б, 52в и 52д от ЗТИП.
Срещу решението е подадена касационна
жалба от Б.А.А., в качеството си на управител на ЕТ „Б. и синове – Б.А.”, който
счита същото за неправилно. Приетото в мотивите на първоинстанционния съд, че
има разлика между глинен капак и керамична керемида счита за неправилно, тъй
като се касае за един и същ продукт с различни наименования. Сочи, че в съдебно
заседание е представен и приет документ, който е предявен и на служителя,
извършващ проверката при констатиране на нарушението и който е потвърдил, че
именно това е документа, който трябва да е сложен на видно място при продавания
продукт, но е заявил и че при липсата му върху продукта, то същият може да бъде
прибран от продавача и при поискване да бъде представен на проверяващите.
Твърди, че по време на проверката е бил постъпил планово в болница за
едноседмичен престой и е бил в невъзможност да представи нужната документация
на проверяващия обекта. Твърди, че по тези причини счита случая за маловажен,
тъй като нарушението не е ощетило потребителите, както и че въпросният документ
не е липсвал, но не е могъл да бъде представен веднага по независещи от него
причини.
Касаторът сочи, че съгласно чл. 93, т. 9
от НК „маловажен случай” е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата
или незначителността на вредните последици и с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
на обикновените случаи на нарушение от съответния вид, а съгласно разпоредбата
на чл. 28, б. „а” от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказания, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно
наказание. Касаторът счита, че преценката за „маловажност” следва да се прави
на база фактическите данни по конкретния казус – вид на нарушението, начин на
извършването му, вид и стойност на предмета му, вредните последици, степента на
обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат
същността и целите на административнонаказателната отговорност. Моли да бъде
отменено решението на първоинстанционния съд.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка: На 22.05.2013г. - по утвърден годишен план била
извършена проверка от служител на Регионален отдел град Ловеч на Главна дирекция
„Надзор на пазара" на Държавна дирекция за метрологичен и технически
надзор в търговски обект- склад, находящ се в град Плевен, бул. „Русе” №119,
стопанисван от ЕТ„Б. и синове- Б.А.”***. Проверката била извършена в
присъствието на Г. И. – заместваща продавачката в проверявания търговски
обект. При проверката било установено, че в обекта се предлагат глинени капаци,
върху чиято вътрешна част има трайно нанесен надпис „CERAMICS
HOUSE STRALJA.MADE IN BULGARIA”. Проверяващият служител приел, че продуктът е без
маркировка за съответствие „СЕ", тъй като такава липсвала върху
продуктите, върху прикрепен към тях етикет, върху опаковката или в
придружаващите документи, като целостта на опаковката не била нарушена. Наред с
това констатирал, че предлаганата стока е
без ЕО декларация за съответствие на български език, тъй като такава не
е била представена, както и че е без инструкция и/или указания за употреба на
български език. Свидетелят Г. И. казала, че не знае нищо за документите, звъннала
по телефона на Б.А., след което представила на проверяващата, която
провела телефонен разговор с него, в
който се установило, че А. е в болница, но по отношение на съпътстващите
проверения продукт документи не станало ясно дали такива придружават стоката.
Била дадена възможност до следващия работен ден след проверката да бъдат изпратени
от едноличния търговец на проверяващия документите, но такива били изпратени едва
след като до Б.А. била изпратена
поканата да се яви за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение. За направените констатации проверяващият служител попълнил формуляр данни за проверения продукт. В
съдебно заседание бил представен и приет документ, съдържащ маркировка за
съответствие, ЕО декларация за съответствие и инструкция за употреба на
български език, но за друга стока, произвеждана от същия производител, но не и
за проверения продукт, който не е бил придружен с тези документи в деня на
проверката- глинен капак. С писмо изх. № 67-00-4845/28.05.2013г. на Главна
дирекция „Надзор на пазара" на Държавна дирекция за метрологичен и
технически надзор, търговецът бил уведомен да се яви на 14.06.2013г. за съставяне на АУАН. Писмото било получено на 29.05.2013г., видно
от известие за доставяне № РS 5500 009LF22 до едноличния търговец.
Този факт не бил оспорен от жалбоподателя и в разписката нямало отбелязване,
положеният за получател подпис да е на лице, различно от адресата. В отсъствие
на едноличния търговец, в присъствие на двама свидетели бил съставен АУАН №
ГВ-8/14.06.2013г. затова, че в търговски обект на кооперацията се предлагало:
Глинен капак, върху чиято вътрешна част имало трайно нанесен надпис „CERAMICS
HOUSE STRALJA.MADE IN BULGARIA”, който бил без маркировка за съответствие
„СЕ" в нарушение на чл. 4б, т. 2 ЗТИП, вр.чл.5, ал.1 от НСИСОССП, без ЕО
декларация за съответствие в нарушение на чл. 4б, т. 3 ЗТИП, вр.чл.5, ал.1 от
НСИСОССП и без инструкция или указания
за употреба на български език /в нарушение на чл. 4б, т. 4 ЗТИП,
вр.чл.5,
ал.1 от НСИСОССП/. Съставения АУАН № ГВ-8/14.06.2013г. бил връчен лично на Б.А.,
в качеството му на представляващ търговеца на 05.08.2013г., като в тридневния срок
след връчването на акта не били депозирани писмени възражения по него. На
22.07.2013г., Началникът на Регионален отдел град Ловеч на Главна дирекция
„Надзор на пазара" на Държавна дирекция за метрологичен и технически
надзор, въз основа на АУАН № ГВ-8/14.06.2013г., издал наказателно постановление
№ ГВ-8/22.07.2013г. Наказателно постановление № ГВ-8/22.07.2013г. било връчено
на адреса на търговеца на 19.08.2013г.,
с известие за доставяне № 3100014819693, получено от Г. И., като качество й
на получател не е отбелязано. По тези съображения, съдът приел, че наказателното
постановление не е редовно връчено на търговеца, но последното следвало да се
преценява единствено в контекста на спазването на сроковете за упражняване
правото на жалба пред съд. Извел, че след като лицето надлежно е упражнило
правото си на жалба, правото му на защита не е нарушено. От приетата по делото заповед №
А-002/07.01.2013г. на Председателя на Държавна дирекция за метрологичен и
технически надзор съдът установил, че в качеството й на началник на Регионален
отдел Ловеч, на Главна дирекция „Надзор на пазара" В. Б. е оправомощена да издава наказателни
постановления по чл. 52б, 52в, 52г, 52д и чл. 56 ЗТИП, а от заповед №
А-198/20.05.2013г. на Председателя на Държавна дирекция за метрологичен и
технически надзор се установява, че в качеството й на инспектор при СЪЩИЯ отдел,
Г.
В.-В. е сред лицата,
определени да съставят актове за установяване на административни нарушения по
посочените разпоредби на ЗТИП.
Тази фактическа обстановка
съдът извежда след анализ на събраните по делото гласни и писмени.
При
така установените факти, съдът намерил следното от правна страна:
Наказателното
постановление било издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. АУАН бил
съставен, а наказателното постановление било издадено от длъжностни лица,
разполагащи с компетентността по чл. 58, ал. 1 и 2 ЗТИП. В качеството на
едноличен търговец Б.А. бил получил срещу подпис покана, да се яви за съставяне на АУАН. АУАН
№ ГВ-8/04.06.2013г., но поради неявяването АУАН бил съставен в отсъствието на
лицето при спазване на законовите изисквания..
Съдът
приел, че установените по делото факти са идентични на установените от
административно наказващия орган - към момента на проверката в търговския обект
на жалбоподателя не се намирали декларации за съответствие на предлаганите два
продукта, които са били без маркировка за съответствие „СЕ" /върху самите
тях, върху прикрепен към тях етикет върху опаковката или придружаващите ги
документи/ както и без инструкция и/или указания за употреба на български език.
Съдът
установил и посочил, че проверените глинени капаци попадат в обхвата на номенклатурата на
видовете продукти от Приложение № 1 към чл. 1, т. 2 от Наредбата за
съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните
продукти /НСИСОССП//, поради което
търговците били длъжни да предлагат на пазара същите продукти, само ако
последните са: с обозначено наименование и адрес на управление на производителя
и вносителя, с маркировка за съответствие или допълнителна маркировка, с
декларация за съответствие /в случаите, когато се изисква декларацията да
придружава продукта/, с инструкция и/или указание за употреба на български език
/чл. 4б, т. 1-4 ЗТИП/. Прието е още, че жалбоподателят има качеството на търговец
по смисъла на § 1, т. 10 ДР на ЗТИП, в който смисъл е адресат на задължение да
спазва изискванията на чл. 4б ЗТИП при предлагане на продукта глинен капак.
Едно
от задълженията на търговците било да предлагат продукти с маркировка за съответствие
/чл. 4б, т. 2 ЗТИП/, като правилата за нанасяне и графичното изображение на
маркировката за съответствие са определени с Наредба за маркировката за
съответствие /НМС/, издадена въз основа на чл. 24 ЗТИП. Съгласно чл. 6, ал. 1
от същата наредба, маркировката за съответствие се нанасяла върху продукта или
върху неговата табела с данни, а когато това е невъзможно, маркировката за
съответствие се нанася върху опаковката и върху съпровождащите продукта
документи. В случая съдът приел, че липсва нанесена маркировка за съответствие,
поради което продуктите се предлагат от търговеца в нарушение на чл. 4б, т. 2
ЗТИП. Такава липсвала върху продукта, както и върху съпътстващи продукта
документи. Правната уредба изисквала маркировка за съответствие не само да е
видима и четлива, но и леснодостъпна за длъжностните лица, които извършват
надзор на пазара, и за потребителите /чл. 7 НМС/, което е прието за неизпълнено
от страна на търговеца в проверения обект. Въз основа на горното, съдът приел,
че предлагайки глинените капаци в нарушение на чл. 4б, т. 2 ЗТИП,
жалбоподателят е осъществил състава на чл. 52б ЗТИП.
Относно
второто установено и санкционирано нарушение е прието следното: Търговците са
длъжни да предлагат продукти с декларация за съответствие в случаите, когато се
изисква декларацията да придружава продукта /чл. 4б, т. 3 ЗТИП/. Изискването за
придружаване на продукта от ЕО декларация за съответствие на български език
следва от чл. 5 НСИСОССП. Придружаването на продукта от декларацията за
съответствие означава последната да го съпътства физически от пускането му на
пазара до установяването му в крайния търговски обект. В случая глинените
капаци, предлагани в проверявания обект, не били придружени от ЕО декларации за
съответствие, тъй като такава не е била представена на проверяващия служител в
момента на проверката. До приключване на проверката такава не е била
представена на служителя на ДАМТН, който при извършване на наблюдението и
проверките може да посещава единствено местата, изчерпателно изброени по чл. 29
ЗТИП. След като в търговския обект на жалбоподателя не се били намирали ЕО
декларации за съответствие на глинените капаци е прието, че последните не са
били придружавани от такива декларации, поради което предлагането им е в
нарушение на чл. 4б, т. 3 ЗТИП и осъществява състава на чл. 52в ЗТИП.
По
третото нарушение: Съдът приел, че търговците са длъжни да предлагат продуктите
с инструкция и/или указания за употреба на български език /чл. 4б, т. 4 ЗТИП/.
Цитираната разпоредба ясно и недвусмислено сочела, че информацията за
употребата на продукта трябва да е обективирана словесно, чрез писмен текст
/при това на български език/, а не чрез пиктограма, рисунка или друг знак.
Ползването на пиктограми за предаване на информация се допускало по изключение,
при това в случаи, изрично предвидени в съответния нормативен акт. След като
чл. 4б, т. 4 ЗТИП поставял изрично изискване информацията за употребата на
продукта да бъде на български език и се установило, че провереният продукт е
предлаган в проверения обект без такива в момента на проверката, а такива не били
представени дори и впоследствие, било налице нарушение на чл. 4б, т. 4 ЗТИП,
осъществяващо състава на чл. 52д ЗТИП.
Съдът
приел, че наказващият орган е индивидуализирал наказанията в съответствие с чл.
27, ал. 2 ЗАНН и същото било адекватно на конкретната тежест на нарушението и
липсата на данни за предходни нарушения на кооперацията по ЗТИП. Административно-наказващия
орган бил съобразил тежестта на нарушението и е наложил административно
наказание – имуществена санкция за всяко от извършените нарушения в предвидения
от закона минимум от 250,00 лв.
Съдът
изложил съображения за липса на предпоставки за приложение на нормата на чл.28 ЗАНН. Приел, че обстоятелствата,
при които било извършено настоящото нарушение, не го характеризират като такова
с по-ниска степен на обществена опасност от обичайния начин на извършване на
подобни нарушения, за да е налице хипотезата на маловажен случай на
административно нарушение.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият
състав напълно споделя всички изложени мотиви на Районен съд Плевен, като
намира, че същите почиват на задълбочен анализ на релевантните за спора факти.
Същите са изяснени пълно и подборно, при липса на процесуални нарушения в хода
на производството. Въз основа на последните, по мнение на настоящия състав,
съдът правилно и съответно е приложил и материалния закон, поради което
мотивите му не следва да бъдат преповтаряни.
По
възраженията в касационната жалба, съдът съобрази следното:
На
първо място се твърди, че районният съдия не е съобразил, че представеният в
хода на съдебното производство документ декларация за съответствие касае именно
проверявания продукт, а на различен такъв, както е приел съдът.
Доводът
е неоснователен и некоректно изложен. На първо място твърдението, че представената
в хода на съдебното производство декларация за съответствие касае процесния
продукт – глинен капак, тъй като същият е идентичен с продукта „керамична
керемида”, е недоказано. На второ място, дори да беше доказана идентичността на
продуктите, това не води до извод за липса на нарушение, тъй като към момента
на проверката такава декларация не е придружавала продукта. Районният съд е
изложил подробни мотиви в насока какво трябва да се разбира под термина
„придружава” продукта, които настоящият състав напълно споделя. Като цяло,
придружаването означава, че въпросните документи следва да са на разположение в
обекта, където се предлага продукта, а не да съществуват като цяло. В процесния
случай не е доказано изобщо наличието на декларация за продукт „глинен капак”,
а за друг продукт; напълно е доказано обаче, че при проверката не е представена
каквато и да е декларация. Следва да се отбележи, че законът не поставя
изискване лично управителите или собствениците на обектите да разполагат с
такива и да ги представят при поискване. Напротив, логиката на закона е
последните да са налице във всеки един момент и да са на разположение както на
потребителите, така и на проверяващите.
Аналогични
са мотивите на съда и относно липсата на инструкция за употреба на продукта.
Дори да се приеме, че представената по делото касае същия продукт ( която теза
съдът намира за недоказана), то последното не опровергава факта, че инструкция
за употреба е липсвала към стоките в момента на предлагането им, с което именно
е осъществен състава на чл. 52г от ЗТИП.
В
този смисъл, се явява ирелевантно обстоятелството, че търговецът не е бил в
обекта по обективни причини, както и че на място е присъствала Г. И., в инцидентно качеството
на заместващ продавач. Последното не е проверено от съда, тъй като не променя
относимите по спора факти. Настоящият състав обаче за пълнота отбелязва, че приема същото за недоказано, с оглед това, че
проверката, на която И. е била случайно и еднократно ( съобразно с показанията й в о.с.з.) е
осъществена на 22.05.2013г., а издаденото впоследствие Наказателно
постановление е връчено на адреса на същия обект и е получено лично от същото
лице – Г.
И. на 19.08.2013г.
Извън
изложеното, така представената декларация касае две от визираните нарушения,
като липсват дори и твърдения за липса на другото такова – немаркиране на
стоките, с което се осъществява състава на чл. 52б от ЗТИП.
По
тези съображения, съдът приема така навадения довод в касационната жалба за
неоснователен.
Другият
наведен такъв е свързан с приложението на чл. 28 от ЗАНН, като по същото
Районен съд Плевен е изложил подробни мотиви, които се споделят напълно от
настоящия състав.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1163 от 21.12.2013
год., постановено по НАХД № 2244 по
описа за 2013 г. на Районен съд
гр. Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.