Р E Ш Е Н И Е

№ 130

гр.Плевен, 14 Март 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седми март две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Юлия Данева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 123 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 33 от 20.01.2014 г., постановено по нахд № 2612/2013 г., Районен съд – Плевен е отменил наказателно постановление № 1822 от 02.07.2013 г. на Началника на сектор ПП към ОД МВР – Плевен, с което на Г.Г.Б. ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 лева и е лишена от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП, за това, че на 26.11.2012 г. около 15,59 часа в гр.Плевен, бул. „Г.Кочев” до „Балканстрой” като водач на МПС – лек автомобил „Тойота” с рег.№ В1953КР управлявала автомобила със скорост 126 кг/ч при допустима 70 км/ч, въведена с пътен знак В-26 – превишение от 56 км/час, установено с техническо средство TFR1-М с номер 552 и клип 11508.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Областна дирекция на МВР гр.Плевен, представлявана от ВНД Директора Й. К., който счита същото за незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че РС – Плевен е приел за безспорно доказано извършеното нарушение от Б., както и че съставеният й АУАН и издаденото въз основа на него оспорвано наказателно постановление са издадени от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и при спазване на преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН. Изразява несъгласие с единствения мотив за отмяна на оспорваното НП –че за извършеното нарушение от Г.Б. е следвало да бъде издаден електронен фиш, предвид разпоредбите на чл.189 ал.4 от ЗДвП, тъй като според разпоредбите на ал.15 от същия член „Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно наказателния процес.” Счита, че на основание събраните доказателства няма пречка да бъде съставен АУАН и издадено НП при спазване процедурите, предвидени в ЗАНН. Намира извършеното нарушение за частен случай, при който от една страна в ЗДвП е предвидено лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца по смисъла на чл.182 ал.1 т.6, а от друга е предвидено издаването на електронен фиш. Според касатора издаването на електронен фиш в случая би било в интерес на нарушителя, тъй като същия не би търпял наказанието „лишаване” и няма да му бъдат отнети контролни точки, но това обстоятелство не може да задължи компетентния орган да не упражни своите правомощия да състави АУАН и да издаде НП. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – Г.Г.Б., в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 26.11.2012 година в 15:59 часа в гр. Плевен на бул. „Г. Кочев” до „Балканстрой” при ограничение 70 km/ч, въведено с пътен знак В-26, Б. управлявала лек автомобил марка „Тойота" с ДК № В 1953 КР със скорост от 126 km/ч, установена с техническо средство TFR1-М с номер 552 и клип 11508-превишение от 56 км/час.   След направена справка за собственост на автомобил било установено, че лек автомобил марка „Тойота" с ДК № В 1953 КР  е собственост на „ВА-ДИ 2.”, ООД – гр. Варна , но от декларация по чл. 188 ЗДвП от 18.06.2013 година е установено, че  собственикът е предоставил процесното превозно средство на  Б.. Поради установеното в административната сграда на сектор „Пътна полиция” - Плевен на 18.06.2013 год. против жалбоподателката ,  н-к група при сектор ПП, отдел ОП при ОДМВР-Плевен в присъствието на служителя Т. съставил акт за това, че на 26.11.2012  година около 15:59 часа в гр. Плевен, бул. „Г. Кочев” до „Балканстрой”, като водач на мпс – лек автомобил „Тойота” с рег. № В 1953 КР  управлявала автомобила със скорост 126 км/ч при допустима 70 км/ч, въведена с пътен знак В-26 – превишение от 56 км/час, установено с техническо средство TFR1-М с номер 552 и клип 11508.  Посочено е че е нарушен чл. 21, ал.1 ЗДвП. След съставянето на АУАН препис от същия бил връчен на Б..

      Въз основа на АУАН № 1822, с бл. № 079355  от 18.06.2013 год. е издадено атакуваното наказателно постановление № 1822/02.07.2013 год., с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП на Б. е наложено наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца- за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП извършено на 26.11.2012 година в 15:59 часа. Съдът установил, че жалбоподателката не е санкционирана за други извършени нарушения по ЗДвП. От удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 установил, че мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата на движение тип TFR1-M е одобрена и вписана в регистъра под № 4835 на 24.02.2010 год., а от справка на Български институт по метрология, изх. № 57-00-659/13.012.2013 год. и Протокол № 112-ФХПД/09.04.2012 год. на БИМ - че системата тип TFR1-M с идентификационен номер 552/10  е преминала последваща метрологична проверка през месец април 2012 година, както и че периодичността на проверките на видео-контролните системи е една година. Въз основа на тези доказателства съдът направил извод, че процесното автоматизирано техническо средство е от одобрен и вписан в регистъра тип, нарушението е констатирано в срока на одобряване на типа след като конкретното техническо средство е преминало през надлежна проверка. Съдът се позовал на показанията на разпитаните свидетели, от които установил, че процесното нарушение е установено посредством мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M, като въз основа на  обработения снимков материал и съобразявайки декларация по чл. 188 ЗДвП от Б. свидетелят С. В. съставил в присъствието на свидетеля Т.  процесния АУАН и го връчил на жалбоподателката. Съдът кредитирал с доверие показанията на свидетелите В. и Т. като обективни и непротиворечиви и съответни на приложените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приел, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в предвидените в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН преклузивни срокове, но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване, респективно ангажиране на отговорността на жалбоподателя, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото му на защита. Съдът направил извод, че в хода на административно-наказателното производство пред наказващия орган е опорочена процедурата по ангажиране на административно-наказателната отговорност на Б., доколкото изрично законодателят в разпоредбата на чл. 189 ЗДвП е предвидил ред за иницииране на административно-наказателно производство при установяване на нарушение, заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, а именно посредством съставянето на електронен фиш, който ред е императивен такъв. На следващо място приел, че не без значение е разпоредбата на чл. 189, ал.9 ЗДвП, предоставяща възможност при заплащане на глоба, наложена с електронен фиш в 14-дневен срок от датата на получаване на фиша, същата да бъде редуцирана в размер от 70% от стойността й. Съставяйки АУАН и съответно НП административно-наказващия орган, лишавайки от възможността жалбоподателката Б. да заплати редуцираната глоба, АНО според съда е ограничил правото и на защита и я е поставил в по-неблагоприятно положение от лицата, санкционирани с електронен фиш, което обстоятелство на свой ред също е нарушение на процесуалните правила. Направил извод, че допуснатият порок е неотстраним в съдебната фаза на административно-наказателното производство предвид, че жалбоподателката е санкционирана не по установения ред. На това основание съдът отменил оспореното НП.     

Настоящият съдебен състав констатира допуснато съществено процесуално нарушение от решаващия съд.

От събраните по делото доказателства е видно, че протокол от съдебно заседание, проведено на 01.11.2013 год. (на л.28 от делото на РС), в който са извършени процесуално-следствени действия по разпит на актосъставителя, на които се съдържа позоваване при формиране на правните изводи от решаващия състав, не е подписан от съдията, разгледал делото, а само от секретаря. Протоколите като доказателствено средство се явяват актове на самия процес. Неподписването на протокола от цитираното съдебно заседание от председателя на съдебния състав представлява нарушение на чл. 311, ал. 2 от НПК, съгласно който протоколът от съдебното заседание задължително следва да бъде подписан от председателя и от съдебния секретар. В протокола се материализират всички разпореждания на председателя, обясненията на страните, показанията на свидетелите и други събрани доказателства, както и определенията на съда. Съобразно чл. 131 от НПК, протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, легитимират участниците в процеса и са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. Липсата на който е да е от реквизитите на един протокол го прави негодно доказателствено средство за извършване на съответните действия. Неподписването от председателя на състава на протокола от съдебното заседание води до липса на протокол, тъй като подписът на председателя на състава не е само техническа част от дейността на съда, а е гаранция за контрол върху правилността на всички вписвания в него. Този протокол е опорочен и наличният в него недостатък обуславя липса на надлежен протокол за съответното съдебно заседание, т. е. липса на годно доказателствено средство за проведения разпит на актосъставителя, на чиито показания се съдържа позоваване в постановения съдебен акт. Същевременно касационната инстанция е лишена от възможността да провери дали посочените задължителни съдопроизводствени действия в наказателното производство са били извършени в съответствие с процесуалния закон и дали постановеното решение се основава на доказателства, които всички са събрани по предвидения в НПК ред. Точно поради това процесуалната норма на  чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 2 от НПК прогласява липсата на протокол за съдебно заседание за съществено нарушение на процесуалните правила и повелява отмяна на постановения съдебен акт.

Констатираното нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 2 от НПК, е от категорията на съществените такива, което налага отмяна на атакувания съдебен акт, постановен от въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд по посочените в мотивите на настоящото решение съображения.

При новото разглеждане на делото съдебният състав, в съответствие с правомощията си по чл.107, ал.2 и 3 от НПК следва да събере доказателства и да се произнесе по всички оплаквания в жалба вх.№Ж-696/9.10.2013 год.- относно наличието или липсата на ясно обозначаване на контролните органи при установяване на нарушението; относно посочването или не на конкретното място на извършване на нарушението; какво техническо средство е било поставено за установяване превишението на скоростта; относно факта изтекъл ли е давностният срок за съставяне на акт в установения от ЗАНН срок , считано от откриване на нарушението и в тази връзка-кога е открит конкретния нарушител; да съобрази задължителното за съдилищата ТР №1/2014 год.на ВАС.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 33 от 20.01.2014 г., постановено по нахд № 2612/2013 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на настоящето решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.