РЕШЕНИЕ № 294
гр.
Плевен, 10 Юни
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд на гр. Плевен – осми състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при секретар В.М., изслуша
докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 122/2014 г. за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.
2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на И.С.А. ***,
чрез адвокат П.А. *** против Заповед № 20426/13.11.2013 г. на Началника на сектор
„Пътна полиция” /ПП/ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
/ОД на МВР/ – Плевен, за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/
- изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/
по чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Жалбоподателят иска заповедта да бъде
отменена. Твърди, че повечето или всички посочени в заповедта наказателни
постановления /НП/ не са влезли в законна сила, тъй като няма спомен същите да
са му връчвани. Сочи, че процесните наказателни постановления са издадени в
периода
Жалбоподателят е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адв. П.А. с
пълномощно на л. 7 от делото. Сочи, че в обстоятелствената част на заповедта са
посочени осем на брой наказателни постановления, за които се твърди, че са
издадени срещу жалбоподателя и са му връчени лично, като първите седем
наказателни постановления са издадени при действието на Наредба №
І-139/16.09.2002 г., а последното осмо наказателно постановление № 186/19.06.2009
г. е издадено при действието на Наредба № Із-1959/27.12.2007 г., които наредби
регламентират отнемането на контролни точки от водачите на МПС. Твърди, че в хода
на съдебното дирене по безспорен начин е установено, че три от наказателните
постановления, посочени в обстоятелствената част на заповедта, а именно, тези
които са били предмет на изследване от графологичната експертиза не са връчени
на лицето И.А.. Посочва, че върху същите има подпис, но не е ясно кое лице е
получател на тези наказателни постановления, няма и отметка в какво качество,
кой е получил постановленията. Сочи, че ответникът по жалбата с изрично свое
изявление признава, че осмото наказателно постановление № 186/2009 г. не е
издадено против жалбоподателя, а седмото наказателно постановление, въз основа
на което са отнети 12 контролни точки, а именно: НП № 1962/2006 г. не е представено
като доказателство по делото от ответника, като е установено, че това
наказателно постановление не е открито в архивите на полицията. Сочи, че съгласно
чл. 4 от Наредба № І-139/2002 г. контролните точки се отнемат въз основа на
влязло в сила наказателно постановление, доколкото безспорно е установено в
процеса, че три от наказателните постановления изобщо не са връчени лично на
жалбоподателя, че четвъртото такова не е било издадено на него, съгласно
изявлението на наказващия орган и пето такова не е представено, за да се
направи обоснован извод дали е връчено на жалбоподателя, то счита, че за тези
пет наказателни постановления липсват категорични данни да са влезли в законна
сила. Сочи, че не са били налице и материалноправни предпоставки за отнемане на
контролни точки на жалбоподателя и налагане на ПАМ, поради тези съображения
счита, че издадената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Ответникът – Началникът сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен съд на гр. Плевен,
осми състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази
доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.
Предмет на оспорване е заповед за
прилагане на ПАМ, с която е постановено изземване на свидетелството му за
управление на МПС по чл. 171, т. 4 от ЗДвП.
Материално-правните предпоставки за прилагане
на тази ПАМ са две: 1) влезли в сила наказателни постановления по ЗДвП, въз
основа на които са отнети всички контролни точки на водача и 2) неизпълнение от
страна на водача на задължението – връщане на свидетелство за управление,
визирано в императивната правна норма на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Относно
втората предпоставка няма спор между страните, че задължението не е изпълнено.
Посочените две материални предпоставки следва да са налични едновременно, за да
може законосъобразно да се пристъпи към прилагане на принудителната мярка.
Спорен между страните по делото е въпроса дали всички наказателни
постановления, обосноваващи от фактическа страна издадената заповед са влезли в
сила. Жалбоподателят твърди, че не всички наказателни постановления, посочени в
заповедта са влезли в сила, тъй като не са му връчвани. Конкретно се твърди, че
подписът, положен в графа разписка на НП №5876/12.07.2004г., НП №6481/21.07.2004г.
и НП № 6745/16.09.2005г. не е негов. За
изясняване на това обстоятелство е допусната и приета от съда съдебно
графическа експертиза. Последната не е оспорена от страни и е приета по дело,
като вещото лице е категорично, че подписът положен в графа разписка на
изследваните НП, посочени по-горе не е на И.С.А.. Изводът е направен въз основа
на съществени различия в общите графически признаци – вид и съдържание на
транскрипцията, степен на обработеност, размер, преобладаваща форма и посока на
движенията, свързаност – разкрити при извършеното сравнително изследване на
подписите в обектите на експертизата и сравнителните подписи, дадени от
жалбоподателя. Съдът възприема заключението на вещото лице, като компетентно и
обективно, пълно и всестранно, поради което прави извод, че НП
№5876/12.07.2004г. /л. 44 от делото/, НП №6481/21.07.2004г. /л. 45 от делото/
и НП № 6745/16.09.2005г. /л. 49 от
делото/ не са връчени на посоченото лице – И.С.А. и не са влезли в сила. С
посочените НП са отнети общо 18
контролни точки. С оглед посоченото, НП №5876/12.07.2004г. /л. 44 от делото/,
НП №6481/21.07.2004г. /л. 45 от делото/ и
НП № 6745/16.09.2005г. /л. 49 от делото/ не могат да обосноват от
фактическа страна издаването на спорната заповед за прилагане на ПАМ и
отнемането на 18 контролни точки.
С Писмо вх № 894/18.03.2014Г.
ответникът е уведомил съда, че НП №
1962/2006г. по описа на РУП – Пордим не може да бъде предоставено. С писмо вх.
№ 1553/14.05.2014г. Началникът на РУП-Пордим уведомява съда с НП № 1962/2006г.
не се намира в РУП Пордим. Посоченото НП
е описано в обстоятелствената част на оспорената заповед за прилагане на ПАМ и
е фактическо основание за издаване на същата. Доказателствената тежест за
установяване на всички фактически основания за издаване на административния акт
тежи върху административния орган – издател на акта, съгласно чл. 170 от АПК.
Съдът е указал на ответника, че носи доказателствата тежест за установяване
съществуването на всички фактически основания за издаване на административния
акт с определение № 123/10.02.2014г. и е дал допълнителни възможности за
представяне на доказателства от ответника, с точно посочване на исканите доказателства,
няколко пъти. Въпреки осигурените няколко възможности за ангажиране на
доказателства в тази връзка, такива не са представени. Налице е твърдение на ответника, че НП №
1962/2006г е връчено на жалбоподателя и с него са отнети - 12 контролни точки.
Осъществяването на този факти не е доказано с допустими от закона
доказателствени средства. Съгласно чл. 58 от ЗАНН, връчването на НП се
удостоверява с подписа на нарушителя или с надлежни доказателства, че той не е
намерен на посочения от него адрес, а новият е неизвестен. НП № 1962/2006г не е
представено пред съда, няма доказателства, че то е връчено, поради което съдът
приема че това НП № 1962/2006г следва да бъде изключено от фактическите
основания за издаване на спорната заповед за прилагане на ПАМ, поради липса на
доказателства, че е издадено и връчено на лицето. Извлечението от
регистрационен дневник за завеждане на актовете за установяване на
административни нарушения, съставени на основание ЗДвП за 2006г. не е
достатъчно доказателство за издаването и връчването на НП № 1962/2006г.
С писмо вх. № 496/14.02.2014г. /л. 30
от делото/ ответникът сочи, че НП № 186/2009г. по описа на РУП Белене, посочено
като фактическо основание за издаване на спорната заповед, всъщност не е
издадено на И.С.А.. НП № 186/2009г. по описа на РУП Белене не е представено по
делото, но доколкото самият издател на административния акт твърди, че това НП
не се отнася до жалбоподателя, съдът приема, че и това НП следва да бъде
изключено от фактическите основания за издаване на спорната заповед за
прилагане на ПАМ.
Заповедта предмет на настоящото дело е
обоснована от фактическа страна с 8 броя НП, които според ответника са влезли в
сила и с тях са отнети общо 52 контролни точки на жалбоподателя. По делото се
установи, че НП №5876/12.07.2004г. /л. 44 от делото/, НП №6481/21.07.2004г. /л.
45 от делото/ и НП № 6745/16.09.2005г.
/л. 49 от делото/ не са връчени на жалбоподателя /подписът не е негов/, НП №
186/2009г. не е издадено срещу жалбоподателя, а НП № 1962/2006г въобще не е
представено пред съда, което лишава последния от възможността да установи
релевантния факт на връчване на НП и съответно да направи извод породени ли са
правните му последици. Отнетите с тези
НП общо 32 контролни точки следва да бъдат извадени от общо отнетите 52 контролни
точки със всички посочени в заповедта НП. Остатъкът от 20 отнети контролни
точки е по-малък от максимален брой – 39, съгласно наредба № І-139 за
определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на
моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат. НП, с които са
отнети тези общо 20 контролни точки са НП № 10617/10.12.2004г. – 2к.т., НП №
24/02.02.2005г. -6 к.т., НП № 160/28.02.2007г. -12к.т. За тях няма твърдения от
страна на жалбоподателя, че не са му връчени. С оглед посоченото, не са доказани
фактическите основания за издаване на
спорната заповед – предмет на делото. Не е налице първата материално
правна предпоставка за издавена на заповед за прилагане на ПАП по реда на чл.
171, т.4 от ЗДвП - влезли в сила наказателни постановления по ЗДвП, въз основа
на които са отнети всички контролни точки на водача. Издадената заповед за
прилагане на ПАМ е незаконосъобразна поради противоречие с материално правните
разпоредби и следва да бъде отменена.
Заповедта предмет на настоящото
производство е издадена от Началник сектор Пътна полиция при Областна дирекция
на министерство на вътрешните работи, гр. Плевен, който съгласно чл. 172, ал.1
от ЗДвП и заповед № 854/11.03.2013г. на директора на ОД на МВР-Плевен /л. 21 от
делото/ е компетентен по степен, място и материя административен орган да
издава заповеди с такъв предмет.
Заповедта е издадена в предписаната от
закона писмена форма. Относно спазването на процесуалните правила за нейното
издаване не са представени доказателства за спазване на изискванията на чл. 26,
34 и 35 от АПК.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, осми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Заповед
№ 20426/13.11.2013 г. на Началника на сектор „Пътна полиция” към Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи– Плевен, за прилагане на
принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление
на моторно превозно средство по чл. 171, т. 4 от ЗДвП с адресат: И.С.А. *** с
ЕГН **********.
Решението подлежи на оспорване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/