Р Е Ш Е Н И Е

№ 239

гр.Плевен, 13 Май 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Калина Пецова

При секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия Пецова адм.дело № 121 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 215 от ЗУТ.

Делото е образувано по жалба от Й.Д.С. *** от ПлАК срещу Заповед № ДК-10-СЗР-42/18.12.2013г. на Началник РДНСК Северозападен район, с която е отменено Разрешение за строеж № 340/01.10.2013г. на гл. архитект на Община Плевен, за обект “Ажурна ограда от метални пана”, находяща се в УПИ V-“За М. П.” , кв. 615 по плана на гр. Плевен по отношение на жалбоподателят, а в останалата част е отхвърлена жалба с вх. № РС-Пл-773-01-828/21.11.2013г.

В жалбата са наведени доводи, обосноваващи незаконосъобразност на оспорения акт, по същество неправилно прилагане на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Твърденията се свеждат до това, че заявлението, подадено от собствениците на УПИ V за издаване на разрешение за строеж е неистинско по отношение на положените в него подписи, с изключение на този на М. П. и Р.Д.. Твърди се, че без да бъде взето съгласието на всички съсобственици на имота по надлежният ред не може да се издаде разрешение за строеж. Моли за отмяна на оспорената заповед и за присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, явява се лично и с адв. К.. Счита, че по делото е доказано, че подписите, положени под заявлението за издаване на разрешението за строеж са неавтентични и поради което РС № 340/01.10.2013г. и потвърждаващата го Заповед № ДК-10-СЗР-42/18.12.2013г. следва да бъдат отменени. Претендира разноски по делото.

Ответникът по жалбата, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрк. Л., който в писмени бележки аргументира становище за неоснователност на жалбата. Моли за отхвърляне на жалбата.

Заинтересованите страни “Автосвят” ООД – Плевен чрез Р.Б.К.,***, Р.И.С., “Еемил 5” ЕООД чрез Е.Н.Н., “Харитони” ЕООД с представляваща Т.И.И. и “Теннъдъс Асет Мениджмънт” ЕООД чрез В.М.З., редовно призовани, не изпращат представители и не ангажират становище.

Административен съд-Плевен, първи състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Със Заявление № ТСУиС-26-852-3/05.09.2013г. е искано разрешение за строеж на ограда, разположена по регулационните линии на имот с кад. ид. 56722.652.309, кв. 615 по плана на гр. Плевен. Заявлението било подписано от собствениците и носители на вещни права в имота както следва: “Автосвят” ООД, М. П., Й.Д.С., Р.И.С., “Табачи” ЕООД, “Е.5” ЕООД и “Харитони” ЕООД. приложени били и съответните нотариални актове, доказващи правото на собственост, както и становище на инженер конструктор. По така подаденото заявление било издадено Разрешение за строеж № 340/01.10.2013г. на гл. архитект на Община Плевен, за обект “Ажурна ограда от метални пана, закрепени на вертикални стоманобетонови колони 25/25, разположени през 3 метра, покриващи хоризонтални стоманобетонови греди 25/25 и фундирани върху ивични бетонови основи с дебелина 30см, с височина на плътната част 0,60 см и обща височина 2,20м спрямо по ниския прилежащ терен”. Същото разрешение за строеж било оспорено чрез Община Плевен пред Началника на РДНСК СЗР от Автосвят” ООД, “Ники комерс” ЕООД, Й.Д.С., “Табачи” ЕООД, “Е.5” ЕООД и “Харитони” ЕООД с жалба вх. № ТСУиС-26-852-3/21.10.2013г. (л. 31 от делото). Твърдението пред Началника на РДНСК СЗР е било, че жалбоподателите не са били подавали заявление за издаване на разрешение за строеж, респ. не са подписвали такова. Със Заповед № ДК-10-СЗР-42/18.12.2013г. Началник РДНСК Северозападен район, в производството по чл. 216 от ЗУТ се е произнесъл, като отменил РС № 340/01.10.2013г. в частта, в която като възложители били вписани “Автосвят” ООД, Й.Д.С., “Табачи” ЕООД, “Е. 5” ЕООД и “Харитони” ЕООД. С отделен диспозитив определил като възложител да се счита “М. П.” ЕООД и отхвърлил жалбата в останалата част като неоснователна.

За установяване на спорните по делото обстоятелства е изслушана и приета съдебно-графологична експертиза, която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна. От същата се установява, че в Заявление № ТСУиС-26-852-3/05.09.2013г. подписите на Й.Д.С. и Т.И.И. не са положени от същите лица.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Предмет на изследване е Заповед № ДК-10-СЗР-42/18.12.2013г. Началник РДНСК Северозападен район. Жалбата срещу същата е подадена в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ и от лице, имащо правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Според чл. 148, ал. 4 от ЗУТ Разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Чл. 161 от ЗУТ определя, че възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Данни за собствеността и наличието на вещни права в имотите се извличат от кадастралната карта и имотния регистър по арг. от чл. 115, ал. 2 от ЗУТ. Изискването не е абсолютно, доколкото правото на собственост и ограничени вещни права се установява от титулите за собственост – нотариални актове, АДС, АОС и пр. По делото е представена скица № 9463/12.09.2013г. на имот с кад. ид. 56722.652.309, ведно с данни за собствениците в имота (л. 59 и 60). Установяват се като собственици “Автосвят” ООД, “М. П.” ЕООД, Й.Д.С., Р.И.С., “Табачи” ЕООД, “Е. 5” ЕООД и “Харитони” ЕООД. На л. 27 и 28 от делото е приложената извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти, от която е видно, че “Ники комерс” ЕООД притежава идеална част от сграда с кад. ид. 56722.652.309.6.2. От приложения на л. 38 и 39 от делото Нотариален акт № 46, том II, рег. № 1785, дело № 150/2011г. се установява, че “Теннъдъс асет мениджмънт” ЕООД притежават 257,60 кв. м. от имот с кад. ид. 56722.652.309. Следователно това са възложителите в процесния имот.

Със Заповед № ДК-10-СЗР-42/18.12.2013г. Началник РДНСК СЗР е отменил РС № 340/01.10.2013г. по отношение на вписаните като възложители “Автосвят” ООД, Й.Д.С., “Табачи” ЕООД, “Е. 5” ЕООД и “Харитони” ЕООД. По същество началникът на РДНСК СЗР незаконосъобразно е изменил строителното разрешение.

“Възложител” е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. От доказателствата по делото се установява, а и не се оспорва, че гореописаните лица имат собственост в имот с кад. ид. 56722.652.309. Следователно същите са “възложители” по см. на чл. 161 от ЗУТ, поради и което няма основание да бъдат заличавани като такива.

Според чл. 216, ал. 6 във вр. с ал. 5 от ЗУТ след като установи допустимостта на подадената жалба, възможностите на началника на РДНСК СЗР са да се отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата. Ако сред подателите на жалба с вх. № ТСУиС-26-852-3/21.10.2013г. има лица, които нямат собственост в имот с кад. ид. 56722.652.309, то жалбата в тази част би се явила недопустима за разглеждане по правилата на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ. От друга страна, в мотивите към оспорената заповед Началникът на РДНСК СЗР установява, че към момента на проверката на строителното разрешение, трети лица (“Ники комерс” ЕООД и “Теннъдъс асет мениджмънт” ЕООД) имат вещни права в имота. Каква е съдбата на строителното разрешение по отношение на тези лица не става ясно от диспозитива на заповедта. Същите е следвало служебно да бъдат конституирани в производството, респ. да могат да реализират правата си.

По правилото на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици. Оградата, подробно описана в РС № 340/01.10.2013г. безспорно представлява нов строеж. Вярно е, че строителство на огради е разгледано в раздел VII, глава III на ЗУТ, но разпоредбите на чл. 48 от ЗУТ касаят техническите изисквания към оградите – местоположение, височина, отстояния и пр. Изискванията за съгласие са по отношение собствениците на съседни поземлени имоти. В конкретния случай има безспорно установена съсобственост върху имот с 56722.652.309, поради което приложимите разпоредби са тези на чл. 183 от ЗУТ. Следователно, налице е изискването е да има сключен договор в предвидената за това форма. Доколкото обаче се касае за особен обект, какъвто е “Ажурна ограда от метални пана” и същият би ползвал всички съсобственици, то по мнение на настоящия състав, възможно и правилно би било всички съсобственици да заявят желание за изграждане на процесната ограда, каквато е и практиката. С други думи казано, Заявление № ТСУиС-26-852-3/05.09.2013г. е следвало да бъде подписано от всички лица, притежаващи части от имот с кад. ид. 56722.652.309, като бъдещата ограда ще е обща за възложителите вещ. ( в този смисъл и Решение № 59/04.01.2007г. по АД №8615/2006г. на ВАС)

От съдебно-графологичната експертиза се установява по категоричен начин, че подписите на Й.Д.С. и Т.И.И. в Заявление № ТСУиС-26-852-3/05.09.2013г. не са автентични. Последното ще рече, че липсва каквото и да е волеизявление за изграждане на ограда в имот с кад. ид. 56722.652.309. Същото е установено и от Началника на РДНСК СЗР, но независимо от това е прието, че такова съгласие или волеизявление не се изисква.

При горните съображения настоящият състав намира, че Заповед № ДК-10-СЗР-42/18.12.2013г. на Началника на РДНСК СЗР следва да бъде отменена. Делото обаче следва да бъде върнато на административния орган, като преписка за ново произнасяне при съобразяване на следното:

Да се изиска от Община Плевен цялата административна преписка по издаване на РС № 340/01.10.2013г., ведно с подробния устройствен план за конкретния имот. Да се установи къде ще бъде ситуирана и какъв по вид ще бъде, доколкото според РС № 340/01.10.2013г. оградата ще бъде ажурна (прозирна), от метални пана, но от представеното конструктивно становище л. 61-62 се установява, че същата ще бъде изпълнена от метални пана, укрепени с вертикални стоманобетонови колони през 3м и покриващи хоризонтални стоманобетонови колони. След като се установи местоположението и вида на оградата, да се съобрази кои са заинтересувани лица по отношение на строителното разрешение и кои са възложителите, следва ли да бъде дадено съгласие от същите за извършване на строежа и в каква форма. При новото произнасяне да бъде съобразена установената в настоящето решение неавтентичност на положените подписи под Заявление № ТСУиС-26-852-3/05.09.2013г.

При този изход на делото основателни са претенциите на жалбоподателя за присъждане на разноски. Същите следва да бъдат уважени както следва: 10 лева ДТ, 350 лева по договор за правна защита и съдействие (л. 4) и депозит за съдебната експертиза в размер на 100 лева (л. 104), или общо 460 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, I-ви състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ДК-10-СЗР-42/18.12.2013г. на Началника на РДНСК Северозападен район.

ВРЪЩА делото като преписка на Началника на РДНСК Северозападен район за ново произнасяне, съобразно мотивите на настоящето решение.

ОСЪЖДА ДНСК да заплати на Й.Д.С. *** направените по делото разноски в общ размер на 460 (четиристотин и шестдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване чл. 215, ал. 7 от ЗУТ.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: