ОПРЕДЕЛЕНИЕ

271

гр. Плевен , 11.03.2014  г.

 

Административен съд-гр.Плевен, VІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на единадесети март    две хиляди и четиринадесета година, в състав:                                                               Председател:  Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №120  по описа за 2014 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано  по искова молба на Х.Т.А.,***, против Министерство на правосъдието с цена на иска 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева.

В исковата молба се твърди, че А. е изтърпявал присъда в Затвора в гр.Пловдив, като на 20.02.2008 год. е бил прехвърлен за доизтърпяване на наказанието си в Затвора гр.Плевен. Впоследствие разбрал, че преместването е извършено затова, че брат му С. А. *** и да може да го посещава. Твърди, че брат му никога не е живял в гр.Плевен и не е писал молба за преместване. Сочи в исковата молба, че вследствие на преместването му в Затвора гр.Плевен вече шеста година не е посещаван от свои близки и познати, вследствие на което е изживял притеснения, яд, нерви и нежелание за живот. Изпаднал в нервна криза и бил на лечение в затворническа болница Ловеч през 2013 год. за три месеца. Твърди още, че оспорва административния акт за преместването му от гр.Пловдив в гр.Плевен и моли съда, след като се установи, че неправомерно е издаден този акт за преместване, да осъди Министерство на правосъдието да заплати 25 хиляди лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

В изпълнение на съдебно определение ищецът  е внесъл дължимата държавна такса по сметка на съда и е уточнил, че насочва исковата си претенция против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София. Твърди, че не му е връчвана заповед за преместване от един затвор в друг.

С оглед на първоначалната и уточняващата искови молби, съдът е приел , че е сезиран : 1. С жалба против Заповед №ЛС-04-700/26.09.2007 год., издадена от заместник министъра на правосъдието; 2. Искова молба за обезщетение за вреди, които е претърпял вследствие неправомерното му преместване от затвора гр.Пловдив в затвора гр.Плевен, насочена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, за периода  от датата на постановяване на заповедта за преместването му-26.09.2007 год. до датата на подаване на исковата молба, с цена на иска-25 хиляди лева. Съдът е насрочил  делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Съдът, като се запозна с изложените в първоначалната и уточняващите искови молби твърдения, и с изпратената от ГД”ИН” София преписка по издаване на Заповед №ЛС-04-700/26.09.2007 год. на заместник министъра на правосъдието, намира, че така подадената жалба по оспорване на заповедта е недопустима за разглеждане по същество, поради което е недопустим и искът за обезвреда, по следните съображения:

Със заповед № ЛС-04-700 от 26.09.2007 г. на зам.министъра на правосъдието лишеният от свобода Х.Т.А. е преместен от Затвора гр.Пловдив в Затвора гр.Плевен, на основание чл. 15, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН, отм.). Съгласно чл. 15, ал.2 ЗИН (отм.), преместването на лишените от свобода от един затвор в друг става само по нареждане на Министерството на правосъдието при наличието на важни съображения за това. Касае се за административно правомощие, предоставено в дискреционната власт на министъра на правосъдието, което не подлежи на съдебен  контрол. Разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията предоставя единствено в правомощията на министъра на правосъдието да издава заповеди за преместване на лишените от свобода от един в затвор в друг, като тази заповед не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл са определение № 1396/07.02.2008 г.по адм.д.№ 11033/07 г.по описа на ВАС, V-то отделение,  Определение № 12416 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11713/2012 г., I о.

Разпоредбата на чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС, която понастоящем регламентира предпоставките за преместване на лишените от свобода от един затвор в друг, предоставя правомощията по преместването на лишените от свобода от един затвор в друг на главния директор на ГДИН. Съгласно чл. 62, ал.3 ЗИНСЗ заповедите за преместване, респ. отказът да се уважи молба за преместване подлежат на обжалване пред министъра на правосъдието. Последната разпоредба изключва изрично съдебния контрол за законосъобразност върху административните актове, свързани с преместването на лишените от свобода. По изложените  съображения и на основание чл. 159, т.1 АПК подадената жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по обжалване на заповед № ЛС-04-700 от 26.09.2007 г. на зам.министъра на правосъдието – прекратено.

Недопустим се явява и искът за обезщетение за вреди, които ищецът твърди, че е претърпял вследствие неправомерното му преместване от затвора гр.Пловдив в затвора гр.Плевен, насочена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, за периода  от датата на постановяване на заповедта за преместването му-26.09.2007 год. до датата на подаване на исковата молба, с цена на иска-25 хиляди лева, по следните съображения:

Пред административния съд са допустими искове за обезщетение на вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. За да подлежат на разглеждане от специализиран съд, исковете следва да са основани на твърдения за вреди или пропуснати ползи, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях. Когато се претендират вреди от административен акт, който не е нищожен, той следва предварително да е отменен по някой от регламентираните в АПК способи за това. Съгласно нормата на  чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред. Отклонение от този принцип е въведено с чл. 204, ал. 2 и ал. 3 от АПК, когато искът се съединява заедно с оспорването на административния акт или се претендира обезщетение от нищожен или оттеглен административен акт. Следователно отмяната на акта е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за допустимостта на иска по  чл. 204, ал. 1 АПК и условие за произнасяне по основателността му във всяка от останалите хипотези.

От една страна, по делото не са представени доказателства и не се твърди заповед № ЛС-04-700 от 26.09.2007 г. на зам.министъра на правосъдието да е отменена , а от друга страна-жалбата против същата, станала основание за образуване на настоящото производство , е недопустима за разглеждане по същество, поради което заповед № ЛС-04-700 от 26.09.2007 г. на зам.министъра на правосъдието се явява действащ, неотменен по съответния ред акт. Предвид липсата на отменен като незаконосъобразен акт, исковата молба, с която се претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие постановяването на тази заповед също се явява недопустим за разглеждане. Липсата на отменен административен акт представлява отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на търсената съдебна защита. Във всички случаи установяването на незаконосъобразността на административния акт съставлява преюдициален въпрос при решаване на правния спор по предявен иск за обезщетение на основание чл. 1 ЗОДОВ.

Ето защо  производството по настоящото административно дело, образувано по жалба против Заповед №ЛС-04-700/26.09.2007 год., издадена от заместник министъра на правосъдието и искова молба за обезщетение за вреди, които ищецът твърди, че е  претърпял вследствие неправомерното му преместване от затвора гр.Пловдив в затвора гр.Плевен , следва да се прекрати, както и да се заличи датата на съдебното заседание.

 Воден от горното  и на основание чл.159, т.1 от АПК и чл.204, ал.1 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от Х.Т.А.,***, против Заповед №ЛС-04-700/26.09.2007 год., издадена от заместник министъра на правосъдието.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба от Х.Т.А.,*** за обезщетение за вреди, които твърди, че  е претърпял вследствие неправомерното му преместване от затвора гр.Пловдив в затвора гр.Плевен, насочена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, за периода  от датата на постановяване на заповедта за преместването му-26.09.2007 год. до датата на подаване на исковата молба, с цена на иска-25 хиляди лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №120  по описа на АС-Плевен за 2014 год.

ЗАЛИЧАВА датата на съдебното заседание -01.04.2014 год. от 14,00 часа, за което да се уведоми призованият свидетел.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се оспори с частна жалба в 7 дневен срок от съобщението пред ВАС на РБ.

Преписи от същото да се изпратят на страните.

 

СЪДИЯ: