Р E Ш Е Н И Е

№ 57

гр.Плевен, 27 Януари 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Цветелина Кънева

Членове: Катя Арабаджиева

Калина Пецова

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1120 по описа за 2013 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 363 от 29.08.2013 г., постановено по нахд № 341/2013 г., Районен съд – Червен бряг /РС/ е отменил Наказателно постановление /НП/ № 587/13 от 22.05.2013 г. на Началника на РУП – Червен бряг в частта, в която на Д.А. ***, на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, буква „б” от ЗДвП, за това, че на 11.05.2013 г. около 9,00 часа в гр.Червен бряг, като водач на лек автомобил Опел „Вектра” с рег.№ ЕН7909АК, на ул. „Княз Борис” 40 – пети квартал, настигайки каруца с конски впряг, не спазва необходимата дистанция и реализира ПТП с нея, напуска мястото на ПТП без да уведоми контролните органи.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Областна дирекция на МВР – гр. Плевен, представлявана от ВНД Директор Д. М., приподписана от Началник на РУП-Червен бряг, който счита същото за незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон. Посочва, че като мотиви за решението си съдът излага показанията на свидетеля на ПТП-то Г. Х. Х., според когото Д.А.Д. е слязъл от лекия автомобил и е проявил загриженост към другия участник в ПТП, че пътуващите в конската каруца лица към тогавашния момент не са предявили претенции за причинените имуществени вреди и са отпътували от местопроизшествието първи и че разногласие между водачите на пътно-транспортните средства не е имало. Сочи също, че съдът е счел за доказано, че именно поведението на пътуващите в конската каруца лица е предпоставка за поведението на Д.А.Д.. Според касатора това твърдение на първоинстанционния съд изцяло противоречи на материалния закон, тъй като съгласно ЗДвП всеки водач на ППС носи отговорност на пътя и субективната преценка на единия водач за неспазване на нормите на ЗДвП от страна на другия не е предпоставка за личното му освобождаване от отговорност при ПТП. Твърди, че никъде в ЗДвП не е посочено, че по своя преценка участник в ПТП може да напусне местопроизшествието и да се избегне уведомяване на службите за контрол на МВР. Заявява, че законът дава право на участниците в ПТП, с цел улесняване на процедурата, когато няма пострадали хора и при съгласие на водачите относно обстоятелствата, свързани с него, те да попълнят своите данни в двустранен констативен протокол и да уведомят службата за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието. Навежда доводи, че двустранен констативен протокол не е съставен и няма информация Д. да е искал да бъде съставен такъв, а при по-късната проверка на служителите на РУП – Червен бряг е установено, че конската каруца е сгъната на две в резултат на удара. Намира, че дори Д.А.Д. да не е напуснал местопроизшествието първи след пътно-транспортното произшествие, той е бил длъжен да уведоми органите на МВР след напускането на местопроизшествието от страна на конската каруца. Счита, че административно наказващият орган правилно е наложил наказание лишаване от право да управлява МПС и глоба в размер на 200 лева на Д.А.Д. за това, че не е изпълнил задълженията си като участник в пътно-транспортното произшествие. Според касатора дори да се приеме, че Д.А.Д. наистина е проявил загриженост към състоянието на другите участници в ПТП, с което е спазил отчасти разпоредбите на закона, това му действие в никакъв случай не го освобождава от отговорност като водач на ППС да спазва всички разпоредби на ЗДвП. Сочи, че според първоинстанционния съд, предвид липсата на изразени претенции за причинени щети Д.А.Д. правилно е приел, че е налице съгласие между водачите на превозните средства относно инцидента между тях и поради това не е уведомил служителите на МВР. В заключение моли съда да отмени решението.

В съдебно заседание касаторът Районно управление „Полиция” – Червен бряг, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Ответникът Д.А.Д., редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адвокат Ц.А. ***, с пълномощно от първата инстанция, който счита касационната жалба за неоснователна. Сочи, че в мотивите на решението си първоинстанционния съд е обсъдил всички събрани доказателства относно административнонаказателната преписка и е установил, че вменената на Д. вина не отговаря на събраните доказателства по делото. Посочва също, че от разпита на свидетелите пред първата инстанция става ясно, че първите, напуснали пътнотранспортното произшествие, са именно пострадалите лица, пътували в каруцата, а доверителят му е продължил да престоява на мястото на произшествието, тъй като автомобилът му е бил повреден. Моли съда да остави в сила решението.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 11.05.2013 година в гр.Червен бряг Д.А.Д. управлявал л.а. “Опел Вектра” с рег.№ЕН 79 09 АК по ул. “Княз Борис І”. Пред дом №40 Д. настигнал каруца с конски впряг и поради неспазване на необходимата дистанция реализирал ПТП с нея. В резултат на удара на каруцата били причинени щети. Д. попитал Я. Й. Я. и дядо му Я. Т. Й. дали са пострадали, на което получил отрицателен отговор. Я. и Й. слезли от каруцата, огледали я и напуснали мястото на произшествието. Останал сам на мястото на ПТП-то Д., поискал тел от намиращия се на близо свидетел Г. Х. Х., за да завърже бронята на лекия автомобил, която била увиснала от дясната страна, след което се отправил към дома си. По сигнал на пострадалите в РУП Червен бряг и посочен в него номер на лекия автомобил, служителите на РУП Червен бряг извършили проверка по случая. Установили след справка в масивите на ОД на МВР Плевен кой е собственик на л.а. “Опел Вектра” с рег.№ЕН 79 09 АК. Служителите на РУП Червен бряг установили местонахождението на лекия автомобил “Опел Вектра”, както и конската каруца на пострадалите. Установили, че последната е сгъната на две в резултат на удара. При събеседване с Д. последният признал, че е пътувал в посока Пети квартал, слънцето го е заслепило и ги е ударил. Пред служителите на РУП Червен бряг Д. заявил, че е попитал лицата в конската каруца дали има пострадали, но след като не получил утвърдителен отговор си тръгнал. На Д. бил съставен АУАН №587/11.05.2013 г., който му бил връчен на същата дата лично срещу подпис. Въз основа на така издадения АУАН било изготвено НП №587/13 от 22.05.2013 г. НП било връчено на Д. на 24.06.2013 г. С жалба с вх.№Ж-485/26.06.2013 г. чрез административно наказващият орган Д. оспорил НП пред РС.

РС заключил, че се потвърждава фактическата обстановка, описана в АУАН и в НП, която се установява от събраните писмени доказателства, както и от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели.

Приел е, че с деянието си Д. е осъществил нарушение по чл. 23, ал.1 от ЗДвП, но не е доказано по безспорен и категоричен начин да е извършил нарушение по чл. 123, ал.1, т.2, буква “б” от ЗДвП. От показанията на свидетеля Х., РС е заключил, че непосредствено след ПТП Д. е слязъл от лекия автомобил, проявил е загриженост към лицата в конската каруца, като последните са отпътували преди той да напусне мястото на ПТП. Предвид липсата на изразени претенции за причинени щети по конската каруца, водачът на лекия автомобил “Опел Вектра”, от субективна страна приел, че е налице съгласие между водачите на превозните средства относно инцидента между тях, поради което не е уведомил служителите на МВР.

По тези причини РС е отменил НП в тази му част, като го е оставил в сила в частта му, в която е наложено наказание за извършено нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП.

Касационната инстанция намира решението на РС за правилно в обжалваната му част, но не на посоченото в него основание.

Правилно е установена фактическата обстановка, която не е и спорна между страните. Настоящият състав на съда обаче намира, че посочената като нарушена в АУАН и в НП норма на чл.123, ал.1, т.2, буква “б” от ЗДвП не е относима към така установената фактическа обстановка. Съгласно последната разпоредба: “Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: т.2. когато при произшествието са пострадали хора: б) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на представител на Министерството на вътрешните работи или на следствието.

Видно от събраните доказателства, при пътнотранспортното произшествие няма пострадали хора. Няма дори твърдения за наличието на такива от страна на актосъставителя или наказващия орган. Последните неправилно тълкуват тази разпоредба като наличие на лица, които са претърпели материални вреди. Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, буква “б” от ЗДвП урежда задължение на водача на пътно превозно средство при ПТП, когато са пострадали хора /ранени, починали/ да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на представител на Министерството на вътрешните работи или на следствието. Когато са налице само материални вреди /какъвто е настоящият случай/, участникът в ПТП има задължение да уведоми службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, без да го напуска. Това задължение обаче не произтича от разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, буква “б” от ЗДвП, а от тази на чл.123, ал.1, т.3, букви “б” или “в” в зависимост от това дали има или няма съгласие между водачите относно обстоятелствата, свързани с ПТП. В конкретния случай такова съгласие, изразено с констативен протокол, липсва, поради което е приложима хипотезата на чл.123, ал.1, т.3, буква “в” от ЗДвП. Д. обаче не е бил привличан към отговорност за нарушение на тази разпоредба с АУАН, поради което няма как да бъде наказан въз основа на нея. По тази причина отменителното решение на РС е правилно. Не е доказано извършване на нарушение по чл.123, ал.1, т.2, буква “б” от ЗДвП, тъй като няма пострадали хора от ПТП. Налице са само материални щети, за които посочената в АУАН и НП като нарушена разпоредба на чл.123, ал.1, т.2, буква “б” от ЗДвП е неотносима.

Изложените в касационната жалба твърдения биха били основателни, ако Д. беше привлечен по съответната разпоредба - чл.123, ал.1, т.3, буква “в” от ЗДвП, което обаче не е направено. Поради това обсъждането им е безпредметно, тъй като касаят нарушение по друг текст от ЗДвП, за което Д. не е привлечен към отговорност и наказан.

За пълнота съдът отбелязва, че решението на РС в неблагоприятната му за Д. част – в която НП е потвърдено в частта му относно нарушение по чл.23, ал.1 ЗДвП, за което е наложено наказание по чл.179, ал.2, предл. 1 от ЗДвП – глоба от 100 лева, не е обжалвано от Д. и е влязло в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 363 от 29.08.2013 г., постановено по нахд № 341/2013 г. на Районен съд – Червен бряг в обжалваната му част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.