Р E Ш Е Н И Е

№ 138

гр.Плевен, 19 Март 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седми март, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Юлия Данева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

При секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 119 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 450 от 12.11.2013 г., постановено по НАХД № 391 по описа за 2013г., Районен съд – Червен бряг е потвърдил Наказателно постановление № 109/09.07.2013г. на Началника на сектор “Рибарство и контрол “ гр.Плевен , с което на основание чл.70, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, на Х.Г.К. *** е наложена глоба в размер на 2000 лв., за нарушение на чл.32, ал.1, вр.чл.70, ал.1 от ЗРА.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Х.Г.К., чрез пълномощник адвокат К.В., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, необоснован, постановен в нарушение на закона. Сочи се, че от показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН не се установява същите да са видели въдици, собственост на К. в работно положение, а е видян на около 100 метра от язовира, с 1 брой въдица в сгънато положение и без какъвто и да е улов. На следващо място се сочи, че АУАН е съставен от актосъставителя, без той да е присъствал нито на установяването, нито на извършване на нарушението, обстоятелство което не се отрича пред съда. Счита се също, че АУАН е издаден в нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като двамата свидетели не са свидетели на установяването или констатирането на нарушението. В заключение се моли за отмяна на решението на Районен съд – Червен бряг.

От ответника в настоящето производство – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - София, не е депозирано възражение по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът – Х.Г.К. не се явява, представлява се от адв.В., който счита решението на районния съд за неправилно по изложените в жалбата съображения.

В съдебно заседание ответникът – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - София, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: на 02.05.2013г. К. и негов приятел – св. С. решили да ловят риба в язовир Телиш, като св.С. работел към дружеството, което стопанисвало язовира „Хоризонт Иванов” ЕООД. С. бил запознат с местата, на които може да се лови риба без да бъдат забелязани от охраната на язовира, поради което К. и С. отишли на местността „Тополите” край язовира, която била трудно проходима за моторни превозни средства. Двамата оставили автомобила си на около 1 км от водоема и поели към мястото, като носели общо със себе си 9 бр. въдици. Пристигайки, ги поставили в работно положение във водата. Около 22, 00 часа охранители на язовира подали сигнал на домакина- св. Ж., че неустановени лица с голям брой въдици в работно положение във водата ловят риба, при което Ж. незабавно сигнализирал на Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури. Последният заедно със св.Т. и други служители на „Хоризонт Иванов” ЕООД се отправили към местността „Тополите” с два леки автомобила. Единия автомобил със свидетеля Т. и колегата му В. се отправили към мястото от село Ракита, а Ж. с другия автомобил – от рибарника. Лицата забелязали спрян автомобил на разстояние около 1 км от местността и блокирали пътя му с единия от техните автомобил. Отправили се към водоема и на място забелязали К. и св. С., част от въдиците били още в работно положение, а лицата приготвяли риболовния си инвентар за да си тръгнат. Първоначално К. и С. се оправдали с обстоятелството, че са сбъркали мястото, като са възнамерявали за ловят риба на язовир Г. Дъбник, но последствие се установило, че С. работи в дружеството, стопанисващо язовира, при което признали, че са ловили риба. Около 22,30 часа на място пристигнал представител на ИАРА –св. С., който въз основа на показанията на служителите на „Хоризонт Иванов” – Ж. и Т. съставил за извършеното нарушение на чл. 32 ал.1 от ЗРА акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ ф.№0009061/02.05.2013г. АУАН е връчен на същата дата лично на К.. Въз основа на акта е издадено Наказателното постановление №109/09.07.2013 г. на Началника на сектор “Рибарство и контрол” гр.Плевен, с което на основание чл. 70 ал.1 от ЗРА на К. е наложена глоба в размер на 2000 лв. и в полза на държавата са отнети уредите и средствата за извършване на административното нарушение - 1 бр. телескоп “OSAKO” с дължина 3.30 м. и 1 бр. макара “SHIMANO ALIVIO” 2500 РА.

При така приетото за установено от фактическа страна районният съд е извел правни изводи, че от показанията на св.Ж. се установява по безспорен начин, че въдиците на К. са били в работно положение. Във връзка с последното е приел, че е извършено нарушение на чл.32 ал.1 от ЗРА, същото правилно е квалифицирано, а наложената глоба съответства на деянието. Счетено е още, че не е налице маловажен случай. Воден от горните мотиви районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че решението на Районен съд-Червен бряг е постановено в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон. Съображенията за това са следните:

Нарушението, което е вменено на К. с акта, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление, е по чл.32 ал.1 от ЗРА, а именно на 02.05.2013г. в 22.45часа на яз.Телиш К. е заварен да извършва риболов с телескоп с макара, който в момента на проверката е въведен в действие и е в работно положение във водата; К. извършва риболов по време на забраната за улов на риба през размножителния период и нарушава Заповед №РД-09-264/11.04.2013г. на Министъра на земеделието и храните. Съгласно норма на чл.32 ал.1 от ЗРА, във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1. Не се спори по делото, че забраненият период за любителски риболов във водни обекти с надморска височина до 500м, какъвто е язовир Телиш, е от 15.04 до 31.05. Спорно е обстоятелството извършвал ли е К. на 02.05.2013г. улов на риба по смисъла на закона. Легалното определение на понятието „риболов” е дадено т.26 на §1 от ДР на ЗРА, съобразно което риболов е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. От показанията на актосъставителя се установява, че на 02.05.2013г. около 22.00часа е получил сигнал за нерегламентиран риболов на язовир Телиш от домакина на водния обект, както и че е съставил АУАН на К. по показанията на Ж. и Т., че са заварили лицата на риболов. Свидетелят сочи, че в момента на проверката К. и неговият приятел С. са били до автомобилите и са държали въдиците. Свидетелят Ж. дава сведения, че на въпросната дата е получил сигнал от охранителите на язовира, че се извършва риболов в м.”Тополите”. Сочи още, че като са отишли на въпросното място са видели „…господата да си събират багажа и да си заминават. Това беше на брега на язовира. Събираха си багажа защото пазачите ги бяха предупредили да напуснат. Въдиците се намираха в ръцете им. При моето посещение въдиците не бяха активни. Бяха извадени на брега….” . От показанията на св.Т. се установява, че когато са намерени К. и С., последните са си тръгвали от м.”Тополите”с багаж, въдици и инвентар, като заявява, че „….ние не ги видяхме те да ловят риба. Само носеха въдици……”.

В контекста на горното от правна и фактическа страна, настоящия състав счита, че по делото не е доказано, обратно на становището на районния съд, че въдиците на К. по време на проверката са били поставени във водата в работно положение, за да е осъществен състава на санкционната норма на чл.70 ал.1 във връзка с чл.32 ал.1 от ЗРА. Следва да се посочи още, че в АУАН е отразено, че неразделна част от него е КП №20/02.05.2013г., съставен на мястото на проверката от контролните органи. Последният е изискан от районния съд, с писмо вх.№4163 от 14.10.2013г. на РК-Плевен се сочи, че е изпратен, а с определение на съда от 14.10.2013г. е приет като доказателство по делото. Този протокол, обаче, липсва по делото. На него се позовава АНО, за да докаже изложените в акта обстоятелства за извършено от К. нарушение по чл.32 ал.1 от ЗРА.

Предвид горното, касационният състав счита, че не е доказано по безспорен начин извършването на нарушение по чл.32 ал.1 от ЗРА, вменено на К., поради което обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Като не е достигнал до аналогичен правен извод, Районен съд-Червен бряг е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 450 от 12.11.2013 г., постановено по НАХД № 391 по описа за 2013г. на Районен съд – Червен бряг и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 109/09.07.2013г. на Началника на сектор “Рибарство и контрол “ гр.Плевен , с което на основание чл.70, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, на Х.Г.К. *** е наложена глоба в размер на 2000 лв., за нарушение на чл.32, ал.1, вр.чл.70, ал.1 от ЗРА и са отнети в полза на държавата 1 бр. телескоп “OSAKO” с дължина 3.30 м. и 1 бр. макара “SHIMANO ALIVIO” 2500 РА.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.