Р E Ш Е Н И Е

№ 26

гр.Плевен, 21 Януари 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на десети януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

Членове: Катя Арабаджиева

Калина Пецова

При секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 1119 по описа за 2013 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 104 от 14.10.2013г., постановено по НАХД № 319 по описа за 2013г., Районен съд – Левски е отменил Наказателно постановление №180/25.05.2013 г. на Началник Група „ОП” в РУП при ОД на МВР – гр.Плевен, с което на М.Е.З. ***, са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП; на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.”б” от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. 1 от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП и на основание чл.181, т.1, предл.1 от ЗДвП– административно наказание глоба в размер на 40 лева, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от РУП – Левски към ОД на МВР - Плевен, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Счита се за неправилно тълкуването на районния съд на нормата на §6 т.30 от ЗДвП относно понятието ПТП, като се сочи, че законодателят не е посочил, че за да има ПТП вредите следва да са настъпили за друг участник в движението, различен от водача. Сочи се още, че от доказателствата по делото ясно се вижда, че З. е имал качеството водач на процесното МПС, противно на приетото от районния съд. Счита се, че при настъпило ПТП водачът е бил длъжен да уведоми органите на МВР и да ги изчака на местопроизшествието, за да съдейства за установяване на материалните вреди, както и да бъде извършена проверка за употреба на алкохол или упойващи вещества. Счита се още, че не е нарушено правото на лицето, а АУАН и НП са съставени по предвидения в закона ред. В заключение се моли за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

От ответника в настоящето производство – М.Е.З., не е депозирано възражение по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът РУП – Левски към ОД на МВР - Плевен, редовно призован, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – М.Е.З., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.С., който прави възражение за недопустимост на касационната жалба поради нейното просрочие. Моли делото да бъде прекратено.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

В изпълнение на разпореждане на съда по делото е постъпило писмо от РУП-Левски, в което се сочи, че касационната жалба е подадена на ръка около 16.00-16.30часа на 28.10.2013г., датата, която е посочена и в самата жалба. На тази дата изтича и срокът за обжалване, съобразно чл.211 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН. От Районен съд-Левски е изпратено писмо, в което се твърди, че касационната жалба е подадена в регистратурата на съда на ръка на 29.10.2013г. От същата дата е поставен и вх.№ на съда, както и печата „В срок”, с подпис на съдията-докладчик. При тези противоречиви данни, касационният състав счита, че срокът следва да се брои в полза на касатора, поради което касационната жалба е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че административно-наказателното производство срещу З. е започнало със съставяне на АУАН за това, че на 21.04.2013г. около 02:30часа в с.Изгрев, на изхода за с.Трънчовица, като водач на МПС-л.а. „Опел Астра” с рег.№ЕН 2990 ВС, е извършил четири административни нарушения на ЗДвП, а именно:нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП-управлява с несъобразена скорост и на прав участък от пътя излиза вдясно от пътното платно, като се удря в крайпътно дърво и прави ПТП с материални щети; нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.”б” от ЗДвП-напуска мястото на произшествието, без да уведоми компетентните органи на МВР и изоставя автомобила на произшествието; нарушение на чл.100 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП-при извършена полицейска проверка, водачът не представя свидетелство за управление на МПС, контролен талон към него и свидетелство за регистрация на МПС; нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП-водачът не представя знак за годишен технически преглед. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление. От правна страна съдът е счел, че при съставяне на акта и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, които водят до цялостна отмяна на НП. Последното е мотивирано на първо място с разбирането на съда, че нарушението по чл.20 ал.1 от ЗДвП не е съставомерно, тъй като няма настъпило ПТП по смисъла на §6 т.30 от ЗДвП. Съдът е приел, че изброените в тази норма вреди от ПТП следва да са настъпили за друг участник в движението, различен от нарушителя, какъвто в настоящия случай няма. Съдът е приел още, че липсват доказателства за настъпило ПТП, за да бъде установена и причината за него. За несъставомерно е прието и второто вменено нарушение, а именно по чл.123 ал.1 т.2 б.”б” от ЗДвП, което регламентира задължение за участници в ПТП, при което има пострадали хора, да останат на мястото на произшествието и да изчакат пристигането на МВР. В процесния случай, ако се приеме, че има ПТП, то няма пострадали хора. Съдът е посочил също, че от доказателствата по делото не може да бъде направен категоричния извод, че З. има качеството водач по смисъла на ЗДвП. За другите две нарушения, съдът също е приел, че не съответстват на обективните факти по делото, като очевидно за тях (непредставяне на документи) лицето е санкционирано, но към датата на съставяне на акта, доколкото З. се е явил в полицейското управление след като е поканен да му бъде съставен АУАН, очевидно в качеството на собственик на МПС. Така посочените от съда нарушения, последният е счел че са нарушили правото на защита на З. и обосновават отмяна на НП.

Административен съд Плевен, първи касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон и на доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за незаконосъобразност на обжалваното НП, който се явява правилен и обоснован. Ето защо фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция с единственото изключение, че неправилно според настоящия състав е тълкувана нормата на §6 т.30 от ДР на ЗДвП, тъй като закона не регламентира изрично, че за да е налице ПТП следва вредите да са настъпили за друг участник в движението, различен от нарушителя. Последното, обаче, не е оказало влияние на правните изводи за несъставомерност на нарушението по чл.20 ал.1 и чл.123 ал.1 т.2 б.”б” от ЗДвП. Във връзка с касационните възражения следва да се посочи още, че нормата на чл.20 ал.1 от ЗДвП регламентира задължение на водачите на ППС да ги контролират непрекъснато при тяхното управление. ЗДвП, обаче, не обявява за административно нарушение самото неизпълнение на това задължение.

Административното нарушение е това, съдържащо се в санкционната норма на чл. 179, ал.2 от ЗДвП, която, освен административно наказание, съдържа и състав на санкционираното административно нарушение, а това административно нарушение е следното: "който... поради движение с несъобразена скорост... причини ПТП - т. е. административно нарушение е не самото движение с несъобразена скорост, а причиняването на ПТП в резултат на движение с несъобразена скорост. По делото не е приобщено като доказателство съставен протокол за ПТП. Именно констатациите в него в максимална степен биха установили налице ли е въобще деяние, съставляващо административно нарушение по чл. 179, ал. 2 ЗДвП - при сегашното положение не може да се установи механизма на произшествието и най-вече без този протокол, при липса на други категорични доказателства, не може да се установи налице ли е въобще "пътно транспортно произшествие" по смисъла на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП, доколкото само ако е налице такова ПТП, само тогава може да се търси причинна връзка с несъобразена по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП скорост и, ако такава причинна връзка се установи по несъмнен начин, само тогава, би подлежало на санкция по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП.

За другите вменени нарушения решаващият съд изцяло споделя мотивите на РС-Левски, поради което не следва да ги преповтаря.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 104 от 14.10.2013г., постановено по НАХД № 319 по описа за 2013г. на Районен съд – Левски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.