Решение по Административно дело 116/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 398 / 22 Юли 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав,в публично заседание на осми юли, две хиляди и четиринадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 116 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 171,т. 1, б. „б” от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Ц.С. *** ЗАПОВЕД за прилагане на принудителни административни мерки № 3375/2013 от 17.10.2013г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен , с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,т.1,б.“б”от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността.

Жалбоподателят твърди, че издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Оспорва о изложената в АУАН фактическа обстановка, като твърди, че не е управлявал в нетрезво състояние лекия си автомобил и е отказал да даде проба за проверка за алкохол, тъй като не е управлявал автомобила си и не е имал намерение да го прави в момента на проверката, поради което не е и носил в себе си необходимите документи- свидетелство за правоуправление. Счита, заповедта е и немотивирана, поради факта, че в нея е следвало да бъде посочено и издаденото и влязло в сила наказателно постановление. АУАН не е изготвен в негово присъствие, с което е нарушена процедурата по съставянето му. На последно място счита, че към момента на издаване на заповедта е изтекъл срок по-дълъг от предвиденото за нарушението наказание, поради което е изтекла давност, на каквато се позовава. Моли да бъде отменена заповедта. По същество, чрез процесуалния си представител адв. И.Д. *** и в писмени бележки поддържа жалбата си на изложените в нея основания. Навежда довод, че от събраните доказателства не е установено да е управлявал автомобила си в посоченото в АУАН време. Моли да бъдат присъдени разноски.

Ответникът, в изпратено в съда писмо вх. № 374/06.02.2014 г. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли заповедта да бъде потвърдена.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество е основателна.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

Жалбоподателят Ц.С.С. е правоспособен водач на МПС, за което няма спор между страните.

На водача е съставен АУАН № 3375/17.10.2013г. , според който , на 17.10.2013 г. ,около 02,00 ч. в гр. Плевен, ж.к.”Дружба” до магазин”Лайф” Ц.С.С. е управлявал собствения си лек автомобил с рег. № ЕН XXXX ВС,като при проверка отказва да бъде извършена проверка за употреба на алкохол. Издаден талон за медицинско изследване. Не представя СУМПС и талон към него. Водачът е в явно нетрезво състояние.

Въз основа на така съставения АУАН е издадена Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 3375/2013 от 17.10.2013г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,т.1,б.“б”от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността. В заповедта са описани нарушенията, констатирани при съставяне на АУАН : отказва да му бъде извършена проверка за установяване употребя на алкохол , не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон. Описани са нарушените правни норми и е посочено, че същите са осъществени от Ц.С.С. ***, в качеството му на водач на МПС с рег. № ЕН XX XX ВС.

Според обясненията на жалбоподателя, дадени на 18.03.2014г. , на датата на съставяне на АУАН същият е пристигнал от с. Коиловци, заедно с приятел, когото закарал до ж.к. „Сторгозия”, след това отишъл на гости на друг приятел, който живее в ж.к.”Дружба”. До този момент не е употребявал алкохол. При гостуването си, вече употребил алкохол и слязъл до колата си, за да си вземе документите, които са били останали в нея. До колата видял някакви хора, които не познавал. Понеже не знаел кой е звънеца на домакина му, извикал го по име, за да му отвори . Намиращите се до колата, според него „роми” започнали да се разправят защо вика. Влязъл в колата да вземе документите, при което вкарал контактния ключ, за да светне плафона на колата. Единият от двамата влязъл в колата и взел ключа. Заплашил го, че ще повика полицай да му вземе книжката. Жалбоподателят обяснява, че е останал при колата си, тъй като ключовете са били в мъжа, който му ги е взел, и който , при направен опит от него да си тръгне го е задържал, че полицаите идват. На пристигналите контролни органи, които му поискали документи отговорил, че няма лична карта. Отказал да бъде проверен за алкохол. Твърди, че не е запалвал двигателя на колата и не е управлявал.

От разпита на свидетеля Т.П. се установява, че на посочената в АУАН дата -17.10.2013 г. вечерта е пътувал заедно с жалбоподателя от с. Коиловци, последният го е закарал до „ж.к. „Сторгозия” и са се разбрали, след като му „свърши гостито”, свидетелят да отиде до ж.к. ”Дружба” да го вземе, тъй като се е предполагало, че като отиде на гости ще употреби алкохол. Към един часа му се е обадил, свидетелят, заедно с друг човек е тръгнал, стигнали до „Дружба” и видели спряната полицейска патрулка, след което си тръгнали.

От разпита на П.И.К.- актосъставител , служител в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Плевен , проведен на 15.04.2014г. се установява, че заедно с колегата си А. е бил изпратен по сигнал за скандал в ж.к.”Дружба”. Не си спомня точната дата,но помни случая. На мястото , посочено в сигнала са се намирали две лица- баща и син и това са били лицата, подали сигнала. Стояли са отвън , като жалбоподателят също е бил при тях. Хората, подали сигнала са твърдели, че жалбоподателят е пристигнал с лекия си автомобил и е започнал да свири с клаксона. Лекият автомобил действително е бил топъл, установено от свидетеля след като го е пипнал. Жалбоподателят е бил в явно нетрезво състояние. Отвели са го в Първо районно управление, където са му съставили акт за това, че отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол. Покана за такова изпробване му е била отправена още на мястото , където са били първоначално. Издаден му е талон за медицинско изследване. Свидетелят установява, че жалбоподателят е отказал да даде проба, тъй като е твърдял, че не бил карал автомобила си. Свидетелят-актосъставител е преценил, че това е водачът на автомобила, тъй като е негов собственик и двигателят е бил топъл. Уточнява, че като контролен орган има изискване да изпробва за алкохол само лице, за което счита за водач на МПС.

Свидетелят Д.А., разпитан на 08.07.2014г. е свидетел по акта, работи като автоконтрольор в сектор „ПП” при ОДМВР. Заедно със св. К. *** по сигнал, според който гражданин е карал силно- карал и спирал автомобила си. На мястото установили лекия автомобил с водач- жалбоподателят, който е бил в лекия автомобил. До автомобила е имало възрастен мъж , който е обяснил, че жалбоподателят „ е въртял гуми”. Установили са, че този мъж е лицето, което е подало сигнала и е повикало патрулната кола, и това лице е третият свидетел по акта. А. твърди, че жалбоподателят е бил видимо пиян. Не е представил документи, поради което се е наложило да го откарат в Първо РПУ за установяване на самоличността му. Поканили са го да даде проба за алкохол с техническо средство и той е отказал неколкократно. Отказал е да даде и проба за химическо изследване. Свидетелят уточнява, че той и колегата му не са го видели да управлява, но е бил зад волана и двигателят е бил топъл. Жалбоподателят им обяснил, че е бил на гости .

Съдът е допуснал до разпит и Т.Т.П.- вторият свидетел по АУАН, за който свидетелят А. твърди, че е подателят на сигнала. В АУАН, очевидно от този свидетел , е посочен адрес: гр. Плевен, ул. XXX. Видно от върнатата в цялост призовка на л. 49 и обр. , такава улица в гр. Плевен няма. От служебно направената справка в НБД е установен постоянният му и настоящият му адрес в гр. Плевен- ул. XXXX1 , но от отбелязването върху върнатата в цялост призовка се установява, че по информация от съседи лицето живее в с. Градина. Изпратената призовка до с. Градина е върната в цялост с отбелязване, че лицето не живее там, а живее в гр. Плевен. Друга информация за адреса на свидетеля в съда не е налична, и не съществува възможност да бъде получена, поради което същият е заличен.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл. 171, т. 1, б. “б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, се прилага принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на моторното превозно средство” до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от шест месеца.

Наложената с оспорената заповед ПАМ е за извършено нарушение ” отказ да бъде проверен с техническо средство за установяване употреба на алкохол или друго упойващо вещество”.

Видно от хипотезата на правната норма, предпоставките за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171,ал. 1, б. „б” пр. второ от ЗДвП са две: 1. правоспособният водач да управлява моторно превозно средство и 2. да откаже да бъде изпробван за употреба на алкохол. Съдът намира, че в разглеждания случай не са налице, в условията на изискуема от закона кумулативност двете предпоставки. От съвкупната преценка на доказателствата не следва извод, че отказът на водача да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол е направен при установено управление на моторно превозно средство. В съставения АУАН е констатирано такова действие, но при направено от жалбоподателя оспорване на тази констатация, и при преценка на събраните доказателства, съдът намира, че това обстоятелство не е доказано. Актосъставителят П.К. и свидетелят по акта Д.А. са последователни и категорични в твърденията си по отношение на съществения факт- те не са констатирали от лични наблюдения Ц.С. да е управлявал автомобила си към момента на проверката и в момент, непосредствено предхождащ тази проверка. Констатацията, че жалбоподателят С. е управлявал автомобила са направили в условия на предполагаемост- поради това, че двигателят е топъл, и поради това, че С. е негов собственик. Очевидно е, че тяхното предположение е базирано и на подадения от другия свидетел по акта- Т.П. сигнал, че жалбоподателят „ форсира”, т.е. управлява автомобила си. Фактически този свидетел е единственият, който може да установи от непосредствени наблюдения управлявал ли е автомобила си Ц. непосредствено преди идването на патрулния автомобил. Въпреки указаната му доказателствена тежест, административният орган не е изпълнил задължението си да установи този съществен за спора факт. Опитите на съда да събере това доказателство по служебен път са неуспешни поради умишлено създадените от свидетеля по акта пречки да бъде призован. Отделен е въпросът доколко може да бъдат кредитирани с доверие свидетелски показания на лице, което съзнателно и умишлено посочва в съставения АУАН адрес, който не съществува, както и извършване на действия, с които да осуети призоваването му в съда. На същата преценка съдът подлага и достоверността на твърденията му пред актосъставителя и другия свидетел по акта, че Ц. е управлявал /„форсирал”/ автомобила си непосредствено преди тяхното идване. Предвид този анализ на доказателствата, съдът счита, че не са налице такива, установяващи , че към момента на проверката , и непосредствено преди този момент жалбоподателят е управлявал автомобила си, което обстоятелство да го постави в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, посочен като основание за налагане на ПАМ. Отказът на жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на алкохол не е достатъчен за съставомерността на нарушение по чл. 174,ал. 3 от ЗДвП, респ. за налагане на ПАМ по чл. 173, т.1,б. „б” от ЗДвП, тъй като към момента на проверката той не е управлявал автомобила си, поради което не е имал качество „водач” по смисъла на §6, т. 25 от ДР за ЗДвП- лице, което управлява пътно превозно средства.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган по чл. 172,ал. 1 от с.з.- Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР, осъществяващ ръководството на службата по организация и контрол по ЗДвП и съгл. Заповед № 854/11.03.2013 г. на Директора на ОДМВР-Плевен, в предвидената от закона писмена форма, но в несъответствие с материалния закон, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на делото и своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, следва юридическото лице- ОД на МВР-Плевен , в структурата на което е административният орган, издал оспорената заповед да бъде осъдено да заплати направените от жалбоподателя разноски в размер на 210 лв., от които 200 лв. за адвокатско възнаграждение за един адвокат и десет лв. платена държавна такса.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД за прилагане на принудителна административна мярка № 3375/2013 от 17.10.2013г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен , с която на Ц.С.С. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,т.1,б.“б”от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността.

Осъжда Областна дирекция на МВР-Плевен да заплати на Ц.С. ***, с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 210 лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: