Решение по Административно дело 115/2014г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 276

гр.Плевен, 31 Май 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на петнадесети май, две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №115 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Делото е образувано по подадена жалба, на основание чл. 118, ал. 1 от КСО, от П.М.Г. *** срещу Решение № 6 от 10.01.2014 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ – град Плевен, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане №0-14-000-00-00666651/25.11.2013 г. на Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите като правилно и законосъобразно.

В жалбата се сочи, че Решението е незаконосъобразно, издадено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че решението е постановено в резултат от подадена от него жалба вх.№ КПК-6/11.12.2013 г. против Разпореждане №0-14-000-00-00666651/25.11.2013 г. за отказ за отпускане на парично обезщетение по болничен лист серия А 2012 №4785311, който е предаден своевременно на работодателя и не е обжалван от него. Работодателят е обжалвал пред ТЕЛК предходни болнични листове - серия А 2012 с №№2472434, 4180131, 4180200, като в резултат на оспорването, ТЕЛК са приели, че потвърждават и узаконяват болничните листове с тези номера, като същите болнични листове касаят временна нетрудоспособност в периода 10.07.2013 г. до 16.10.2013 г. – без прекъсване. По тази причина счита, че към началото на временна нетрудоспособност по болничен лист серия А 2012 №4785311 е осигурено лице, тъй като за предходните дни – 14 и 15.10.2013 г. има законно оформен болничен лист, узаконен от ТЕЛК. На 16.10.2013 г. е приет в болница, като след 6-дневен престой му е определен и 10 дни домашен режим на лечение. Поискал е изплащане на обезщетение по този болничен лист, което е било отказано по причини, които нямат връзка с периода на издадения му болничен лист. Твърди още, че Директорът на ТП на НОИ - Плевен, в качеството му на осигурител, е обжалвал предходния болничен лист серия А 2012 №4180200, като ТЕЛК е постановила Експертно решение /ЕР/ №3283. Работодателят, който действа в двойно качество на осигурител и административен орган по КСО, си е позволил да тълкува мотивите на ЕР на ТЕЛК, който е узаконил всички болнични листове. Сочи, че тълкувайки ги разширително, Директорът на НОИ счита, че последният болничен лист е прекъснат и следва да се яви на работа още същия ден, което счита за невярно. Такива препоръки и указания не са му дадени от ТЕЛК, а потвърждавайки болничния лист, счита, че следва да се яви на работа така, както е посочено в него – на 16.10.2013 г.

Жалбоподателят счита мотивите на Решение №6, че дните 14 и 15.10.2013 г. са приети от работодателя като довели до прекъсване на осигуряването на основание чл.10, ал.2 от КСО, и оттук послужили като основание за отказ за изплащане на обезщетението, за неверни, доколкото видно от подадените от работодателя данни в декларация образец 1 за месец октомври е в болнични за целия период. Жалбоподателят се позовава на чл. 40, ал. 1 от КСО, съгласно който осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Не отрича, че работи по служебно правоотношение – старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ и има качеството на осигурено лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от КСО. Счита , че не е загубил качеството си на “осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, и има право на парично обезщетение за временна неработоспособност по този болничен лист. Моли за отмяна на Решение № 6 от 10.01.2014 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – град Плевен, с което е потвърдено Разпореждане №0-14-000-00-00666651/25.11.2013 г. на Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Плевен. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

По направено оспорване от жалбоподателя, с протоколно определение от о.с.з. на 06.03.2014 г. /л.44/, на основание чл.193 ГПК, като е открито производство по оспорване на верността на съдържанието на декларация вх.№ 14-999-02-00047512/19.11.2013 г. в частта по т.1, б. “а”, отметката на второ квадратче, с твърдение от страна на жалбоподателя, че отметката е поставена впоследствие. Открито е производство и по оспорване на верността на поставената дата 14.10.2013 г. в КП на л.15, и по оспорване на верността на поставената дата 15.10.2013 г. в КП на л.16 от делото /с оглед твърдения, че КП са антидатирани/.

В съдебно заседание жалбоподателят П.М.Г. се явява лично и с адвокат М.К. *** с пълномощно на л.5 от делото. Същата моли да се уважи жалбата и да се отмени Решение № 6 от 10.01.2014 г. на Директора на ТП на НОИ, с което е потвърдено Разпореждане № О-14-000-00-00666651 от 25.11.2013 г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Плевен, с което е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист. Счита за успешно проведено доказване на неистинността на представените констативни протоколи досежно съдържанието, че е следвало да се яви на работа, но не е. Позовава се на събраните по делото доказателства и прави извод, че по разпореждане на Директора на НОИ в един по-късен момент – около 10-ти ноември са били създадени оспорените констативни протоколи със съдържание, което не отговаря на действителността и което е послужило като писмено доказателство, за да може да бъде извършена корекцията на 28 ноември 2013 г., което се установява и от справка на НОИ кога е извършена тази корекция. Твърди, че към края на м.октомври болничният лист на Г. е бил отразен, имало е пълен месец с брой работни дни без прекъсване на осигуряването и тази справка е коригирана на 28 ноември. Счита, че на база на това следва да се носи отговорност и моли да се доведат докрай последствията и съдът да изпрати доказателствата на прокуратурата за ангажиране на съответната отговорност, т.к. с този документ са нанесени вреди на доверителя и. Според жалбоподателя действително тогавашния директор на НОИ е обжалвал част от болничните листове на Г. и същия се е явил на 14 октомври на ТЕЛК. Съгласно решението на ТЕЛК и видно от диспозитива на същото, тези болнични листове – 3 броя, които са обжалвани, се узаконяват. Това е термина, който ТЕЛК е използвал. Лицето е било на преглед и лично се е подписало на решението след обяд на 14 октомври към 16 часа и при това положение няма как да се яви на работа на 14-ти. От друга страна, узаконяването на трите болнични листа според жалбоподателя означава, че полетата, които са задължителни, отразяват състоянието на лицето, заболяването и дните кога следва да се яви на работа се считат за достоверни. Признава, че действително има едно изречение в края на решението, че ТЕЛК счита лицето за работоспособно от днешна дата, но според адв.К. това не може да се тълкува в смисъл, че прекъсва последния болничен лист, защото ако решението на ТЕЛК е било такова, в този смисъл, то е следвало в последния болничен лист да не пише, че го узаконява, а че го изменя досежно датата за явяване на работа и е следвало да има изричен диспозитив, че лицето не следва да се яви на работа на 16-ти, а на 15-ти октомври. Твърди, че никой не е казал на лицето, че било от същия, било от следващия ден се прекъсва неговата неработоспособност по болничния лист. Сочи, че от друга страна, решението на ТЕЛК влиза в сила след 14 дни. Позовава се на писмените доказателства, че служителят е бил на преглед, но обжалващият административен орган не е бил на преглед и няма как да знае какво е констатирано, а в по-късен момент е разбрал. Прави извод, че протоколите от 14-ти и 15-ти октомври са антидатирани и са съставени много по-късно, когато е пристигнало решението на ТЕЛК – на 22 октомври, когато вече са организирани всички неща. Твърди, че тези протоколи, които са антидатирани, очевидно са послужили без да са представени пред НАП за извършване на такава корекция, но е станало в последващ момент, когато има и друг болничен лист вече. Моли да се уважи жалбата. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата-Директорът на РУСО-Плевен се представлява от юрисконсулт Р., която моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди Решение № 6 от 10.01.2014 г. на Директора на ТП на НОИ като правилно и законосъобразно и да се потвърди разпореждането, с което е отказано парично обезщетение по болничен лист. Г. е бил продължително време във временна неработоспособност и това се удостоверява с поредица от болнични листове. Болничен лист № 4180200 за периода на временна нетрудоспособност от 17.09.2013 г. до 16.10.2013 г. е бил обжалван от работодателя по реда на чл.112 от Закона за здравето пред ТЕЛК. В постановеното от ТЕЛК решение от 14.10.2013 г. е отразено, че се потвърждава болничния лист, но считано от датата на заседанието лицето е работоспособно, т.е. на съответния ден – 14.10.2013 г., понеделник, Г. е знаел, че е работоспособен и е трябвало да се яви на работа. Решението е връчено на Г. на същия ден, когато е постановено. Сочи, че в качеството на държавен служител в НОИ той е длъжен да се явява на работа и на двата дни – 14-ти и 15-ти октомври. Той не се е явил, което обстоятелство е оформено с два констативни протокола като самоотлъчка. Счита, че събраните гласни доказателства доказват, че тези два дни Г. не е бил на работа, а относно обстоятелството относно верността на датата, на която са съставени, няма законов аргумент как да се оформят самоотлъчките. Счита за неопровергано, че не е бил на работа на тези две дати, той няма никакъв разрешен законов отпуск, който да се счита за осигурителен стаж и неявяването му на работа се явява без уважителни причини. Прави извод, че съответно за тези дни работодателят не дължи заплащане и осигурителни вноски. Сочи, че работните дни при самоотлъчка не се зачитат за осигурителен стаж и съгласно чл.10, ал.2 от КСО се считат за прекъсване на осигурителния стаж, т.е. на 14-ти и 15-ти октомври е имало прекъсване, поради което към 16 октомври 2013 г., когато е началото на временна нетрудоспособност по болничен лист № 4785311, той е загубил качеството си на осигурено лице по смисъла на § 1 от КСО, поради което няма право на парично обезщетение вместо възнаграждение. Според ответника правилно и законосъобразно е отказал парично обезщетение органът и е потвърдил разпореждането с решението на Директора. Моли да се остави изцяло в сила обжалваното решение и да се присъди минимално юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 118 от КСО. Оспореният акт е постановен на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, след като органът е сезиран с жалба по административен ред /л.11 от делото/, подадена на 11.12.2013 г.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от правнолегитимирано лице, поради което е процесуално допустима за разглеждане, а разгледана по същество е и основателна.

П.М.Г. е държавен служител, като заема длъжност “старши инспектор по осигуряването” в сектор “КРДОО” на отдел “КПК” при ТП на НОИ – Плевен, което не е спорно между страните. За периода 09.07.2013 г. – 16.10.2013 г. е бил временно неработоспособен, за което е представил болнични листове, както следва: серия А 2012 с №№4181079 /л.32/, 2472434 /л.29/, 4180131 /л.26/, 4180200 /л.23/. Всички тези болнични листа /четири, а не три на брой, както се сочи в жалбата/ са обжалвани пред ТЕЛК-Плевен, който се е произнесъл по така направеното оспорване след преглед на Г. с ЕР №3283/14.10.2013 г. /л.л.17,18/. В същото ЕР е посочено, че жалбата срещу болничните листове е от работодател – Директорът на ТП на НОИ – Плевен. Направено е заключение, че пациентът е бил със стенокардна симптоматика на фона на чести хипертонични кризи, с което ТЕЛК узаконява болничните листове, но от днешна дата намира лицето за работоспособно. Не е спорно, че Г. е получил препис от ЕР на датата на постановяването му – 14.10.2013 г. По признание на Г. пред съда /л.61/ около 15 часа му е било връчено решението на ТЕЛК от 14.10.2013 г. На 14 и 15.10.2013 г. Г. не е бил на работа. На 16.10.2013 г. отново е постъпил на болнично лечение, като е издаден болничен лист серия А 2012 №4785311 /л.20/ за периода 16.10.2013 г. – 31.10.2013 г., който е представен на работодателя на 22.10.2013 г., видно от вх.№. Същият болничен лист /както и предходните/, е бил представен с придружително писмо и с декларация от осигурителя относно правото на парично обезщетение, приобщени /относно този болничен лист/ на л.л.19,21 от делото. Представена е справка от персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. /л.л.54,55/, към дата 22.11.2013 г., от която е видно, че пълен работен месец октомври 2013 г. - 23 работни дни, Г. е бил в болнични. Представена е последваща справка от персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. /л.л.56,57/, към дата 09.12.2013 г., от която е видно, че на Г. за октомври 2013 г. са зачетени 21 дни стаж. По делото е представена от ТД на НАП справка за осигурените лица (декларация обр.1) – л.67-70, от които е видно, че първоначално, на 31.10.2013 г. е подадена декларация относно осигуряването на Г. през месец октомври 2013 г., която е коригирана с последваща декларация, подадена на 28.11.2013 г.

С Разпореждане №0-14-000-00-00666651/25.11.2013 г. на Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите /л.13/ е отказано да бъде отпуснато парично обезщетение/помощ по болничен лист серия А 2012 №4785311. Изложени са мотиви, че лицето не отговаря на условията на чл.40, ал.1 от КСО, тъй като за него не е възникнало осигуряване съгласно чл.10 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО. Въз основа на данните по т.3 на Приложение №15 към болничен лист серия А 2012 №4785311 лицето е с прекъсване в осигуряването от 14.10.2013 г. Разпореждането е получено на 29.11.2013 г. /л.14/, а на 11.12.2013 г. срещу същото е подадена жалба пред Директора на ТП на НОИ-Плевен /л.11/. По така подадената жалба е постановено процесното решение на Директора на ТП на НОИ /л.л.7-9/. В същото жалбата е приета за допустима, но неоснователна. Изложени са мотиви, че Директорът на ТП на НОИ-Плевен, в качеството му на осигурител, е обжалвал болничен лист серия А 2012 с №4180200, издаден от специализирана ЛКК за периода 17.09.2013 г. - 16.10.2013 г. С ЕР №3283/14.10.2013 г. ТЕЛК е приел, че от датата на заседанието - 14.10.2013 г., лицето е работоспособно. Г. е получил препис от това ЕР на същата дата. На основание мотивите в ЕР, Г. е следвало да се яви на работа на 14.10.2013 г. Същият не се е явил на работа на 14 и 15.10.2013 г., за което са съставени констативни протоколи. Дните са оформени като самоотлъчка въз основа на същите КП. Решаващият орган се е позовал на чл. 40, ал. 1 от КСО, съгласно който осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Органът е приел, че Г. работи по служебно правоотношение и е осигурено лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от КСО, но към датата на настъпване на временната неработоспособност -16.10.2013 г., не е бил осигурен, тъй като има прекъсване на осигуряването на дати 14 и 15.10.2013 г. Същите дни са били работни, но Г. не се е явил на работа, не е имал разрешен платен отпуск или неплатен отпуск, който да се зачита за осигурителен стаж, не е обжалвал ЕР, с което е информиран, че от 14.10.2013 г. е работоспособен, поради което тези два дни са отчетени от работодателя като самоотлъчки. Според мотивите на решението работните дни при самоотлъчка не се зачитат за осигурителен стаж, осигуряването се прекъсва на основание чл.10, ал.2 КСО без правоотношението да е прекратено. Направен е извод, че по тези причини Г. е загубил качеството си на осигурено лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО, поради което няма право на обезщетение по представения болничен лист. На това основание жалбата е отхвърлена и разпореждането е потвърдено. Решението е получено на 16.01.2014 г. /л.10/, а на 28.01.2014 г. е подадена жалбата пред съда, видно от вх.№ на органа /л.3/.

По делото са разпитани четирима свидетели. Съгласно показанията на св. С.М.К., КП относно явяването на работа на Г. на 14 и 15.10.2013 г. са съставени по устно искане на началника на отдел “Човешки ресурси и обща администрация” П.Д.. КП са съставени на съответните дни, посочени в тях – съответно на 14 и 15.10.2013 г. Св. О.И.Н. твърди относно датата на съставянето им, че щом е написана, сигурно е тя, не си спомня. Бил е питан виждал ли е Г. на работа в тези дни, отразени в протоколите. Отговорил е, че не го е виждал, а те двамата работят в една стая. Съгласно показанията на св.Я.В.Д., същият не е сигурен на 14 и 15.10.2013 г. ли са съставени протоколите. Поднесени са му за подпис по –късно от 14 и 15.10. 2013 г. Извикан е от К. да ги подпише, че Г. не е бил на работа на 14 и 15.10.2013 г., удостоверил е обстоятелството, че не е виждал Г. на работа през тези дни, а работят с Г. в една стая.

Съгласно показанията на св.П.Д.Д., в началото на месец ноември 2013 г. тогавашният директор на ТП на НОИ Р. П. го е извикала в кабинета си и му е казала, че трябва да се съставят протоколи, че П.Г. в дните 14 и 15.10 не бил в управлението на работа. Смята, че КП са съставени по-късно от посочените в тях дати 14 и 15.10, тъй като около 10 ноември е предал на С.К. да се съставят тези протоколи. Тогава му е казал директорът, затова знае, че не са съставени на тези дати. На същия или следващия ден, след като е предал да бъдат съставени, са му били предоставени протоколите. Същите св. ги е предал за поставяне в досието на служителя.

Така установеното от фактическа страна води съда до следните правни изводи:

Решението е издадено от компетентен по смисъла на КСО орган. Съгласно чл.117, ал.1 т.2, буква “е” от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта или помощи. Именно такова е обжалваното Разпореждане №0-14-000-00-00666651/25.11.2013 г. на Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите, потвърдено с процесното решение на Директора на ТП на НОИ.

Решението е писмено съгласно чл.59, ал.2 във вр.ал.3 АПК, но формата не е спазена, доколкото при мотивирането и обсъждането събраните доказателства са интерпретирани по различен от вложения в тях смисъл, а също така решението е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Органът е приел, че в случая по отношение на Г. не е осъществен фактическия състав на правната норма, тъй като към 16.10.2013 г. - началната дата на отразения период в болничния лист, той не е имал качеството на "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, поради прекъсване на осигурителното правоотношение съгласно чл.10, ал.2 от КСО, поради самоотлъчка на 14 и 15.10.2013 г. А за дните на самоотлъчка осигурителни вноски не се дължат. Административният орган в оспореното решение е направил извод, че Г. няма право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност за посочения в болничния лист период, тъй като при настъпването на същата не е била осигурен за риска "общо заболяване и майчинство" поради самоволното отсъствие от работа в двата дни, които предхождат временната неработоспособност.

Така посоченото от органа обаче не се подкрепя от събраните по делото доказателства, което води и до различни правни изводи.

Осигурителят на Г., представляван от Директора на ТП на НОИ, е оспорил предходните болнични листове серия А 2012 с №№4181079, 2472434, 4180131 и 4180200. По така направеното оспорване ТЕЛК се е произнесъл, като с ЕР №3283/14.10.2013 г. е направено заключение, че Г. е бил със стенокардна симптоматика на фона на чести хипертонични кризи, с което ТЕЛК “узаконява” болничните листове, но от днешна дата намира лицето за работоспособно. Решението на ТЕЛК е вътрешно противоречиво и всъщност не решава спора, който му е представен по отношение на болничен лист №4180200 за дните 14-16.10.2013 г. От една страна, явна е волята на ТЕЛК да потвърди оспорените пред него болнични листове. След като ги “узаконява” съобразно използваната от ТЕЛК терминология, следва, че ги е оставил в сила. Следователно същите са потвърдени във всички свои части, включително и по отношение срока на временната неработоспособност, посочена в болничен лист №4180200. Същевременно е посочено, че от дата 14.10.2013 г. ТЕЛК намира Г. за работоспособен. Ако ТЕЛК е намерил Г. за работоспособен, е следвало да отмени болничен лист №4180200 за периода след 13.10.2013 г. Това не е станало, и всъщност по отношение на тези дни липсва непротиворечиво произнасяне, поради което повдигнатият пред ТЕЛК спор в тази му част не е решен. Всяка от страните сочи съответната част от ЕР, което е в нейна полза, и на него обосновава своите твърдения. Явно поради факта, че всяка страна счита ЕР за благоприятно за нея, същото не е и оспорвано. Но с това ЕР повдигнатият въпрос пред ТЕЛК не е решен. С оглед на липсата на изрично произнасяне няма как да не се зачете установеното с болничен лист №4180200, който е оспорен пред ТЕЛК, решението на ТЕЛК е влязло в сила, и е влязъл в сила и болничен лист №4180200, доколкото същият не е отменен или изменен. С влизането му в сила дните 14 и 15.10.2013 г. следва да се зачетат като такива, в които е разрешен отпуск поради временна неработоспособност, с оглед на неотменения болничен лист. С изтичане на срока за обжалване на решението на ТЕЛК е преклудирана и възможността да се иска неговото допълване, за да се формира ясна воля на ТЕЛК по отношение на временната неработоспособност на Г. в дните 14 и 15.10.2013 г.

Освен това съдът съобразява, че към 14 и 15.10.2013 г. ЕР на ТЕЛК не е било влязло в сила. Негово предварително изпълнение не е разпоредено нито по силата на закона, нито с разпореждане за предварителното му изпълнение, включено в ЕР или постановено отделно. Съгласно чл.90, ал.1 от АПК, административните актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест - до решаването на спора от съответния орган. ЕР на ТЕЛК има двояка природа – от една страна експертиза на работоспособността, а от друга е административен акт. За него като административен акт в конкретния случай не са налице предпоставките в чл.90, ал.2 АПК, поради което Г. не е бил длъжен да изпълни невлязлото в сила ЕР на ТЕЛК, което подлежи на оспорване в 14-дневен срок от Г., считано от 14.10.2013 г. /датата на узнаването/, дори ако същото имаше смисъла, в който го тълкува административния орган. По тези причини няма как да бъде счетено, че Г. е в самоотлъчка през тези два дни. След като не е бил в самоотлъчка, няма място за приложението на хипотезата на чл.10, ал.2 от КСО, на която се позовава органът, и Г. е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. По тези причини е следвало да му се заплати обезщетение по болничния лист.

Следва да се отбележи, че първоначално, на 31.10.2013 г. осигурителят е подал данни в ТД на НАП именно в този смисъл – че лицето е осигурено през целия месец 10.2013 г., като целият месец лицето е било в болнични. Корекция на така подадената декларация е направена едва на 28.11.2013 г., като към момента на постановяване на разпореждането – 25.11.2013 г., Г. по данните от ТД на НАП е бил осигурен за всички дни през месец 10.2013 г. С оглед на този факт, към момента на постановяването на Разпореждане №0-14-000-00-00666651/25.11.2013 г. същото не е съобразено и с отразените в регистрите на ТД на НАП данни за осигуряване на лицето.

При получаване на жалбата срещу разпореждането, Директорът на ТП на НОИ не е съобразил, че е заинтересовано лице по смисъла на чл.10, ал.2 АПК и че следва да се отведе. Видно от доказателствата по делото, оспорването на болничните листа е извършено от директора на ТП на НОИ. Същият е наредил, видно от свидетелските показания на св. П. Д., негови подчинени да съставят КП, с които да установят отсъствието от работа на Г. на 14 и 15.10.2013 г. След като е получил жалбата срещу разпореждането, Директорът е следвало да установи, че е заинтересован от изхода на спора. Следвало е да се отведе, като съгласно чл.33, ал.3 АПК изпрати преписката на горестоящия административен орган – управителя на НОИ, който да постанови свое решение по отвода. Като не се е отвел, Директорът на ТП на НОИ е допуснал съществено процесуално нарушение. Произнасянето от заинтересовано лице представлява отменително основание – в този смисъл Е. А., А. А., Д. А., Д. А., Панов Л., К. М., Я. С., Н. Т., К. Ю., Административнопроцесуален кодекс. Систематичен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика. С.2013, с.325; Л., К., К. Е., Е., А., Коментар на Административнопроцесуалния кодекс, Център за обучение на адвокати “К. Ц.”, С.2007, с.27. На тези основания процесното решение следва да бъде отменено.

По отношение на оспорванията по реда на чл.193 ГПК съдът съобразява следното:

По отношение на оспорената декларация вх.№ 14-999-02-00047512/19.11.2013 г. в частта по т.1, б. “а”, отметката на второ квадратче, с твърдение от страна на жалбоподателя, че отметката е поставена впоследствие. Същата декларация се намира на л.21 от делото. Тази декларация представлява приложение към болничния лист, като заедно с него е прикрепена към придружително писмо от осигурителя. В декларацията се отразява становището на осигурителя по определени въпроси, като в случая е оспорено изразеното с отметката негово становище, че лицето не е осигурено към деня на настъпването на временната неработоспособност, трудоустрояването или бременността и раждането, като се твърди, че същото е поставено по-късно. Становището на осигурителя относно осигуряването на лицето може да бъде автентично или неавтентично, а автентичното - правилно или неправилно. Съдът намира, че същото становище произхожда от лицето, което е подало приложението на електронен носител, и отметката не е поставена в последствие, т.е. след датата, посочена на входящия номер – 19.11.2013 г. Защото същото твърдение - че Г. не е осигурен, е изложено в предходно писмо и декларация – от 12.11.2013 г., находяща се на л.52 от делото, която не е оспорена. С оглед на твърденията на св.П.Д., че около 10.11.2013 г. му е наредено от директора да се съставят КП за отсъствие на Г. от работа, съдът приема, че действително на 19.11.2013 г. в тази декларация подалият я по електронен път директор на ТП на НОИ в качеството му на представляващ осигурителя е направил изявлението, че Г. не е осигурен. Поставената отметка не може да се приеме за антидатирана.

Съвсем различен е въпросът, дали тази преценка относно осигуряването отговаря на действителното състояние. В случая осигурителят ТП на НОИ - Плевен счита, че лицето не е осигурено. Но неговото твърдение не обвързва съответния орган, който следва да издаде разпореждане – в случая Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ. Същият е длъжен, при наличие на спор, да събере всички относими и допустими доказателства и да извърши самостоятелна преценка на същите, като постанови мотивирано решение. Доколкото бяха изложени по-горе мотиви относно непрекъсването на осигуряването на Г., Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ при постановяване на ново разпореждане следва да се съобрази с тях. Доколкото документът е оспорен само с оглед на факта, че отметката е поставена впоследствие, оспорването в тази му част следва да се отхвърли. Отметката не е поставена след 19.11.2013 г. Не е оспорен документът в другите му части и относно съответствието му с действителното състояние на осигуряването, поради което съдът не следва да се произнася по тези въпроси, които са извън предмета на оспорването, с диспозитив.

Открито е производство по оспорване и на верността на поставената дата 14.10.2013 г. в КП на л.15., и по оспорване на верността на поставената дата 15.10.2013 г. в КП на л.16 от делото. Видно от показанията на разпитаните свидетели, се установява, че около 10.11.2013 г. директорът на ТП на НОИ е разпоредил на св. П.Д. да се съставят КП, че на 14 и 15.10.3013 г. Г. не е бил на работа. Същото разпореждане св.П.Д. е предал на св.К., който е началник на сектора, в който Г. работи. Св. К. признава този факт, но твърди, че протоколите са съставени на същите дни – съответно на 14 и 15.10.2013 г. Св. Н. не си спомня датата на съставянето, твърди за датата ”щом е написана, сигурно е тя”. Заявява, че началник сектора К. е дошъл и го е попитал виждал ли е Г. на работа през тези дни, отразени в протоколите. Така заявеното явно не може да стане, ако във всеки от дните е попълван КП. Св.Н. заявява, че удостоверил, че Г. не е бил на работа през тези дни. Св.Я.Д. заявява ясно, че КП са съставени на по-късни дати, но не може да си спомни кога. Той твърди, че е удостоверил факта на отсъствие от работа на Г. тези дни, а не че КП са съставени на посочените на тях дни. С оглед на реда, по който е наредено съставянето на тези протоколи – устна заповед от директора до началник отдел “Човешки ресурси и обща администрация”, предаване на заповедта от него на началник сектора К., който от своя страна пита служителите, работещи в една стая с Г., съдът приема, че същите КП не са съставени на посочените в тях дати –съответно 14 и 15.10.2013 г., а по-късно. Още повече, че Директорът на ТП на НОИ е узнал за решението на ТЕЛК на 22.10.2013 г., видно от поставения номер на представеното от ТП на НОИ копие на ЕР. Поради това не е имало как да изтълкува ЕР на ТЕЛК в смисъл, че на 14 и 15.10.2013 г. Г. следва да е на работа. Нямало е как да се приеме, че на 14 и 15.10.2013 г. Г. трябва да е на работа, ако ЕР на ТЕЛК не е известно на ТП на НОИ. Освен това, ако приеме, че Г. е работоспособен, на 16.10.2013 г. също е следвало да бъде на работа. Денят 16.10.2013 г. се припокрива в двата болнични листа - №4180200 и №4785311. Трябвало е да бъде съставен КП и за тази дата, доколкото болничен лист №4785311 е могъл да бъде представен на ТП на НОИ едва след издаването му, станало на 21.10.2013 г., и същият е представен на 22.10.2013 г., видно от поставения входящ номер. Несъставянето на КП за дата 16.10.2013 г. показва, че е известен вече издаденият на 21.10.2013 г. и постъпил на 22.10.2013 г. болничен лист №4785311. Освен това, ако КП бяха съставени на посочените на тях дати, в подадената справка в ТД на НАП от 31.10.2013 г. фактът на самоотлъчката е щял да бъде отчетен, а в тази справка е посочено, че Г. има пълен месец октомври 2013 г. болнични. С оглед изложеното, КП следва да се изключат от доказателствата по отношение на поставените им дати на съставяне, като препис от същите се изпрати на Районна прокуратура-Плевен по компетентност.

Следва да се посочи, че така приетото по отношение на датите на съставяне на КП не се отразява на посоченото в тях обстоятелство, че на 14 и 15.10.2013 г. Г. не е бил на работа. Това обстоятелство не е и спорно между страните.

С оглед изложеното, процесното решение и Разпореждане №0-14-000-00-00666651/25.11.2013 г. на Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите следва да се отменят изцяло. Доколкото поради естеството на акта делото не може да се реши по същество, следва същото като преписка да се върне на Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Плевен, който да постанови ново разпореждане съгласно мотивите на настоящето решение.

На основание чл.174 АПК съдът е длъжен да определи срок за това, като настоящия състав счита, че в случая Разпореждане по отношение на представения болничен лист №4785311 следва да бъде постановено от Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в 14-дневен срок от влизане на настоящето съдебно решение в сила.

С оглед на изхода на делото и своевременното искане от жалбоподателя с жалбата и в о.с.з. за присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени в размер на 350 лева, доколкото са направени разноски за адвокат в този размер, като договорената сума от 350 лева /л.5/ е посочена като заплатена.

По тези съображения и на основание 172, ал. 2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 6 от 10.01.2014 г. на Директора на ТП на НОИ – град Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №0-14-000-00-00666651/25.11.2013 г. на Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите .

ВРЪЩА делото като преписка за произнасяне от страна на Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – град Плевен в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящето съдебно решение, при съобразяване с мотивите му.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл.194, ал.3 вр. ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК, направеното от жалбоподателя П.М.Г. оспорване на верността на съдържанието на декларация вх.№ 14-999-02-00047512/19.11.2013 г. в частта по т.1, б. “а”, отметката на второ квадратче, с твърдение, че отметката е поставена впоследствие.

ПРИЗНАВА ЗА ДОКАЗАНО, на основание чл.194, ал.3 вр. ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК, направеното от жалбоподателя П.М.Г. оспорване на верността на поставената дата 14.10.2013 г. в констативен протокол на л.15, и по оспорване на верността на поставената дата 15.10.2013 г. в констативен протокол на л.16 от делото, като приема, че същите констативни протоколи не са съставени на посочените в тях дати, и ги изключва от доказателствата по отношение на посочените в тях дати на съставяне.

ПРЕПИС от решението след влизането му в сила да се изпрати на Районна прокуратура-Плевен, заедно с преписи от констативните протоколи на л.15 и 16 от делото, по компетентност.

ОСЪЖДА Районно управление “Социално осигуряване” – град Плевен да заплати на П.М.Г. ЕГН ********** сумата от 350 /триста и петдесет/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на оспорване пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че е изготвено.

Преписи от Решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: