РЕШЕНИЕ

№ 179

гр. Плевен, 14.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на двадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Д.Д. изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 114 по описа за 2014 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Т.Б.М. *** срещу решение № 2/08.01.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 141-00-3318-1/15.11.2013 година на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Плевен.

В жалбата оспорващият намира, че е налице нарушение на материалния закон, тъй като неправилно обезщетението за безработица е определено на основание чл. 54б, ал. 3 от КСО в минимален размер. Посочва, че между него и „Елит Енерджи” ЕООД, дружество чиито едноличен собственик на капитала е, е сключен договор за възлагане на управление от 06.01.2009 година. На проведено на 31.10.2013 година Общо събрание на едноличния собственик на капитала на дружеството е взето решение за спиране на дейността на дружеството от 01.11.2013 година и прекратяване на договора за възлагане на управление от 06.01.2009 година с Т.Б.М. също от 01.11.2013 година. Лицето намира, че неправилно е определен размера на обезщетението му за безработица като административният орган е приел, че е налице съгласие на М. в качеството му на физическо лице и едноличен собственик на капитала на дружеството за прекратяване дейността на същото. Оспорващият намира, че е налице незаконосъобразно смесване на качеството му на управител на дружеството по силата на договор за възлагане на управлението и качеството му на едноличен собственик на капитала и тези две качества не могат да бъдат възприети като едно цяло и да се приеме, че той е дал съгласие за прекратяване на договора. Посочва, че съгласно чл.147, ал. 1 от ТЗ едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен управител и този управител може да е едноличният собственик на капитала по арг. на чл.135, ал. 2 от ТЗ. Счита, че тъй като отношенията между дружеството и управителя се уреждат посредством договор, то независимо, че едноличният собственик на капитала е и управител на дружеството, то е недопустимо смесване на фигурата на управителя на дружеството , който е физическо лице и не е управителен орган на дружеството, като са налице два различни правни субекти. Излагат се доводи за характера на договора за възлагане на управлението и такива, че протоколът от Общо събрание на дружеството е акт на органа на управление на същото, а не представлява едностранен акт, в който е отразена волята на физическото лице управител. Претендира се за отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане, като издадени в нарушение на материалния закон и връщане на преписката на административния орган за произнасяне.

В съдебно заседание оспорващият Т.Б.М. *** не се явява, представлява се от адв. И., който поддържа жалбата и иска отмяна на решението и разпореждането, връщане на административната преписка на административния орган и присъждане на разноски по представения списък. Излага доводи, че едноличното дружество с ограничена отговорност има два вида управителни органи и-общо събрание и вторият - управителен орган е управителят на дружеството, като в хипотезата, при която едноличният собственик е и управител на дружеството не следва да се приема, че волята си в общото събрание на дружеството, същият изразява и като управител на това дружество. В тази връзка в нарушение на закона административният орган е приел, че управителят на дружеството е дал съгласие за прекратяване на договора и следва да бъде определено дневно обезщетение в минимален размер.

Ответникът - директорът на РУСО Плевен не се явява, представлява се от юрк. Р., която намира жалбата за неоснователна. Счита, че решението и потвърденото разпореждане са законосъобразни и са постановени при съобразяване на изложените от пълномощника доводи още пред органа. Моли при присъждане на разноските, съдът да има предвид, че държавната такса, внесена от оспорващия е недължима. Моли за присъждане на юрисконсултско възнагражадение.

Административен съд - Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 141-00-3318/07.1.2013 година оспорващият е поискал отпускане на обезщетение за безработица поради прекратяване на правоотношението му с „Елит Енерджи” ЕООД от 01.11.2013 година. Представил е служебна бележка от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда” Плевен, че е регистриран като търсещо работа лице. Лицето е представило протокол от проведено Общо събрание на едноличния собственик на капитала на „Елит Енерджи” ЕООД, в който по т. 2 е решено да бъде прекратен договор за възлагане на управление от 06.01.2009 година, сключен с Т.Б.М. от 01.11.2013 година. Представен е и договорът за възлагане на управлението.

С разпореждане № 141-00-3318-1/15.11.2013 година ръководител на осигуряваното за безработица при ТП на НОИ –Плевен е отпуснал парично обезщетение за безработица от 01.11.2013 година до 28.02.2014 година в размер на 7,20 лева дневно.

Разпореждането в срок е обжалвано пред директора на ТП на НОИ и е постановено оспореното решение, с което жалбата е оставена без уважение и е потвърдено обжалваното разпореждане. Административният орган посочва, тъй като М. е едноличен собственик на капитала на дружеството и е сключил сам със себе си договор за възлагане и управление като представляващ ЕООД и като физическо лице, то поради начина на управление на едноличното дружество с ограничена отговорност, всички действия по управление и представителство на ЕООД се извършват от едно и също лице – Т.Б.М.. Приема се, че тъй като едноличният собственик на капитала е взел решение за спиране на дейността и прекратяване на договора за възлагане и управление, то е налице ясно изразена воля от М. да бъде прекратен договорът му като управител на дружеството и поради тази причина обезщетението е определено в минимален размер.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по см. на чл. 117, ал. 3 от КСО – директорът на РУСО –Плевен, в установената форма, при спазване на административно-производствените правила, но в нарушение на материалния закон.

В случая не се спори, че лицето има право на парично обезщетение за безработица, а се оспорва само неговия размер. М. е подал заявление за отпускане на обезщетение, регистриран е в Бюро по труда Плевен и има качеството на осигурено лице за всички социални рискове. Съгласно чл. 54б, ал. 3 от КСО безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. В случая неправилно е прието от административния орган, че едноличният собственик на капитала на дружеството, който по силата на договор за възлагане и управление е и управител, е изразил желанието си за прекратяване на договора като е подписал протокола от заседанието на Общото събрание на дружеството Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез едноличния собственик (чл. 141, ал. 7 от ТЗ).. В случая едноличният собственик на капитала на „Елит Енерджи” ЕООД е и управител на същото, предвид представен договор за възлагане на управление от 06.01.2009 година, като това е допустима от ТЗ хипотеза. В този случай, собственикът може да взема решения по всяко време без да е налице формална процедура по свикване на Общо събрание, каквото е проведено на 31.10.2013 година. Решенията на Общото събрание съгласно ч.141, ал. 1 от ТЗ са задължителни за управителя на дружеството. В случая М. с полагане на подписа си под протокола на Общото събрание не изразява съгласието си като управител да бъде прекратен договорът му за възлагане на управлението, а подписът му е положен като съдружник, едноличен собственик на капитала на дружеството за взето решение от органа на управление дружеството – Общото събрание, чиито решения следва да бъдат изпълнявани от управителя. Неправилно административният орган приема, че е приложима хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО за определяне размер на обезщетението, тъй като е налице съгласие на управителя и следва решението и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени и административната преписка да бъде върната на органа за определяне на дневно парично обезщетение по реда на чл. 54б, ал. 1 от КСО.

С оглед изхода на делото, направеното искане от пълномощника на оспорващия и на основание чл. 143, ал.1 от АПК съдът намира, че ответникът следва да заплати на оспорващия разноски в размер на 211 ,50 лева – държавна такса в размер на 10 лева, 1,50 лева банкова такса и 200 лева договорено и внесено възнаграждение за един адвокат с оглед договор за правна защита и съдействие на л. 63 по делото. Съдът намира за неоснователно възражението на пълномощника на ответника за недължимост на държавната такса от страна на оспорващия. Съгласно чл.120, ал. 1 от КСО за делата по тази глава осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса, но в случая не са представени доказателства от лицето, че същото е осигурено и държавната такса е дължима.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ вр. чл.173, ал. 2 вр. чл.174 от АПК, Административен съд – Плевен, пети състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 2/08.01.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен.

Отменя разпореждане № 141-00-3318-1/15.11.2013 година на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Плевен.

Връща административна преписка на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Плевен, за ново произнасяне по заявление на с вх.№ 141-00-3318/07.11.2013 г , подадено от Т.Б.М. *** в съответствие с мотивите на настоящето решение, задължителни по тълкуването и прилагането на закона, като му определя 14 дневен срок отвлизане на настоящето решение в сила за решаване на въпроса по същество.

Осъжда ТП на НОИ Плевен да заплати на Т.Б.М. *** разноски в размер на 211, 50 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: