Р Е Ш Е Н И Е

№ 291

гр.Плевен, 9 Юни 2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №113 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.233 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Производството по делото е образувано по жалба от Д.А.П. *** чрез адв.М.М. *** срещу Заповед №05/15.01.2014г. на Началника на Затвора-Плевен, с която на полицай-ІІІ-та степен Д.П.-надзирател ІІ-ра степен в Затвора-Плевен, ІІ-ра категория, л.№155383, е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта и срещу Заповед №04/15.01.2014г. на Началника на Затвора-Плевен, с която полицай-ІІІ-та степен Д.П.-надзирател ІІ-ра степен в Затвора-Плевен, ІІ-ра категория, е лишен от допълнително месечно трудово възнаграждение за утежнени и специфични условия на труд за м.януари, февруари и март 2014г. в размер на 28,50лв. месечно, всичко в размер на 85,50лв.

С определение от 25.02.2014г. е прекратено производството по делото в частта по жалбата на Д.П. срещу Заповед №04/15.01.2014г. на Началника на Затвора-Плевен и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд-Плевен за произнасяне по жалбата.

Производството по адм.дело №113/2014г. е продължило по жалбата на Д.П. срещу Заповед №05/15.01.2014г. на Началника на Затвора-Плевен.

В жалбата са наведени доводи, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, издадена в нарушение на административно-производствените правила и при несъответствие с материалния закон. Сочи се, че дисциплинарно-наказващият орган е счел, че П. е уронил престижа на службата и е проявил поведение, недопустимо за държавен служител. В тази връзка се оспорва възприетата от органа фактическа обстановка и се описва действителната такава, според жалбоподателя. Твърди се, че на 10.08.2013г. приятели са организирали семейство тържество в заведение в близко Плевенско село, на което е поканен и П., като в заведението са били само празнуващите и не е имало нито един гражданин. Твърди се още, че понеже е трябвало да се прибере вечерта отново до Плевен, е взел лицето В. М., за да шофира на връщане. Сочи се, че след свършване на тържеството към 22.00часа, с М. са тръгнали за друго село, където ги е чакал колега на П., за да вземе един инструмент, като по пътя е станало ПТП, при което жалбоподателят загубил съзнание, а М. се уплашил и избягал от местопроизшествието. За случилото се е било образувано досъдебно производство, което по-късно е прекратено. Във връзка с изложеното, се счита, че не е налице неспазване на правилата на Етичния кодекс. Твърди се, че не е налице злоупотреба с алкохол, не е бил неадекватен и не е отправял закана за физическа саморазправа към никой, както и че е съдействал на органите на полицията за разкриване на обективната истина. Сочи се, че по време на път М. е станал причина на ПТП, от което жалбоподателят лично е пострадал, както и неговият автомобил и не е налице нарушение на етичните правила. На следващо място се сочи, че заповедта не съдържа всички реквизити съгласно чл.246 ал.1 от ППЗМВР. В тази връзка се твърди, че в заповедта е следвало конкретно, изрично, ясно и обосновано да се посочи откъде произтичат служебните задължения на нарушителя, които са били виновно неизпълнени от дисциплинарно наказаното лице. Твърди се също, че в хода на досъдебното производство също не са събрани доказателства за извършване на действия от страна на жалбоподателя, които да са попречили на разследването, както и не е установено бездействие при разследването, което да представлява злоупотреба със служебно положение и уронване престижа на службата. В тази връзка се прави позоваване на Тълкувателно постановление №3 от 07.06.2007г. на ВАС по т.д.№4/2007г. и се моли за отмяна на процесната заповед.

От ответника по делото-Началника на Затвора-Плевен, чрез процесуален представител, е депозиран писмен отговор по жалбата, като същата се счита за неоснователна. Моли се да бъде отхвърлена и се претендират разноски в размер на 150лв., представляващи минимално възнаграждение за осъществено представителство от служител с юридическо образование.

В съдебно заседание, оспорващият се явява лично и с адв.М. ***, с надлежно пълномощно, която поддържа депозираната жалба по изложените в нея основания. В допълнение счита, че от събраните по делото доказателства не е установено поведение, уронващо престижа на службата, поради което не е налице нарушение на Етичния кодекс. Моли се за отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата-Началникът на Затвора-Плевен, в съдебно заседание не се явява, представлява се от инспектор Д.В. с юридическо образование и придобита правоспособност, с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Счита, че от доказателствата по делото е установено, че на 10.08.2013г. П. е употребил голямо количество алкохол, както и че по време на претърпяно ПТП е заплашил св.В. М., което довежда до напускането на последния на мястото на местопроизшествието. Счита още, че поведението на П. е несъвместимо с нормите на ЕК, тъй като той е бил длъжен не само по време на служба, но и извън нея, да спазва етичните правила.Сочи, че показанията на св.М. в съдебно заседание си противоречат с дадените обяснения по време на разследването, поради което оставя на преценката на съда дали да кредитира тези показания. Твърди, че злоупотребата с алкохол от страна на П. е факт, станал известен не само на гражданите в заведението, но и на органите на реда и на медицински лица, което от своя страна допълнително доказва нарушението на чл.13 и чл.31 от Етичния кодекс. В заключение моли жалбата да бъде отхвърлена и представя писмени бележки.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Оспорената Заповед №05/15.01.2014г. на Началника на Затвора-Плевен е връчена лично на Д.П. срещу подпис на 17.01.2014г. с отбелязване че не е в отпуск, видно от разписката на самата заповед (л.20). Съгласно чл.233 от ЗМВР, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на АПК. Предвид твърдението на оспорващия в жалбата, че заповедта не е обжалвана по административен ред и поради липсата на данни по делото за такова обжалване, с оглед разпоредбата на чл.148 от АПК, съдът намира, че при липса на задължителност за обжалване по административен ред, в конкретната хипотеза срокът за обжалване е 14-дневен от деня на съобщаването (чл.149 ал.1 от АПК). Жалбата на Д.П. е подадена чрез дисциплинарно-наказващия орган по реда на чл.152 ал.1 от АПК и е заведена с вх.№ В-435/29.01.2014г. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените на л.94-98, а и не се спори между страните, че към момента на издаване на процесната заповед полицай ІІІ-та степен Д.П. е изпълнявал длъжността „Надзирател ІІ-ра степен” при Затвора-Плевен-ІІ-ра категория.

В Бюлетин №222 от 11.08.2013г.,05:22:26ч., на ОД на МВР-Плевен за престъпните деяния и произшествия, регистрирани на територията на ОД на МВР-Плевен за времето от 10.08.2013г. 06:00:00ч. до 11.08.2013г. 05:22:18ч. (л.26), в графа ПТП е записано следното: На 10.08.2014г. в 22.20часа от тел.112 в РУП-Долна Митрополия е получен сигнал за ПТП с пострадало лице на около 500м. от разклона за с.Славовица в посока с.Ореховица, Плевенска област. На място са изпратени служители на РУП-Д.Митрополия и е установено следното:л.а. „Фолксваген голф” с рег.№ЕН43-87” ВМ собственост на И. В. П. и управляван от съпруга й Д.А.П., служител на ГД”ИН”-надзирател в Затвора-Плевен, е намерен преобърнат в крайпътна канавка в дясно по посока на движението. Водачът е намерен извън автомобила.Същият е откаран в ЦСМП-Плевен, където след обстоен преглед е установено, че няма фрактури, само охлузни наранявания в областта на лицето. Настанен под лекарско наблюдение. Взета му е кръв за медицинско изследване, Уведомен разсл.полицай Д.П. и районен прокурор Р.Я.-РП-Плевен. Оглед на местопроизшествението не е извършван.

Във връзка с горното, със Заповед №З-115/12.08.2013г. на Началника на Затвора-Плевен за извършване на проверка по получени предварителни данни за извършено нарушение на служебната дисциплина от държавен служител категория „Е-полицай” (л.21), е разпоредено да се извърши проверка срещу Д.П.-държавен служител категория Е-полицай в Затвора-Плевен от комисия с Председател: гл.инсп.Н. К.-ЗНРНОД и членове: А. Г.-Началник сектор в ЗО 4ВИТ” към Затвора-Плевен и Д.В.-инспектор ІІІсг./ЧР. В заповедта е посочено да се изясни налице ли е виновно поведение и нарушение на служебната дисциплина от страна Д.П., като за резултата от проверката се изготви писмена справка, която да се докладва в срок до 14.08.2013г. Оспорващият П. е запознат със заповедта на 12.08.2013г., като му е разяснено, че в срок до 13.08.2013г. има право да даде обяснения и да представи доказателства в своя защита.

На 13.08.2013г. Д.П. е подал Рапорт с вх.№Д-943 до Началника на Затвора-Плевен (л.27), в който твърди, че на 10.08.2013г. е бил в с.Комарево, в заведение, на маса с Т. Д., Г. Т. и В. М.. Твърди още, че се е бил разбрал с Х. П. да вземе от него инструмент, който му е необходим за лични нужди от с.Брегаре. Сочи, че е бил употребил алкохол, поради което се бил разбрал с М. да го закара до там. Тръгнали към 21.30часа, като той се качил отзад с кучето си, а М. се качил да управлява автомобила. В рапорта твърди още, че по пътя е станал инцидент-В. изгубил управление върху автомобила и се преобърнали. П. твърди също, че за случилото се не е разбрал, тъй като бил задрямал отзад. Сочи, че М. е излязъл невредим от колата, извадил и него и поради силен стрес от инцидента е избягал. Посочва, че при прегледа в Бърза помощ са установили, че няма черепно-мозъчна травма и счупвания, а само охлузвания и натъртвания, но при направен скенер е установена счупена горна челюст.

От доказателствата по делото-л.22-25 се установява, че Д.П. е бил в отпуск поради временна неработоспособност (счупване на костите на скулите и горната челюст) от 11.08.2013г. до 22.12.2013г.

От доказателствата по делото (л.31-37) се установява още, че по повод изпратените по компетентност в РП-Плевен материали във връзка с настъпилото ПТП на 10.08.2013г. около 22.20часа на пътя за с.Ореховица, е постановен отказ да се образува наказателно производство.

Установява се също, от Протокол за химическа експертиза №444/13.08.2013г. (л.39), че в изпратените за изследване проби кръв, взети от Д.П. се доказва етилов алкохол в количество 2,1%.

В хода на извършваната проверка, от назначената със Заповед №З-115/12.08.2013г. на Началника на Затвора-Плевен комисия, са събрани обяснения от Г. Т. Г. и Х. Т. П. (л.42-43). В обясненията си Г. заявява, че на 10.08.2013г. е бил с Т., Д. и В. в кафе-аператив в с.Комарево, като към 21.00часа Д. попитал В., тъй като бил употребил алкохол, да го закара до с.Брегаре да вземе някакви инструменти, и към 21.30часа се качил на задната седалка с кучето си и тръгнали. Сочи още, че последствие разбрал, че са претърпели ПТП. В Рапорта си Х. П. сочи, че на 10.08.2013г. Д. му се обадил и му казал, че ще дойде до с.Брегаре да му даде инструменти, които са му необходими за лични нужди, като към 22.30часа го потърсил по мобилния телефон да разбере дали пътува, но същият бил изключен.

По делото на л.33 е приложена докладна записка от Л. Х.-полицейски инспектор при РУП-Долна Митрополия, в която се докладва за резултатите от извършената проверка по повод настъпило ПТП на територията обслужвана от РУП-Долна Митрополия. Отразено е, че за изясняване на обстоятелствата по случая е призован Д.А.П., на когото са снети писмени обяснения, в които е посочено, че на въпросната дата вечерта е бил в с.Комарево; че му се наложило да вземе инструменти от с.Брегаре и по тази причина, понеже бил употребил алкохол, помолил В. М. да го закара; че към 21.30часа се качил на задната седалка на автомобила заедно с кучето си и потеглили; че по пътя бил заспал, а В. загубил контрол над автомобила и го обърнал, след което го извадил от колата и под въздействието на уплаха избягал от местопроизшествието. Посочено е още в докладната записка, че са снети обяснения и от В. М., в които е отразено като причина да избяга от мястото на ПТП заплахите за физическа разправа последвала при изваждането на возещия се на задната седалка ползвател на автомобила. Снети са обяснения и от Т. Д. и Г. Т. Г., в които е посочено, че М. е управлявал автомобила, а Д.П. се е качил на задната седалка. В обясненията на И. К. (лицето подало сигнала) е било отразено, че когато осветява автомобила вижда, че до него лежи човек и след провеждане на разговор с него разбира, че в колата е имало и друг човек, който в момента го нямало.

На л.142 по делото е приложено и снето обяснение от В. М. (част от доказателствата по прокурорската преписката), в което е посочено, че Д. го помолил да го закара до с.Брегаре и към 21.30часа тръгнали, като преди с.Брегаре изгубил контрол и се блъснали. Посочено е още, че след това извадил Д. от колата и го попитал дали му има нещо, а той казал, че ще го убие, поради което В. избягал от мястото на ПТП.

За резултатите от извършената проверка от комисията е изготвена до Началника на Затвора-Плевен Справка вх.№В-117/10.01.2014г. (л.44-46). В последната е отразено, че от събраните в хода на проверката материали по безспорен начин се доказва, че Д.П. е участник в ПТП и че е употребил голямо количество алкохол-2,1%, като липсват доказателства последният да е управлявал МПС, поради което е налице отказ да се образува досъдебно производство. За безспорно е прието, че на 10.08.2013г. в 22.20часа Д.П. е бил в явно нетрезво състояние, което е допринесло за липсата на адекватни действия при изясняване на обстоятелствата свързани с ПТП, като е посочено, че е употребил алкохол в големи количества в обществено заведение сред граждани, които го познават и знаят, че е служител на затвора.Посочено е още, че на 11.08.2013г. в 08.00часа Д.П. е следвало да застъпи наряд, което не е сторил, поради претърпяната злополука, а съгласно чл.305 ал.1 от ППЗИНЗС назначените в наряд се явяват в поделението най-малко 15 минути преди определеното за инструктаж време. Счетено е, че по този начин са създадени проблеми свързани с преструктуриране на постовете и съответно затрудняване осигуряването на предварително създадената организация за охрана на поделението. Посочено е също, че изпитото количество алкохол, констатирано само няколко часа преди времето за явяване на работа, е достатъчно да постави П. в невъзможност да изпълнява служебните си задължения на 11.08.2013г., дори и да не е претърпял злополука. В справката е отразено още, че от Докладната записка на полицейски инспектор при РУП-Долна Митрополия се установява, че Д.П. е отправил заплахи за физическа саморазправа с В. М., лицето посочено, че е управлявало МПС, което е станало причина последният да напусне мястото на произшествието. От установените факти и обстоятелства е направен извод, че с поведението си полицай Д.П. уронва престижа на службата и не може да бъде обект за пример и подражание, като настъпилите последици следствие изпитото количество алкохол и отправените от него закани за физическа саморазправа с цивилен гражданин са несъвместими с понятията „следва поведение, което не уронва престижа на службата”, както и „със своето лично поведение и чувство за отговорност служителят трябва да дава пример на другите служители”, които са залегнали като етични правила в Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и Главна дирекция „Охрана” към МП. Посочено е още, че под „уронва престижа на службата” се разбира такова поведение на държавния служител, с което не се опазва доброто име на институцията, която представлява, каквото поведение е установено в случая. В заключение е отразено, че служителят не е нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл.30 от ЕК, но следствие на употребения в голямо количество алкохол и неадекватното му поведение на обществено място е нарушил разпоредбите на чл.305 ал.1 и чл.306 ал.2 изр. последно от ППЗИНЗС и чл.чл.29, 31 и 69 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и Главна дирекция „Охрана” към МП. Направено е предложение за нарушение на чл.чл.29, 31 и 69 от Етичния кодекс на оспорващия Д.П. да бъде наложено наказание „Порицание” за срок от 1 (една) година, а за нарушение на чл.305 ал.1 и чл.306 ал.2 изр. последно от ППЗИНЗС П. да бъде лишен от допълнително месечно трудово възнаграждение за утежнени и специфични условия на труд за срок от три месеца. Д.П. е запознат със съдържанието на справката на 10.01.2014г., с отбелязване, че не е в отпуск, като е уведомен, че в 24-часов срок може да даде допълнителни обяснения или възражения.

На 10.01.2014г. до Началника на Затвора-Плевен е подадено възражение вх.№118 от Д.П. по повод изготвената справка (л.46). В последното е посочено, че не е съгласен с посоченото, че преди наряда не е уведомил своите началници за произшествието. Твърди се, че майка му е звъннала на Л. Ц., който е замествал командира на отделението.

На 13.01.2014г. върху изготвената от комисията Справка вх.№В-117/10.01.2014г. е поставена резолюция от Началника на Затвора-Плевен „Г-жа В., за заповеди”.

Със Заповед рег.№05/15.01.2014г. Началникът на Затвора-Плевен е наложил на полицай ІІІ-та степен Д.А.П.-надзирател ІІ-ра степен в Затвора-Плевен-ІІ-ра категория, л.№155 383, дисциплинарно наказание „Порицание за срок от една година”, считано от датата на връчване на заповедта. Посочено е, че дисциплинарното наказание се налага за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.224 ал.1 и ал.2 т.4 от ЗМВР във вр. с чл.227 ал.1 т.12 от ППЗМВР-„нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители” във вр. с чл.13, чл.31 и чл.69 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и Главна дирекция „Охрана” към Министерство на правосъдието. Посочено е още, че е изготвена Справка вх.№В-117/10.01.2014г., като от събраните в хода на проверката доказателства по безспорен начин е установено нарушение на служебната дисциплина, извършено от полицай Д.П., изразяващо се в уронване престижа на службата и проява на поведение недопустимо за държавен служител, чиято основна задача е да пази доброто име на институцията, която представлява. Като факти е изложено, че на 10.08.2013г. в 22.20часа П. е претърпял ПТП след употреба на голямо количество алкохол (2,1%) в обществено заведение сред граждани, които го познават и знаят, че е служител на затвора; бил е в неадекватно състояние и не е могъл да съдейства на полицията за установяване на фактическата обстановка около претърпяното ПТП; отправя закана за физическа саморазправа към цивилен гражданин, който под страх от заплахата напуска мястото на произшествието и осуетява своевременното изясняване на фактите около станалото ПТП. Посочено е също, че с поведението си полицай П. уронва престижа на службата и не може да бъде обект за пример и подражание, като настъпилите последици следствие изпитото количество алкохол от страна на П., както и отправените от него закани за физическа саморазправа с цивилен гражданин са несъвместими с понятията „следва поведение, което не уронва престижа на службата”, както и „със своето лично поведение и чувство за отговорност служителят трябва да дава пример на другите служители”, които са залегнали като етични правила в ЕК.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

Като част от административната преписка по делото на л.109 е приложена Декларация от 15.10.2008г., която удостоверява, че Д.П. се е запознал с Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и Главна дирекция „Охрана” към Министерство на правосъдието, който е утвърден от Министъра на правосъдието (л.169).

За изясняване на фактите по делото до разпит като свидетели, по искане на оспорващия, са допуснати лицата В. А. М., Г. Т. Г. и Т. Г. Д.. За инцидента с Д.П. св. М. заявява, че на въпросната дата са били в барчето на Т., където Д. и Т. се черпили, а той и Г. си приказвали. Твърди, че по някое време Д. го помолил да го закара до с.Брегаре, тъй като бил употребил алкохол, а трябвало да вземе някакви инструменти.Свидетелят сочи, че не е бил употребил алкохол, както и че „в заведението бяхме само ние. Т. беше току-що отворил кръчмата.Не си спомням да е имало други граждани.”. Според свидетеля „Д. не е имал агресивно поведение.Нормално се държеше. Той ако ме е заплашвал няма да го закарам с колата.”. Заявява, че е избягал от местопроизшествието, тъй като се е уплашил, като твърди, че Д. му е казал „Сега ще видиш какво ще стане” . На въпрос: „Отправял ли му е Д.П. заплаха?”, отговаря, че не му е отправял такава заплаха. След предявяване на находящите се на л.142 от делото писмени обяснения, св.М. твърди, че не си спомня точно какво е казал Д.П., след което сочи, че му е казал, че „ ще ме отупа”. Последствие свидетелят заявява, че не е възможно да го убие, тъй като е бил зле. На искането на адв.М. „Кажете пред съда какво поддържате от показанията си?”, св.М. заявява, че Д.П. му е казал, че ще го убие. Последствие на въпрос на съда за състоянието на Д.П. непосредствено след инцидента, св.М. твърди, че е бил „средно положение. Видях, че няма да умре”.

Св.Г. заявява, че на въпросната дата са били заедно в заведението в с.Комарево, „Бяхме четири човека. Идваха и други хора. Бяхме аз, В., Т. и той-Д..”. Сочи още, че Д. пиел нормални количества алкохол и не е злоупотребявал с него, че поведението му е нормално и не е употребил агресия към никого. Заявява, че преди да се качи в колата и да потеглят Д. е бил в нормално, адекватно състояние.

Св.Д. заявява, че на въпросната дата „Бяхме се събрали на село. Д. и В. казаха, че ще ходят до друго село. Бяхме аз, В., Г. и Д. *** заведение. Д. каза, че трябва да ходят с В. до друго село за някакви инструменти. Каза, че ще ходи с В., защото той не е пил. Д. не беше пил много. Беше си в съзнание, в нормално състояние когато тръгнаха….”. Свидетелят сочи още, че в заведението е имало и други хора, но те са били на друга маса, както и че Д. не е бил агресивен.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Порицание” на оспорващия представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган-Началникът на Затвора-Плевен, съобразно чл.228 т.4 от ЗМВР, наложеното наказание по чл.226 ал.1 т.3 от ЗМВР-порицание и т.12 от Заповед №Л-10717/19.12.2011г. на Главния директор на ГД”ИН”-София, приложена на л.103 от делото.

При издаването на оспорената заповед е спазена предвидената в чл.59 от АПК и разпоредбата на чл.246 ал.1 от ППЗМВР (специалния нормативен акт) писмена форма и съдържание на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание. В заповедта не са описани конкретни доказателства, а се сочи, че нарушението на служебната дисциплина е установено при извършена проверка, за резултатите от която е изготвена Справка вх.№В-117/10.01.2014г., поради което съдът счита, че административният орган се позовава на всички събрани в хода на проведената срещу Д.П. проверка доказателства и неиндивидуализирането им по отделно в оспорената заповед не е нарушение на разпоредба на чл.246 ал.1 от ППЗМВР. В подкрепа на този извод е и възприетото в съдебната практика, че мотивите на административния орган може да се съдържат в друг документ, съдържащ се в административната преписка-ТР №16/1975 на ОСГК на ВС на РБ. Неоснователно е и възражението, че в заповедта липсва точно и ясно посочване в какво се състои нарушението на служебната дисциплина. Видно от съдържанието на процесния акт е, че в него е посочено, че е установено нарушение на служебната дисциплина изразяващо се в уронване престижа на службата и проява на поведение недопустимо за държавен служител, чиято основна задача е да пази доброто име на институцията, която представлява-нарушения по смисъла на чл.13, чл.31 и чл.69 от ЕК. Като конкретно действие на служителя П. е посочено неговото поведение на 10.08.2013г. около 22.20часа, когато следствие на изпития в големи количества алкохол (2,1%) в обществено заведение, изпада в неадекватно състояние, поради което не оказва съдействие за изясняване на обстоятелствата около претърпяното ПТП, както и отправя закана за физическа саморазправа към цивилен гражданин, който под страх от заплахата напуска мястото на произшествието и осуетява изясняване на фактическата обстановка.

При издаването на оспорената заповед са спазени и административно-производствените правила. В изпълнение на чл.231 ал.2 от ППЗМВР е разпоредена проверка за изясняване на постъпилите от ОД на МВР-Плевен данни чрез бюлетин №222/11.08.2013г., като е определен срок за нейното приключване.Служителят е запознат срещу подпис с тази заповед, както и с правото да дава обяснение и представя доказателства в своя защита. За резултатите от проверката е изготвена справка, с която Д.П. е запознат срещу подпис и дата. На лицето е указано правото в 24-часов срок да даде допълнителни обяснения или възражения. До Началника на Затвора-Плевен е подадено възражение с дата 10.01.2014г. от служителя, различно от това дадено в хода на проверката. Последното е в изпълнение на нормата на чл.229 ал.1 от ЗМВР за даване на писмени обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. Върху възражението не е направено изрично отбелязване за неговото приемане от страна на дисциплинарно-наказващия орган, но видно от поставената върху справката резолюция с дата 13.01.2014г. „Г-жа В., за заповеди” може да се направи извод, че Началникът на Затвора-Плевен се е запознал с писмените обяснения на П. преди издаване на процесната заповед. На 15.01.2014г. въз основа на резултатите от проверката, дисциплинарно-наказващият орган-Началникът на Затвора-Плевен е издал Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, която е връчена лично на лицето срещу подпис, в съответствие на чл.232 от ЗМВР.

Съгласно чл.225 ал.1 от ЗМВР, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В конкретния случай тези срокове са спазени, като съобразно чл.223 ал.1 от ППЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, а според ал.2 дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. Справката, в която са обобщени резултатите от извършената проверка, е заведена в Затвора-Плевен с вх.№В-117/10.01.2014г. и Началникът на Затвора-Плевен се е запознал с нея на 13.01.2014г., поради което се налага извод за спазване на сроковете по чл.225 ал.1 от ЗМВР.

Дисциплинарната отговорност се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените наказания, като съгласно чл.221 от ППЗМВР дисциплинарната отговорност е лична.

С оглед установените по делото релевантни за спора юридически факти, настоящият съдебен състав счита, че при произнасянето си дисциплинарно-наказващият орган е приложил правилно и материалния закон. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Видно от съдържанието на оспорената заповед, дисциплинарната отговорност на П. е ангажирана за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.224 ал.1 и ал.2 т.4 от ЗМВР и чл.227 ал.1 т.12 от ППЗМВР, изразяващо се в уронване престижа на службата и проява на поведение недопустимо за държавен служител, изразяващо се в нарушение на етичните правила за поведение, заложени в чл.13, чл.31 и чл.69 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГД”ИН” и ГД”Охрана” към МП.

Като факти в заповедта е посочено, че на 10.08.2013г. около 22.20часа в следствие на изпития в големи количества алкохол (2,1%) в обществено заведение, изпада в неадекватно състояние, поради което не оказва съдействие за изясняване на обстоятелствата около претърпяното ПТП, отправя закана за физическа саморазправа към цивилен гражданин, който под страх от заплахата напуска мястото на произшествието и осуетява изясняване на фактическата обстановка. Прието е, че по този начин полицай Д.П. уронва престижа на службата и не може да бъде обект на пример и подражание, като поведението му е несъвместимо с етичните правила в ЕК.

В чл.224 ал.2 от ЗМВР са регламентирани дисциплинарните нарушения, като т.4 от същия текст визира неспазване на правилата на Етичния кодекс на поведение на държавните служители в МВР. Със Заповед №ЛС-04-755/17.08.2006г. на Министъра на правосъдието е утвърден Етичен кодекс за поведението на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и Главна дирекция „Охрана”. В т.13 от ЕК е регламентирано задължението на държавния служител да пази доброто име на институцията, която представлява; в т.31 е прието, че при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на службата, а в т.69 е посочено, че със своето лично поведение и чувство за отговорност служителят трябва да дава пример на другите служители. Както е установено от фактическа страна и видно от доказателствата по делото Д.П. е запознат със съдържанието на Етичния кодекс за поведението на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и Главна дирекция „Охрана” към Министерство на правосъдието.

В нормата на чл.227 ал.1 т.12 от ППЗМВР, посочена и в процесната заповед, е регламентирано, че за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители се налага дисциплинарно наказание „Порицание”. Т.е. в конкретния случай следва да се отговори на въпроса доколко поведението на Д.П. на 10.08.2013г. преди, по време и след настъпването на ПТП (около 22.20часа) може да се възприеме като поведение, уронващо престижа на службата, съвместимо ли е с изискванията на ЕК за поведение на държавния служител и представлява ли нарушение на етичните правила за поведение. В тази връзка следва да се посочи, по аргумент от чл.19 ал.2 и чл.20 ал.1 от ЗИНЗС, че по отношение на държавните служители в системата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, под чието ръководство са местата за лишаване от свобода, са налице по-високи морални изисквания. Етичният кодекс формулира правила за поведение, които следва да се спазват, както по време на изпълнение на служебни задължения, така и в извънработно време. Това е така, тъй като спрямо полицейските служители, какъвто статут има и оспорващият, обществото има по-големи очаквания и спазването на етичните правила за поведение гарантират утвърждаване на положителен образ на службата, която изпълнява. По тази причина като дисциплинарни нарушения са въведени и действия, които са не само нарушения на служебните им задължения, но и действия които са морално укорими. Самият факт на голямото количество изпит алкохол (2,1%) в обществено заведение, последствията от който са състояние непозволяващо да се изяснят на място и непосредствено причините за настъпилото ПТП, което състояние е станало известно на широк кръг от лица, вкл. и на други служители от системата, в която работи оспорващият, е поведение несъвместимо с етичните правила на поведение. Съдът намира още, че с отправената заплаха за физическа саморазправа с лицето, управлявало л.а., с който е настъпил инцидента, а именно В. М., също се изпълва хипотезата на деяние, несъвместимо с етичните правила. На първо място в тази връзка е необходимо да се посочи, че съдът не кредитира с доверие свидетелските показания на св.В. М. касаещи факта дали му е отправяна заплаха от страна на Д.П. по повод настъпилото ПТП, доколкото същите са противоречиви помежду си („Не си спомням точно. Каза, че ще ме отупа”; „Уплаших се. Нямам други основания”; „Не е възможно да ме убие, защото той беше зле”; „Че ми е казал, че ще ме убие”) и не кореспондират с даденото от него обяснение пред разследващите органи в хода на изясняване на фактическата обстановка по инцидента. Именно тези обяснения (л.142), в които се твърди „…го извадих от колата и го попитах има ли ти нещо, той каза, че ще ме убие и аз избягах…”, се ценят от съда като доказателство, изясняващо обективната истина по спора, тъй като са дадени като време близо две седмици след случая и може да се направи обоснован извод, че не са повлияни от други фактори, каквото предположение не може да бъде направено за дадените свидетелски показания в хода на съдебното производство. В подкрепа на горния извод е и съществуващото противоречие между твърдението на оспорващия в жалбата, че действителната фактическа обстановка е „….мои приятели бяха организирали семейно тържество в заведение в близко плевенско село, на което бях поканен и аз. Освен приятелските семейства, в заведението нямаше нито един гражданин….” и дадените на 22.08.2013г. обяснения (л.140) „На 10.08.2013г. седяхме с Т. Д., Г. Т. и В. М. на маса в кафе аперитив в с.Комарево….”, както и между твърдението в жалбата, че при инцидента е бил в безсъзнание, а в Рапорт с вх.№Д-943/13.08.2013г. до Началника на Затвора-Плевен сочи, че не е разбрал за случилото се, тъй като бил задрямал. Следва да се посочи също, че по мнение на настоящия състав, отразеното в жалбата, че П. и неговият автомобил са пострадали при ПТП, е възможно да бъде именно причината да се отправи под афект заплахата спрямо управляващият МПС М., станал причина за инцидента.

Под деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижът на службата, следва да се разбира и да се установи такова поведение на държавния служител, с което не се опазва доброто име на институцията. С деянието трябва да се уронва престижа, т.е. не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в институцията (Тълкувателно постановление №3 от 07.06.2007г. на ВАС по т.д.№4/2007г, ОС на ВАС). В контекста на горното, според настоящия съдебен състав дисциплинарно-наказващият орган е дал правилна квалификация по смисъла на чл.227 ал.1 т.12 от ППЗМВР. Правилно е и прието от дисциплинарно-наказващия орган, че с поведението на 10.08.2013г. около 22.20часа Д.П. не може да служи за пример на другите служители и не пази доброто име на институцията, която представлява, морални правила, залегнали в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГД”ИН” и ГД”О” към МП.

По изложените съображения, оспорената заповед като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административно-производствените правила и съобразно материалния закон и целта на закона е законосъобразна, а жалбата на Д.П. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, с оглед направеното искане от процесуалния представител на ответника Д.П. следва да бъде осъден да заплати в полза на ГД „Изпълнение на наказанията”-София, като юридическо лице, разноски в размер на 150лв., представляващи юрисконсулско възнаграждение.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.172 ал.1 и ал.2 пр. последно от АПК, Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.П. *** срещу Заповед №05/15.01.2014г. на Началника на Затвора-Плевен.

ОСЪЖДА Д.А.П. ***, с ЕГН:**********, да заплати в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София направените по делото разноски в размер на 150лв. (сто и петдесет лева).

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните в производството.

СЪДИЯ: