Р Е Ш Е Н И Е

№ 45

гр.Плевен, 23 Януари2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря А.Х. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №1113 по описа за 2013г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.76 ал.2 от ЗИНЗС.

В Административен съд-Плевен е подадена искова молба от И.А.Р.,***, V-та група, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София, с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.76 ал.2 от ЗИНЗС и цена на иска 15000лв., както и законна лихва върху главницата до окончателното заплащане в размер на 7500лв.

В исковата молба и допълнението към нея (л.25) се твърди, че на 27.10.2013г. не му е предоставена възможност да упражни правото си да ползва телефонна връзка с адвоката и роднини по всяко време, с което е нарушен чл.76 ал.2 от ЗИНЗС. Твърди се още, че от това бездействие е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в причинени яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот и др. Излагат се обстоятелства, че към 16.15часа на 27.10.2013г. е отправил молба към постовия надзирател И.И. да осъществи телефонен разговор със съпругата си и адвоката си, който му е отговорил, че ще уведоми дежурния главен надзирател Б. Г.. Сочи се, че последният казал, че в момента е невъзможно да бъде пуснат да проведе разговора. Твърди се също, че е останал с впечатление, че ще му бъде разрешено да проведе разговор след 16.30часа, тъй като по това време се извършва смяна на постовите и поименна проверка на лишените от свобода. Сочи се още, че едва в 19.10часа му е разрешено да проведе разговор, което е сторил със съпругата си, но адвоката не е вдигнал своя телефон, тъй като уговорката била да проведат разговор до 17.00часа. Твърди се, че от това бездействие на затворническата администрация е преживял отрицателни емоции. Сочи се, че това не е първият случай, поради което може да се каже, че бездействието е тенденциозно. Първоначално се твърди, че за нанесените му неимуществени вреди е отговорно Министерство на правосъдието, но след отстраняване на нередовностите по исковата молба като ответник е посочена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София. В заключение се моли ответникът да бъде осъден да му заплати 15000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във виновно причинени болки и страдания, яд, нерви, безпокойство, породени от незаконното поведение на затворническата администрация. Претендира се и заплащане на 7500лв. законна лихва върху главницата до нейното окончателно изплащане.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София, чрез своя процесуален представител юрисконсулт Г.Г., оспорва предявения иск по подробни съображения, изложени в писмен отговор по исковата молба, приложен на л.40 по делото. Счита се, че същият е неоснователен и недоказан, тъй като не е осъществен фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно не са настъпили вреди за ищеца, които да са пряка последица от бездействието на длъжностни лица от Затвора-Плевен. В заключение се моли искът да бъде отхвърлен и се претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото.

В изнесено съдебно заседание в Затвора-Плевен, ищецът Р. се явява лично, поддържа исковата молба по основание и размер и моли същата да бъде уважена.

Ответникът в изнесеното съдебно заседание не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че исковата молба е неоснователна и недоказана, тъй като липсва причинно-следствена връзка твърдяните неимуществени вреди да са в пряка и непосредствена връзка от действията и бездействията на администрацията.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът И.А.Р.,***, изтърпява общо наказание „Доживотен затвор без замяна” по присъда по НОХД №127/2004г. по описа на ОС-Плевен, за престъпление по чл.116 ал.1 т.6 във вр. с чл.115 от НК. Начало на изтърпяване на наказанието 01.02.2004г. при първоначално постановен Специален режим.

На 27.10.2013г. към 16:15часа Р. отправил молба към постовия надзирател И.И. да проведе телефонен разговор със съпругата си и с адвоката си, който след проведен разговор с дежурния главен надзирател Б. Г. му отговорил, че в момента е невъзможно да бъде пуснат да проведе разговора.

От доказателствата по делото се установява, че на 27.10.2013г. в 19:19часа л.св.Р. е провел телефонен разговор със съпругата си, чийто номер е 052/481303, с обща продължителност на разговора 22мин. 35сек.(л.19-23). Установява се още, че други обаждания, опити за набирания и/или обаждания на дата 27.10.2013г. от л.св.Р. няма.

От данните по делото се установява още, че л.св.Р. е имал възможност да проведе разговори от 11.15часа до 13.15часа по време на престоя на открито, без да се налага да иска разрешение и достъп до телефонен пост (л.12-18).

По искане на ищеца и с цел установяване на обективната истина, по делото като свидетели са допуснати и разпитани л.св.Х.А.Х. и И.И.-дежурен постови на 27.10.2013г. в 16:15часа.

Св. Х. дава сведения, че с л.св.Р. се познават от постъпването му в Затвора-Плевен, като всички осъдени на доживотен затвор са на един етаж, в общо помещение, разпределено на клетки. Сочи, че всеки лишен от свобода е в отделна клетка, като имат видимост един към друг, визуален контакт и чуваемост. Сочи още, че „…нашия телефон е в самото спално помещение 307, както обясних ние сме на клетки, така е направено помещението, има коридор и телефонния апарат е там” . За конкретния случай свидетелят дава сведение, че „на 27 октомври-много добре си спомням датата, понеже на етажа беше постови надзирател г-н И.,….Аз съм в първо спално помещение, т.е. в първа клетка и съм непосредствено до постовия надзирател, имам визуален контакт и чуваемост, на 50см. от телефона съм, даже чувам и разговорите понякога, И. се обади и постовият надзирател от своя страна се обади. Още при изявяване на желание постовия се обажда, веднага е предадено желанието за телефонен разговор.” От показанията се установява още, че на л.св.Р. е отговорено, че „няма да провежда, т.е. за този момент не може да провежда телефонен разговор”, без да бъде обяснена причината за това. Свидетелят сочи, че л.св.Р. многократно отправял молби към постовия, че има уговорен час с адвоката и дежурният на поста сигнализирал главния дежурен, но разговор му е отказван, като едва след около три-четири часа е изведен за телефонен разговор. Свидетелят твърди,че Р. не е успял да се свърже с адвоката си и от това изпаднал в състояние на яд, отчаяност, което състояние е продължило няколко дни, към десетина. Твърди още, че при излизането им на престой на открито Р. е плакал пред него от отчаяние. Св. Х. уточнява също, че „…понякога, когато лишен от свобода изяви желание за провеждане на телефонен разговор, се случва в този момент да се сменят постовите, те имат дежурства, или пък да се хранят други лишени от свобода, но тази смяна и това хранене на лишени от свобода продължава максимум 30 минути. Тогава постовият казва, че хранят например третия етаж. По този начин се получава едно забавяне, но в максимума на половин час….”. Свидетелят сочи като лично мнение, че дежурният офицер Б. Г. „някак си има, с прости думи да го обясня, има зъб, гони керез на И..”

От свидетелските показания на св.И. се установява, че на 27.10.2013г. л.св.Р. е направил искане в 16:15часа за провеждане на телефонен разговор, поради което в изпълнение на негово задължение е уведомил дежурния главен надзирател Б. Г.. Свидетелят твърди, че по инструкция главният надзирател трябва да изпрати минимум още един човек с ключовете, да отключи лишения от свобода, за да проведе телефонен разговор. Сочи още, че за конкретния случай главният надзирател е казал „Не може в момента, че правим проверка”. Свидетелят посочва, че е останал с впечатление, че ще бъде изпратен човек по-късно, но смяната му е била до 16:30часа , поради което не знае какво е станало след това. Твърди също, че до края на неговата смята л.св.Р. не е правил друго искане за провеждане на разговор.

При така установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:

Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2 от АПК).

Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Искът за вреди може да се предяви след отмяна на административен акт по съответния ред или заедно с оспорването му (чл.204 ал.1 и ал.2 от АПК), а в случаите на незаконосъобразни действия и/или бездействия, незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е предявен искът (ал.4 на чл.204).

Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът ГД „ИН”-София, съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и този в гр.Плевен, са нейни териториални служби. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. В конкретния случай ГД „ИН”-София е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на ищеца Р..

Искът за обезщетението за неимуществени вреди в случая е предявен за вреди от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от администрацията на Затвора-Плевен, който съгласно чл.128 ал.1 т.5 от АПК е в подведомствеността на административния съд, като местната подсъдност е съобразно чл.7 ал.1 от ЗОДОВ и чл.204 ал.4 от АПК.

В контекста на посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова претенция по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за обезщетение за неимуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от администрацията на Затвора-Плевен. Последното, по твърдение на ищеца, се изразява в нарушаване на правото му да ползва телефонна връзка с адвоката и роднини по всяко време-нарушение на чл.76 ал.2 от ЗИНС, вследствие на което е преживял отрицателни емоции, изразяващи се в причинени яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот и др.

Претендираната основателност на иска предполага кумулативно (едновременно) наличие на три предпоставки, а именно настъпила вреда в правната сфера на ищеца-имуществена или неимуществена, която включва реално причинени вреди и пропуснати ползи; незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилата вреда. Тежестта на доказване на последните в съдебното производство е на ищеца, а тяхното отсъствие води до неоснователност на исковата претенция. По конкретно казано, отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на горните елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1 от ЗОДОВ. При липса на който и да било от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността, като следва да се посочи, че наличието на незаконосъобразно действие, респ.бездействие не е достатъчно обаче за ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ. Отговорността не се презумира от закона, а в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността.

Преценката за наличието на горните предпоставки предполага отговор на въпроса дали соченото от ищеца бездействие на длъжностни лица от администрацията на Затвора-Плевен е осъществено и дали със него е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.76 ал.2 от ЗИНЗС, която дава право на лишените от свобода да ползват телефонна връзка по всяко време през деня.

Разпоредбата на чл.76 ал.2 от ЗИНЗС регламентира правото на лишените от свобода да бъдат консултирани от адвокат по свой избор, да се срещат с адвокатите насаме по всяко време на денонощието, да си кореспондират без ограничение и да ползват телефонна връзка по всяко време през деня. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че на 27.10.2013г. към 16:15часа л.св.Р. е направил искане за провеждане на телефонен разговор със съпругата си и адвоката си, което искане е предадено от дежурния постови И.И. на главния дежурен надзирател Б. Г.. Установява се още, че последният е отказал с думите „Не може в момента, че правим проверка”. В по-късен момент л.св.Р. е изведен за телефонен разговор към 19:10часа и е провел такъв със съпругата си в 19:19часа с обща продължителност на разговора 22мин. 35сек., като други обаждания, опити за набирания и/или обаждания, вкл. с адвоката си, не е правил.

В контекста на горното от правна и фактическа страна, съдът намира, че твърдяното в исковата молба бездействие на длъжностни лица от затворническата администрация е преустановено, тъй като ищецът е осъществил телефонен разговор в същия ден, макар и в по-късен момент. Ето защо, вече не е налице бездействие по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт.

Доколкото, обаче, е имало период от време на бездействие на длъжностни лица от затворническата администрация, съдът счита, че искът за вреди вследствие на периода на бездействие е допустим (по арг от чл.204 ал.3 от АПК), като в настоящето производство следва да бъде установено това бездействие, макар и вече прекратено, дали е незаконосъобразно. Нормата на чл.76 ал.2 от ЗИНС урежда право на лишените от свобода да ползват телефонна връзка по всяко време през деня. Безспорно часът 16:15, когато л.св.Р. е поискал да проведе телефонен разговор е през деня. Безспорно е необходимо технологично време, докато на лишения от свобода бъде осигурена възможност да ползва телефон. Последното се установява и от свидетелските показания на допуснатите до разпит свидетели. В конкретният случай, по данни от делото, телефонен разговор е отказан в момента на искането, както поради смяна на постовите (в 16:30часа), така и поради извършваща се проверка, каквато причина е била посочена за отказа. Не без значение е и обстоятелството, че съгласно Инструкция относно особеностите на пост №15 ЗПС-307килия (спални помещения с настанени л.св. осъдени на доживотен затвор) и произтичащите от тях особени задължения на постовия надзирател на пост №15 (л.17), извеждането на лишен от свобода за провеждане на телефонен разговор се осъществява в присъствието на не по-малко от двама надзиратели, тъй като в помощ на постовия се изпраща още един надзирател, т.е. възможността да бъде проведен телефонен разговор в момента на поискването е обусловено и от провежданите други мероприятия в затвора и кадровата обезпеченост от свободни надзиратели. Ето защо, съдът намира, че е налице обективна причина, поради която на л.св.Р. не е осигурено своевременно право на телефонен разговор, а това е станало към 19:10часа, когато твърдяното бездействие е било прекратено, като за периода от 16:15часа до 19:10часа същото не е било незаконосъобразно.

Предвид горното, съдът счита, че не се доказа по делото незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при затворническата администрация, което да е извършено в нарушение на закона и да бъде основание за ангажиране на отговорността на държавата при наличие на другите две предпоставки, а именно вреда и пряка и непосредствена причинна връзка на същата с незаконосъобразното бездействие. Т.е. не са нарушени разпоредби на ЗИНС и ППЗИНС от длъжностни лица при администрацията на Затвора-Плевен във връзка с направеното към 16:15часа искане от л.св.Р. за провеждане на телефонен разговор със съпругата си и адвоката си. В подкрепа на изложеното са и доказателствата по делото, от които се установява, че след проведения в 19:19часа разговор със съпругата си И.Р. не е провеждал други обаждания, опити за набирания и/или обаждания на дата 27.10.2013г., т.е. не е правил опит да се свърже с адвоката си, каквито твърдения са наведени в исковата молба. Следва да се посочи също, че възможност да проведе телефонен разговор с исканите лица л.св Р. е имал и по време на осъществения престой на открито между 11:15часа и 13:15часа, където по данни от делото има монтиран телефонен апарат на системата Контел и достъпът до него на лишените от свобода не е ограничен. Последното е във връзка с наведеното в исковата молба, че Р. е имал уговорка за телефонен разговор с адвоката си до 17:00часа.

Не се доказа и твърдението на ищеца, че от нарушаване на правото му да ползва телефонна връзка с адвоката и роднини по всяко време е преживял отрицателни емоции, изразяващи се в причинени яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот и др., което е довело до нанасяне на неимуществени вреди, за които претендира обезщетение. От свидетелските показания на св.Х. се установява, че ищецът е изпаднал в състояние на яд и отчаяност, че не е могъл да се свърже с адвоката си, което състояние е продължило няколко дни. Съдът не кредитира с доверие показанията на този свидетел, тъй като последните противоречат на писмените доказателства, събрани по делото, от които е видно, че след извеждане за провеждане на телефонен разговор Р. не е правил опит да се свърже със своя адвокат. Други доказателства в подкрепа на твърденията в исковата молба не са представени по делото.

С оглед установеното от фактическа и правна страна съдът счита, че не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностни лица от администрацията на Затвора-Плевен, което да е в пряка причинна връзка с претендираните неимуществени вреди от ищеца Р., поради което исковата му претенция за присъждане на обезщетение за тях се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и направено своевременно искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, следва в полза на ГД”ИН” към МП-София да бъде присъдена сума в размер на 150лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение в минимален размер с оглед обема на осъщественото процесуално представителство.

Воден от горните мотиви и на основание чл.204 ал.4 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд-Плевен, VII-ми състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на л.св. И.А.Р.,***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” –София, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.204 ал.4 от АПК вр. с чл.76 ал.2 от ЗИНС за присъждане на обезщетение в размер на 15000лв, представляващи неимуществени вреди, изразяващи се в причинени яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот и др., следствие на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от администрацията на Затвора-Плевен, ведно с законната лихва върху главницата в размер на 7500лв.

ОСЪЖДА И.А.Р., ЕГН:**********, понастоящем в Затвора-Плевен, да заплати по сметка на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”към Министерство на правосъдието-София направените по делото разноски размер на 150лв. (сто и петдесет лева).

Решението може да се оспори, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: