ОПРЕДЕЛЕНИЕ

121

гр.Плевен, 10.02.2014 г.

 

Административен съд – Плевен, пети състав, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                          Съдия-докладчик: Снежина Иванова

 

като разгледа докладваното от съдията и.административно дело № 106 по описа за 2014 на Административен съд - Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 1167/29.01.2014 година по адм. дело № 4672 по описа за 2013 година, ВАС, Трето отделение е обезсилил решение № 570 от 20.02.2013 година по адм. дело № 810/2012 година на АС –Плевен в частта, в която Министерство на правосъдието е осъдено да заплати на И.А.Р.,***  сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразно фактическо бездействие на длъжностни лица от Затвора –Плевен да осигурят правото на лицето по чл. 76, ал. 2 от ЗИНЗС и е върнал делото за ново разглеждане. В мотивите съдът е посочил, че Министерство на правосъдието не е надлежен ответник, тъй като  от 01.06.2009 година с влизане в сила на ЗИНЗС прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода е възложено на ГД „Изпълнение на наказанията”, която е  юридическо лице, към което се включват всички служители на всяка една затворническа администрация.

Подадена е искова молба от И.А.Р.,***, V-та група  срещу Министерство на правосъдието с искане за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди размер на 100 лева за това, че на 24.09.2012 година  не му е осигурена възможност да проведе телефонен разговор с близките си, тъй като е налице бездействие на дежурния офицер, който не го е допуснал до телефона.

Съдът намира, че съдебното производство следва да бъде прекратено, тъй като искът е насочен срещу ненадлежен ответник – Министерство на правосъдието на Република България, тъй като макар и юридическо лице, то прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществява от Главна дирекция Изпълнения на наказанията” съгласно чл. 12 от ЗИНЗПС , а съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно чл. 1, ал. 2 се разглеждат по реда, установен в АПК, в който обаче липсват разпоредби относно исковото производство. Затова и на основание чл. 144 от същия кодекс субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК. Особеното за производството по чл. 203 – чл. 207 от АПК е, че законодателят изрично посочва срещу кого трябва да се насочи искът, като в този случай изискванията за пасивната материално-правна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация, т. е. срещу кого трябва да се насочи претенцията.

Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставки за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл. 130 от ГПК или да прекрати образуваното съдебното производство. В този случай съдът не е длъжен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник. Задълженията на съда да дава указания са само във връзка с надлежното упражняване на правото на иск.

Предвид горепосоченото и на основание чл. 130 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, Административен съд –Плевен, пети състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Връща исковата молба на И.А.Р.,***, V-та група срещу Министерство на правосъдието с искане за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 лева за това, че на 24.09.2012 година  не му е осигурена възможност да проведе телефонен разговор с близките си поради бездействие на дежурния офицер, който не го е допуснал до телефона.

Прекратява съдебното производство по исково адм. дело № 106 по описа за 2014 година на Административен съд –Плевен.

Преписи  от настоящото определение да се изпрати на страните .

Определението може да се оспорва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 -дневен срок от съобщението до страните.

 

СЪДИЯ: