ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 157

гр.Плевен, 17.02.2014 г.

Административен съд - гр. Плевен, шести състав, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

като изслуша докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 105 по описа на съда за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.чл. 158, ал.3, 256, 257 вр. чл.58, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.14 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба на С.Т. ***, управител на С-НЕТ ООД, с посочено правно основание чл.256 или чл.257 от АПК, против “неоснователно бездействие по ЗДОИ на административен орган РДНСК СЗР, защитаващ обществения интерес на гражданите по отношение на информационната им осведоменост /задължение, обусловено от БГ Конституция, от ЕС директивите за създаване на информационно общество, и от ЕКПЧ…/.

В жалбата се настоява за реакция и произнасяне с адекватно решение по чл.256 или чл.257 АПК. Сочи, че в качеството си на гражданин на град Плевен и зрител на кабелна телевизия, е потърпевш от спирането на сигнала на обслужващия го оператор. Понастоящем живее с единия си родител и получава сигнал в дома си от предприятието “Кабелна телевизия С-НЕТ”, собственост на фирмата му “С-НЕТ” ЕООД, на която е и управител. Твърди, че през лятото сигналът на много клиенти на кабелни комуникационни оператори от град Плевен, включително и в дома му, спрял.

Моли да се счете, че щом РДНСК СЗР /в качеството му на АО по контрол на строежите 4-та категория, каквато е КАТВ системата/ са искали съдействието на полиция за осигуряване на реда и безопасността на служителите си и изпълнителя – фирма ОПТИЛИНК, значи е осведомен и е съзнавал сериозността на операцията по благоустрояването на съгражданите си. Моли съда да приеме за доказано, че щом дейността по премахването на функциониращи комуникационни кабели е представлявала непосредствена опасност за изпълнителите /налага се да се режат под защита на полицейска охрана/, следва, че са засягали чувствително не само преките частни интереси на фирмите, стопанисващи тези кабели, но и преките обществени интереси на абонатите на тези фирми. Моли съда да привлече неадекватните ОДМВР и АО РДНСК СЗР, защото досега не са оповестявали публично пред целия град мотивацията за действията си, а по ЗДОИ са били длъжни.

Прави искане за назначаване на експертиза със задача: Запитване на представителна извадка от абонатите в града с въпрос: “Как бихте се почувствали/чувствате, ако кабелният ви интернет или ТВ сигнал липсва за повече от седмица /през времената на политически и икономически промени през есента и особено в периода Коледа – Нова година 2014/?”

Формулира следното искане: 1. Съдът до накара РДНСК СЗР да защити обществения интерес /неговия и на съгражданите му/ като спре поне един от множеството внушавани страхове; 2. Да компенсира стреса му чрез заплащане на претърпените вреди като гражданин и зрител на КТ.

Жалбата е подадено направо в съда по електронен път. С определение №97/04.02.2014 г. /л.5/ същата е оставена без движение, като на жалбоподателя е указано в 7 – дневен срок от съобщението да внесе държавна такса в размер на 10 лева и да представи по делото платежния документ; да подпише жалбата със саморъчен подпис, респективно да докаже наличието на електронен подпис; да уточни дали е искал от органа информация, която да му бъде предоставена на него и каква, или е поискал органа да уведоми “обществеността на града“ относно причините за спирането на кабелния сигнал или на интернета им от лятото до настоящия момент. Под каква форма е поискал да му се предостави информацията. В какво се състои искането му до съда. Указано е, че при неизпълнение на указанията в срок делото ще бъде прекратено.

Съобщението с препис от определението е получено на 05.02.2014 г. /л.7/. В указания от съда срок е подписана собственоръчно жалбата, внесена е държавна такса и е подадена “уточнителна молба“. В същата се твърди, че РДНСК СЗР извършва престъпления – прикрива действията си и тайно реже кабелите в принудителните си изпълнителни производства по премахване на кабели на обществено значими комуникационни оператори, като с това стресира цялото общество, гледащо от тези кабели. Жалбоподателят е потърпевш в качеството му на абонат на тази кабелна телевизия, на която е и управител. Прави изводи от малкия брой дела по ЗДОИ в Административен съд - Плевен, иска присъединяване на прокурор към съдебното производство, и налагане на глоби на служителите на АО. Прави искане 1. да се задължи РДНСК СЗР да уведоми ”обществеността на града”, като съобщи по чл.14, ал.2 от ЗДОИ с разбираеми мотиви /посочени в първоначалната жалба срещу тях/ причината за спирането на сигнала през лятото – при премахването на кабели в целия град. Сочи, че най-подходящото място за информиране на максимален брой засегнати граждани е сайта на община Плевен и във в-к “Посредник” – има договор за публикуване на съобщения на общината. По сегашния начин, уведомяването става със закрепена хартиена обява на “сградата” и едва забележимо съобщение на интернет сайта на ДНСК. 2. Коригира доказателственото си искане, освен въпроса “Какво бихте изпитали при спиране за повече от седмица…” с цел доказване изпитването на стрес от гражданите. Настоява за техническа експертиза с цел: Доказване, че КАТВ система е единно и цялостно съоръжение, разположено на голяма територия в целия град – т.е. преминава границите на кварталите. И при срязване на една букса в единия квартал, може да спре сигнала на всички други. Претендира да му се платят разходите по делото, да “ги глобите”, и иска отвод на съдията по делото.

По искането за отвод излага съображенията си в отделно приложение. В същото са налице аргументи за отвод с оглед на факта, че съдебният състав е решил по неблагоприятен за жалбоподателя начин административно дело №715/2012 по описа на съда. Излага твърдения по същество на спора по това дело, и че има взаимовръзка между съдията и състав на ВАС. Излага също твърдения относно стреса на съдията, кадровото му израстване, случайното разпределение на делата в съда, непровеждането на звуков запис по време на делата.

По делото е постъпило писмо изх.№ПЛ – 194-00-043 от 05.02.2014 г. на Началника на РДНСК-СЗР, с което е отговорено на жалбата на Т. пред органа. Няма данни по делото това писмо да е получено от Т..

Административен съд – гр. Плевен, шести състав, като обсъди твърденията на страните и данните по делото намира, че депозираната жалба му е подсъдна, но е нередовна и недопустима за разглеждане по същество.

Съгласно чл.133, ал.1 АПК /изм./, делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по седалището на териториалната структура на администрацията на органа, издал оспорения акт, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес или седалището на жалбоподателя. В гр.Плевен е налице териториална структура на РДНСК СЗР, а именно РО “НСК”. По тези причини, въпреки че седалището на ответника е в гр.Враца, делото е подсъдно на Административен съд – Плевен.

В указания от съда срок са отстранени само част от нередовностите на жалбата. Жалбоподателят не е посочил дали е искал от органа информация, която да му бъде предоставена на него и каква, или е поискал органа да уведоми “обществеността на града“ относно причините за спирането на кабелния сигнал или на интернета им от лятото до настоящия момент; Под каква форма е поискал да му се предостави информацията;

С оглед на неотстранените нередовности, делото следва да бъде прекратено на основание чл.158, ал.3 АПК.

Налице са и други основания за прекратяване на делото, като следва:

Не са приложими като правно основание посочените в жалбата чл.чл.256, 257 АПК.

Производството по раздел II, глава ХV АПК дава процесуална възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията в хипотезата, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт действия. В този случай на задължението на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства регламентирано от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, а двата елемента да съставят уредено от този акт материално административно правоотношение. Наличието на административно правоотношение, от което да произтича защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт, е предпоставка за осъществяване на процесуалните възможности по чл. 256 и чл. 257 АПК. В този аспект наличието на субективно право, уредено в нормативния акт, се явява обуславящо правния интерес от предприемане на действията по защитата му по реда на чл. 256 и чл. 257 АПК, т. к. чрез осъждане на органа да извърши действието, целеният правен резултат следва да възникне директно в правната сфера на гражданина като субект в правоотношението. Ето защо общо изискване и в двете хипотези е наличието на правен интерес от търсената съдебна защита, третиран като изискване за нарушени или застрашени права, свободи и интереси на съответния субект. Разликата се състои в това, че в първата хипотеза административният орган следва да бъде сезиран с искане да извърши фактически действия, което е процесуална предпоставка за предявяването му; а при втората - задължението произтича пряко от нормативен акт, който жалбоподателят е длъжен да цитира, като в негова тежест е и установяване на всички факти, от които произтича твърдяното задължение.

В контекста на изложеното, твърденията в жалбата на С.Т. не могат да бъдат квалифицирани като бездействия на Началника на РДНСК СЗР по смисъла на чл. 256 и чл. 257 АПК. Съставомерна в първия случай е липсата на активно поведение на административен орган по надлежно отправено и законово обосновано искане за извършване на конкретни фактически действия, към които не се причисляват дейностите по обявяване на информация, касаеща дейността на РДНСК - СЗР по премахване на незаконни строежи - незаконно изградени кабелни електронни съобщителни мрежи (квалифицирано от жалбоподателя като рязане на кабели) и мотивите към заповедите за премахване на същите. Освен това тези мотиви са достатъчно ясно изложени в съответните заповеди, станали основание за премахване на строежите, и съдът е потвърдил тези заповеди като законосъобразни при оспорването им, като е проверил и мотивите за издаването им. Това е служебно известно на съда, и е известно и на Т., който като управител на “С НЕТ” ЕООД се е явявал по делата, развили се по оспорването на тези заповеди. Липсва и позоваване на конкретен нормативен текст, от който пряко да произтича задължение на Началника на РДНСК СЗР да предприеме така претендираните от жалбоподателя действия (Сравн.: чл. 257, ал. 1 АПК). Извършването им не може да бъде наложено по реда на чл. 256 и чл. 257 АПК, поради което производството по жалбата е недопустимо на това основание.

В случая не е налице и мълчалив отказ по подадената жалба /л.2/ пред РДНСК СЗР. Видно от представеното от самия Т. приложение /л.3/, същата е изпратена на органа на 20.01.2014 г. Дори да е получена на същата дата, срокът за произнасяне по чл.28, ал.1 от ЗДОИ не е изтекъл към датата на подаване на жалбата в съда. Същият изтича най-рано на 03.02.2014 г. /при получаване на 20.01.2014 г. /, като преди да изтече, видно от вх.№ на съда – 338/03.02.2014 г. /л.1/ жалбата е постъпила в съда. По тези причини, за същата не може да се приеме, че е срещу мълчалив отказ, доколкото срокът за произнасяне на органа не е изтекъл към момента на подаването и. Жалбата няма как де насочена и срещу отказа в писмо изх.№ПЛ – 194-00-043 от 05.02.2014 г. на Началника на РДНСК-СЗР, доколкото към момента на подаването и това писмо не е било издадено.

По отношение наведените основания за отвод съдът съобрази следното:

В АПК са указани случаите, когато следва да се направи отвод от страна на длъжностно лице /чл.10, ал.2, чл.33, ал.1 и ал.2/, вещо лице /чл.49, ал.3/ в административното производство. Основания за отвод на съда не са предвидени в АПК, поради което на основание чл.144 АПК следва да се приложи Гражданският процесуален кодекс /ГПК/. Основанията за отвод на съда са уредени в чл.22, ал.1, т.1-6 ГПК. В случая не са налице т.1-5, а именно съдията не е страна по делото, нито се намира със страна по делото в посочените в ГПК отношения на брак, родство, сватовство, фактическо съжителство, пълномощие или представителство; нито е разглеждал делото в друга инстанция, нито е бил вещо лице или свидетел по същото дело. Такива твърдения не се и правят от жалбоподателя. По отношение наведените твърдения, че съдът е разрешил по неблагоприятен за жалбоподателя начин предходно дело, същото не е основание по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Съдът е длъжен да разреши представения пред него правен спор, като се съобразява със закона. При решаването на спора не е обективно възможно и за двете страни изходът от делото да е благоприятен. Другите наведени твърдения за отвод са общи, и могат да се отнесат до всеки съдия. Същите не водят до извод, че конкретният съдия е заинтересовано от изхода на делото лице или има с някоя от страните отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие, поради което да се налага да си направи отвод. По тези причини искането за отвод е неоснователно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.чл. 158, ал.3, 256, 257 вр. чл.58, ал.1 от АПК, Административен съд – Плевен, шести състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за отвод на съдията-докладчик от разглеждане на настоящето производство.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 105 по описа на Административен съд – гр. Плевен за 2014 година.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателя и на РДНСК-СЗР-Враца.

СЪДИЯ: