Р Е Ш Е Н И Е
№ 265
гр.Плевен, 28 Май 2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, І-ви
състав, в открито съдебно заседание на
дванадесети май, две хиляди и
четиринадесета година, в състав:
Председател:
Калина Пецова
при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия Пецова административно дело №104 по
описа за 2014г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл.156 ал.1 във вр. с чл.144 от ДОПК.
Образувано е по жалба от ЕТ „МА-КОЙН- М.М.”***,
представлявано от М.М. против Акт за установяване на задължение по декларация №
10А от 21.08.2013г. на орган по
приходите при Община Червен бряг.
В жалбата се твърди, че
актът е незаконосъобразен и се моли за отмяната му, предвид следното: Таксата
за битови отпадъци е вид публично общинско вземане, която се дължи за реално
предоставени услуги - по събирането, извозването и обезвреждането в депа или
други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в
населените места. Твърди, че за процесния имот, за който на търговеца са
начислили такса с оспорения акт не се извършва услугата сметосъбиране и
сметоизвозване, като липсват и съдове за битови отпадъци, а лицето собствено
извършва тези дейности в имота си.
В съдебно заседание,
оспорващият търговец се представлява от управителя М.М., който поддържа жалбата
на посочените в същата основания.
Ответникът - Началникът на
отдел „ Администриране на местни данъци и такси” в Община Червен бряг в съдебно
заседание се представлява от юрисконсулт П.И. с пълномощно на лист 110 по
делото. Счита жалбата за неоснователна. Навежда доводи, че оспореният акт е
издаден при спазване на законовите изисквания и че видно от доказателствата по
делото, за населеното място, в което се намира имота на жалбоподателя, се
извършват услуги по сметосъбиране и
сметоизвозване. Моли акта да бъде потвърден, като е представила списък на
разноските по делото, които претендира.
Административен
съд-Плевен, първи състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на акта във връзка с
правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Оспореният АУЗД е връчен на жалбоподателя на 05.11.2013г., за което е
оформена разписка, а жалбата срещу същия по административен ред е подадена на
19.11.2013г. при спазване на срока по чл. 152, ал.1 от ДОПК. По тази жалба е
постановено Решение № 38-00-14/06.01.2014г. на Началник отдел „Администриране
на местни данъци и такси” при Община Червен бряг, с което жалбата срещу АУЗД е
оставена без уважение и същият е потвърден. Решението е връчено на търговеца с
обратна разписка, приложена на лист 6 по делото на 10.01.2014г. Жалбата по
съдебен ред срещу АУЗД е депозирана чрез Община Червен бряг, където е заведена
с вх.№38-00-93/24.01.2014 год., т.е. в 14-дневния срок по чл.156 от ДОПК във
връзка с чл.4 ал.1 от ЗМДТ. Ето защо съдът намира, че жалбата като подадена в
законоустановения срок за обжалване, от активно легитимирана страна и срещу
годен за оспорване ИАА, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
ЕТ „МА-КОЙН- М.М.”***, представлявано от М.М.,
което
представлява предприятие по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗМДТ във връзка със
Закона счетоводството, е придобило и декларирало следния недвижим имот пред
органа по приходите при Община Червен бряг : Имот, придобит чрез фактури и
договор за замяна, представляващ земя 23 503 кв.м. и две сгради, находящ
се в строителните граници на село Чомаковци, Община Червен бряг, пл. № 901114,
парцел ІІ, кв. 55. За имота търговецът е подал декларации по чл. 17 от ЗМДТ
(отм.) вх. № 15080210/12.09.2002г.; №150800021/05.05.2005г.; вх. №
0437000247/29.06.2010г.
Въз основа на тези декларации е определено задължение
за местен данък и такса „Битови отпадъци” на търговеца за 2009г., 2010г.,
2011г. и 2012г. с оспорения акт за установяване на задължение по декларации.
Актът е частично оспорен по административен ред, респ.
предмет на делото е същият само в оспорената си част - относно определяне на
задължения за такса „Битови отпадъци”, а не и за определения данък.
Не се спори,
че така описаният имот е собственост на търговеца, който го е декларирал пред
органа по местни приходи с цитираните декларации. Не е спорно още, че за същия
не е заплащана такса битови отпадъци за процесния период от 2009г. до 2012г.
В тази
връзка органът е издал настоящия оспорен АУЗД №10А/21.08.2013 год., на
основание чл.107 от ДОПК въз основа на подадени от оспорващия декларации,
конкретно описани в акта, с който е определил размер на дължимата такса битови
отпадъци (ТБО) от страна на ЕТ „МА-КОЙН М.М.” в размер на 2 069. 48 лева, от които главница 1748.72 и лихва 320.76 лева.
В оспорения АУЗД размерът
на определените задължения е определен и описан, съгласно декларациите, като са
определени задълженията на търговеца по години - относно дължимия данък и
относно дължимата ТБО.
При тези факти, съдът от правна страна намира
следното:
Съобразно нормите на
чл.156 ал.1, във връзка с чл.144 ал.1 от ДОПК и предвид факта, че с Решение №38-00-14/06.01.2014г.
на Началник отдел „Администриране на местни
данъци и такси” при Община Червен бряг по същество не е уважена жалбата на търговеца в оспорената част на акта, представляващо
оспорване по административен ред на АУЗД, предмет на оспорване в настоящето
производство е Акт за установяване на задължение по декларация №10А/21.08.2013г. в оспорената му част -
относно определеното задължение за такса „Битови отпадъци”.
При установяването на задължения за такса битови
отпадъци, предвид препращащите разпореди на чл. 9 ЗМДТ, чл. 4, ал. 1 - 5
ЗМДТ и чл. 144, ал. 1 ДОПК, се налагат
следните изводи: задълженията за такси за битови отпадъци могат да се
установяват или чрез акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК, или чрез
ревизионен акт по чл. 108 ДОПК; и в двата случая актът подлежи на задължителен
административен контрол, като за случаите, при които задължението е установено
с акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК компетентният горестоящ орган (в ДОПК наречен
"решаващ орган") е ръководителят на звеното за местни приходи в
съответната община (според чл. 4, ал. 5, предложение второ ЗМДТ), а в случаите, при които
задължението е установено с ревизионен акт, решаващ орган е кметът на общината
(според чл. 4, ал. 5, предложение първо ЗМДТ). На обжалване пред съда подлежи
първоначалният административен акт само в частта, която е обжалвана по
административен ред и е потвърдена при това обжалване (чл. 156, ал. 1, 2 и 3 ДОПК), като
ответник в производството пред съда е решаващият орган, а не органът, издал
обжалвания административен акт (в този смисъл е разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ДОПК).
Както бе посочено, настоящият оспорен АУЗД №10А/21.08.2013
год. е издаден на основание чл.107 от ДОПК, въз основа на подадени от оспорващия
търтовец декларации, конкретно описани в акта. Съгласно разпоредбата на чл.107,
ал.3 от ДОПК, по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за
установяване на задължението в 30-дневен срок от искането; акт може да се
издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни
и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и
когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е
извършена ревизия. Следователно, в хипотезата на чл.107, ал.3 от ДОПК актът
следва да е издаден от орган по приходите , който по аргумент от разпоредбите
на чл.9б вр. чл.4, ал.4 от ЗМДТ се определя със заповед на кмета на общината.
Настоящият акт е издаден от И. И. И. - инспектор в отдел
„АМДТ” при Община Червен бряг, оправомощена със Заповед № РД-09-257/25.05.2011г.
на Кмета на Община Червен бряг, приложена на лист 34 по делото.
От изложеното се налага извода, че оспореният акт АУЗД№
10А/2013г. е издаден от надлежно оправомощено и компетентно лице в кръга на
предоставените му правомощия.
Във връзка с останалите основания за законосъобразност
на акта, в това число форма, процедура и съответно приложение на материалния
закон, съдът установи следното:
Актът за събиране на таксата, представляваща публично
общинско вземане, е структуриран по съответно подадените декларации.
При така установените факти, органът е изчислил ТБО по
цитираните декларации за периода 2009 – 2012 г. включително, на база отчетната
стойност на имотите за 2009г. и 2010г. и на база данъчната оценка на имота за
2011г. и 2012г. , с оглед изменение на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗМДТ в
сила от 01.01.2011г. , съгласно която , считано от тази дата базата за
определяне на местния данък, съответно такса „Битови отпадъци” е по-високата
между двете стойности.
Оспореният АУПЗД е издаден в
предвидената по закон писмена форма, но не съдържа задължителните реквизити по
чл.59 ал.2 т.4 от АПК, а именно фактически основания за неговото издаване, т.е.
не съдържа мотиви, което представлява съществено нарушение на изискванията за
форма. Поради липсата на мотиви не може да се извърши и цялостна преценка от
страна на съда на съответствието на акта с материалния закон и целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.62
ЗМДТ, такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране, извозване и
обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места. Изрично е предвидено, че размерът на таксата се определя за всяка услуга
поотделно по реда на чл.66 от ЗМДТ - в годишен размер с решение на общинския
съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност. Или в рамките на ТБО
се включват такса за три отделни, самостоятелни услуги - сметосъбиране и
сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и
поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Това разграничение
не е самоцелно, тъй като в разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ е регламентирано, че
такса не се събира за услугите, визирани в чл.62 от посочения закон, когато те
не се предоставят от общината. Местната такса за битови отпадъци се заплаща за трите вида услуги, визирани в
чл.62 от ЗМДТ, като размерът се определя за всяка една услуга по отделно -
сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа, ако има
такива изградени в съответното населено место, и услугата чистота на
териториите за обществено ползване. На основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ границите
на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 в съответния район, както и
честотата за сметоизвозване, се определят със заповед на Кмета на общината,
като в настоящия случай са издадени и приложени заповеди на Кмета на Червен
бряг (р. 86-91 вкл. по делото). С издадената Наредба от ОбС таксата се определя
в годишен размер за всички населени места в общината, въз основа на одобрена
план-сметка за всяка дейност – чл.66, ал.1 от ЗМДТ. Дали услугите са реално
предоставени за целия процесен период е въпрос, който подлежи на доказване, за
което следва да се изложат мотиви, подкрепени с доказателства. А доказателства
за извършване на услугите са съответни официални документи - договори, отчети
за извършена работа по място и време, месечни графици, справки за почистване,
протоколи, подписани от изпълнителя и възложителя по договорите, с които са
приети извършените работи, пътни листове и т.н. Ако някоя от услугите не се
предоставя, следва да се посочи, че по тази причина такса за съответната услуга
не се дължи.
В контекста на горното от
фактическа и правна страна, съдът намира, че в оспорения административен акт
липсват мотиви относно начина на изчисляване на таксата. Видно от АУЗД, в
таблица е посочена само отчетната и данъчната стойност на обектите, като при
съпоставяне на общата стойност на същата с общия промил на таксата, се получава
сумата за главница. Не е ясно, обаче, на колко възлиза таксата за всяка една от
тези услуги. Няма и мотиви, че същите се предоставят. Това обстоятелство
създава неяснота в АУЗД, която неяснота не може да бъде преодоляна със
съдебно-икономическата експертиза. Видно
от съдържанието на процесния акт, таксата битови отпадъци не е разграничена и по
видове задължения с оглед съотнасяне на размера към разпоредбата на чл. 67 във вр.
с чл. 66 от ЗМДТ.
Последното е необходимо предвид изричната норма на ЗМДТ, както и с оглед
необходимостта от доказване на реалност на извършената услуга като отделен вид,
тъй като се изисква отделното им изчисляване. Във връзка с гореизложеното,
следва да се посочи, че мотивите са онази съществена част от всеки
административен акт, които обосновават наличието на факти от обективната
действителност, включени в хипотезата на съответната материално-правна норма,
въз основа на която се издава акта. Непосочването на мотиви - фактически
основания за издаване на акта, възпрепятства проверката за материална
законосъобразност на акта поради това, че не е ясно въз основа на какви факти и
обстоятелства органът го е издал. Такива липсват и в решението на горестоящия
административен орган. Неспазване на изискването за посочване на фактическите основания
представлява, както се посочи и по-горе, съществено нарушение, обосноваващо
отмяна на АУЗД.
За пълнота, съдът отбелязва и
следното: в чл. 67, ал.1 от ЗМДТ е регламентиран принципният начин за
определяне размера на таксата за битови отпадъци и това е според количеството
битови отпадъци. В ал. 2 на същата норма е посочено изключението, а именно
размерът на таксата за битови отпадъци да се определи по друг начин - на
ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, като
е регламентирано и условието, при наличието на което е приложимо това
изключение, а именно когато не може да се установи количеството на битовите
отпадъци по ал. 1.
Поради това, при издаване на акт
за определяне на дължимата такса за битови отпадъци органът следва да излага мотиви и за това кой от двата начина за определяне на таксата
за услугите събирането, извозването и обезвреждането в депа или други
съоръжения на битовите отпадъци е приложим, както и дали са налице основания за
дерогация на чл.67 ал.1 от ЗМДТ. Следва да се има предвид и обстоятелството, че
забраната по чл.68 от ЗМДТ, регламентираща, че не се допускат изменения в
приетите от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови
отпадъци в течение на годината, се отнася до решенията на общинския съвет, като
целта е определянето на таксата да е предвидимо за гражданите и за
организациите, без извършването на промени от органите на местното
самоуправление на територията на общината през текущия данъчен период. Съгласно
Наредбата на ОбС (чл.14, ал.3), таксата се определя в левове въз основа на
количеството битов отпадък, определен чрез подадена декларация н отдел „АМДТ”
при Община Червен бряг. Когато не може да се установи количеството на битовите
отпадъци или лицето не е подало декларация в срок /30.11. на предходната
година/, то заплаща годишна такса въз
основа на данъчната оценка по чл.20 и 21 от ЗМДТ, така както е възприето в
оспорения акт, но без съображения защо именно той е приложен.
Съгласно чл.67, ал.4 от ЗМДТ,
таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху
основа, определена от общинския съвет.. Следователно за цялата година таксата
за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места следва да се определи по този начин. Таксата за тази услуга, обаче, също
е дължима, само ако дейността е извършвана, за което също липсват мотиви с
посочване на съответни доказателства.
Изложените обстоятелства, при определяне
на конкретния размер на таксата за битови отпадъци, в процесния случай не може
да бъде установена, именно поради липсата на мотиви в акта, както и поради
липсата на отделно посочване на дължимите суми по компонентите на
предоставяните услуги.
Безспорно е, че таксите са
дължими само при предоставяне на услугите. С оглед това и при налично основно
възражение в жалбата, че за имота на жалбоподателя не се предоставя услугата
„сметосъбиране и сметоизвозване”, е безпредметно и невъзможно извършването на проверка
на това обстоятелство, тъй като дори да бъде установено или оборено, тежестта
за което е на органа, предоставящ услугата, последното няма как да бъде
отразено чрез коригиране на определения размер на таксата. Това следва от
липсата на данни какъв точно размер е определен именно за тази част от
услугата. Изобщо, липсата на разграничение на задълженията по видове услуги,
препятства съда да извърши проверка дали тези услуги са предоставяни , тъй като
за същите липсва съответно определено като стойност задължение, с оглед което
установеното няма как да бъде отразено чрез коригиране на задълженията в акта.
Неизписването на задълженията по отделните компоненти на услугите представлява
и самостоятелно и формално нарушение на чл. 62, изр. 2 от ЗМДТ, така и на чл.
13, изр.2 от Наредбата на Общински съвет Червен бряг.
По тези съображения, съдът намира, че оспореният АУЗД
№10/21.08.2013г. на орган по приходите при Община Червен бряг в обжалвана част следва
да бъде отменен.
Съдът намира, че издаването на актове от типа на
оспорения, когато последните не са по заявление на лице, са изцяло в
прерогативите на органа, поради което след отмяна на акта, делото не следва да
му бъде връщано като преписка за ново произнасяне, тъй като преценката за
последното е извън правомощията на съда.
По тези съображения, и на основание чл. 172, ал.2,
предл.2 от АПК, съдът
ОТМЕНЯ Акт за установяване
на задължение по декларация № 10А от 21.08.2013г. в оспорената част на същия, в
която са определени задължения за „ТБО” на орган по приходите при Община Червен
бряг по жалба от ЕТ „МА-КОЙН- М.М.”***, представлявано от М.М..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
Преписи от
Решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: