Р E Ш Е Н И Е

№ 18

гр.Плевен, 17 Януари 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Цветелина Кънева

Членове: Катя Арабаджиева

Калина Пецова

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1103 по описа за 2013 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 888 от 08.10.2013 г., постановено по нахд № 2061/2013 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство серия К № 0633558, издаден от ОД на МВР – Плевен, с което на Х.Д.Ж. ***, на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП, за това, че на 17.04.2013 г. в 16,37 ч. в гр.Плевен, ул. Сторгозия, бензиностанция „Лукойл”, с МПС Пежо 307 с регистрационен номер ЕН1741ВТ, е извършил нарушение за скорост № 201304179895, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 0569, като при разрешена скорост 70 км/час е установена скорост 85 км/час – превишаване на разрешената скорост с 15 км/час.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Х.Д.Ж., който счита същото за постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че обжалваният Електронен фиш е издаден в противоречие на изискванията на ЗДвП – съществува разлика между отразеното в него като фактическа обстановка и приложеното копие от клип № 9885. Сочи също, че в обжалвания Електронен фиш са посочени скорости на движение на лекия автомобил различни от тези, посочени на клипа, поради което не става ясно кое е вярно. Намира, че следва да се има предвид, че електронният фиш се издава в отсъствие на нарушителя и той не може да се запознае със съдържанието му и да прави възражения, както би било при съставяне на АУАН, а и направеният запис се явява единственото доказателство за установеното нарушение, въз основа на което се издава фиша, с който в този случай са установени нови и различни факти. При тези обстоятелства намира, че несъответствието между съдържанието на направения клип и издадения въз основа на него електронен фиш представлява съществено нарушение на процедурата, тъй като го лишава от яснота относно вмененото му нарушение, а и води до недоказаност на извършването на каквото и да е деяние. В заключение моли съда да отмени решението и електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът Х.Д.Ж. се явява лично и моли съда да отмени оспореното решение и потвърдения с него ЕФ.

Ответникът Областна дирекция на МВР – гр.Плевен, в съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 17.04.2013г. в 16:37 часа, в гр.Плевен, ул.”Сторгозия” бензиностанция “Лукойл”, МПС “Пежо 307” с рег. № ЕН 1741 ВТ се движело със скорост 85 км./час при разрешена скорост на движение - до 70 км/ч., т.е. с превишение 15 км/ч. Поради движението си с превишена скорост е извършено нарушение за скорост №201304179895, като автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство № 0569 и впоследствие бил издаден електронен фиш за налагане на глоба на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП в размер на 50 лева на Х.Ж., за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДП.

          Тази фактическа обстановка съдът установил въз основа на събраните по делото писмени доказателства . Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направил извод, че при издаване на Електронният фиш не са допуснати нарушения на процесуалния закон в процедурата по съставянето му, които ограничават правото на защита на жалбоподателя. Съдът изложил съображения, че в конкретния случай административното наказание на настоящия жалбоподател е наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление, каквато възможност е предвидена в ЗДвП. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП изисква нарушението да бъде установено и заснето с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и нарушител. Съдът приел, че смисълът на тази разпоредба се изразява в следното: когато е налице нарушение – установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш – в отсъствие на контролен орган и нарушител. Самият законодател е посочил, че нарушението следва да бъде установено с “техническо средство”, без да конкретизира дали същото следва да бъде стационарно или мобилно. ПРС се позовал на разпоредбата на §6, т.62 от ДР на ЗДвП, според която “електронен фиш” е “електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно – информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”. Приел, че в самото определение за електронен фиш не се съдържа изискване данните за нарушенията, въз основа на които той се издава, да са получени само от стационарни устройства /стационарни камери/. Съдът изложил мотиви, че разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП допуска в случаите на заснемане на нарушенията с техническо средство да присъства и контролен орган, като поставената запетая след израза “При нарушение, установено и заснето с техническо средство”, разделя момента на установяване на нарушението от момента на издаване на електронния фиш. Направил извод, че след като нарушението е установено и заснето с техническо средство, “в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба”, поради което приел, че идеята на законодателя е била, след като нарушението е заснето и установено с техническо средство, т.е. по безспорен и изключващ субективния фактор начин, административната отговорност да се търси по облекчен начин, различен от установения в ЗАНН ред, а именно – електронния фиш да се издава в отсъствие на контролен орган и на нарушител, за разлика от съставянето на АУАН, където задължително присъстват контролния орган и нарушителя. На тези основания съдът потвърдил оспорения ЕФ.

Касационната инстанция изцяло възприема изводите на въззивния съд като правилни, обосновани на събраните по делото доказателства и направени въз основа на задълбочен техен анализ, поради което не следва да ги преповтаря отново.

Противно на възражението в касационната жалба, не е налице разминаване и между отразените в ЕФ и в съставения клип данни. Видно от клип № 9895, с който е заснето процесното нарушение е, че същият установява, че на 17.04.2013 год., в 16:37:49 часа заснетият автомобил е със скорост на управление 85 км/час при разрешени 70 км/ час, въведена посредством пътен знак. Съгласно съставения електронен фиш, с който е квалифицирано и санкционирано така установеното деяние, същото представлява движение със скорост от 85 км/час при разрешени 70 км/час. Т.е. наказуемото превишение е в размер на 15 км/час. По този начин е налице пълно съответствие между представените доказателства и санкционираното деяние досежно скоростта на движение на автомобила. Обстоятелството, че в приложения клип №9895 в долния десен ъгъл под отпечатаната снимка е посочено и „наказуемо превишение-12 км/час” не опорочава съставения ЕФ до степен да влече неговата отменяемост, по следните съображения: За да е съставомерно едно деяние и да влече ангажирането на административно наказателна отговорност, следва да са описани и да са налице всички елементи от неговия състав. В случая, съставът на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 от ЗДвП изисква установяване и посочване на: 1. вида на пътното превозно средство, 2. конкретният размер на ограничението в пътния участък, 3. установената скорост на движение на автомобила и 4. мястото, където е установено. Превишението на скоростта представлява зависимост между въведеното конкретно ограничение на скоростта и констатираната скорост на движение. Всички тези елементи са посочени както в издадения електронен фиш, така и в заснетия клип. Като в обстоятелствената част на клипа и в ЕФ е изписана именно измерената скорост. Т.е. релевантна за отговорността на наказаното лице е именно измерената скорост на движение, а не посочената като наказуема такава, което е достатъчно , за да се счете, че е налице съставомерно деяние. Изписването на текст с наказуема скорост (която не е съставомерен елемент) би съставлявало съществено нарушение и би препятствало или ограничило правото на защитна на санкционираното лице, ако липсваха изобщо данни за установената скорост на движение, респективно , ако има несъответствие между отразените в клипа и в ЕФ данни, какъвто не е настоящия случай.

Не отговаря на събраните по делото доказателства твърдението в касационната жалба, че на Ж. е вменено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДП, тъй като видно от ЕФ, че като нарушена разпоредба е описана тази на чл.21, ал.2 от ЗДП.

Ето защо касираното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 888 от 08.10.2013 г., постановено по нахд № 2061/2013 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.