Р E Ш Е Н И Е

№ 17

гр.Плевен, 17 Януари 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Цветелина Кънева

Членове: Катя Арабаджиева

Калина Пецова

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1102 по описа за 2013 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 916 от 14.10.2013 г., постановено по нахд № 2214/2013 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, серия К № 0646334, издаден от ОД на МВР – Плевен, с което на И.К.Н. ***, на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, за това, че на 03.05.2013 г. в 13,56 ч. в гр.Плевен, ул. Г.М.Димитров, с МПС джип Чероки 2,5 ЦРД, с регистрационен номер ЕН2829ВС, е извършила нарушение за скорост № 201305032950, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 0585, като при разрешена скорост 50 км/час е установена скорост 95 км/час – превишаване на разрешената скорост с 45 км/час.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от И.К.Н., която счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Според нея визираните нарушения не се доказват по безспорен и категоричен начин и не могат да й бъдат вменени във вина. Намира, че НП е издадено в нарушение на чл.53 от ЗАНН, тъй като не са отразени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават, което е неспазване на императивните изисквания на нормата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление, алтернативно моли за намаляване размера на наказанието към предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание касаторът И.К.Н., се явява лично и поддържа подадената жалба.

Ответникът Областна дирекция на МВР – гр.Плевен, в съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 03.05.2013г. в 13:56 часа, в гр.Плевен, ул. “Г.М.Димитров”, с автоматизирано техническо средство №0585, било заснето движение на МПС джип “Чероки 2.5 ЦРД” с рег. № ЕН 2829 ВС, със скорост от 95 км/ч. – над максимално разрешената за движение в населено място 50км/ч., каквото ограничение било въведено и е посочено превишаване от 45км/ч.  Изготвен е клип №2950.  Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш серия К № 0646334, в който като нарушител е вписано името на жалбоподателя. В описателната част на електронния фиш било вписано движение с установена скорост 95км/ч. – превишаване с 45 км/ч., а за дата и час на нарушението - показанията на техническото средство, което според приложения протокол за проверка №160-ФХПД/22.05.2012г. е преминало последваща проверка, а за място на нарушението -  гр.Плевен, ул. “Г.М.Димитров”. Тази фактическа обстановка съдът установил въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

         Въз основата на установеното от фактическа страна съдът направил извод, че при издаване на Електронният фиш не са допуснати нарушения на процесуалния закон в процедурата по съставянето му, които ограничават правото на защита на жалбоподателя. Наведените в жалбата оплаквания приел за неоснователни. ПРС изложил съображения, че в конкретния случай административното наказание е наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление и по принцип такава възможност е предвидена в ЗДвП. Позовал се на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП , която изисква нарушението да бъде установено и заснето с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и нарушител. Съдът направил извод, че смисълът и се изразява в следното: когато е налице нарушение – установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш – в отсъствие на контролен орган и нарушител. Според съда самият законодател е посочил, че нарушението следва да бъде установено с “техническо средство”, без да конкретизира дали същото следва да бъде стационарно или мобилно. Този извод направил на основание разпоредбата на §6, т.62 от ДР на ЗДвП, даваща определение за “електронен фиш”. Съдът направил извод, че и в самото определение за електронен фиш не се съдържа изискване данните за нарушенията, въз основа на които той се издава, да са получени само от стационарни устройства /стационарни камери/. Според съда разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП допуска в случаите на заснемане на нарушенията с техническо средство да присъства и контролен орган, като поставената запетая след израза “При нарушение, установено и заснето с техническо средство”, разделя момента на установяване на нарушението от момента на издаване на електронния фиш. Според въззивния съд след като нарушението е установено и заснето с техническо средство, “в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба”, т.е. по безспорен и изключващ субективния фактор начин, административната отговорност да се търси по облекчен начин, различен от установения в ЗАНН ред, а именно – електронния фиш да се издава в отсъствие на контролен орган и на нарушител, за разлика от съставянето на АУАН, където задължително присъстват контролния орган и нарушителя. ПРС направил извод, че безспорно е установено нарушението, авторът и вината на последния, като в електронния фиш деянието е квалифицирано правилно, както и наложеното наказание съответства с предвиденото в закона за този вид нарушение. На тези основания ПРС потвърдил оспорения ЕФ.

Касационната инстанция изцяло възприема изводите на въззивния съд като правилни, обосновани на събраните по делото доказателства и направени въз основа на задълбочен техен анализ, поради което не следва да ги преповтаря отново. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че в НП не са отразени обстоятелствата, при които е извършено деянието, както и на доказателствата, които го потвърждават. В конкретния случай е констатирано нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДП. Съставът на посочената разпоредба изисква установяване и посочване на вида на пътното превозно средство, конкретния размер на ограничението в пътния участък, установената скорост на движение на автомобила и мястото (населено, извън населено, автомагистрала), където е установено. Превишението на скоростта представлява зависимост между въведеното конкретно ограничение на скоростта и констатираната скорост на движение. Всички тези елементи са посочени в издадения електронен фиш и са достатъчни , за да се счете, че е налице съставомерно деяние, поради което оплакването за липса на точно и ясно описание на нарушението е неоснователно. Описано е и населеното място като реквизит на ЕФ-гр.Плевен, ул „Г.М. Димитров”. Последното е абсолютно достатъчно за съставомерността на деянието, което изисква в населените места-каквото не се спори, че е град Плевен, да не се управлява автомобил с повече от 50 км./час. Изписването и на административен адрес не е забранено, но не се изисква от закона и не носи допълнителна информация от значение за правилното определяне на фактите, т.е. не е съставомерен елемент в случая, без описанието на който да може да се говори за допуснато съществено нарушение. В тази връзка, с посочването на населеното място е изпълнено и изискването за наличие на реквизита-място на извършване на нарушението, като освен него, в отпечатания клип са посочени и географски координати, посредством които най-точно се определя положението на дадена точка от земната повърхност. Ако ответникът по касационната жалба е считал, че посоченото място на извършване на нарушението не е действителното такова, е могъл в производството пред ПРС чрез допустимите от процесуалния закон доказателствени средства да установи своето твърдение, което не е сторил. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДП, в която са описани задължителните реквизити на ЕФ, не съдържа изискване за описание на доказателствата, въз основа на които е издаден ЕФ.

Не е доказано и твърдението в касационната жалба, че отразеното в ЕФ нарушение не се доказва по безспорен и категоричен начин. Пред ПРС като доказателство е приет разпечатка от клип №2950, посредством който се установява констатираното превишение на скоростта от посоченото МПС на отразената в ЕФ дата и място, обозначено посредством географски координати.

Ето защо оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 916 от 14.10.2013 г., постановено по нахд № 2214/2013 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.