Р E Ш Е Н И Е

 

148

гр.Плевен, 24.03. 2014 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:                                             

        Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                           Членове: Калина Пецова

                                                                            Снежина Иванова

При секретаря М.К. и с участието на прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова касационно административно-наказателно дело № 101 по описа за 2014г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

            С Решение № 1158 от 17.12.2013г., постановено по НАХД № 2887 по описа за 2013 г. на Районен съд гр. Плевен е потвърдено наказателно постановление № 15-1502698/07.11.2013г. на Директора на дирекция “Инспекция по труда” –Плевен, с което на “Пунто-Ларедо” ЕООД – Плевен, представлявано от В.А.В., на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ във вр с чл. 7, ал. 3, т. 4 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/.

Срещу решението е подадена касационна жалба от представляващия Пунто-Ларедо” ЕООД – Плевен. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, постановен при липса на обективно и всестранно изследване на доказателствата по делото. Сочи се, че наказателното постановление е незаконосъобразно на поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. Твърди се, че съдът не е изяснил цялостната фактическа обстановка. По същество се сочи, че с оглед характера на извършваната дейност (плетачество), то работния процес по необходимост изисква допълнителни аксесоари обслужващи производството (кошове за прежда, готова продукция, брак и пр.). Моли за отмяна на съдебния акт и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява от юрк И. с редовно пълномощно, която оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна било установено, че на 10.09.2013г. служители от Д”ИТ” – Плевен извършили проверка на цех за плетива, находящ се в гр. Плевен, ж.к. Дружба, срещу училище “Интелект”. За резултатите от проверката бил съставен ПИП № 945/11.09.2013г., с който били дадени задължителни предписания за изпълнение от работодателя, като бил определен и краен срок за това – 20.09.2013г. Била извършена и последваща проверка, при която било констатирано неизпълнение на дадените задължителни предписания, обективирани в ПИП № 945/11.09.2013г., касаещи осигуряване на свободен достъп до работните места на обекта. За установеното нарушение бил съставен АУАН № 15-1502698/09.10.2013г., по който впоследствие било издадено и оспореното наказателно постановление. За да потвърди последното, РС Плевен приел, че безспорно се е установило неизпълнението на задължителните предписания, които не били оспорени по надлежния ред. Установено било още, че липсвали съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, установеното нарушение не попадало в обхвата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото същото по типичен начин засягало обществените отношения, свързани с гарантирането на трудовите права, а наложената санкция била правилно индивидуализирана.

Решението на РС Плевен е неправилно и следва да бъде отменено, по следните съображения:

С т. I -1 от ПИП № 945/11.09.2013г. на работодателя “Пунто-ларедо” ЕООД били дадени задължителни предписания, а именно - да осигури свободен достъп до работните места в обект: цех за плетива, находящ се в гр. Плевен, ж.к. Дружба, срещу училище “Интелект” съгласно изискванията на чл. 7, ал. 3, т. 4 от ЗЗБУТ в срок до 20.09.2013г. Според същия текст, на работните места се създават условия за опазване на здравето на работещите лица и осигуряване на безопасност, като пътищата към аварийните изходи и самите изходи се поддържат свободни по всяко време. При извършена последваща проверка на 09.10.2013г., служителите на Д”ИТ”- Плевен установили, че работодателят не е осигурил свободен достъп до работните места на обекта, т.е. неизпълнение на дадените по чл. 404, ал. 1 от КТ задължителни предписания. Последното е описано както следва: пода към работните места е затрупан с кашони и материали. Последното е потвърдено и от събраните гласни доказателства пред РС Плевен. Няма данни, а и не се твърди нито при първоначалната проверка, нито при последващата проверка да е извършван преглед на достъпа от работните места към аварийните изходи. При така установената фактическа обстановка е налице е несъответствие между фактически установеното и правната му квалификация, което правилно е установено от районния съд, но неправилно е прието, че същото разминаване не е съществено. При анализ на даденото задължителното предписание следва, че същото изисква да се осигури свободен достъп до пътищата към аварийните изходи и самите изходи да се поддържат свободни по всяко време. Проверка на достъпа към аварийните изходи обаче, както бе отбелязано, не е извършена, а и не се твърди, че е правена. Както с протокола за проверка, така и с АУАН № 15-1502698/09.10.2013г. е установено, че не е осигурен свободен достъп до работните места в коментирания цех за плетива, което задължение е разписано в разпоредбата на чл. 7, ал. 3, т. 2 от ЗЗБУТ, а не визираната от органа разпоредба на чл. 7, ал.3, т. 4 от ЗЗБУТ. В този контекст, предписание с визираното от органа в АУАН съдържание не е давано с ПИП № 945/11.09.2013г. Следователно, неправилно е ангажирана отговорността на дружеството за неизпълнение на предписание, което не е давано. Аргумент в тази насока е повдигнатото с АУАН № 15-1502698/09.10.2013г. административно обвинение за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 7, ал. 3, т. 4 от ЗЗБУТ, което в последствие е възприето изцяло като нарушение в НП № 15-1502698/07.11.2013г. Т.е., АНО е приел, че именно този текст е нарушен. В случая, противно на становището на РС Плевен се касае за несъставомерност на нарушението, респ. за неправилно приложение на материалния закон, а не за неправилно възприета правна техника за отразяване на нарушението.

Не се споделя и становището на РС Плевен за яснота в предписанието по т. 1 от ПИП № 945/11.09.2013г., съответно за яснота във вмененото нарушение. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на Решение № 707/10.12.2013г. по кнахд № 1016/2013г. на Административен съд Плевен, с което е изменено наказателно постановление на Д”ИТ” – Плевен, по повод неизпълнение на задължително предписание. Последното обаче е било по повод неизплащане на трудово възнаграждение на определено физическо лице, като впоследствие е установено, че независимо от предписанието на същото лице не е било изплатено възнаграждението, за което е и наказан работодателя. В настоящият казус е дадено задължително предписание да бъде осигурен свободен достъп до работните места, съгласно изискванията на чл. 7, ал. 3, т. 4 от ЗЗБУТ (разпоредба, визираща аварийните изходи), като проверката не е извършена по отношение на достъпа към аварийните изходи и състоянието на самите изходи. Отделно от това, самото предписание е неясно, доколкото може да се търси несъответствие между текстовата част и сочените разпоредби на ЗЗБУТ, което в случая правилно е установено от РС Плевен. По същество, съдът е допълнил мотивите на Директора на ИТ Плевен, в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, което е недопустимо.

Горното не е съобразено от РС Плевен, което налага отмяна на решението му, като неправилно, както и НП № 15-1502698/07.11.2013г. като незаконосъобразно.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1158 от 17.12.2013г., постановено по НАХД № 2887 по описа за 2013 г. на Районен съд гр. Плевен, като вместо него постанови

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-1502698/07.11.2013г. на Директора на дирекция “Инспекция по труда” – Плевен, с което на “ПУНТО ЛАРЕДО” ЕООД – Плевен е наложената имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 3, т. 4 от ЗЗБУТ.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                     

           2.