Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

 

№  144 / 19 Март 2014 г.

гр. Плевен

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

        АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД- гр. Плевен, първи  касационен  състав, в публично заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди и четиринадесета година ,  в състав:

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЮЛИЯ ДАНЕВА                                     

                                          ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

                                                              КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

       

        Секретар:А.П.

        Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

        Като разгледа докладваното от съдия  Юлия Данева  касационно административно дело № 100 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от Закон за административните нарушение и наказания /ЗАНН/.

         С решение от 17.12.2013г.,  постановено по НАХД № 2687/2013 г. Плевенският   районен съд  е потвърдил   Наказателно постановление № 35-0000557/13.09.2013г. на Директор на Дирекция ДАИ-  гр.Плевен, с което на А.С.К. ***,  на осн. чл. 53 от ЗАНН , за нарушение  на чл. 14,§4, б. „а” изр. 4 от Реглам. 3821/85 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 2 от Закона  за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено  административно наказание- глоба в размер на 1500 лв.  по чл. 93в, ал. 5 от ЗАвП за това, че на 30.08.2013 г., около 7,00 ч. на път І-ІІІ –Бяла- Ботевград км. 82+214, като водач на товарен автомобил МАН Та 44-12 ХК с полуремарке с рег. № ТХ 90 60 ЕХ извършва обществен превоз на товар с пътен лист № 001443/ в момента празен/, като използнва карта на водача, издадена на друго лице , видно от разпечатка, извадена в момента на проверката  от тахограф модел   № 900208, водачът използва карта на името Т. Д..

           Срещу така  постановеното решение е постъпила  касационна жалба от А.С.К., чрез адв. П.А. ***  с доводи за неговата незаконосъобразност . Жалбоподателят  оспорва извода  на съда за  ирелевантност на Протокол за крайпътна техническа проверка № 153959/30.08.2013 г. Счита, че съставянето на този протокол е първата  стъпка в административнонаказателното  производство. Решението на съда  стъпва на факти, които не са установени в процеса и в противоречие  със събраните доказателства.  Анализира  горепосочения протокол , от който следва, че нарушението е извършено в Гривица и противоречието на тази констатация с описаното в АУАН и НП място на нарушение- път ІІ –ІІІБяла- Ботевград км. 82+214. Счита, че е неизяснено точното място на извършване на нарушението.  Отново от  констатациите в Протокола прави извод за неяснота  относно извършителя на нарушението, тъй като в  протокола е записано „А1. К.”, а в АУАН и НП „ А.К.” и не приема извода на съда, че се касае до техническа грешка. Неправилно  посоченото  в АУАН   наименование на нарушения  нормативен акт счита за съществено процесуално нарушение,обосноваващо незаконосъобразност на НП. Навежда довод за  неправилен извод на съда досежно  основанието за налагане на санкцията и счита, че такава не може да бъде  наложена по чл. 53 от ЗАНН, който  е  общ текст , несъдържащ санкциа за  твърдяното нарушение.   Оспорва допуснатата от съда като доказателство  разпечатка, за която се твърди, че е от дигиталния тахограф във връзка с  изписването на  език, различен от българския на документ, свързан с него.  Прави оплакване за липса на  мотиви по наведеното пред първоинстанционния съд искане за приложение на чл. 28 от ЗАНН . Моли да бъде отменено съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

          Ответникът не изразява становище по подадената касационна жалба.

         Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище , че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.  

          Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените  от жалбоподателя  основания, становищата на страните  и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

          Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

          По същество е неоснователна.

          С обжалваното решение Плевенският районен съд е потвърдил  наказателното постановление  като правилно и законосъобразно.

          Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение  за случая и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция и не  следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на данните по делото, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвяне на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях.  Решаващият съд се е произнесъл  по всички наведени пред него оплаквания / съдържащи се и в касационната жалба/  с мотиви, които изцяло се споделят от настоящия съд, включително и по въпросите за компетентността на  актосъставителя и наказващия орган, описанието на  мястото и времето на нарушението и стойността на  съставения протокол за крайпътна техническа проверка по отношение на  вписаното в него име на нарушителя и  несъответствието му с вписаното в АУАН и НП.  Основателно съдът е приел, че при наличие на  идентичност на данните в АУАН , с който е констатирано нарушението и НП, с което е наказано лицето, данните в протокола относно мястото на извършената проверка не  повлияват  на законосъобразността на НП, още повече, че с гласните доказателства се потвърждава  отразеното в АУАН и НП място на нарушението и се изяснява причината, поради която в протокола е вписано „ Гривица”, тъй като проверката е била извършена на  посочения в АУАН път, на разклона за Гривица.  Обосновано с оглед данните по делото  първоинстанционният съд е приел, че грешката  при съставяне на АУАН  , изразяваща се в  неточно посочване на нормативния акт, чиито разпоредби са нарушени , въпреки че съставлява процесуално нарушение не е  съществена до степен  квалифицираща НП като незаконосъобразно.  Това е така, тъй като наименованието на нормативния документ- Регламент № 3821/85 действително се съдържа в посочената в НП разпоредба на чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвП. Отделно от това касационният съд счита,  че в настоящия случай  следва да се приеме ,че НП е издадено при условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН- при допусната нередовност на акт и установено по безспорен начин извършено нарушение , самоличност на нарушителя и неговата вина. А тези обстоятелства са безспорно установени ,като изводът за това следва от  изложените от РС съображения, които касационният съд не счита за необходимо да преповтаря. Следва да се отбележи, че  в първоинстанционното решение са налице  основателни мотиви и по отношение липсата на предпоставки за прилагане на  чл. 28 от ЗАНН  и настоящият съд счита, че формалната липса на мотиви  в НП относно  това обстоятелство  не го опорочава , тъй като произнасянето по  този въпрос не е сред задължителните реквизити на НП  по чл.  57, ал. 1 от ЗАНН.   

          Като е достигнал до извод за  законосъобразност на издаденото наказателно постановление и го е потвърдил, Районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

        Водим от горното съдът

                                                      Р Е Ш И :

          ОСТАВЯ В СИЛА  решение от 17.12.2013г.,  постановено по НАХД № 2687/2013 г. на Районен съд Плевен.

        Решението не подлежи на обжалване.

                        

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 2.