РЕШЕНИЕ

№ 162

град Плевен, 26.03.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. КАЛИНА ПЕЦОВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар М.К. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 99/2014 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Сторко”ЕООД гр. София, срещу решение № 1179 от 27.12.2013 г. на Районен съд – гр. Плевен, постановено по НАХД № 2847/2013 г. с доводи, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, постановено при липса на преценка на наличните доказателства. Твърди се, че е налице нарушение, допуснато при връчването на наказателното постановление, като е нарушен редът за връчване на наказателни постановления, определен в чл. 58 от ЗАНН. Посочва се, че процесното наказателно постановление е изпратено по пощата с обратна разписка и същото не е получено от управителя на дружеството или от друго упълномощено лице, което има надлежна представителна власт да получава документи от името на „Сторко”ЕООД. Моли се, да се изиска обратната разписка от административно-наказващия орган, като съдът да го задължи същата да бъде представена в оригинал. Навеждат се доводи, че е налице съществено процесуално нарушение при връчването на акта за установяване на административното нарушение. Посочва се, че АУАН е връчен на лице, което няма достатъчен обем от представителна власт да представлява дружеството по конкретното административно-наказателно производство. Твърди се, че в така създалата се фактическа обстановка по същество е съставен АУАН в отсъствие на нарушителя или негов представител, с което съществено са нарушени процесуалните правила и е накърнено правото на защита на „Сторко”ЕООД. Навеждат се доводи, че липсва конкретно описание на нарушението, за което се провежда производството и за което се налага съответната санкция на юридическото лице. Сочи се, че направеното предписание и констатации се отличават с голяма абстрактност, защото е посочен само броят на лицата, за които се твърди, че не са получили трудови възнаграждения, а това представлява нарушение на чл. 42, т.4 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. ( в случая се обжалва решение, в което е потвърдено НП, издадено за неизпълнине на задължително предписание за извършване на ежегодни измервания на съпротивление на заземителите спрямо земя в обект консервен запов в гр. Плевен, ул. Георги Кочев” № 94.) Твърди се, че се касае за бланкетност, налагаща препращане към други документи. Посочва се, че с издаването на АУАН сериозно е нарушен чл. 34, ал.1, буква „в” от ЗАНН. Сочи се, че несъставянето на АУАН в продължение на три месеца от откриването на нарушителя, също е основание за прекратяване на производството. Навеждат се доводи, че наказващият орган не е взел предвид, че нарушението и вредните последици от него са отстранени преди издаване на наказателното постановление, както и че в случая няма данни наказващият орган да е събрал информация и да се е съобразил и мотивирал защо налага наказание с точно такъв размер. Твърди се, че в конкретния случай може да се твърди, че са налице основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН, но административно-наказващият орган не се е съобразил с това и е издал обжалваното наказателно постановление. Посочва се, че с тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС на Република България се вменява задължение на съда да отмени наказателното постановление, ако прецени, че административно-наказващият орган е имал основания да приложи чл. 28 от ЗАНН, но не го е направил, тъй като тази преценка не е въпрос на целесъобразност на АНО, а е „възлагане на особена компетентност на наказващия орган-при наличие на основанията по чл. 28 от ЗАНН-да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.” Сочи се, че дружеството е със запорирани сметки и при максимално желание, няма как същото да изплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите в кратки срокове. Моли да бъде отменено решението на Районен съд гр. Плевен.

В съдебно заседание касаторът – „Сторко”ЕООД гр. София, не изпраща представител.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, е касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 15-1502731/03.10.2013 г. издадено от директора Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, с което на „Сторко”ЕООД гр. София, за това че при извършена проверка на място на 24.09.2013 г. в 10.00 часа, в обект консервен завод, намиращ се в гр. Плевен, ул. „Георги Кочев” № 94, стопанисван от „Сторко”ЕООД гр. София и при извършена документална проверка в офиса на ДИТ –Плевен на 27.09.2013 г., е установено, че „Сторко”ЕООД гр. София, в качеството си на работодател не е изпълнило задължително предписание на ДИТ-Плевен, дадено в т.2 на Протокол за извършена проверка с изх. № 904/27.08.2012 г. със срок до 30.09.2012 година – да извърши задължителни ежегодни измервания на съпротивиление на заземителите спрямо земя в обект, Консервен завод в гр. Плевен, ул. „ Георги Кочев” № 94 и това е нарушение на чл. 415, ал.1 от КТ и е наложена имуществена санкция в размер на 2000(две хиляди) лв.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. Наведеният довод за нарушение при връчване на НП и оттам опорочаване на същото, съдът намира за неоснователен. Действително в административно-наказателната преписка не са приложени доказателства за връчване на НП и съдът намира, че липсата на такива не препятства правото на защита на дружеството, тъй като жалбата му е приета за допустима от РС-Плевен и е налице произнасяне по нея.

Неоснователен е и доводът за издаване на НП извън срока по чл. 34, ал. 1, б. в от ЗАНН, след изтичане на 1-годишния срок от извършване на нарушението. По делото е установено, че с протокол от 28.08.2012 година на дружеството са дадени задължителни предписания от инспектор при дирекция „Инспекция по труда” Плевен, за които не са представени данни да са оспорени по съдебен ред и същите са влезли в сила. В същите по т. 2 със срок до 30.09.2012 година е предписано на дружеството да извърши задължителни ежегодни измервания на съпротивление на заземителите спрямо земя в обект, Консервен завод в гр. Плевен, ул. „ Георги Кочев” № 94 съгласно изискванията на чл. 14 от ЗЗБУТ и чл. 200, ал. 1, т. 2 на Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл258, ал. 1, чл.259, ал.1 и ал. 4 и чл.261, ал. 1, т. 6 и ал. 3 от Наредба № 16-116 за техническата експлоатация на енергообзавеждането. По делото са налични данни за извършени измервания, но същите са относими към 2013 година, а не са ангажирани доказателства за такива измервания, извършени през 2012 година. Срокът за извършване на такива е определен до 30.09.2012 година и след тази дата дружеството е в нарушение – неизпълнение на задължително предписание, като АУАН, който е издаден на 27.09.2013 година, е съставен именно в едногодишния срок от извършване на нарушението, тъй като нарушението не е извършено както се твърди на 28.08.2012 година.

Съдът не споделя и доводите, че административно-наказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като е налице маловажен случай. Първоинстанционният съд е обсъдил възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и чл. 415в от КТ, като е изложил подробни доводи, които съдът изцяло възприема.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 1179 от 27.12.2013 г., постановено по нахд № 2847/2013 г. на Районен съд – гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.