РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Плевен, 9 Януари 2014 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети декември две
хиляди и тринадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ ДАНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар
М.К. и с участието на Йорданка
Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното
от председателя касационно административно дело
№ 1097 по описа на съда за
Производството е по чл. 208 и сл. от
АПК във връзка с чл.14, ал.3 от Закона за собствеността и ползуването на
земеделските земи /ЗСПЗЗ/.
Образувано е по касационна
жалба на Общинска служба „Земеделие” /ОСЗ/ - Плевен, против решение № 652/11.04.2013
г. на Районен съд /РС/ гр. Плевен, постановено по гр. дело № 3224/2012 г., с
което е отменено като незаконосъобразно решение № 1-6/03.05.1995 г. на Поземлена
комисия /ПК/ – гр. Плевен, с което е възстановено правото на собственост на
наследниците на С. Х. К., бивш жител ***, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Беглеж,
както следва:
1. Нива от 14.986 дка,
четвърта категория, м. „Пробичовица”, имот № 016022 по плана за земеразделяне,
при граници: № 016026 – нива на „Агро-зем Инвест” ЕООД; № 016027 – нива на
Д. Л. М.; № 016021 – нива на Г.Л. М.; № 000812 – полски път на Община
Плевен; № 016023 – нива на наследниците на И. М. П..
2. Нива от 1.496 дка,
четвърта категория, м. „Долната Елия”, имот № 018048 по плана за земеразделяне,
при граници: № 018049 – нива на П. К. П.; № 000262 – полски път на Община Плевен; № 018047 – нива на Ц. К. Т.; № 018086 – нива на В. Н. Д.; № 018087 – нива на наследниците на К. Д. Ц.; № 018088 – нива на Л. П. Р..
Ограничение при ползване на
имота, основание: електропровод 20 кV на
3. Нива от 7.999 дка,
четвърта категория, м. „Велк. ниви – гол. поляна”, имот № 076016 по плана за
земеразделяне, при граници: № 076017 – нива на Г.Л. М.; № 076035 – нива на наследниците на Н. Г. Н.; № 076032 – нива на „Агро-зем Инвест” ЕООД; № 076015 – нива на П. Д. И.; № 000828 – полски път на Община Плевен.
4. Нива от 9.805 дка,
четвърта категория, м. „Крушава поляна”, имот № 100004 по плана за
земеразделяне, при граници: № 100005 – нива на наследниците на Г. Х. К.; № 100063 – нива на Ц. Р. И.; № 100003 – нива на „Агро-зем Инвест” ЕООД; № 000868 – полски път на
Община Плевен.
ОСЗ е осъдена да заплати и направени разноски по делото.
С
касационната жалба се иска отмяна
на оспорваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Касаторът
счита, че в обжалваното решение липсват каквито и да било
мотиви, първоинстанционният съд без да обсъди всички доказателства е разгледал
единствено публичното нотариално завещание и приложените от жалбоподателя
удостоверения за наследници. Сочи, че в
постановеното съдебно решение не са описани открити нови обстоятелства от
съществено значение, които да са наложили отмяна на постановеното и влязло в
сила решение № 1-6/03.05.1995 г. на ПК – гр. Плевен. Твърди, че сроковете за
обжалване на решенията за признаване и възстановяване правото на собственост
постановени от ОСЗ – Плевен на наследниците на С. Х. К. са изтекли. Моли оспорваното решение да бъде отменено и да бъде прекратено
производството по същото.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща
представител.
Ответникът – Г.Г.Л., редовно
призован, се явява лично и се представлява от адв. Т.Д. *** – служебен
защитник. Счита, че първоинстанционният съд правилно е отменил като
незаконосъобразно решение № 1-6/03.05.1995 г. на ПК – гр. Плевен, с което е
възстановено правото на собственост на наследниците на С. Х.
К., обсъдил е доказателствата представени от
двете страни и е изложил кратки, но непротиворечиви мотиви. Моли оспорваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че плана за земеразделяне на с.
Беглеж е влязъл в сила отдавна, поради което следва касационната жалба да бъде
уважена, като бъде отменено съдебното решение и производството да бъде прекратено.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна.
С оглед на представените доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
С. Х. К., бивш жител ***, е притежавал нива от 6 дка. в землището на селото,
местност “Пробичовица”, внесена в ТКЗС на 15.09.1950 г. с декларация-опис на
л.4 от делото пред РС заедно с други земеделски земи – още 11 имота. К. починал на 20.05.1954 г. и е оставил за наследник Р. С. М. – дъщеря и Г. Г. К. – съпруга, починала на 26.11.2.1977 г., която е оставила като наследник
само дъщеря си Р. С. М., видно от удостоверението за наследници на л.41 от делото пред РС. Р. С. М. е подала заявление №93/8.10.1991 г. до ПК за възстановяване на
собствеността върху земеделски земи, притежавани от нейния баща включително и
относно нива от 6 дка в землището на селото, местност “Пробичовица” /л.л.39,40
от делото пред РС/. По това заявление са постановени: Протокол №1-4 на ПК /с
характер на решение/ от 05.11.1992 г., като със същия е признато правото на
собственост върху 12 отделни имота, между които и нива от 6 дка в местност
“Пробичовица”, като е определено за възстановяване правото на собственост с
план за земеразделяне за 34.300 дка /л.44,45 от делото пред РС/. М. е уведомена за това решение на 3.04.1993 г. /л.43/ и няма данни да го е
обжалвала в посочения в него 14-дневен срок. С последващо Решение
№1-6/03.05.1995 г. /л.л.46,47 от делото пред РС/, ПК е възстановила правото на
собственост съгласно план за земеразделяне, като на наследниците на К. са възстановени 4 ниви с обща площ от 34,286 дка. М. е уведомена за това решение на 21.02.1996 г. /л.43/ и няма данни да го е
обжалвала в посочения в него 14-дневен срок. Заявителката М. е починала на 10.06.1997 г., видно от удостоверението за наследници на л.2
от делото пред РС, като е оставила за наследник съпруг /починал 2004 г./ и син
– Г.Г.Л.. Същият на 18.05.2012 г. е подал жалба /наименована молба/ за отмяна
на това решение на ПК, като в същата твърди, че нивата от 6 дка в местност
“Пробичовица”, е върната на друго лице, а на него е върната поляната – пасище
на това лице.
За да отмени решението на ПК, РС не е изложил мотиви.
Същият неправилно е приел, че възстановените с
Решение №1-6/03.05.1995 г. 4 ниви са принадлежали на наследодателя, а
между тях не е нивата от 6 дка.
Установеното от фактическа страна води до следните правни
изводи:
На наследодателя К. са принадлежали
земеделски земи, като същите не са възстановени в стари реални граници, в а в
нови такива с план за земеразделяне.
Общата площ на нивите по Решение №1-6/03.05.1995 г. съответства
на общата площ, призната с Протокол №1-4 /с характер на решение/ от 05.11.1992
г. Следователно на наследниците на С. Х. К., бивш жител ***, са възстановени всички заявени земеделски земи, като това
е станало не в стари реални граници, а в нови такива с план за земеразделяне. Налице
е предшестващо решение на ПК, определящо начина на възстановяване - Протокол
№1-4 /с характер на решение/ от 05.11.1992 г., като със същия е признато
правото на собственост с план за земеразделяне. Това Решение на ПК при
несъгласие с начина на възстановяване е могло да бъде обжалвано от Р. С. М., която е подала заявлението за
възстановяване. Същата не го е направила в определения в закона и посочен в
решението срок, поради което същото е станало стабилен административен акт. Въз
основа на него е постановено последващото Решение №1-6/03.05.1995 г. на ПК, с
което са индивидуализирани земеделските земи, въз основа на план за
земеразделяне в землището на селото. Същото решение е надлежно съобщено на
заявителката в административното производство. Срокът на обжалване на това
решение е изтекъл още през март 1996 година, поради което подадената на
18.05.2012 г. жалба е просрочена с повече от 16 години, което РС не е отчел и съобразил.
Като е счел жалбата за допустима като подадена в срок и е разгледал делото по
същество, е постановил едно недопустимо решение, което следва да се обезсили, а
производството по делото да се прекрати. Налице са стабилни административни
актове, които не подлежат на оспорване за законосъобразност по общия ред.
С оглед просрочието на жалбата, съдът не следва да се
произнася по останалите доводи, наведени от касатора и от ответника по касация.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 652/11.04.2013 г., постановено по гр. дело № 3224 по описа на Районен
съд на гр. Плевен за 2012 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.