Р E Ш Е Н И Е

128

гр.Плевен, 13 Март 2014 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седми март две хиляди и четиринадесета година в състав:                 

                                                    Председател:  Юлия Данева

                                                               Членове:  Цветелина Кънева

                                                                                        Катя Арабаджиева

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 96 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 3 от 06.01.2014 г., постановено по нахд № 2153/2013 г., Районен съд – Плевен е отменил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, серия К № 0651433, издаден от ОД на МВР – Плевен, с който на Й.П.Н. ***, на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП затова, че на 02.05.2013 г. в 13,29 ч. в/на гр.Плевен, ул. Сторгозия, с МПС Опел Вектра, с регистрационен номер ЕН9699ВС, е извършил нарушение за скорост № 201305029075, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 0562, като при разрешена скорост 50 км/час е установена скорост 76 км/час – превишаване на разрешената скорост с 26 км/час.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Областна дирекция на МВР гр.Плевен, представлявана от ВНД Директора Й. К., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че издаденият електронен фиш е законосъобразен, тъй като е издаден на собственика, на който е регистрирано в АИС-КАТ моторното превозно средство и съдържа всички реквизити , регламентирани в чл.189 ал.4 от ЗДвП . Твърди, че в срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП собственикът на автомобила – Й.П.Н., не е посочил лицето, управлявало автомобила му. Счита, че автоматизираното техническо средство, с което е установено нарушението, отговаря напълно на изискванията на чл.189 ал.15 от ЗДвП и е веществено доказателствено средство в административно наказателния процес. Сочи, че съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното извършено нарушение, т.е. процесното деяние е установено от посоченото автоматизирано техническо средство. Позовавайки се на определението за „Електронен фиш” , прави извод, че съставителят се явява административно-информационна система, което изключва поставянето на подпис. Твърди, че не се съдържа изискване данните за нарушенията, въз основа на които той се издава, да са получени само от стационарни устройства и че при внимателен прочит на разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е видно, че когато е налице нарушение, установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш – в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Сочи още, че „Мобилна система за контрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М” е техническо средство/система, използвана при контрола за безопасност на движението и отговаря изцяло на изискванията на Закона за измерванията, а съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 същата е система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение и е предназначена за автоматично фиксиране и на допуснатите нарушения за скорост, при предварително зададени параметри на ограничение, натрупване и архивиране за последващо използване на съпътстващата информация от измерването. Твърди, че присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението и че контролният орган няма никаква възможност умишлено или по невнимание да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с TFR1-М. Сочи, че измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от система радар – камера – компютър, че данните от радара, GPS-а, въведените ограничения и работни режими на системата са криптирани и вградени в доказателствения видеоматериал и че ролята на оператора на системата се свежда единствено до позициониране или придвижване на патрулния автомобил в определения участък от пътя, насочване на системата радар-камера към обектите или участъците за наблюдение, въвеждане на работните параметри на системата и въвеждане на ограниченията на скоростта, а оттам нататък работата на мобилната система TFR1-М е аналогична на стационарните радарни видеосистеми. Сочи, че всяко едно нарушение на правилата за движение автоматично се записва и съхранява като отделен файл и че са спазени всички правила на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и измерващото средство е напълно годно да бъде използвано по неговото предназначение. Дава подробно описание на работата на мобилната система TFR1-М. Сочи, че автоматизираните уреди за контрол на пътното движение не са свързани със система за явно наблюдение и не е необходимо да се оповестяват по подходящ начин. Счита, че при издаването на обжалвания електронен фиш липсват допуснати нарушения – същият съдържа всички изискуеми съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити, нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал. В заключение моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да потвърди издадения Електронен фиш.

            По делото е постъпило писмено становище от ответника, в което се развиват подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – Й.П.Н., в съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че ОД на МВР гр.Плевен е издал Електронен фиш серия К №0651433 за налагане на глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 0562, за това, че на 02.05.2013 г ., в13.29 часа в гр. Плевен, ул. “Сторгозия”, като водач на МПС “Опел Вектра” с рег.№ЕН 9699 ВС, Н. е извършил нарушение за скорост №201305029075, като управлявал автомобила със скорост 76 км/ч. при разрешена скорост 50км/ч., с превишаване на разрешената скорост с 26 км/ч. Съдът възприел описаната в ЕФ фактическа обстановка въз основа на приобщените по делото писмени доказателства. Съдът констатирал обаче, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които се явяват основание за отмяна на обжалвания електронен фиш. На първо място констатирал, че в електронният фиш не е описано точното място на извършване на нарушението. Констатирал още, че  не е посочено в коя посока се е движил автомобила и въз основа на какво е било прието, че разрешената за движение скорост е 50 км/ч., тоест липсва надлежно описание на нарушението, съгласно изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП.  На следващо място съдът установил, че липсва предвидената в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП „дата на съставяне” на електронния фиш, като негов реквизит, както и  конкретен издател на електронния фиш, извън изискването за посочване на съответното териториално поделение на МВР. На всички тези основания съдът отменил оспорения електронен фиш.

Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е правилно като краен резултат, но по други отменителни мотиви, като съображенията за това са следните:

По делото не се спори, че в конкретния случай превишението на допустимата скорост е установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, а това се установява и от  приложения по делото Протокол  от проверка №106/19.02.2013 год. В нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство. В тази връзка в ТР №1 от 26.02.2014г. на ОСК на ВАС, постановено по т.д.№1/2013г., което е задължително за органите на съдебната власт, тълкувайки чл.189 ал.4 и чл.165 ал.2 т.6 и т.7 от ЗДвП, е прието, че издаването на електронен фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им, работещи на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. При използване на мобилни технически средства, обслужвани непосредствено от контролен орган (какъвто е настоящия случай), разпоредба на чл.189 ал.4 от ЗДвП е неприложима, като за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. В ТР е прието още, че прилагането на съкратената процедура по чл.189 ал.4 от ЗДвП в отсъствие на законово предвидените условия води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е лишено от възможността за оспорване на констатациите още в момента на тяхното установяване. В процесния случай е приложена процедурата по чл.189 ал.4 от ЗДвП и е съставен ЕФ при констатирано нарушение, заснето с мобилна система за видеоконтрол. Допуснато е съществено нарушение в процедурните правила по установяване, респ. наказване на нарушението, което обосновава отмяна на обжалвания ЕФ. Ето защо решението на Районен съд-Плевен, правилно по своя резултат, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 3 от 06.01.2014 г., постановено по нахд № 2153/2013 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.