РЕШЕНИЕ

№ 16

гр.Плевен, 17 Януари 2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, І-ви състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари,  две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                             

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Калина Пецова

 

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия Пецова адм.дело № 1096 по описа за 2013г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171, т.2 б.”а” от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба от Д.И.Г. ***, чрез адв. Д. М. от ВАК срещу Заповед № 3385/17.10.2013г. за прилагане на принудителни административни мерки, издадена от Началника на сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.”б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС (СУМПС) до решаване на въпроса с отговорността.

В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че в заповедта не е указано пред кой орган и в какъв срок се оспорва, какъв е срока на наложената принудителна административна мярка, както и каква е отговорността, решаването на въпроса, който е поставен в зависимост от времетраенето на заповедта. Счита, че тези пороци са съществени и нарушават правото на зашита. Твърди, че заповедта е издадена по повод съставен АУАН, в който обаче са отразени неверни констатации. В заключение се моли за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание оспорващият не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – началник сектор ПП при ОД на МВР -Плевен, в съдебно заседание не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Административен съд-Плевен, първи състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 17.10.2013г. на Д. И.Г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 3385/17.10.2013г. за това, че на същият ден, около 20,00 часа в с. Тодорово на ул. “Скобелев” и ул. “Отец Паисий”, като водач на МПС  “Ситроен ЗХ” с рег. № ОВ0811 АК, при движение с несъобразена скорост с пътните условия (мокра настилка) губи контрол върху автомобила и се удря в дясно посока на движението в дърво, като допуска ПТП с материални щети. Отказва да му бъде извършена проба с техническо средство ‘Дрегер” 7510. Не представя контролен талон към СУМПС. Издаден е образец 26. Деянията са квалифицирани като нарушения на разпоредбите на чл.20, ал.2 от ЗДвП; чл.171, ал. 1, б.”б” от ЗДвП; чл.100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

На 17.10.2013г. от Началника на сектор ПП при ОД на МВР-Плевен е издадена Заповед № 3385/2013 от 17.10.2013г., с която спрямо Д.И.Г., на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса с отговорността. В Заповедта е посочено, че фактическо основание за издаването й е съставен АУАН № 3385/17.10.2013г. за следното извършено нарушение: Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие; отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба за алкохол или друго упойващо средство; не носи контролен талон към свидетелство за управление на МПС от съответната категория.

Последната заповед е предмет на настоящето съдебно производство.

По делото са представени още Заповед № 854/11.03.2013г. на Директора на ОД на МВР Плевен, с която са определени лицата, които да издават ЗППАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, б. “а”, т. 6 от ЗДвП, справка за нарушител от региона за Д.Г. и протокол за ПТП № 1463742/17.10.2013г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Заповед № 3385/2013 от 17.10.2013г. е връчена на  Д.И.Г. на 04.11.2013г., а жалбата е депозирана чрез административния орган на 11.11.2013г. с вх.№ Ж-756/11.11.2013г., следователно същата е допустима за разглеждане като подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, за която оспорения акт е неблагоприятен, имаща право и интерес от оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна при съобразяване на следното:

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт, съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на съда намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно който  ПАМ по чл. 171, т.2 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В хода на настоящото производство е представена Заповед № 854/11.03.2013г., издадена на основание МЗ №Із-1741/28.08.2012г., за възлагане на правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ, на изрично посочени длъжностни лица, като в т. 2 на същата е посочен началник сектор ПП в отдел Охранителна полиция” при ОД на МВР – Плевен, какъвто е издателят на процесния административен акт.

При постановяването на заповедта са спазени изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт. съобразен е и материалният закон.

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по чл. 171, т. 1, б. “б” от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. “б” от ЗДвП може да бъде приложена ПАМ от вида "временно отнемане на свидетелството за правоуправление до отпадане на основанието" на водач при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

От представения по делото АУАН № 3385/17.10.2013г. се установява, че наред с другите констатирани нарушение Г. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо средство. Последното не е оборено в хода на съдебното дирене, а и не се твърди противното.

При безспорно установено нарушение от Г. по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - отказ да бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство и при липса на допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила настоящият състав намира, че оспорената заповед е законосъобразна.

Неоснователни са възраженията в жалбата, касаещи срока за отнемане на СУМПС. В самата заповед е разписано до решаване на въпроса с отговорността, а според разпоредбата на чл. 171, ал. 1, б. “б” от ЗДвП - срокът, за който може да бъде наложена принудителната мярка е 6 месеца. Следователно не е налице твърдяната неяснота.

Ирелевантни за случая са обстоятелствата с каква скорост се е движил Г., както и какви са атмосферните условия. ПАМ е наложена за отказ да бъде извършена проверка за алкохол и други упойващи средства, а не останалите нарушения, отразени в АУАН № 3385/17.10.2013г. (на чл. 20, ал. 1и 100, ал. 1 от ЗДвП).

Неправилното посочване пред кой орган подлежи на обжалване процесната заповед действително е пропуск, но не съществен, доколкото според чл. 140, ал. 1 от АПК този пропуск удължава срокът за обжалване на два месеца.

Воден от изложените мотиви и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от  АПК, съдът                                                        

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Заповед № 3385/17.10.2013г. издадена от Началника на сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.”б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни  от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.                        

 

СЪДИЯ: