Р Е Ш Е Н И Е №43

 

гр.Плевен, 22 Януари 2014 год.

 

Административен съд – Плевен, І-ви състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                                Председател: Калина Пецова

 

При секретаря А.Х. и с участието на прокурор от ОП Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1094 по описа за 2013година на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по повод искова молба от З.В.З. *** срещу Комисия за защита от дискриминация по реда на чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 128, ал. 5 от АПК.

Делото е изпратено за разглеждане на Административен съд Плевен след прекратяването му от сезирания съд – Административен съд – София град и изпращането му по подсъдност на Административен съд Ловеч. При условията на чл. 133, ал.3 от АПК – поради отвод на всички съдии от Административен съд Ловеч от разглеждане на делото, същото е изпратено на настоящия съд с Определение на ВАС, постановено по АД №14952/2013г. по описа на същия съд.

Исковата молба е със следния предмет:

Във връзка с жалба на лицето до Комисия за защита от дискриминация, същото е получило писмо, рег. №  44-00-459/07.02.2013г., с което му е разяснено, че поставеният от него проблем не касае допусната срещу него дискриминация, с оглед което КЗД не е компетентният орган да се произнесе по искането му. Същото е оспорено и обявено за нищожно с определение № 2652/15.03.2013г. на АССГ, потвърдено с определение на ВАС от 15.05.2013г. Със същото определение преписката е върната на органа за произнасяне с надлежен акт, а не с писмо. Последното е квалифицирано от лицето като наличен прогласен за нищожен акт и бездействие, изразяващо се в нежеланието на директора на комисията да разпредели жалбата на състав на КЗД за валидно произнасяне. От така изложените обстоятелства ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди – по 5 000 лева за всяко от посочените основания.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа исковата си молба на заявените в същата основания. Твърди, че вследствие от цитирания прогласен за нищожен акт, както и от бездействието на председателя на КЗД да разпредели преписката за разглеждане по установения ред, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се основно във влошаване на здравословното му състояние, за което са представени доказателства по делото, като същите лицето оценява на 5000 лева на всяко от двете основания. Твърди, че до настоящия момент липсва произнасяне от страна комисията, с което продължава психическия му тормоз.

Ответникът Комисия за защита от дискриминация се представлява от адв. С. от ВАК с редовно пълномощно и от юрисконсулт М. с редовно пълномощно. Молят иска да бъде оставен без уважение и претендират разноски по делото. Твърдят, че липсва причинно-следствена връзка между твърдяните по делото вреди и поведението на КЗД. От доказателствата било видно, че З. има хипертонична болест и диабет, но липсвали надлежни доказателства за връзка между последните и действията на КЗД. Сочат, че заболяванията на лицето датират от четири години назад, от което следвало, че не отказът на КЗД ги е провокирал. Сочи се, че ищецът претендира щети от един и същи факт, който е квалифицирал като действие и бездействие едновременно. Представят писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава мотивирано заключение за неоснователност на иска. Сочи, че липсва причинно-следствена връзка между претърпените вреди и поведението на КЗД.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на Закона, намира за установено следното:

Исковата молба е допустима за разглеждане, подадена от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

В производствата по ЗОДОВ, родово подсъдни за разглеждане от административните съдилища по процесуалния ред на АПК /арг. чл. 128, т. 5 от АПК/ са искания за обезщетения за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжности лица. Последните се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК и по същността си представляват исково производство, за процесуалния ред на което субсидиарно се прилага ГПК. Предмет на дело от такъв характер са обективно съединени искове за установяване на незаконосъобразността на административен акт, респ. действието или бездействието на административен орган или длъжностно лице и предизвиканите от същите вреди /имуществени или неимуществени/, настъпили в правната сфера на ищеца, което предпоставя доказване и на причинната връзка между тях.

За да е налице основание за ангажиране отговорността на държавата или общините е необходимо да са осъществени елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконни актове, действия или бездействия, извършени от длъжностно лице при ответника, претърпяна вреда от ищеца и причинна връзка между тях. Доколкото производството е исково, в тежест на ищеца е да докаже фактите и обстоятелствата, които са предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Фактическото основание, въз основа на което е предявен иска на З.З. е на първо място – писмо – разпореждане на Комисия за защита от дискриминация № 44-00-459/07.02.2013г., прогласено за нищожно от АССГ по адм. дело № 2263/2013г., потвърдено с Определение № 6639/15.05.2013г. на ВС по адм. дело № 5599/2013г. Касае се до отменен акт (прогласен за нищожен), от което се претендират вреди от 5000 лева. На второ място, в исковата молба се твърди налично бездействие на А. С. – председател на КЗД да разпредели жалбата на лицето З. за заседание в комисията,  с оглед надлежно произнасяне по същата, което е мотивирало АССГ да приеме липса на компетентност у издателя на акта и да върне преписката за съответно процедиране и надлежно произнасяне. От последното се претендират отново вреди от 5000 лева.

Като доказателства относно претърпяните неимуществени вреди по делото са представени медицински документи, както и ЕР на ТЕЛК  №2998/164/13.11.2013г., съгласно което лицето има трайно намалена работоспособност 53%. От изложението в жалбата и  в проведеното о.с.з. става ясно, че ищецът твърди, че вследствие от поведението на КЗД и липсата на правоверно разглеждане на подадената от него жалба, същият е с трайно влошено здравословно състояние, вкл. трайно намален процент работоспособност.

От изисканата и приобщена от КЗД преписка е видно, че след връщане на преписката по жалбата на З. в Комисията, същата е образувана под № 198/2013г., съгласно Разпореждане № 448/24.06.2013г., като за разрешаването й е определен петчленен разширен състав. До ищеца по настоящето дело е изпратено искане за уточнение на 19.07.2013г. , на който лицето е отговорило с писмо от 30.07.2013г. Впоследствие е подадена жалба от 24.08.2013г., а 09.12.2013г. докладчикът по преписката се е отвел. До датата на проведеното съдебно заседание на 13.01.2014г. по настоящето дело няма произнасяне с валиден акт на КЗД по жалбата на лицето.

Съдът намира, че по делото не се доказва пряка причинна връзка между прогласения за нищожен акт на председателя на КЗД и здравословното състояние на лицето, в което се твърди, че се изразяват претърпяните вреди. Прогласеното за нищожно писмо, в което е обективиран отказа на председателя на КЗД е от дата 07.02.2013г. Същото е отменено с Определение на АССГ от 15.03.2013г., а последното е потвърдено с Определение на ВАС от 15.05.2013г. От приложените по делото медицински документи безспорно е видно, че лицето има заболявания, както следва: водеща диагноза стенокардия и диабет тип 2. По делото е приложен протокол от биохимично изследване  в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов” от 17.04.2013г., от което са видни отклонения от посочените като референтни стойности по проверените показатели. Налична е и епикриза от МБАЛ „Проф. д-р П. Стоянов” град Ловеч, където на лицето е проведена манипулация по поставяне на два стента и ангиопластика. Това лечение е проведено от 05.07.2013г. до 07.07.2013г. Решението на ТЕЛК е от 13.11.2013г. Във всички цитирани медицински документи е посочено, че лицето е отключило както сърдечното, така и ендокринното заболяване преди повече от 4 години.

При тези данни съдът намира липса на доказана пряка връзка между акта на председателя на КЗД и здравословното състояние на лицето. На първо място, към момента на направените изследвания в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов” на 17.04.2013г. актът на КЗД вече е бил прогласен за нищожен с определението от 15.03.2013г. На второ място, посоченото от лицето в пледоарията му състояние на кръвното налягане се установява, че е било налично към по-късен момент – при приема му в МБАЛ „Проф. д-р П. Стоянов” град Ловеч на 05.07.2013г., а не при изследванията в „Н.И. Пирогов”. Последното е в още по-късен момент – след оставяне в сила на Определението на АССГ за прогласяване на нищожността на акта и връщане на преписката за произнасяне. Същото се отнася и за определянето на трайно намалена работоспособност, което е от дата 13.11.2013г. От горното следва, че дори и като отстояние във времето, не се установява връзка между здравословното състояние на лицето и прогласения за нищожен акт.

Извън това съдът намира, че е спорен и първият елемент от фактическия състав на предпоставките за уважаване на иск за отговорност на органа. Безспорно е, че е налице прогласен за нищожен акт, но последното – при тълкуване на мотивите на АССГ – е вследствие липсата на правомощия на председателя на КЗД еднолично да реши поставения проблем – при липса на предпоставките на ЗЗД. По тези съображения съдът е върнал преписката за ново произнасяне от колективния орган като такъв при условията на закона. Същият обаче не е дал и не може да даде в тази хипотеза указания по прилагането на закона, в това число и относно уважаването или отхвърляне на жалбата. От изложеното следва, че липсва яснота какъв акт ще издаде КЗД по съществото на жалбата на З. и в този смисъл прогласяването на нищожността на писмото на основание неправилно процедиране и липса на компетентност води до извод за неяснота относно следващия резултат по преписката и липса на причинна връзка с евентуални вреди, респ. не води като самостоятелна последица по уважаване на жалбата на лицето.

Друг е въпросът, че до 13.01.2014г. (датата на о.с.з. по делото) липсва задължително произнасяне по определение, влязло в сила на 15.05.2013г. Последното обаче е предмет на друго производство.

Не е налице и твърдяното бездействие, което да обуслови наличието на другата претендирана вреда от 5 000 лева. Освен изложените съображения относно прогласения за нищожен акт и връзката между същи я и здравословното състояние на лицето, съдът намира, че изначално липсва твърдяното незаконосъобразно бездействие, което да е самостоятелна предпоставка за уважаване на иск за вреди, произтекли от него. Същото, според жалбоподателя, се изразява в това, че председателят на КЗД, при изготвяне на прогласеното за нищожно писмо, не е процедирала правилно, като не го е въвела като преписка в КЗД (съгласно мотивите на АССГ). Тази липса на разпределяне като преписка е квалифицирана като бездействие. Последното обаче е елемент от процедурата, приключила с писмо, рег. № 44-00-459/07.02.2013г. и не представлява самостоятелен обект на проверка. Както се посочи, въпросно писмо е разгледано от съд и прогласено за нищожно. Извършването или неизвършването на действия във връзка с издаването му представляват елементи от процедура, които не подлежат на самостоятелно оспорване по арг. от чл. 21, ал. 5 от АПК. В тази връзка относно второто заявено основание в процесния случай липсва незаконосъобразно действие по смисъла на АПК, което самостоятелно да е произвело вреди за ищеца. С оглед изложеното, съдът намира, че относно  тази претенция не е налице първата предпоставка за основателност на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразно бездействие, извършено от длъжностно лице при ответника.

По отношение на прогласения за нищожен акт следва да бъде добавено, че дори и да се приеме, че е доказан първият елемент от фактическия състав, от който по принцип възниква правото на обезщетение, то по отношение на вторият-вредата- не са налице доказани конкретно и обективно настъпили обстоятелства, които да са пряка и непосредствена последица от увреждането, включително и за периода, през който са претърпени. Ищецът не доказва, че здравословното му състояние е влошено вследствие на същия, напротив – установява се наличието на заболявания в период от 4 години преди сезиране на комисията и издаване на оспореното писмо.

Разноски не следва да бъдат присадени на ответника, тъй като липсват доказателства за тяхното извършване.

По така изложените съображения съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от З.В.З. *** срещу Комисия за защита от дискриминация по реда на чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 128, ал. 5 от АПК като неоснователен и недоказан.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от Решението да се изпратят на страните.

 

 

СЪДИЯ: