Р E Ш Е Н И Е
№ 195
гр.Плевен, 23.04.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи
касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети април, две хиляди
и четиринадесета година, в
състав:
Председател: Цветелина
Кънева
Членове: Катя Арабаджиева
Калина Пецова
При секретаря М.К. и с участието на
прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова
касационно административно-наказателно дело № 93 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 103 от 12.11.2013 г., постановено по НАХД № 218 по описа за 2013 г. на Районен съд гр. Никопол е отменено
НП № 1ч/11.05.2012 г. на Началника на РУП – Гулянци, с което на „Леокомерс –
Срещу решението е подадена касационна
жалба от Областна дирекция на МВР гр. Плевен, представлявана от внд Директор Й. Г. К., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Счита,
че твърдението на първоинстанционния съд, че не е налице надлежно образувано
производство по ЗАНН, тъй като самият акт почива на предположения за извършено
нарушение, материализирани в посочените в акта и приложени по делото докладни е
неоснователно. Сочи, че актът за установяване на административно нарушение е
издаден въз основа на извършена проверка на 7.04.2012 г. и констатирано по
безспорен начин нарушение. Счита, че е установено наличието на трудови
правоотношения с лица, изпълняващи длъжността „пазач” без дружеството да
притежава издадено разрешително за извършване на дейност по ЗЧОД, като в
подкрепа на този неоспорим факт са снетите на 9.04.2012 г. обяснения от лицето
И. Ц. И., осъществяващо охранителна функция в дружеството.
Касаторът сочи, че от трудовите договори, описани в акта за установяване на
административно нарушение е видно, че лицата действително са били назначени на
длъжността „пазач”, а и самият управител на дружеството не е отрекъл този факт,
напротив – потвърждава го в посоченото от него възражение относно издадения акт
за установяване на административно нарушение.
В жалбата се сочи, че видно от докладна
записка с рег. № 2729/11.04.2012 г. на актосъставителя И. П. Ц., е извършена проверка за издадени лицензи за извършване на
частна охранителна дейност при издадени удостоверения за самоохрана съгласно
чл. 5, ал. 1, т. 1 – 5 и чл. 23 от ЗЧОД, като при проверката си същият е
установил, че има сключени граждански договори за извършване на невъоръжена охрана
(пазач) със задължение да охранява движимо и недвижими имущество на фирмата в
базата в гр. Гулянци с лицата К. В. Д. и И. Ц. И., без да е налице лиценз за извършване на тези дейности и издадено
удостоверение за извършване на самоохрана, с което е нарушена разпоредбата на
чл. 4, ал.1, предл. 1 от ЗЧОД. Касаторът твърди, че наличието на тези безспорни
доказателства не би следвало да се приема от първоинстанционния съд за
„предположение за извършено нарушение”.
В жалбата касаторът сочи, че
административно наказателното производство е започнало със съставянето на акт
за установяване на административно нарушение на 12.04.2013 г., в присъствие на
нарушителя, вследствие на констатирано нарушение, установено след извършване на
проверка във връзка с подаден сигнал за кражба на препарати за растителна
защита от базата на дружеството в гр. Гулянци. Сочи се, че от извършената от
служители на РУП Гулянци проверка на 7.04.2012 г. се установява, че намиращият
се на обекта И. Ц. И. изпълнява служебните си задължения като
пазач в дружеството, без същото да притежава лиценз за извършване на частна
охранителна дейност или удостоверение за регистрация на дейност по самоохрана.
Касаторът счита, че от събраните в хода на административнонаказателното
производство писмени и гласни доказателства е доказано по безспорен начин, че
нарушението е установено още на 7.04.2012 г., а не както твърди
първоинстанционния съд – по-късно.
Твърдението на първоинстанционния съд, че
са налице и нарушения на нормите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
касаторът счита за неправилно, тъй като, видно от акта за установяване на
административно нарушение, в същия конкретно и подробно е изписано извършеното
от дружеството нарушение, а в издаденото наказателно постановление изрично е
посочено нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, както и доказателства, които го потвърждават. Счита още,
че цитираният в наказателното постановление ЗМ № 122/7.04.2012 г. е само уточнение,
че извършената проверка, установила констатираното нарушение е извършена въз
основа на сигнала за кражба на препарати.
Касаторът твърди, че в
административнонаказателното производство по безспорен начин се установява, че
„Леокомерс-
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, се представлява от адв. В. и адв. Ц. – и двамата от САК, оспорват
жалбата, молят решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение, че касационната
жалба е основателна и моли да бъде уважена.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд Никопол е отвенил оспореното пред него НП,
като е приел, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, предвид следното: Видно било от приложения АУАН, че същият
е съставен на 12.04.2012г., а се позовавал на нарушение, което било установено
на 07.04.2012г., както следва: на 07.04.’12г. в град Гулянци, база гр.Гулянци
дружеството, представлявано от управителя си сключило трудов договор №6/05.12.’11г. за извършване на дейност „пазач”,
със задължение да охранява движимо и недвижимо имущество на „ЛЕОКОМЕРС-2010”ЕООД
– база Гулянци с конкретно лице за времето от 05.12.’11г. до 12.04.’12г. (който договор към тази дата не бил прекратен
по справка изх.№6550/1/09.05.’12. на ТД на НАП, офис Плевен) и трудов договор за извършване на
дейност „пазач”, със задължение да охранява движимо и недвижимо имущество на
„ЛЕОКОМЕРС-2010”ЕООД – база Гулянци с друго конкретно посочено лице за времето
от 05.12.’11г. до 09.04.’12г.(когато
договора е прекратен по справка изх.№6550/1/09.05.’12. на ТД на НАП, офис
Плевен), без да притежава лиценз за извършване на частна охранителна
дейност или удостоверение за регистрация на дейност по самоохрана. Нарушението
било установено при извършена проверка от служители на РУП-Гулянци след подаден
сигнал от управителя на „ЛЕОКОМЕРС-2010”ЕООД за извършена кражба на препарати
за растителна защита от базата на дружеството в гр.Гулянци на 07.04.’12г.,
който е бил регистриран под ЗМ№122/07.04.’12г. Съдът приел, че извършените от
актосъставителя и останалите длъжностни лица проверки и изготвени от тях
докладни, не установявали самото нарушение. Те били сигнали за наличие на данни
за извършване на такова, но самите те не установявали нарушението в описания
по-горе обем. За същото било необходимо събирането на доказателства относно
наличието на разрешение за упражняване на дейност по самоохрана, установяване
на длъжностното качество на лицата, които са работили на мястото, за което се
твърди, че е извършено нарушението – стопански двор на бивша кооперация, на
техните трудови задължения, вписани в длъжностните им характеристики. Съдът
сочи, че това е станало по-късно от 07.04.2012г., едва когато е била проведена
беседа, която приема за недоказана. Приема, че докладните имат само сезираща
функция, въз основа на която АНО е следвало да извърши допълнителни действия по
установяване на нарушението, за да може да заключи дали всички елементи от
състава на нарушението са били налице. Сочи, че липсват данни как и по какъв
начин е била извършена проверката за това, че дружеството няма издадено
разрешение по ЗЧОД. Поради това съдът приел, че извършеното от жалбоподателя
нарушение не е установено на 07.04.2012г., така както е записано в АУАН и НП, а
по-късно, като липсвала яснота за точната дата, тъй като едва след получаване
отговора от НАП по справка
изх.№6550/1/09.05.’12. на ТД на НАП, офис Плевен, е станало ясно кой е
работил при жалбоподателя, от кога и за какъв период от време. Според съда това
различие между посоченото в акта и НП и установеното от съда било нарушение на
императивните разпоредби на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, водещо до
безусловната отмяна на издаденото НП.
Налице били и нарушения на нормите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съгласно които
следва да се опише самото нарушение, обстоятелствата при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. В акта и в НП не се съдържали конкретни
описания на самото нарушение, които да го установяват по безспорен начин.
Цитираният в акта и НП ЗМ№122/07.04.’12г. сам по себе си не представлявал годно
доказателство, а само сигнал, въз основа на който следва да се съберат годни
доказателства, които да установят нарушението. В АУАН не било посочено
кой от иззетите два листа на трудов договор евентуално представлява или двата
представляват описание на нарушението, евентуално пък дали такива се явяват
обясненията снети от двамата пазачи, молбата на жалбоподателя, с която съобщава
за извършената кражба или представените с нея доказателства. Липсата на ясно описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено било съществено
процесуално нарушение, налагащо отмяна на постановеното НП. Приел, че
некоректно е оформен АУАН и относно свидетелите, които са посочени в него, тъй
като те били свидетели на отделни факти. Последните не присъствали при
събирането и анализа на останалите доказателства, имащи отношение към
административното нарушение. Следователно същите нямали качеството на свидетели,
присъствали при установяване на нарушението, както е записано в АУАН, а само по
съставяне на АУАН, което водело до нарушение на чл.43, ал.1 от ЗАНН, изискващ подписването
на акта поне от един свидетел.
Предвид горното
съдът приел, че са налице съществени нарушения при съставянето на АУАН и
издаването на НП, които са довели до опорочаване на правото на защита на
жалбоподателят и представляват основание за отмяна на НП.
Настоящият състав на АС –Плевен намира, че решението е
правилно като краен резултат при съобразяване на следното:
Не се спори по делото относно това, че към датата на
извършената проверка – 07.04.2012г. в база, стопанисвана от ответника по
касация, по повод подаден сигнал до РУП Гулянци, служители извършили проверка и
установили, че лицата К. В. Д. и И. Ц. И. са назначени в дружеството и работят на длъжност
„пазач”. Така установеното органът – след допълнителна проверка – квалифицирал
като нарушение на чл. 4, ал.1 от Закона за частната охранителна дейност, за
което повдигнал обвинение на дружеството с АУАН от 12.04.2012г. Въз основа на
него е издадено оспореното пред РС Никопол НП от 11.05.2012г., с което
дружеството – за така установеното е наказано с имуществена санкция в размер на
10 000 лева, на основание чл. 42, ал.1, т.2 от ЗЧОД.
Съдът намира, че решението на РС – Никопол, с което е
отменено НП следва да бъде оставено в сила, тъй като описаното деяние се явява
на първо място – недоказано, а на второ място – е несъставомерно на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството.
От данните по делото е видно, че действително
посочените лица са назначени по трудови договори в дружество „Леокомерс-2010”
ЕООД, със седалище град София. Видно от приложените по делото договори лицето К. Д. е назначен в дружеството
като „пазач”, считано от 05.12.2011г. (л. 13 от делото на РС); лицето И. И. е назначен в дружеството
на длъжност „пазач”, считано от 29.12.2011г. (л.14 от делото на РС). И в двата
договора е посочено, че задълженията на лицата са утвърдени в длъжностна
характеристика. Такива характеристики липсват по делото, като няма данни изобщо
същите да са събирани в хода на административнонаказателното производство, нито
в съдебното такова. Предвид това, съдът частично споделя тезата на РС Никопол
относно процесуални нарушения в хода на производство по установяване на
нарушението. Последното се свежда до това, че липсват процесуални действия от
страна на органа, които да приобщят по преписката годни доказателства относно
функциите, които са били възложени на двете лица. Следва да се отбележи, че в
АУАН и НП е посочено, че нарушението е осъществено посредством възлагане на
тези лица на функции на невъоръжена охрана на движимо и недвижимо имущество на
дружеството. Последното явно е изведено логически от органа, като същият е
доразвил понятието „пазач”, тъй като от преписката и данните по делото никъде
буквално не е възпроизведен текста „извършване на невъоръжена охрана”.
Последното би могло да бъде почерпено като информация от длъжностните характеристики
на лицата, към които изрично препращат договорите, но при липса на такива –
остава недоказано. Последното е недопустимо, тъй като в рамките на наказателно
производството, каквото се явява и административнонаказателното, не се допуска
разширително тълкуване в хода на обвинението.
Дори обаче, органът да беше безспорно установил, че
тези две лица работят като пазачи с приетите от същия функции – осъществяване
на охрана – то съдът намира, че нарушение липсва.
Съставът на нарушението, вменено на дружеството,
визира следното: Който извършва дейност по чл.
5 без лиценз или без удостоверяване по чл.
2, ал. 2, т. 2, се наказва със съответно административно наказание. В
процесната хипотеза органът е визирал нормата на чл. 5, ал.1, т. 5 от ЗЧОД - самоохрана
на имущество на търговци или юридически лица, видно от мотивите на НП. За да е
съставомерно така описаното деяние, следва да се докаже, че дружеството е
осъществило дейност по самоохрана чрез назначаване на визираните две ли;цана
длъжност „пазач”. Дефиницията на „самоохрана” по смисъла на ЗЧОС е дадена в чл.
11 от с.з. и гласи: Самоохраната на имущество на търговец или юридическо лице е
дейност, осъществявана от служители на търговеца или юридическото лице,
обособени в самостоятелно структурно звено за охрана. Следователно, за да е
налице визираното нарушение, е необходимо да е доказано, че в рамките на
структурата на процесното дружество е създадено обособено звено, което да изпълнява
тази дейност. ( в тази насока – Решение № 496/15.01.2014г. по АД № 3725/2013г.
на ВАС и Решение № 1419/01.03.2013г. по АД №11540/2012г. на АССГ). По делото и
преписката липсват както доказателства, така и твърдения в тази насока. Иначе
казано, не е достатъчно наличието на длъжност „пазач” в длъжностното разписание
на определено дружество, което да обоснове необходимост от лиценцзирането му по
реда на ЗЧОД. Необходимо е да се докаже, че това дружество има самостоятелно
структурно звено в състава си с такъв предмет на дейност. От данните по делото
не може да се изведе извод за наличие на каквото и да е звено в рамките на
дружеството, още по-малко – с предмет на дейност „охрана”. Впрочем, проверка в
тази насока не е правена нито от органа, нито от съда. Следователно, при така
установеното, няма никаква индиция за необходимост за дружеството да бъде
регистрирано и лицензирано по ЗЧОД. С оглед последното, вмененото нарушение, че
не се е сдобило с лиценз, не е осъществено, тъй като такова задължение не е доказано
да е възникнало за дружеството и последното да не го е изпълнило.
По тези съображения, съдът приема, че решението на
Районен съд Никопол е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в
сила.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 103 от 12.11.2013
год., постановено по НАХД № 218 по
описа за 2013 г. на Районен съд
гр. Никопол.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.