РЕШЕНИЕ

№ 164

град Плевен, 26.03.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. КАЛИНА ПЕЦОВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар М.К. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 92/2014 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР -Плевен, срещу решение от 02.12.2013 г. на Районен съд – гр. Никопол, постановено по НАХД № 288/2013 г. с доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и противоречи на материалния закон. Посочва се, че в АУАН № 415/2013 г. актосъставителят надлежно в обстоятелствената част на акта е описал извършеното от Я. нарушение. Навеждат се доводи, че наказващият орган се е произнесъл по административно-наказателната преписка в законоустановения срок, като преди изготвянето на процесното наказателно постановление в лявото бяло поле на АУАН е посочил нарушените законови разпоредби, както и че това обстоятелство е било известно на съда. Посочва се, че изложените мотиви в подкрепа на твърдението, че най-голяма тежест има последното допуснато нарушение-невръчването на АУАН на нарушителя, противоречат на материалния закон и на трайната практика на административния съд. Сочи се, че О.Я. е бил наясно за какво нарушение е подведен под административно-наказателна отговорност, отказал е да подпише акта и следователно да получи препис от него. Навеждат се доводи, че АУАН и издаденото наказателно постановление са съставени от компетентен орган и съдържат всички задължителни реквизити, съобразно изискванията на ЗАНН. Твърди се, че при установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са налице съществени нарушения на производствените правила, както и че нарушението, за което дееца е санкциониран е безспорно доказано. Посочва се, че наложеното от административно-наказващия орган наказание е законосъобразно определено.

Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и да се постанови друго, с което да бъде оставено в сила наказателно постановление № 415/07.08.2013 г. на началника на РУП-Гулянци при ОД на МВР-Плевен.

В съдебно заседание касаторът –Областна дирекция на МВР –Плевен, не изпраща представител.

Ответникът – О.К.Я. ***, не се явява, представлява се от адв. К. Д. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, който моли да се потвърди решението на РС – Никопол, постановено по нахд № 288/2013 г.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е частично ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 415/07.08.2013 г. издадено от началника на РУП-Гулянци, с което на О.К.Я. ***, за това че не 03.12.2013 г. около 00:30 часа в с. Милковица, ул. „Христо Ботев” до дом № 22, като водач на МПС-товарен с рег. № РВ2218МС, собственост на „Зандсадеки”ЕООД отказва да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство-дрегер-Алкотест 7510 и не използва обезопасителен колан по време на движение-нарушение на чл. 174, ал.3, предложение първо от ЗДвП и чл. 137а, ал.1, предл. първо от ЗДвП и на основание чл. 174, ал.3, предложение първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000(две хиляди) лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и на основание чл. 183, ал.4, т.7, предложение първо от ЗДвП глоба в размер на 50 лева.

Първоинстанционният съд е отменил НП поради допуснати процесуални нарушения . Приел е, че в АУАН като нарушен е посочен чл. 6, т. 2 и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, а в НП административно-наказателната отговорност на лицето е ангажирана за нарушения на чл. 174, ал.3, предложение първо от ЗДвП и за нарушение на чл. 137а, ал.1, предл. първо от ЗДвП. На следващо място съдът е счел, че е допуснато нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, тъй като на Я. не е връчен препис от АУАН. Първоинстанционният съд е приел, че по отношение на нарушението по чл.137а, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП – неизползване на обезопасителен колан , няма данни в АУАН и НП , как е установено нарушението.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо.

Разпоредбата на чл. 6, т. 2 от ЗДвП вменява в задължение на участниците в движението да изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. Неизпълнението на това задължение от страна на участниците в движението е въздигнато в административно нарушение с разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която обаче не е послужила като правно основание за издаване на наказателното постановление и по този начин е налице несъответствие между издадения АУАН и НП и издаденото НП е незаконосъобразно, тъй като за установено административно нарушение не е наложена предвидената в закона санкция, а като нарушена е посочена друга правна норма и санкция.

Съдът обаче намира, че по отношение на установеното друго нарушение –неизползване на обезопасителен колан, решението на съда е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде потвърдено НП в тази част. И в АУАН и в НП е описано нарушението, че лицето не използва обезопасителен колан и с оглед липсата на възражения от Я. и ангажиране на доказателства, оборващи доказателствената сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП на редовно съставения АУАН, то е налице извършване на установеното нарушение. Касационната инстанция намира, че АУАН е редовно съставен. Не споделя отразеното в решението на първоинстанционния съд, че тъй като АУАН не е връчен на лицето, то това се отразява на законосъобразността на НП. В случая АУАН е съставен в присъствието на лицето, като надлежно с посочване на трите имена и адрес на един свидетел е оформен отказът на Я. да подпише акта, и отказът му да получи препис от акта, по никакъв начин не се отразява на редовността на АУАН, нито представлява нарушение, което ограничава правото му на защита, което да обосновава незаконосъобразност на издаденото НП.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение от 02.12.2013 г., постановено по нахд № 288/2013 г. на Районен съд – гр. Никопол в частта, в която е отменено наказателно постановление № 415/07.08.2013 г. издадено от началника на РУП-Гулянци , с което на О.К.Я. *** за нарушение на чл. 137а, ал. 1, предл. първо от ЗДвП на основание чл. 183, ал.4, т.7, предложение първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева, и вместо него постановява:

Потвърждава наказателно постановление № 415/07.08.2013 г. издадено от началника на РУП-Гулянци, в частта, в която на О.К.Я. ***, за нарушение на чл. 137а, ал. 1, предл. първо от ЗДвП на основание чл. 183, ал.4, т.7, предложение първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева.

Оставя в сила в останалата част решение от 02.12.2013 г., постановено по нахд № 288/2013 г. на Районен съд – гр. Никопол.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.