Р Е Ш Е Н И Е

№170

гр.Плевен, 1 Април 2014 год.

Административен съд – Плевен, І-ви състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Калина Пецова

При секретаря А.Х. и с участието на прокурор от ОП Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1091 по описа за 2013година на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 203, ал.1 от АПК вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По молба вх. № 3524/18.11.2013г. при Административен съд Плевен от Д.З.С.,***, II ра група, е образувано ахд. № 1091/2013г. по описа на съда. Като ответник е посочен началника на Затвора Плевен и администрацията и медицинския център на затвора, както и ГДИН. В молбата е формулирано искане за производство по чл. 1 от ЗОДОВ. Претендира се обезщетение в размер на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева за неимуществени вреди, претърпени в процеса на изтърпяване на наказанието, а именно от февруари 2012г. до настоящия момент. Твърди се, че вредите са нанесени вследствие психически тормоз, нарушаване на здравен статус, разболяване от туберкулоза и трудоустрояване поради болест. С уточняваща молба е посочено, че вредите били резултат от лоши битови и хигиенни условия в спалното помещение и санитарните възли, неправомерно пребиваване в зона с повишена сигурност. Сочи, че в помещенията има мухъл и влага, липсват полагащите се 4 кв.м. Като доказателства представя Епикриза от специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода – ОББ-Затвора Ловеч /ОББ/СБАЛЛС Ловеч/ и Експертно решение № 1947 от 138/31.07.2013г. на ТЕЛК за белодробни заболявания Враца.

По делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез процесуален представител на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, упълномощена със Заповед №Л 7521/2 от 20.08.2013г. на главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, в която са наведени доводи за неоснователност на така предявените искове.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и подържа иска на заявените основания.

Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, представлява се от юрк. Г., която изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава мотивирано заключение за неоснователност на иска. Сочи, че липсва причинно-следствена връзка между претърпените вреди и поведението на администрацията на затвора.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на Закона, намира за установено следното:

Исковата молба е допустима за разглеждане, подадена от надлежна страна, срещу пасивно легитимиран ответник – Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, доколкото началникът на Затвора Плевен и администрацията на затвора изпълняват дейности по упражняване на правомощията на ГДИН като държавен орган. Разгледан по същество, искът е неоснователен.

За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

В производствата по ЗОДОВ, родово подсъдни за разглеждане от административните съдилища по процесуалния ред на АПК /арг. чл. 128, т. 5 от АПК/ са искания за обезщетения за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжности лица. Последните се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК и по същността си представляват исково производство, за процесуалния ред на което субсидиарно /извън глава ХІ-та на АПК/ се прилага ГПК. Предмет на дело от такъв характер са обективно съединени искове за установяване на незаконосъобразността на административен акт, респ. действието или бездействието на административен орган или длъжностно лице и предизвиканите от същите вреди /имуществени или неимуществени/, настъпили в правната сфера на ищеца, което предпоставя доказване и на причинната връзка между тях.

За да е налице основание за ангажиране отговорността на държавата или общините е необходимо да са осъществени елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконни актове, действия или бездействия, извършени от длъжностно лице при ответника, претърпяна вреда от ищеца и причинна връзка между тях. Доколкото производството е исково, в тежест на ищеца е да докаже фактите и обстоятелствата, които са предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съдът, намира, че в исковата молба се съдържат твърдения за бездействие. Предприеманите от затворническата администрация действия и бездействия, както и издаваните от тях актове по отношение на лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода, свързани с правомощията им по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ са съответно действия, бездействия и актове на длъжностни лица по повод изпълнение на административна дейност. Фактическото основание, въз основа на което е предявен иска на Д.С. е бездействие на затворническата администрация на Затвора-Плевен във връзка със задължението на последната да полага медицински грижи по отношение на лишените от свобода, както и осигуряване на нормални санитарно-хигиенни и битови условия.

Предмет на делото е установяване на противоправно поведение /действия или бездействия/ от страна на Началника на Затвора Плевен и завеждащия медицинска служба на затвора, при и по повод изтърпяване на наказанието на л. св. С., а именно неосигуряване дължимите медицински грижи, от което за лицето да са настъпили претендираните вреди.

От представената по делото справка от ГДИН (л. 36) се установява, че л.св. Д.С. е осъден на 3г. +11 месеца лишаване от свобода, с начало 10.12.2010г. С присъдата е определен първоначален режим на изпълнение на наказанието – “Строг”. На 21.07.2011г. л. св. С. бил преведен в Затвора Ловеч във II група, I етаж на корпуса, впоследствие преместен в Затвора Плевен V затворническа група. Със Заповед № 01/14.01.2013г. е преместен в затворническо общежитие от закрит тип “Вит”, където С. извършил поредица нарушения, вследствие на което бил преместен отново в корпуса на затвора със Заповед № 40/28.05.2013г. и е настанен в V затворническа група, 314 спално помещение. За установяване релевантните обстоятелства от страна на ответника са представени редица справки (л. 56-63) за предоставяне на миещи и перилни препарати, за осветлението в корпуса на Затвора Плевен , за извършени ремонтни дейности през 2012г. в затвора и пр. За установяване на здравословния статус на л. св С. по делото е приета медицинската документация от превеждането на ищеца в Затвора Ловеч, впоследствие в затвора Плевен до освобождаването на последния на 21.12.2013г.

На първо място, спорно между страните е обстоятелството налице ли са незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, посочени в исковата молба. Независимо от заявените, като обща формулировка в исковата молба "действия", такива не се сочат, фактическите основания на иска са конкретизирани само като бездействия, включително и по отношение твърдяното неправомерно поставяне на л.св. в помещения с режим на изтърпяване на наложеното наказание, различен от предвидения с присъдата.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не е установено наличие на такива бездействия. На първо място, следва да се посочи, че оплакването, касаещо неправомерно изтърпяване на наложеното наказание е неоснователно. Както бе посочено по-горе, от справката за л. св. С. се установява, че с присъдата е наложено наказание 3г. и 11 месеца лишаване от свобода при първоначален режим “Строг” /14.06.2011г. Според чл. 53, т. 1 и 2 от ППЗИНЗС, лишените от свобода на строг режим изтърпяват наказания в затвори и затворнически общежития от закрит тип и се настаняват в помещения, които през нощта се заключват. От данните, съдържащи се в справката от ГДИН се установява, че С. е изтърпял наказанието си в затворнически общежития от закрит тип, като няма данни по делото, а и не се твърди, че режимът на изтърпяване на наказанието е бил изменян. Горното налага извода за неоснователност на така направеното оплакване.

По претенцията за жилищна площ съдът съобрази следното: с § 13 от ПЗР на ЗИНЗС се дава преходен период, в който следва да бъде приета и изпълнена програма за подобряване условията в местата за лишаване от свобода в съответствие с чл. 43, ал. 3 от с.з., а именно 4 кв.м. минимална площ за човек. Ор приложените по делото справки на л. 61 се установява, че жилищната площ в спално помещение 316 е 34,20 кв.м, където са настанени 13-16 лица. Вярно е, че площта е по-малка от изискуемите се 4 кв.м, но от справки на л. 59 и 60 за извършени ремонтни и профилактични дейности през 2012г. се установява, че се изпълняват се мероприятия за подобряване на условията в местата за лишени от свобода. Касателно претенцията за нормални хигиенни условия съдът намира, че по арг. от чл. 21, ал. 2 от ППЗИНЗС грижата за хигиената на помещенията се възлага на лишените от свобода, а администрацията на затвора има задължение единствено да осигури условия за полагането на тази грижа. В тази връзка по делото са представени справка за получени и изразходвани миещи и перилни препарати, като е отразено, че спално помещение 316 разполага със санитарен възел и течаща вода, като на етажа има санитарни възли с непрекъснато подаване на вода.

По отношение претенцията свързана с влошеното здравословно състояние и твърдяното в тази връзка бездействие на затворническата администрация съдът намира същата за неоснователна. Видно от доказателствата по делото от момента на установяване заболяването, от страна на служителите в медицински център при Затвора Плевен, впоследствие ОББ/СБАЛЛС Ловеч са положени всички усилия за адекватно диагностициране и лечение на същото. В случая не е налице бездействие, още по-малко незаконосъобразни действия.

От представената по делото медицинска справка и здравен картон се установява, че Д.З.С. *** на 21.07.2011г., преведен от Затвора Ловеч без оплаквания. Видно от етапна епикриза от 16.02.2012г. и здравен картон на л. 77 от делото при профилактичен преглед е установено ТБК (белодробна туберколоза) и л. св. С. е настанен в болничен изолатор, като е направено предложение да бъде преведен за лечение в ОББ/СБАЛЛС Ловеч. Същият е постъпил в болничното заведение на 23.02. 2013г., видно от карта за лечение на л. 106, където същият ден нарочна комисия е извършила преглед и е препоръчала начин на лечение (протокол 19/2012г. на л. 107). От представените по делото медицински справки (л. 40 – 45) и епикриза на л. 47 от делото се установява, че лечение е проведено в ОББ/СБАЛЛС Ловеч до 19.05.2012г. със завършена фаза интензивна фаза, като от 10.05.2012г. С. бил в подържаща фаза и впоследствие продължило лечение в амбулаторни условия в Затвора Плевен. Отчетен бил изхода на лечението – излекуван. Представен на СТЕЛК Враца за освидетелстване, където комисията е определила неработоспособност 80%.

С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице първата предпоставка за основателност на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразни действия или бездействия, извършени от длъжностно лице при ответника. Не е налице доказана пряка и непосредствена връзка между увреждането, доколкото съдът приема, че последното представлява установеното заболяване на лицето и установената трайно намалена неработоспособност и каквито и да било действия на администрацията на затвора. От друга страна, на доказване подлежат основанието и размера на претендираните вреди, като тежестта на доказване е възложена на ищеца по арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр с чл. 144 от АПК. Т. е в тежест на ищеца е да докаже настъпването на вреди от неимуществен характер, представляващи болки и страдания, които да са в причинна връзка с незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора-Плевен.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че не е доказано наличието на предпоставките на фактическия състав за ангажиране отговорността на административния орган, а именно наличието на нанесена неимуществена вреда и причинна връзка между състоянието на ищеца и действията на администрацията, поради което претенцията за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на делото основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде уважено в размер от 150 лева.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.З.С. иск против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” в размер на 150 000 лева за причинени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора - Плевен, претърпени в процеса на изтърпяване на наказанието, като неоснователен и недоказан.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: