Р Е Ш Е Н И Е

№ 145 / 19 Март 2014 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди и четиринадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: А.П.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Данева касационно административно дело № 91 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 1184/30.12.2013г., постановено по НАХД № 2080 по описа за 2013 г. Плевенският районен съд е отменил Наказателно постановление № РД-17-18/25.07.2013г. на Председателя на държавната агенция за закрила на детето/ ДАЗД/, с което на С.Й.Т. *** - началник на Втора АГ клиника по акушерство към УМБАЛ-Плевен е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. на осн. чл. 46, ал. 2 от Закона за закрила на детето/ ЗЗД/ във вр. с чл. 53 от ЗАНН и чл. 45,ал. 11 от ЗЗД за нарушение на чл. 7, ал. 2 във вр. с чл. 1 от ЗЗД за това, че за периода от 05.11.2012г. до 13.11.2012г. в гр. Плевен не е уведомил незабавно Дирекция”Социално подпомагане”, Държавна агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи за нуждата от закрила на децата Ф. С. А. на 13 години и И. Т. И. на 15 години, които са родили деца съответно на 05.11.2012г. и 13.11.2012 г. в АГ към УМБАЛ”Д-р Георги Странски” ЕАД-Плевен.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от Председателя на Държавната агенция за закрила на детето с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Касаторът оспорва извода на съда за допуснато от административнонаказващия орган нарушение на чл. 27 от ЗАНН , изразяващо се в едновременното посочване на нарушение по чл. 7 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Навежда довод, че привлеченото лице е санкционирано за осъществено по чл. 7, ал. 2 нарушение, във вр. с ал. 1. Твърди, че в двете алинеи се касае до общ и специален състав на едно нарушение, посоченото цифрово описание чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗД се явява коректно и позволява на санкционираното лице да разбере за какво е ангажирана отговорността му. На следващо място намира за неоснователен изводът на първоинстанционния съд относно тълкуването на императивната норма, посочваща на кого точно принадлежи задължението за уведомяване на компетентните органи. Счита, че законовата норма е ясна и задължение на всяко лице, до което достигне информация за дете в риск е да предприеме регламентираните в закона мерки. Намира за неоснователен изводът на съда за неправилна интерпретация на фактите с оглед духа и буквата на закона. Твърди, че е налице неуведомяване на компетентните органи относно нуждата от закрила на 13-годишната Ф., която е обект на престъпление по чл. 151 от НК, и което е лишило малолетната майка и роденото от нея дете от явно нужната им закрила. По отношение на И. Т. , мерките за закрила имат превантивна роля. Установило се е от материалите по делото, че непълнолетната майка е постъпила и изписана в неадекватно състояние като статут на умения е знания за грижи спрямо новороденото дете, което поставя нея и детето в състояние, налагащо рехоспитализацията им. Оспорва изводите на съда за приложимост в разглеждания случай на чл. 28 от ЗАНН, като отново подчертава, че по отношение на Ф. повече от категорично са налице вредни последици, тъй като тя е била обект на сексуално престъпление, което неминуемо я поставя в категорията на дете в риск по смисъла на §1, т. 11, б.”б” от ДР на ЗЗД. Моли да бъде отменено решението и потвърдено наказателното постановление. В подадено до съда писмено становище поддържа наведените в жалбата доводи.

Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Т.Г. *** оспорва жалбата. Счита, че от чл. 7, ал. 1 и 2 и от НП не става ясно кои са лицата, които са ангажирани да уведомят институциите. Не се конкретизира за кое дете в риск се касае- за малолетните родилки или за новородените деца. Поддържа алтернативно теза за малозначителност на деянието. Моли да бъде потвърдено съдебното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура дава мотивирано заключение , че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Районният съд е приел за установена фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП, според които на 05.11.2012г. във ІІ-ра клиника по акушерство при УМБАЛ-Плевен непълнолетната И. Т. И. е родила дете, както и че на 13.11.2013 г. в същото заведение дете е родила малолетната Ф. А.. Към посочените дати, С.Т. е заемал длъжност „Началник на ІІ АГ клиника-акушерство към УМБАЛ-Плевен”. Не е установено последният да е уведомявал органите по чл. 45, ал. 11 от ЗЗД за нуждата от закрила на двете деца. Съдът е приел , след анализ на събраните в хода на делото доказателства, че за двете новородени деца не е съществувала каквато и да било опасност да бъдат изоставени. Родилките са били придружавани от своите родители, които са подписали декларации за информирано съгласие.

За да отмени наказателното постановление решаващият съд се е позовал на допуснато при издаването му нарушение на материалния закон, произтичащо от интерпретацията на установените факти и подвеждането им под правната норма. Счел е, че с посочването на ал. 1 и на ал. 2 от ЗЗД е нарушен принципът на чл. 27 от ЗАНН за съответност на конкретното нарушение и наложеното наказание.

Този извод е неправилен, що се отнася до констатацията, че за нарушена правна норма е посочена както ал. 1, така и ал. 2 от чл. 7 на ЗЗД. Основателно е оплакването на касатора, че в НП като такава е посочена ал. 2, но във връзка с ал. 1, тъй като ал. 1 е общият състав на нарушението, съдържащ задължение за уведомяване на съответните институции, а ал. 2 добавя нов признак, касаещ статута на субекта на нарушение- упражняваната от него професия да е предпоставка за информираността му относно наличието на дете, нуждаещо се от закрила. В ал. 2 не се съдържа целият фактически състав на нарушението, поради което посочването на ал. 1 като връзка на извършеното по ал. 2 нарушение не опорочава издаденото НП с оглед релевираната нарушена норма. Ал 1 не е посочена като нарушена, а само като такава, във връзка с която е извършено нарушението по ал. 2.

Не се споделят доводите на решаващия съд и относно липсата на законодателна яснота чие е задължението за уведомяване на компетентните органи. „Всяко лице”, на което е станало известно, по повод упражняване на неговата професия, че едно дете е в риск, е задължено да уведоми съответните, посочени в закона органи и институции.

Независимо от неправилните изводи на решаващия съд по отношение на гореизложените обстоятелства, решението като резултат е правилно на следните основания:

За да е осъществено нарушение по чл. 45, ал. 11 вр. чл. 7, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗД/ по която е обвинен ответникът по касация/, е необходимо да са налице следните предпоставки: административнонаказателноотговорното лице да упражнява професия или дейност, във връзка с която да са му станали известни определени факти; като част от тези факти да му е станало известно, че дете се нуждае от закрила; след като му е станало известно, че дете се нуждае от закрила, да не е уведомил посочените институции.

От данните по делото се установява, че са налице някои от горепосочените предпоставки- привлеченото лице упражнява дейност, във връзка с която му е станал известен определен факт- а именно, че непълнолетната И. Т. и малолетната Ф. А. са родили деца в клиниката, на която е управител. Установено е също така, че не е уведомил посочените в цитираните разпоредби институции.

За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето обаче, е неоходимо да е налице съществената предпоставка- а именно- да е установено, че децата са се нуждаели от закрила. Органите, извършили проверката и съставили АУАН са установили единствено обстоятелството, че двете лица- малолетната А. и непълнолетната Т. са родили деца в ръководеното от С.Т. лечебно заведение. Този факт обаче не означава автоматично, че тези лица са се нуждаели от закрила. В тази връзка решаващият съд е изложил изчерпателни доводи за обстоятелствата, при които двете момичета са родили без усложнения доносени деца, ангажираността на родителите им, придружаващи ги при приемането и изписването от лечебното заведение, както и подписването на декларации за информирано съгласие. Дали при наличие на така установените факти децата са се нуждаели от закрила е следвало да бъде установено от проверяващите органи , които е следвало да посочат конкретните обстоятелства, поставящи детето в хипотезата на нуждаещо се от закрила. Нещо повече- необходимо е било да установят, че тези факти са станали достояние на лицето, което по силата на закона е длъжно да уведоми съответните институции, и при информираност за тези факти да предвиди и прецени, че детето се нуждае от закрила. Следва да бъде отбелязано, че в НП се съдържа описание на множество доказателства, някои от които съдържат данни за конкретни обстоятелства, поставящи детето в ситуация на нуждаещо се от закрила, но не се установява тези документи да са били предявени на привлеченото към отговорност лице в хода на административно-наказателното производство , за да се запознае с тях. Отделно от това, за да е налице законосъобразно НП предвид изискването на закона за описание на нарушението, тези факти е трябвало да бъдат описани в АУАН и НП. И в двата акта е посочено единствено, че момичетата , съответно непълнолетно и малолетно са родили деца. Както е казано по-горе, този факт сам по себе си не поставя автоматично родилките в положение на нуждаещи се от закрила. / За едногодишен период в клиниката са родени повече от 80 деца от непълнолетни и малолетни майки без неуведомяването на органите да е дало основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност на лицата, на които това обстоятелство е станало известно поради упражняване на професия и занятие./ Едва с касационната жалба се въвежда, като основание за поставянето на малолетната А. в категорията на нуждаещо се от защита дете обстоятелството, че същата е била обект на сексуално престъпление. Що се отнася до непълнолетната Т., касаторът посочва, че спрямо нея мерките имат превантивен характер, без да сочи други обстоятелства. В АУАН и НП липсват посочени релевантни факти , от които да се приеме , че децата са се нуждаели от защита, а наведените в касационната жалба обстоятелства в тази насока не могат да санират незаконосъобразното, с оглед описанието в него на извършеното нарушение наказателно постановление. Освен това към делото е приложено писмо изх. № ЗД-123/24/09.07.2013 г., от което се установява, че от натоварената със задължението да уведомява компетентните органи ст. акушер С. Я. е постъпило уведомление / устно/ за двете деца, от което следва, че, макар и до ненадлежна институция/ вероятно поради недобро познаване на нормативната база/ , такова е извършено и мотивира извод за липса на умишлено , или поради груба небрежност пренебрегване на въведени със закон задължения. Тук е мястото да се отбележи и обстоятелството, че след констатираните факти по отношение на двете родилки, към ответника по касация в качеството на началник на клиниката е отправено задължително предписание № РД-14-90/30.04.2013 г. и са налице данни за предприети сериозни мерки за изпълнение указаните задължения от всички лица, имащи отношение към възниквналия проблем, т.е. административнонаказателното производство само по себе си е изиграло превантивна функция за предотвратяване в бъдеще на нарушения от вида на релевираното в НП.

Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на наказателното постановление и го е отменил, макар и на различни от изложените основания, Районният съд е постановил правилно като резултат решение, което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1184/30.12.2013г., постановено по НАХД № 2080 по описа за 2013 г. Плевенският районен съд .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.