РЕШЕНИЕ № 436
гр.
Плевен, 25.09.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд на гр. Плевен – осми състав, в открито съдебно заседание на осми
септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при секретар В.М., изслуша
докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 89/2014 г. за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172,
ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Б.К.И. ***,
чрез адвокат Д.М. от Адвокатска колегия – гр. Варна с пълномощно на л. 2 от
делото, против заповед № 110/14.01.2014 г. на Началника на сектор „Пътна
полиция” /ПП/ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на
МВР/ – Плевен, относно изземване на свидетелство за управление на моторно
превозно средство /СУМПС/ № 281789901 с адресат: Б.К.И. ***.
Жалбоподателят иска заповедта да бъде
отменена като незаконосъобразна, необоснована и немотивирана. Счита, че обжалваната
заповед в диспозитива си е грешна – първо по отношение на адреса, на който
живее Б.К. и на следващо място при издаването й съдържа предположение досежно
автентичността на дипломата за завършено образувание на жалбоподателя, без
същият да е осъден и то с влязла в сила присъда. Моли процесната заповед да
бъде отменена.
Жалбоподателят е бил редовно призован
за откритото съдебно заседание, не се явява, не се представлява.
Ответникът – Началникът сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не се явява, не се представлява
и не ангажира становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен съд на гр. Плевен,
осми състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази
доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.
Предмет
на съдебно оспорване е заповед № 110/14.01.2014 г. на Началника на сектор ПП
към ОД на МВР – Плевен, относно изземване на СУМПС на жалбоподателя с №
281789901. В обстоятелствената част на заповедта се сочи, че на жалбоподателя е
издадено СУМПС с № 281789901 на 21.11.2012г. Със заповед № РД -01-334/12.07.2013г.
на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”
са анулирани резултатите на Б.К.И. от проведените на 23.11.2009г. теоретичен изпит и на 11.12.2009г.
практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство от категория „В” и „М”, съгласно протоколи с №
1800/23.11.2009г. и №1924/11.12.2009г. С оглед посоченото и на основание чл. 19
вр. чл. 13, ал.1 от Наредба № І-157/01.10.2002г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина /Наредбата/, ответникът е издал оспорената заповед.
Посочената норма определя, че „свидетелство
за управление на МПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно
съдържание или не по реда, установен в тази наредба, се изземва с писмена
заповед на началника на съответното структурно звено "Пътна полиция",
който го е издал или подменил /чл. 19/. Първоначалното издаване на СУМПС се
извършва въз основа на служебно изпратен от регионалните отдели на ДАИ
оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя и
изчерпателно изброени документи в чл. 13, ал. т.1 – т.7 от Наредбата.
В
производството по издаване на СУМПС на жалбоподателя се извършва проверка от
външна страна на представените доказателства по чл. 13 от Наредбата. Няма спор
между страните, че всички необходими документи по сочената разпоредба са
представени, поради което и СУМПС е било издадено на жалбоподателя.
Няма пречка в по-късен момент и при
наличие на данни да се извърши повторна проверка били ли са налице
предпоставките за издаване на СУМПС. Този извод се налага при граматическото тълкуване на чл. 19 от
Наредбата – „Свидетелство за управление на МПС, издадено или подменено…”.
„Издадено” е минало страдателно причастие, което пояснява „свидетелство”,
използването на форма за минало време на причастието, води до посочения по-горе
извод. В конкретния случай, административният орган е получил заповед № РД
-01-334/12.07.2013г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” за анулиране резултатите на Б.К.И. от
проведените на 23.11.2009г. теоретичен
изпит и на 11.12.2009г. практически изпит за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство от категория „В” и „М” и е бил длъжен
да се съобрази със същата. Няма твърдение в жалбата, че посочената заповед на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация е
оспорвана. От сведение от Х. Б.
Т. – служител на ОД на МВР – Плевен, се
установява, че заповед № РД -01-334/12.07.2013г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” е съобщена на жалбоподателя
едновременно със заповедта, предмет на настоящото производство на 13.02.2014г.
Следователно първата не е била влязла в сила, към момента на издаване на
втората.
Първоначалното издаване на СУМПС се
извършва въз основа на служебно изпратен от съответните областни отдели на ДАИ
оригинален протокол за успешно положен изпит. Със заповед № РД
-01-334/12.07.2013г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” са анулирани резултатите на Б.К.И. от
проведените на 23.11.2009г. теоретичен
изпит и на 11.12.2009г. практически изпит за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство от категория „В” и „М”. Налице е
отпаднало основание за издавена на СУМПС за лицето Б.К.И., поради което
издаденото по-рано СУМПС следва да бъде иззето, поради липса на тази
положителна предпоставка за издавеното му. Административният орган в случая
действа при условията на обвързана компетентност – служебно му е изпратена
заповед за анулиране на резултатите от изпитите за придобиване на правоспособност на
жалбоподателя и органът няма право на преценка относно нея, а е длъжен да я
съобрази в последващите си действия.
Жалбоподателят е бил уведомен на
16.12.2013г. за започналото административно производство за отнемане на СУМПС,
видно от констативен протокол на л. 19 от делото. В последния е посочено, че
жалбоподателят е запознат с целия текст на писмото с № ППР-15985/08.11.2013г.
по чл. 26 от АПК, но отказва да го подпише. Може да се направи извод, че
правото на участие на жалбоподателя в административното производство по
издаване на оспорения акт е било осигурено, но той не е проявил активност в
упражняването му.
Възражението по жалбата, че оспорената
заповед е незаконосъобразна поради грешка в адреса на лицето – адресат, е
неоснователно. В заповедта като адресат е посочен: Б.К.И. с ЕГН ********** ***.
Същият адрес е посочен собственоръчно от жалбоподателя в заявление за издаване
на документи за самоличност на български гражданин – СУМПС – л. 54 от делото,
както и в декларация по чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на български
документи за самоличност – л. 14 от делото. Освен това адресът на лицето
адресат на индивидуалния административен акт има значение основно за
съобщението на акта. Жалбоподателят е узнал за административния акт, оспорил го
е по съдебен ред, поради което не е налице нарушение на процесуалните правила
относно издаването на административния акт и неговото съдържание.
Възражението по жалбата, че оспорената
заповед са основава на догадки относно „автентичността на диплома за завършено
образование” на жалбоподателя също е неоснователно. Фактическо основание за
издаване на заповедта е друг административен акт - заповед № РД
-01-334/12.07.2013г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” относно анулирани резултатите на Б.К.И. от
проведените на 23.11.2009г. теоретичен
изпит и на 11.12.2009г. практически изпит за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство от категория „В” и „М”. Какви са били
фактическите основания за издаването на тази заповед и законосъобразна ли е тя би
било предмет на друго производство, ако тази заповед беше оспорена, но по
делото няма такива данни, нито твърдения от страна на жалбоподателя. Към
момента на издаване на оспорената заповед, заповед № РД -01-334/12.07.2013г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” не е
била влязла в сила, но при липсата на твърдение за оспорването й, съдът намира,
че жалбоподателят не спори относно посочените в нея фактически основания и
нейната законосъобразност.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган. Заповедта е издадена от
началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР, гр. Плевен. Съгласно чл. 19, в
края от Наредбата компетентен да издава заповеди за изземаване на СУМПС е
началника на съответното структурно звено "Пътна полиция", който го е
издал или подменил. В случая свидетелството на жалбоподателя е издадено от ОД
на МВР, гр. Плевен, следователно, началникът на сектор „Пътна полиция” към
същата дирекция е териториално и материално компетентен да издава заповеди по
чл. 19 от Наредбата.
Заповедта
е издадена в писмена форма при спазване на материалноправните и процесуални
норми и в съответствие с целта на закона, а жалбата срещу нея е неоснователна и
недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, осми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.К.И.
*** против заповед № 110/14.01.2014 г. на Началника на сектор „Пътна полиция”
към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен, относно
изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство №
281789901 с адресат: Б.К.И. ***.
Решението подлежи на оспорване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок
от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/