ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 118

гр.Плевен, 10.02.2014 год.

Административен съд-гр.Плевен, VІ –ти състав, в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №88 по описа за 2014 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба от В.С.А. ***, чрез адв. И.Т. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-116/21.01.2014 год., издадена от И.Д.Директор на РД „АА” Плевен. В обстоятелствената част на оспорената заповед е описано, че на 21.01.2014 год. при извършване на проверка е установено, че В.С.А. извършва таксиметрова дейност с автомобил Дачия Логан с рег.№ЕН 3150 ВА, собственост на В. И. К., за който е установено, че не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. При тези данни и на основание чл.106а, ал.1, т.1, ал.2, т.1 и т.4 от закона за автомобилните превози с оспорената заповед е спряно от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на автомобил модел Дачия Логан с рег.№ЕН 3150 ВА, собственост на В. И. К., като е определено място за домуване охраняем паркинг гр.Плевен, жк „Сторгозия” до бл.28. Разпоредено е със заповедта същата да бъде доведена до знанието на собственика на автомобил с рег.№ЕН 3150 ВА, като е посочено още, че собственикът на МПС може да отведе същото от паркинга, определен като място за домуване, след заплащане на наложената с влязло в сила НП глоба и осигуряване на репатриращ автомобил.

В изпълнение на съдебно определение, жалбоподателят е представил по делото Свидетелство за регистрация на спряното от движение МПС Дачия Логан с рег.№ЕН 3150 ВА, от което се установява, че същото е собственост на В. И. К., а не на жалбоподателя в настоящето производство В.С.А..

При тези данни съдът намира подадената от В.А. жалба против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-116/21.01.2014 год., издадена от И.Д.Директор на РД „АА” Плевен за недопустима за разглеждане по същество, по следните съображения:

Адресат на принудителната административна мярка е лицето - собственик на превозното средство, независимо дали същото е водачът, извършил нелицензирания превоз. За него като засегната от акта страна възниква правото да я оспори по предвидения в закона ред. В обжалваната заповед административният орган изрично е посочил кой е собственикът на лекия автомобил и е разпоредил да бъде уведомен за наложената ограничителна мярка собственикът. За жалбоподателя, като водач на превозното средство, с което е осъществен нерегламентирания превоз на пътници, не е налице правен интерес да оспори тази мярка, тъй като тя не засяга по неблагоприятен начин правната му сфера, поради това жалбата му срещу заповедта е недопустима. Съгласно чл. 106а, ал. 2, т. 1 и 4 от ЗАвтП налагането на принудителните административни мерки по ал. 1 се осъществява от органите по контрол чрез: т. 1. сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, букви "б" и "в"; т. 4. определяне на най-близкия платен охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство; разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи. Съгласно ал. 6 в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 собственикът на моторното превозно средство може да отведе същото от паркинга, определен като място за домуване, след заплащане на наложената с влязло в сила наказателно постановление глоба и осигуряване на репатриращ автомобил.

Предвиденият в закона начин на изпълнение на принудителната административна мярка не създава правен интерес на жалбоподателя като водач на моторното превозно средство да я обжалва. Административнонаказателната отговорност на водача при издаване на наказателно постановление е самостоятелна и задълженията предвидени в чл. 106а, ал. 6 от ЗАвтП са за собственика на моторното превозно средство, които законът е предпоставил от поведението на водача, но тази забрана за отвеждане на моторното превозно средство от паркинга не е предмет на съдебното производство и не касае жалбоподателя.

В този смисъл е и съдебната практика на ВАС-определение 3034/2010 по адм.д. 15357/2009 год., определение 16396/2012 по адм.дело 14270/2012 год.

Воден от горното и на основание чл.159, т.4 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.С.А. ***, чрез адв. И.Т. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-116/21.01.2014 год., издадена от И.Д.Директор на РД „АА” Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №88 по описа на Административен съд Плевен за 2014 год.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се оспори с частна жалба в 7 дневен срок от съобщението пред ВАС на РБ.

Преписи от същото да се изпратят на страните.

С Ъ Д И Я: