Р Е Ш Е Н И Е

№ 528

гр.Плевен, 4 Ноември 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Калина Пецова

При секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия Пецова адм.дело № 87 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 215 от ЗУТ.

Делото е образувано по жалба от “Кремис 09” ЕООД, град София, ЕИК 200753637, срещу Заповед № ДК-10-СЗР-44/27.12.2013г. на Началник РДНСК Северозападен район, с която е отменено Разрешение за строеж № 27/29.04.2013г. на гл. архитект на Община Червен бряг за обект “навес с лека дървена носеща конструкция за сезонна консумация пред съществуващ снек бар, собственост на възложителя, находяща се в УПИ VІІІ, кв. 72 по плана на град Койнаре, Община Червен бряг, област Плевен.

В жалбата са наведени доводи, обосноваващи незаконосъобразност на оспорения акт, по същество неправилно прилагане на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Твърденията са, че соченото като правно основание за издаване на оспорената заповед се отнася до други хипотези на разрешаване за застрояване. Сочи се, че конкретният имот, в който е допуснато строителството, е съсобствен, както и, че на същото място, където е разрешено строителството, е имало изграден навес, поради което намира за неприложима разпоредбата на чл. 182 от ЗУТ. Твърди още, че подадената до РДНСК жалба е била недопустима, т.к. жалбоподателят е бил уведомен за издаденото Разрешение за строеж № 27/29.04.2013г. по реда и в сроковете на АПК не е възразил. Сочи още, че жалбоподателят пред РДНСК е узнал за издаденото разрешение за строеж и от предходно административно дело № 502/2014г. по описа на Административен съд Плевен. По същество се претендира просрочие на жалбата пред административния орган. Моли за отмяна на Заповед № ДК-10-СЗР-44/27.12.2013г. на Началник РДНСК СЗР.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К. от ПлАК, който поддържа жалбата на заявените в същата основания, депозира подробни писмени бележки.

Ответникът – Началник на РДНСК - СЗР се представлява от юрк. Л., който намира жалбата за неоснователна. Излага подробни съображения за неправилното оповестяване на издаденото строително разрешение, като по същество счита, че Разрешение за строеж № 27/29.04.2013г. никога не е било съобщавано на заинтересуваните лица. Счита още, че не е приложима разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ по отношение на конкретния казус. Представя подробни писмени бележки.

Заинтересованата страна Д.Т. се представлява от адв. Г. при ПлАК с редовно пълномощно. Оспорва жалбата, като моли оспорената заповед да бъде оставена в сила. Претендира разноски по делото.

Заинтересованата страна Х.К.Б., явява се лично и моли за оставяне на заповедта на РДНСК в сила.

Останалите заинтересовани страни – редовно призовани – не се явяват и не изпращат представители, не изразяват становище по жалбата.

Съдът, въз основа на становищата на страните, приобщените доказателства и закона, съобрази следното:

В Община Червен бряг е подадено Заявление вх. № 38-00-392/08.03.2013г. от “Кермис – 09” ЕООД, с искане за издаване разрешение за строеж на “навес”. Към заявлението са приложени скица с виза, конструктивно становище и декларации-съгласие с нотариална заверка на подпис на Р. Л. К., А. К. Ц., Д. Н. В. за “Терра 2000”ООД, В.П.Л., Н.Х.Н.. По подадено заявление от “Кремис 09” ЕООД е издадено Разрешение за строеж № 27/29.04.2013г. бряг за обект “навес с лека дървена носеща конструкция за сезонна консумация пред съществуващ снек бар, собственост на възложителя, находяща се в УПИ VІІІ, кв. 72 по плана на град Койнаре, Община Червен бряг, област Плевен. Същият обект е определен като V-та категория, с правни основания за издаването му чл. 143, чл. 144, чл. 148, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ и фактически такива – одобрен проект на 26.04.2013г. по части “конструктивна” , за който е извършен ОСИП от общински експертен съвет по устриойство на територията. Същото е било отменено от Главния архитект на Община Червен бряг със заповед № 1/07.05.2013г., която е била обявена за нищожна в хода на ахд. № 502/2013г. на Административен съд Плевен, потвърдено с Решение № 6866/22.05.2014г. по ахд. № 16395/2013г. на ВАС. Разрешението за строеж е оспорено пред Началника на РДНСК СЗР със жалба вх. № РС-ЧБ-244-01-703/04.11.2013г. от Д.П.Т..Органът по строителен контрол е приел, че жалбата е допустима за разглеждане, като подадена от заинтересувано лице и в срок, доколкото от преписката се установявало, че разрешението за строеж не е било съобщавано нито по реда на ЗУТ, нито по реда на АПК. По същество началникът на РДНСК СЗР приел, че жалбата е основателна, а разрешението за строеж е незаконосъобразно издадено, като за този извод приел, че не е било надлежно учредено правото на строеж на възложителя, а приложените към преписката декларации-съгласие от съсобствениците на УПИ VІІІ били относими към други форми на строителство (вътрешни преустройства), но не и към конкретното предвиждане – изграждане на навес.

По делото е приложена административната преписка и документи, установяващи вещни права в имот УПИ VІІІ, кв. 72 по плана на град Койнаре, както и ахд. № 502/2013г. по описа на Административен съд Плевен. За установяване на релевантните по делото обстоятелства е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира, като компетентна, безпристрастна и изчерпателна. Съгласно последната УПИ VІІІ, кв. 72 по плана на град Койнаре е с предназначение “За производствена и обслужваща дейност”, като в имота вещни права притежават “Кремис 09” ЕООД, Х.К.Б., “Ева Комерс” ЕООД, Д.П.Т., Н.Х.Н., “Терра -2000” ООД, подробно описани в т. 1 на заключението. Според заключението на вещото лице, в същия имот е имало издадени строителни разрешения за лица, имащи вещни права в имота, но не е давано съгласие за строителство от съсобствениците на имота.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Предмет на изследване е Заповед № ДК-10-СЗР-44/27.12.2013г. Началник РДНСК Северозападен район. Жалбата срещу същата е подадена в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ и от лице, имащо правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима за разглеждане Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Началника на РДНСК СЗР се е развило по жалба от Д.П.Т. ***. Същият е заинтересувано лице по см. на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ въз основа на НА № 197, том I, рег. №2504, дело № 197/2009г., НА № 11, том III, рег. № 2123, дело № 328/2011г. и НА №20, том III, рег. № III, дело № 337/2011г. Противно на възраженията на оспорващия в настоящето производство, жалбата пред Началника на РДНСК СЗР е била допустима за разглеждане, т.к. за издаденото Разрешение за строеж № 27/29.04.2013г. не е било съобщено по никакъв начин на заинтересуваните лица, сред които е и Т.. Законът за устройството на територията предвижда специален ред за съобщаване на административни актове, но само след изпълнение на процедурите по АПК, като аргументите за това са следните: Съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗУТ. За издаденото разрешение за строеж от главния архитект на общината (района) или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на АПК. Съгласно чл. 61, ал. 2 от АПК, съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. Такова съобщение обаче не е правено, като видно от писмо изх. № 10-00-438(1)/26.06.2013г. на Община Червен бряг и приложените към него доказателства (л. 67, 68 и 75 от ахд. № 502/2013г.) съобщението за издаденото Разрешение за строеж № 27/29.04.2013г. е било публикувано на интернет странницата на Община Червен бряг. Последното би било допустимо в случай, че чл. 149, ал. 1 от ЗУТ не препращаше изрично към АПК по аргумент от § 4, т. 2 от ДР на ЗУТ съгласно който „Когато в този закон и в актовете по неговото прилагане не се предвижда изрично, че съобщаването се извършва по реда на АПК, то се извършва чрез отправяне на писмено съобщение до заинтересуваните лица”. В случаите, когато адреса на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица, съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за подаване на възражения, предложения и искания. Така направеното съобщение, както и датата на поставянето и свалянето му от таблото за обявления или от интернет страницата на органа, се удостоверява с подписите на две длъжностни лица.

Следва да бъде посочено още, че като основание за обявяване чрез интернет страницата на Общината на конкретното строително разрешение е посочен чл. 149, ал. 6 от ЗУТ. Този текст обаче е приложим към издадени строителни разрешения, за които има или се предвижда изпълнение на процедурата по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), какъвто определено не е обект “навес с лека дървена носеща конструкция за сезонна консумация пред съществуващ снек бар”.

При гореизложените съображения настоящият състав намира,че жалбата на Д. Т. срещу Разрешение за строеж № 27/29.04.2013г. пред РДНСК СЗР е била подадена в срок, от заинтересувано лице по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ и допустима за разглеждане по същество.

Със Заповед № ДК-10-СЗР-44/27.12.2013г. на Началник РДНСК СЗР е отменил Разрешение за строеж № 27/29.04.2013г. като незаконосъобразно, издадено при липса на надлежно учредяване на правото на строеж, като е посочено, че е нарушен чл. 182, ал. 1 от ЗУТ.

Видно от конструктивното становище към Разрешение за строеж № 27/29.04.2013г., а и от заключението на изслушаната експертиза обект “навес с лека дървена носеща конструкция за сезонна консумация пред съществуващ снек бар в УПИ VІІІ, кв. 72 по плана на гр. Койнаре” представлява ново строителство, разположено допълващо към съществуващ снек бар на първи етаж на четири етажна сграда в УПИ VІІІ. Т.е., допуснато е да бъде построена пристройка от тип допълващо застрояване - § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ във вр. с чл. 41 от ЗУТ, което по отношение на съществуващата в имота сграда има характер на пристрояване. Следователно, по отношение на разрешения строеж заинтересувани са лицата по чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, които следва да дадат своето съгласие. Това съгласие следва да бъде в съответната форма, съобразно съсобствеността върху земята и сградата и обстоятелството, че различните части от четириетажната сграда се притежават от различни собственици, някои от които Налага се изводът, че приложимата правна уредба е на чл. 183, ал. 2 от ЗУТ, а именно надстрояване или пристрояване на сграда, какъвто е процесният случай - етажна собственост, се разрешава въз основа на договор за учредяване на право на надстрояване или пристрояване със собственика на урегулирания поземлен имот в нотариална форма, от една страна, и декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в етажната собственост.

В процесния случай се касае за различни собственици на сградата - етажна собственост, част от които са съсобственици в терена и обратно, собственици на идеални части от терена, които не са собственици на сградата. Следователно, от собствениците само на обекти в сградата е било нужно да представят декларации - съгласие, но от собствениците на терена е нужно да бъде учредено право на строеж, в частност - пристрояване, каквото със сигурност липсва по преписката. Действително, Началникът на РДНСК СЗР е посочил като нарушена разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗУТ, която също вменява изискване за учредяване правото на строеж. Така посоченото правно основание при установените факти се явява некоректно, но не е причина за отмяна на оспорената заповед. Това е така, защото административният орган, след като е установил релевантните за случая обстоятелства, правилно е извел, че за конкретния строеж е необходимо учредяване на правото на строеж. Липсата на последното е необходимо и достатъчно условие за отмяна на строителното разрешение. Също така съдът не е обвързан от соченото от органа правно основание за издаване на оспорения акт, т.е. непосочването или погрешното посочване на правното основание не е отменително основание, тъй като съдът не е обвързан от правната преценка на органа. Съдът проверява фактическите основания и съобразно установеното определя приложимата законова уредба. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че не са изпълнени условията за издаване на строителното разрешение, а именно не е сключен договор в нотариална форма за учредяване правото на строеж (пристрояване) с останалите съсобственици на УПИ VІІІ, кв. 72 по плана на гр. Кнежа, което представлява фактическите основания за издаване на административния акт. Представените пред административния орган декларации-съгласие от съсобствениците в етажната собственост са необходими, но не достатъчни за да бъде разрешено изпълнението на инвестиционното намерение.

Налага се извода, че Заповед № ДК-10-СЗР-44/27.12.2013г. е издадена от компетентния орган по чл. 216, ал. 2 от ЗУТ, в предвидената от закона писмена форма и наличие на всички реквизити от съдържанието, в т.ч. фактически и правни основания за издаване на акта. При произнасянето си административния орган е спазил процесуалните правила, а постановеният административен акт е в съответствие с материалния закон. Подадената жалба срещу заповедта по чл. 216, ал. 6 от ЗУТ следва да бъде отклонена като неоснователна. По делото е заявена претенция от заинтересованата страна за присъждане на разноски, като е представен и съответния списък по чл. 80, ал.1 от ГПК (л. 162). Същата следва да бъде уважена в претендирания размер и съобразно представения договор за правна помощ на л. 81 от делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, I-ви състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ подадената от “Кремис-09” ЕООД жалба срещу Заповед № ДК-10-СЗР-44/27.12.2013г. на Началника на РДНСК Северозападен район като неоснователна.

ОСЪЖДА “Кремис-09” ЕООД с ЕИК 200763637 с представляващ К.И.К. да заплати на Д.П.Т. направените по делото разноски в размер на 400 лева съобразно списък по чл. 80, ал. 1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване чл. 215, ал. 7 от ЗУТ.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: