ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 92
гр. Плевен, 4 Февруари
2014 г.
Административен
съд-гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цветелина Кънева
като разгледа докладваното от
съдията Кънева адм.дело №86 по описа за
2014год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
В
Софийски районен съд е постъпила искова молба от Ж.Г.Г., изтърпяващ наказание в
Затвора Белене, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София, с посочено
правно основание чл.71 ал.1 т.1-3 от Закона за защита от дискриминация и цена
на иска 22000лв., ведно със законната лихва.
В
исковата молба се твърди, че ищецът търпи наказание доживотен затвор без замяна
в Затвора Белене, в който е настанен от 17.02.2009г. Твърди още, че от
администрацията на този затвор е подложен на дискриминационно третиране,
изтезание и нечовешко отношение в сравнение с лишените от свобода от затворите
в гр.Варна, Плевен, Ловеч, Враца, София, Бобов дол и др., които също като него
изтърпяват наказание доживотен затвор. Като разлика се сочи, че тези лишени от
свобода могат да се ползват от услугите на специализирано дентално
обслужване-зъболекар, каквото се полага съгласно разпоредбите на ЗИНЗС за
всички лишени от свобода, а от администрацията на Затвора Белене не му е
осигурено такова обслужване за периода от 01.06.2009г. до 01.04.2010г. Твърди
се също, че за този период ищецът е бил на болкоуспокояващи, заради паднала
пломба на зъб и развалени три зъба, като търпял неописуема болка, а в средата
на периода придобил резистентност към болкоуспокояващите лекарства, поради
ежедневната им употреба. Ищецът сочи, че не било отговорено надлежно и на
негова молба да бъде преместен в друг затвор и лекуван. Според л.св.,
изложеното очертава наличието на неравно третиране-пряка дискриминация по
смисъла на чл.4 ал.3 от ЗЗДискр., което го поставя в по-неблагоприятно
третиране от други лица при сравними сходни обстоятелства на признак „лично
положение”. Твърди се още, че от последното е претърпял неимуществени
увреждания с интензивен и траен характер, изразяващи се в болки, страдания,
затруднено хранене и пиене на вода, общ физически дискомфорт, емоционален
стрес, унижено човешко достойнство и др. Сочи се, че ответникът е извършил
нарушение, изразяващо се в неосъществен контрол и недобро ръководство на
местата за лишаване от свобода, което е довело до нарушаване на правата на
л.св., произтичащи от чл.4 от ЗЗДискр. и ЗИНЗС. В заключение се иска да бъде
установено претендираното дискриминационно третиране, да бъде осъден ответникът
да преустановени нарушението и да се въздържи в бъдеще от такива действия,
както и да бъде осъден да заплати сумата от 22000лв. обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, със законната лихва.
С
решение от 19.12.2011г. по образуваното гр.д.№13267 по описа за 2011г. на СРС
са отхвърлени предявените от Ж.Г. искове с правно основание чл.71 ал.1 т.1-3 от
Закона за защита от дискриминация.
При
инстанционен контрол, по подадена въззивна жалба от Ж.Г., с решение №416 от
21.01.2013г. по гр.д.№2464 по описа за 2012г. на СГС е потвърдено решение от
19.12.2011г. по гр.д.№13267/2011г. на СРС.
С
решение от 20.01.2014г. по гр.д.№3198/2012г. на ВКС е обезсилено решение №416
от 21.01.2013г. по гр.д.№2464/2012г. на СГС, както и потвърденото с него
решение от 19.12.2011г. по гр.д.№13267/2011г. на СРС, с което са отхвърлени
предявените от Ж.Г. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София
искове и делото е изпратено по компетентност за разглеждане на Административен
съд-Плевен. За да достигне до този извод ВКС е приел, че общите съдилища не са
компетентни да разгледат и да се произнесат по предявените искове, тъй като
последните попадат в обхвата на чл.128 ал.1 т.5 от АПК, доколкото
претендираното обезщетение е за вреди, произтекли от действия или бездействия
на длъжностни лица на ответника, който е административен орган и има
властнически правомощия. Посочил е, че нормата на чл.71 от ЗЗДискр., която
предвижда родова компетентност на районните съдилища по искове, предявени с
исковата молба, не изключва компетентността на административните съдилища,
предвидена в разпоредбата на чл.74 ал.2 от ЗЗДискр., като отговорността следва
да се реализира по реда на ЗОДОВ. Приел е, че за вреди от дискриминационно
третиране, произтичащи от отношения на равнопоставеност родово компетентен да
се произнесе е районен съд, а при искове произтичащи от действия или
бездействия на органи имащи властнически правомощия, компетентен да се
произнесе е съответния административен съд.
В
Административен съд-Плевен е образувано адм.дело №86/2014г. по описа на съда.
Съдът
намира, че фактическите основания на претенцията, посочени в обстоятелствената
част на исковата молба, определят предмета на доказване, страните и вида на
търсената защита в исковия процес. Изложените от л.св.Г. твърдения и формулираните искания сочат, че не се оспорват
като незаконосъобразни действия или бездействия на ответника, а се твърди
неравенство в третирането от страна на затворническата администрация, т.е.
заявено е по-неблагоприятно третиране на ищеца на основата на личното му
положение-лишен от свобода, осъден на доживотен затвор без право на замяна,
изтърпяващ наказанието в Затвора-Белене, в сравнение с други осъдени,
изтърпяващи същото наказание в други затвори, което съставлява дискриминационно
отношение. Претендира се и обезщетение за вреди, произтекли от действия и
бездействия на длъжностни лица на ответника, който е административен орган и
има властнически правомощия. Ето защо съдът счита, че претенцията на л.св.Г. е
с правно основание чл.74 ал.2 от ЗЗДискр, както е прието и в решението на ВКС.
При
тези обстоятелства съдът намира, че предявените от Ж.Г. искове за установяване
на твърдяното дискриминационно третиране, да бъде осъден ответникът да
преустановени нарушението и да се въздържи в бъдеще от такива действия, както и
да бъде осъден да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
резултат на дискриминационното отношение, се явяват процесуално недопустими.
Съображенията за това са следните:
В глава 4 от ЗЗДискр. са установени способите
за защита в случай на нарушение по ЗЗДискр. – в производство пред
специализирания държавен орган – Комисията за защита от дискриминация (раздел
І) и пред съда (Раздел ІІ). Лицата, които считат, че са засегнати от
дискриминационно третиране, разполагат с възможността да изберат способа за
защита. Производствата по раздел І и раздел ІІ се прилагат за всички случаи на
неравноправно третиране срещу всички правни субекти, като имат за цел
евентуалното установяване на дискриминация и санкциониране на нарушителя.
Разликата между двата
способа на защита се състои в невъзможността Комисията за защита от
дискриминация да присъжда обезщетение за претърпени вреди, каквото правомощие е
в изключителната компетентност на съда. Съгласно чл. 74 ал. 1 от ЗЗДискр., в случаите по
раздел I всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по
други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за
обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите. На
основание чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. в случаите,
когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия
на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда
на Закона за отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани (ЗОДОВ).
Анализът на нормите на чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. води до извода, че
прилагането на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. е задължително
обусловено от наличието на приключило административно производство пред
Комисията за защита от дискриминация, в рамките на което с влязъл в сила
административен акт по чл. 65 от закона е установен случай на дискриминация
срещу конкретното лице. Когато неравноправното третиране (дискриминацията) е
извършено в резултат на издаден административен акт или е причинена от
действия/бездействия на органи на държавата или общините, компетентен да се произнесе
по иска е съответният административен съд по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Тоест, разглеждането на
спора за присъждане на обезщетение за вреди в случая предполага установяването
на незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни
лица, което е от компетентността на специализирания държавен орган -Комисия за
защита от дискриминация. Приложението на чл. 74 ЗЗДискр. е обусловено от приключило
административно производство пред КЗД, в рамките на което с влязъл в сила
административен акт по чл. 65 от същия закон, е установен
правопораждащият претендираното право на обезщетение акт на дискриминация. В
хипотезата на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. административните
съдилища не установяват факти от областта на гражданското право, какъвто факт е
неравенството в третирането по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр., а изследват съществуването
на вреди в причинно-следствена връзка с установен от КЗД като специализиран
административен орган акт на дискриминация. От правния анализ на уредбата на чл. 74 следва, че систематичното място на ал. 2 от чл. 74 е изведена от контекста на
предходната алинея и препраща към изискването за проведено производство пред
Комисията за защита от дискриминация. Ако съдържанието на законодателната воля
се изразяваше в регулиране на правоотношение с ал. 2, което да е извън
приложното поле на този закон, то следваше това да стане в самостоятелна правна
норма, а в не в последваща алинея. Ето защо с ал. 2 не се създава друг режим,
различен от визирания в ал. 1 във връзка с раздел I-ви от ЗЗДискр., регламентиращ
производство пред съответния административен орган - КЗД, като условие за
допустимост на последващ съдебен контрол. В този смисъл е и константната практика на
ВАС.
Нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. е специална по
отношение на тази по чл. 204, ал. 4 от АПК. При тази хипотеза
административният съд не разполага с правомощието да установява факта на
неравенството в третирането по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр., каквото е искането на
ищеца в настоящия случай съобразно изложените в исковата молба факти и
обстоятелства. В случаите по чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. административният
съд изследва съществуването на вреди в причинно-следствена връзка с установен
от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) акт на дискриминация. Видно от
данните по делото, а и не се твърди от ищеца, че такова административно
производство е приключило с влязъл в сила административен акт пред
специализирания държавен орган – КЗД относно твърдяното нарушение- неосигуряване
на дентална помощ и лечение, в резултат на което е бил по-неблагоприятно
третиран на основата на личното му положение-лишен от свобода, осъден на
доживотен затвор без право на замяна, изтърпяващ наказанието в Затвора-Белене,
в сравнение с третирането на други лица при сравними сходни обстоятелства-лица,
изтърпяващи същото наказание в други затвори.
По така изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че производството по делото
следва да бъде прекратено поради процесуална недопустимост на предявените
искове от страна на л.св.Г..
Воден от горното,
Административен съд Плевен, VІІ- състав
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА исковата молба на Ж.Г.Г., изтърпяващ наказание в Затвора
Белене, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София, с посочено
правно основание чл.71 ал.1 т.1-3 от Закона за защита от дискриминация и цена
на иска в размер на 22000лв., ведно със законната лихва.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело № 86 по описа за 2014г. на Административен съд Плевен.
Определението подлежи на оспорване
с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: