РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Плевен, 24.03.2014 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две
хиляди и четиринадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА ПЕЦОВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар
М.К. и с участието на Иван
Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното
от председателя касационно административно дело
№ 85 по описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район /БДУВДР/ с
център гр. Плевен, против решение № 135/10.12.2013 г. на Районен съд на гр. Левски,
постановено по н.а.х. д № 427/2013 г., с което е отменено на основание чл. 63
от ЗАНН наказателно постановление /НП/ № 819/13.09.2013 г. на Директора на БДУВДР
с център гр. Плевен, с което на „Драгажен флот – Искър” АД със седалище и адрес
на управление гр. Свищов, обл. Велико Търново с ЕИК 104054085, представлявано
от изпълнителния директор Р.И.Й., на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона
за водите /ЗВ/ е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗВ.
С касационната жалба се иска отмяна
на оспорваното решение, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и
необосновано. Касаторът счита, че решението на РС – Левски е неправилно, тъй
като е постановено в противоречие с данните по делото и в нарушение на
материалноправните разпоредби на ЗАНН и ЗВ. Сочи, че в първоинстанционното
решение е записано, че в открито заседание на 04.12.2013 г. съдът е разгледал
„н.а.х.д. № 427 по описа за
Касаторът е
бил редовно призован за откритото
съдебно заседание, представлява се от юрисконсулт П. П. и юрисконсулт Ц. Х.. Моли решението на Районен съд – Левски да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно и НП да бъде потвърдено.
Ответникът – „Драгажен флот – Искър” АД - гр. Свищов,
представлявано от изпълнителния директор Р.И.Й., редовно призован за откритото
съдебно заседание, не се представлява и не ангажира становище по касационната
жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и
следва да бъде уважена.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Ответникът по касация е
санкциониран, за това че е ползвал воден
обект без необходимото за това основание / чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ/, а именно:
разрешително за
изземване на
наносни отложения от повърхностни водни обекти /чл.46, ал.1, т4 от ЗВ/. На 25.07. 2013г. при проверка по сигнал експерти
на БДУВДР са извършили проверка на място на участък от речното корито на р.
Дунав при км. 579+200, находящ се на разстояние около 80 метра от българския
бряг към
речното течение при гр. Белене, обл. Плевен, с точно посочени /заснети/ географски координати по НП, като е констатирано
изземване на наносни отложения чрез
плаващо средство дълбачка „Магура” и шлеп, натоварен с наносни отложения без
действащо разрешително за това. Решаващият съд е приел че така посочената
фактическа обстановка не се подкрепя от събраните по делото доказателства, като
не може да се обоснове категоричен и несъмнен извод, че санкционираното
дружество е извършило соченото
нарушение, поради което е отменил НП.
Решението е правилно.
Правилен е извода на решаващия съд, че извършването на
нарушението не е установено по несъмнен начин. Съдът е събрал писмени и гласни
доказателства в тази връзка. Последните са противоречиви, като са разделени на
две групи /свидетели - БДУВДР считащи,
че дълбачката е спряла да работи в момента, в който те са се приближили до нея
и шлепа и друга група свидетели, които сочат, че дълбачката не е работела, а
шлепът е бил на котва/. Съдът е дал вяра на втората група свидетели, защото в
нея попадат и показанията на св. И., която е служител на
община Белене и е безпристрастен наблюдател. Същата казва категорично „Аз не
видях дълбачката да вади материали, когато пристигнахме. Те вече ги бяха
извадили….” Не са събрани никакви доказателства, кога е излязла дълбачката на
вода, от къде е тръгнала, на къде се е движила, защо е била в този участък при
липсващо разрешение за дейност в него. Доказателства в тази връзка, повече
писмени /извлечения от бордови дневник, книга за пристигнали и заминали кораби,
заповеди, договори и др./ и гласни /може ли дълбачката да работи без
присъствието на капитана, за състоянието на наносните отложения/ е следвало да
бъдат приобщени към административно наказателната преписка. Санкциониращият
орган носи доказателствена тежест за установяване на всички обстоятелства, при
които е извършено нарушението. Липсата
на доказателства за тези обстоятелства водят до извод в полза на твърдението на
св. Потоцки, че дълбачката не е работела, а са били на котва там, а той е бил
на брега по друга работа. Съдът не е
коментирал писмено доказателство за нарушението
- констативен протокол във връзка със събраните гласни доказателства.
Това е нарушение на процесуалните правила, но в случая не е съществено, защото
подписите на всички други лица извън извършилия проверката установяват не
верността на констатациите в протокола,
както счита касатора, а обстоятелството, че са присъствали по време на
проверката и са очевидци на нарушението, именно в това им качество са
разпитвани като свидетели и дадените от тях показания служат за проверка на
констатациите на протокола, а показанията са анализирани от решаващия съд.
С оглед изложеното се налага извод, че санкциониращият
орган не е изпълнил задължението си да докаже по несъмнен начин извършеното
нарушение, поради което правилно решаващият съд е отменил НП. Постановеното
решение е валидно и допустимо, постановено при липса на съществени процесуални
нарушения и при правилно приложение на материалния закон, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 135/10.12.2013 г., постановено по н.а.х.д. № 427 по описа на Районен
съд на гр. Левски за
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.