Решение по Административно дело 84/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 251 / 23 Май 2014 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и девети април, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 84 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 233, във вр. с чл. 224 ал. 1 и 2 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на П.Г.Т. *** против ЗАПОВЕД № 3906/18.12.2013г. на Директора на ОД на МВР-Плевен, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение ” за срок от три месеца.

Жалбоподателят счита, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон. Твърди, че е съставил АУАН на З. П. по разпореждане на н-к РУП Кнежа за нарушение, състоящо се в управление на МПС без СУМПС. Въз основа на съставения акт е издадено наказателно постановление, което е влязло в сила. Твърди, че е извършил проверка в Централна база на КАТ, но не е установил регистриран автомобил. Извършил е и проверка относно правоспособността на лицето З. И.. Навежда довод, че другите обстоятелства, свързани с това дали лицето е носило свидетелство за регистрация на МПС, застахователна полица и др. документи не могат да бъдат установени, тъй като не е било спряно и проверено от колегите му от РУП. Твърди, че установяването на автомобила, който е бил управляван от П. не е могло да бъде извършено от него. Това е можел да направи само П., но не го е сторил. Оспорва извода, че има пропуски в изучаване и прилагане на разпоредбите на ЗАНН. Позовава се на факта, че водачът не е бил спрян, поради което проверката не е извършена. Моли да бъде отменена заповедта. По същество, чрез процесуалния си представител адв. А. поддържа жалбата на изложените в нея основания. Навежда довод че проверката е извършена от комисия с председател главен разследващ полицай в отдел ОД на МВР извън правомощията на последния да извършва разследване само на престъпления. Твърди, че не е извършил дисциплинарно нарушение. На него не му е разпоредено извършване на проверка на случая, такава е разпоредена на други лица, видно от докладната записка на гл. инспектор М.. На жалбоподателя е разпоредено да издаде АУАН. Моли да бъде отменена заповедта и да му бъдат присъдени направените разноски

Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., и в подадена писмена защита оспорва жалбата. Счита, че заповедта е правилна и законосъобразна. Спазени са процесуалните правила при издаването й. Твърди, че действията на жалбоподателя са извършени в нарушение на разпоредбите на ЗАНН, които служителят следва да познава и прилага. Твърди, че АУАН е съставен без да е изяснил в пълнота обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съставил е АУАН , в който е посочил непълен регистрационен номер на автомобила, независимо, че било установено, че автомобилът няма такава регистрация, а с непълния регистрационен номер не е било регистрирано такова МПС. Твърди, че в АУАН са били вписани факти, които не отговарят на действителната фактическа обстановка. Действията на П.Т. съставляват дисциплинарно нарушение. Моли да бъде отхвърлена жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество е основателна.

От доказателствата по делото съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената Заповед № 3906/18.12.2013г. на Директора на ОД на МВР-Плевен на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение ” за срок от три месеца за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР, изразяващо се в пропуски в изучаването и прилагането на разпоредби, регламентиращи служебната дейност, като наказанието е наложено на основание чл. 224, ал. 2, т. 3, чл. 226,ал. 1, т. 2 и чл. 228, т. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 226,ал. 1, т. 5 от ППЗМВР. Органът е мотивирал своята заповед с извършени на 20.06.2013 г. действия от инспектор П.Т., изразяващи се в следното: С резолюция върху докладна записка рег. № 3749/20.06.2013 г. началникът на РУП Кнежа е разпоредил на инсп. Т. да състави АУАН на гражданин, управлявал на 19.06.2013г. в гр. Кнежа лек автомобил „СУЗУКИ”, и за който е имало данни , че не притежава свидетелство за управление на МПС/СУМПС/. Данните в докладната записка са за непълно установен регистрационен номер на автомобила. Инсп. Т. извършил проверка в информационните системи, но не установил пълен регистрационен номер на въпросния автомобил. Независимо, че не е изяснил в пълнота това обстоятелство, той не е предприел следващи действия по установяване на регистрацията на автомобила, с който се е движило на 19.06.2013 г. лицето, а е съставил, на 20.06.2013 г. АУАН, в който е посочил непълен регистрационен номер на автомобила- ВР XX XX, независимо, че било установено, че въпросният автомобил няма такава регистрация, а с непълно посочения номер не било регистрирано такова МПС. Въз основа на така съставения АУАН е издадено наказателно постановление, съдържащо данните в акта, които не отговарят на фактическото положение. От така установените данни дисциплинарно наказващият орган е приел, че П.Т. е нарушил разпоредбите на ЗАНН, които следва да познава и прилага актосъставителят при установяване на административни нарушения. Това е приел за нарушение на служебната дисциплина , поради което и на осн.. 224, ал. 2, т. 3, от ЗМВР във вр. с чл. 226,ал. 1, т. 5 от ППЗМВР му е наложил дисциплинарно наказание”писмено предупреждение ” за срок от три месеца.

Жалбоподателят П.Г.Т. е изпълнявал длъжност ”полицейски инспектор” в „Пътен контрол” на група”Охранителна полиция” към РУП-Кнежа, категория „Г”, което обстоятелство е безспорно между страните.

На 20.06.2013г. до Началника на РУП-Кнежа е подадена ДОКЛАДНА ЗАПИСКА с вх. № 3749 от Д. Г. К. – служител при РУП-Кнежа, в която се съобщава, че на 19.06.2013г. около 20,30 ч. в гр. Кнежа, при движение със служебния автомобил по ул. „Г.Михайлов” служителят, заедно с колегата си П. Д. са видели лицето З. И. П. от гр. Кнежа да се движи със сив джип, марка”Сузуки” с рег. № ВР….. Съобщава се, че лицето не притежава свидетелство за управление на МПС.

Върху докладната записка е поставена резолюция / четлива на копието на л. 50 от делото/ : „На Пл.Т. за издаване на АУАН. 20.06.2013 г.”

На 20.06.2013г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 648/2013г./л. 51/ с актосъставител П.Г.Т. и свидетели по акта Д. Г. К. и П. И. Д. с отбелязване, че свидетелите са очевидци при установяване на нарушението. Актът е съставен на З. И. П. от гр. Кнежа, с посочен ЕГН и адрес за това, че на 19.06.2013г. около 20,30 ч. в гр. Кнежа, на кръстовище ул. „Г.Михайлов” и ул. „О.Михайлов” е управлявал л.а.”Сузуки” с рег. табела ВР XX XX , сив на цвят . При извършената проверка се установило, че водачът не притежава свидетелство за управление на МПС Не представя свидетелство за регистрация на МПС, знак за застраховка”гражданска отговорност” на МПС, с което е нарушил чл. 150 ЗДвП, чл. 100/1/т. 2,т. 3 и т. 4 ЗДвП. Актът е подписан и връчен на нарушителя на същата дата- 20.06.2013г. Въз основа на него Началник РУП Кнежа е издал Наказателно постановление № 648/13 от 01.07.2013 г. , с което на П., за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 2 пр. 1 и т. 3,пр. 1 и т. 4 от ЗДвП ,на осн. чл. 177,ал. 1,т. 2,пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 150 лв. и на осн. чл. 175,ал. 1,т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лв.за това, че на 19.06.2013г. около 20,30 ч. в гр. Кнежа, на кръстовище ул. „Г.Михайлов” и ул. „О.Михайлов” е управлявал л.а.”Сузуки” с рег. № ВР XX XX без да притежава свидетелство за управление на МПС и МПС не е регистрирано по надлежен ред.

На 05.09.2013 г. до ВНД Директор на ОД на МВР-Плевен е постъпила докладна записка № 30126/05.09.2013 г./ л. 23/ от гл. инспектор П. П. М. –Началник РУП Кнежа В същата се съобщава, че на 19.06.2013 г. е присъствал на обиск и претърсване в частен дом в гр. Кнежа. Прибирайки се към управлението заедно с П. Д., Д. К. и М. В. в дома на който е извършено претърсването, около 20,25 ч. на кръстовището на ул. Г.Михайлов” и ул. „О.Михайлов” е видяно лице да управлява джип „Сузуки” , за което лице В. е заявил, че е З. П., който не притежава СУМПС. По-нататък в докладната записка М. съобщава, че на джипа е имало регистрационна табела № ВР XX XX, като буквите след цифрите не са могли да видят, тъй като джипът се е оттеглил бързо. Още същата вечер лицето е било установено, и от него е снето сведение, в което то заявява, че действително на 19.06.2013 г. е управлявало джип „Сузуки”, собственост на Я. Б. и на джипа е имало регистрационни табели, на които не си спомня номера. На 20.06.2013 г. М. е разпоредил на инсп. К. и инсп. Т. да извършат проверка на джипа и да установят собственика му и пълния номер на регистрационната табела. Джипът е бил намерен от екипа във фермата на Я. Б. и при установяването му е бил без регистрационни табели. Началник РУП е разпоредил е проверка относно наличие на регистрационни табели, номера на рама и двигател. В докладната записка се казва още, че :” Със съставяне от инсп. Т. АУАН е констатирал, че въпросният джип се е движил с чужди регистрационни табели, същият не е докладвал, с което е извършил престъпление по чл. 345 от НК”. По-нататък се коментират действията на инсп. К. .

Въз основа на постъпилата докладна записка ВНД Директор на ОД на МВР-Плевен е издал Заповед № 2892/16.09.2013 г. за извършване на проверка и изясняване на фактите и обстоятелствата, изложени в докладната записка, представлява ли констатираното нарушение на служебната дисциплина и кои са извършителите, като за целта е назначил комисия.

Комисията, след извършената проверка е съставила Справка/л. 10/ № 34941, в която е изложена фактическата обстановка, при която на 19.06.2013 г. е установено от инсп. П. ***, инсп. Д. К.- разузнавач , инсп. П. Д.- разузнавач и гражданинът М. В., пътували в служебен автомобил, че около 20,25 ч. в гр. Кнежа, на кръстовище ул. „Г.Михайлов” и „О.Михайлов” лицето З. И. П. е управлявало джип „Сузуки” , като част от пътуващите в служебния автомобил, вкл. и гл. инсп. М. са възприели част от регистрационния номер на джипа- ВР XX XX. С резолюция върху докладната записка на Д.К., гл. инсп. М. е разпоредил на жалбоподателя П. М. да състави АУАН по ЗДвП. По-нататък в справката се излагат факти по съобщеното от Т. в подаденото до комисията сведение, че преди да състави АУАН е направил проверка в АЧД на номера от регистрационната табела, който му бил съобщен от инсп. Д., за да установи на какво МПС отговаря. Не установил конкретно МПС , поради непълнота на номера. Извършил и други справки относно нарушителя З. П.. Комисията е констатирала, че на 20.06.2013 г. инсп. Т. и инсп. К., по устно разпореждане на гл. инсп. М. установили местонахождението на джипа с цел да установят собствеността и пълния му регистрационен номер. Намерили джипа във фермата на Я. Б. от гр. Кнежа и докладвали, че същият е без регистрационна табела. Впоследствие, след експертна проверка на двигателя и рамата на джипа се установило, че същият няма регистрация в системата на МВР. Поради непълнота на регистрационния номер, видян от Д. не било възможно да се установи на какво МПС принадлежи същия. По повод изложеното, комисията е счела, че инсп. Т. е извършил дисциплинарно нарушение, тъй като е съставил АУАН без да е изследвал и да е изяснил в пълнота обстоятелствата , при които е извършено нарушението, а именно регистрационният номер на управляваното МПС и неговия собственик. Предложила е да му се наложи дисциплинарно наказание за извършеното нарушение- пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност.

В делото са приложени преписи от сведения, докладни записки и обяснения на лицата Д. К., П. Т., П. У., Ц. Й., Я. Б., З. П. и др., от които се установяват обстоятелствата така, както са отразени в справката на комисията.

На 17.12.2013 г. дисциплинарнонаказващият орган е отправил писмена покана/ л. 19/ до жалбоподателя П. К. на осн. чл. 229, ал. 2 от ЗМВР в срок до 18.12.2013 г. да даде писмените си обяснения по повдигнатото дисциплинарно обвинение.

На 18.12.2013г. П.Т. е представил обясненията си пред Директора на ОД МВР-Плевен, които са били приети от последния. Т. е изложил твърдение, че е съставил АУАН на основание писмената докладна записка на К. и устните показания на Д. , както и на писмената резолюция на Началник РУП Кнежа. Твърди, че не е възприел фактическата обстановка, нито нарушението и автомобила, съставил е акта на база посочените по-горе данни относно възприетия от Д. номер на автомобила, като К. и Д. са вписани като свидетели очевидци.

На 18.12.2013г. дисциплинарнонаказващият орган- ЗА Директор на ОД на МВР-Плевен е издал оспорената в настоящето производство Заповед № 3906 , с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца.

Обжалваната Заповед е издадена от компетентен орган- ЗА Директор на ОД на МВР-Плевен, съгл. Заповед № 3869/14.12.2013г.,според която на гл. инспектор В. Т. П. внд заместник директор І степен „Полиция” е възложено , за времето от 16.12.2013г. до 20.12.2013 г. да изпълнява функциите по чл. 30, ал. 1 от ЗМВР, в границите на неговите правомощия и в съответствие с чл. 228, т. 3 от ЗМВР.

Съдът намира, че в разглеждания случай са спазени изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР , съгласно който дисциплинарно наказващият орган е длъжен, преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения

Споделят се наведените по същество от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител доводи за нарушение на чл.54, ал. 2 от ЗМВР при формиране на комисията, която е назначена за извършване на проверка. В противоречие с тази разпоредба е на разследващ полицай / какъвто се явява председателят на комисията Е. Д./ да се възлагат други дейности, извън дейностите по разследване на престъпления. Проверката, извършена от комисията е извън регламентираните от закона дейности, които могат да се възлагат на разследващ полицай. Това нарушение обаче съдът не преценява като съществено процесуално нарушение, тъй като то не се отразява на законосъобразността на оспорения акт.То съставлява по-скоро нарушение на правата на разследващия полицай, на когото са възложени задачи извън регламентираните в закона.Производството по налагане на дисциплинарни наказания/ с изключение на тези за нарушения по чл. 227 от ЗМВР/ е подчинено на разпоредбите на чл. 229 от ЗМВР. Не се предвижда назначаване на дисциплинарно-разследващ орган, който да извърши дейностите по доказване на дисциплинарното нарушение. В изпълнение изискванията на чл. 229, ал. 3 и 4, , дисциплинарнонаказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства с цел разкриване на обективната истина. Назначаването на комисия за извършване на проверка не е императивно въведено като задължение в дисциплинарното производство, поради което, дори и да се приеме, че в състава й е участвало лице, на което органът не е имал право да възложи такова участие, дисциплинарното производство не е опорочено до степен незаконосъобразност на административния акт.

При издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в следното: Дисциплинарното наказание ”писмено предупреждение” е наложено на осн. чл. 224, ал. 2, т. 3 от ЗМВР, която дефинира като дисциплинарно нарушение ” неспазване на служебните правомощия”. Същевременно, в обстоятелствената част , и като връзка с това нарушение е посочен чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР, индивидуализиращ нарушението като „ пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност”. Налице е противоречие в посочените две правни основания- това по чл. 224,ал. 2, т. 3 с това по чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР. За да се приеме, че е осъществен съставът на нарушение по чл. 224, ал. 1, т. 3 от ЗМВР следва по безспорен начин да се установи, че съответният полицейски служител съзнателно е нарушил, респ. превишил предоставените му правомощия. Данни за такова деяние по делото липсват, а и мотивите сочат на друго дисциплинарно обвинение- пропуски в изучаване на и прилагане на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Не е установен / а и не се твърди/ както обективният елемент на дисциплинарното нарушение ” неспазване на служебните правомощия” - извършване на действия, които са извън кръга на правомощията и извън компетентността му на държавен служител, така и субективния елемент- знанието, че извършените действия нарушават правомощията му. Безспорно е, че жалбоподателят е сред лицата, разполагащи с правомощие да съставят АУАН, а и това му е изрично възложено с разпореждането на Началник РУП Кнежа. Хипотетично съставянето на АУАН в нарушение на разпоредбите на ЗАНН, индикиращо пропуски в изучаване и прилагане на нормативните разпоредби /каквото се твърди в заповедта/ не може да бъде квалифицирано като нарушение на правомощията , каквото правно основание сочи в заповедта си дисциплинорнонаказващият орган. Несъответствието в посочените правни и фактически основания при издаване на оспорената заповед съдът преценява като съществено нарушение на процесуалните правила, обосноваващи незаконосъобразност на издадената заповед.

Но дори и да се приеме, че така констатираното нарушение е несъществено, предвид обстоятелството, че в заповедта, като правно основание е посочен и чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР, заповедта се явява незаконосъобразна поради липса на извършено дисциплинарно нарушение, което да обосновава налагане на дисциплинарно наказание.

За да наложи наказанието, административният орган е приел, че служителят има пропуски в изучаване и прилагане на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, тъй като, при съставяне на АУАН не е съобразил изискването на чл. 42, т. 4 от Закона за административните нарушения и наказания. Съгласно последния, в АУАН се съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при което е извършено. Конкретният пропуск, според наказващият орган се състои в това, че в АУАН не е посочен пълният регистрационен номер на автомобила, при управление на който е било извършено нарушението, респ. актосъставителят- жалбоподателят Т. не е изяснил в пълнота обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Този извод на дисципрлинарнонаказващия орган е погрешен. Актът е съставен от служител, който не е присъствало при установяване на нарушението. ЗАНН не регламентира императивно актосъставителят да е лице, констатирало нарушението. В този смисъл, актът е съставен от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. При описание на фактическата обстановка, актосъставителят, който не е установил пряко нарушението , е длъжен да се съобрази с данните, с които разполага и да отрази фактическата обстановка такава, каквато са я възприели и установили свидетелите-очевидци. В конкретно разглеждания случай фактическата обстановка, отнасяща се до регистрационния номер, изписан върху табелата на автомобила, при управлението на който е извършено нарушението е установен непълно от очевидците. Един от свидетелите, и свидетел по акта инсп. Д. К. е възприел само елементи от началната буквена част на изписания върху табелата номер- ВР. Инсп. П. И. Д.-свидетел очевидец по съставения АУАН е възприел началната буквена и цялата цифрова част от номера- ВР XX XX, но не е възприел последните букви, а и не е имал върху какво да ги запише /докладна записка л. 78/. В докладната записка твърди още, че лично е съобщил на актосъставителя Т. това, което е запомнил, това е било записано в акта , подписан и от него като свидетел. Тук е мястото да бъде отбелязано, че относно този факт, съставляващ основанието за налагане на дисциплинарно наказание са налице и данни , предоставени от началника на РУП-Кнежа инсп. П. М., който в изпратената до ВНД Директор на ОД на МВР-Плевен докладна записка/ л. 23/ съобщава същия факт :” На джипа имаше рег. табела № ВР 8090, като буквите след цифрите не можахме да видим, тъй като джипът се оттегли бързо”. Следва безспорен извод, че при констатиране на нарушението е установен гореописаният регистрационен номер на автомобила/ непълен/. Настоящият съд намира, че като е описал по този начин същия в АУАН, актосъставителят е съобразил разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и е описал нарушението така, както е констатирано. Какъв е бил точният и пълен номер на автомобила, с който се е движил нарушителят в 20,30 ч. на 19.06.2013г. в гр. Кнежа на кръстовището на ул. „Г.Михайлов” и „О.Михайлов” е обстоятелство, което е могло да бъде установено единствено и само в момента на констатиране на нарушението. Не съществува никаква фактическа възможност това обстоятелство да бъде констатирано впоследствие, при извършване на проверки в информационна система и по друг начин . Впрочем жалбоподателят е направил възможните справки в съответните регистри. Дори и да е имало някакъв резултат, той не може да бъдат приет като обстоятелство, при което е извършено нарушението. Вписването на допълнителни, невъзприети и непосочени от свидетелите –очевидци данни за това какъв е точно регистрационният номер на автомобила, при управлението на който е извършено нарушението, би било извършено в условията на предполагаемост, което е недопустимо при съставяне на АУАН. Дори и в информационната система на МВР да са налице данни за последните букви на автомобил с рег. № ВР 8090, не може да се приеме за безспорно, че автомобилът, с който е извършено нарушението е бил именно с такъв / за последните две букви/ регистрационен номер . Хипотетично табелата / която при последвалата проверка вече не е била върху джипа/ може да е била подправена, или невалидна и номерът, изписан върху нея да не съществува въобще като реален регистрационен номер на регистрирано МПС. В тази връзка, именно изписването на допълнителни, невъзприети и несъобщени на актосъставителя букви от регистрационния номер,би било нарушение, тъй като би било обстоятелство, което не е констатирано като такова, а и няма възможност да се констатира впоследствие. В АУАН този факт е отразен точно по начина, по който е констатиран Тук е мястото да се отбележи, че контролът върху акта е възложен на административнонаказващият орган- в случая Началник РУП Кнежа с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН , според която наказващият орган преди да се произнесе по преписката е длъжен да провери акта оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, а съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗАНН същият издава НП когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно. Т.е., ако е преценил, че в акта е налице нередовност, за наказващият орган е налице правна възможност да не издава наказателно постановление, или да издаде такова в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Преценката на законосъобразността на НП, респ. на съставения АУАН е извън предмета на настоящето производство, но, ако дисциплинарно-наказващият орган счита, че такава не е налице в резултат на извършено дисциплинарно нарушение в хода на административнонаказателното производство, то е в резултат по-скоро на извършените/ или неизвършените/ от административнонаказващия орган действия, а не на тези, извършени от актосъставителя. Съдът счита, че в конкретно разглеждания случай на жалбоподателя Т. не може да бъде вменено нарушение, състоящо се в пропуски в изучаването и прилагането на разпоредби, регламентиращи служебната дейност.

При така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалноправните и процесуалните норми, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, следва юридическото лице- ОД на МВР, в чиято структура е органът, издал заповедта да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 160 лв.- 10 лв. д.т. и 150 лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД № 3906/18.12.2013г. на Директора на ОД на МВР-Плевен, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение ” за срок от три месеца .

Осъжда ОД на МВР-Плевен да заплати на П.Г.Т. 160 лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: