РЕШЕНИЕ
№ 38

град Плевен, 21 Януари 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на десети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЮЛИЯ ДАНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар М.К. и с участието на прокурор Йорданка Антонова изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 1084/2013 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР-Плевен, срещу решение без номер от 15.10.2013 г. на Районен съд – гр. Плевен, постановено по НАХД № 2058/2013 г. с доводи, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че издаденият електронен фиш е законосъобразен, тъй като правилно е издаден на В.Д.В. *** и съдържа всички изисквания на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Твърди се, че изготвеният с техническо средство TFR1-M с фабр. № 562 клип № 8609 за нарушение № 201304098609, въз основа на което е издаден обжалвания електронен фиш сер. К № 0628251 отговаря напълно на изискванията на чл. 189, ал.15 от ЗДвП и е веществено доказателствено средство в административно наказателния процес. Посочва се, че „процесното деяние” е установено от мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ТFR1-M. Навеждат се доводи, че от никоя норма на ЗДвП не следва, че електронни фишове се издават само за нарушения, установени със стационарни технически средства. Сочи се, че автоматизираните уреди за контрол на пътното движение не са свързани със система за явно наблюдение и не е необходимо да се оповестяват по подходящ начин. Оспорва се решението на Районен съд-Плевен, че при определяне на административното нарушение има разлика в превишената и наказуемата скорост. Навеждат се доводи, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, липсват допуснати нарушения, както и че от формална страна, електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Посочва се, че нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Моли се, съдът да отмени решението на Районен съд-Плевен, като незаконосъобразно и неправилно и да постанови друго, с което да потвърди издадения Електронен фиш, серия „К”, № 0628251.

В съдебно заседание касаторът – ОД на МВР-Плевен, не изпраща представител.

Ответникът – В.Д.В. ***, не се явява, представлява се от адв. С.М. ***, който моли да бъде оставената жалбата без уважение, тъй като доводите и съображенията в нея не сочат за нарушение, каквото и да било, при постановяване на съдебния акт. Твърди, че в по-голямата част от жалбата е направено едно експозе на тема електронен фиш, което противоречи на закона. Посочва, че в заглавната част не е конкретизирано къде е извършено това нарушение, не е посочен адрес или точно място с известен обект-на пътя Бяла-Ботевград, което от своя страна е разтегливо понятие. Навежда доводи, че приложеният снимков материал не е годно доказателство, за да бъде разгледан. Сочи, че няма изходни данни за да се установи дали това МПС е извършило това нарушение и дали изобщо има нарушение. Твърди, че се касае за техническа особеност, която е от значение за установяване на това нарушение. Моли да бъде оставена без уважение жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че следва да бъде оставена без уважение касационната жалба на ОД на МВР-Плевен и да бъде постановено решение, с което да се потвърди решението на Районен съд-Плевен по нахд № 2058/2013 г. Посочва, че е допуснато нарушение при заснемане, което води до ограничаване правото на защита и счита, че съдът правилно е приел, че са нарушени изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Моли да бъде потвърдено съдебното решение.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 0628251, с който на основание чл. 189, ал.4 във връзка с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на В.Д.В. *** е наложено административно наказание-глоба в размер на 150 /сто и петдесет/лв. за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. – управление на МПС със скорост от 122 км/ч при разрешена 90 км/ч или за превишаване с 32 км/ч.

Настоящата инстанция счита, че решението на РС-Плевен е валидно и допустимо и правилно като краен резултат, но не посочените основания.

Не съставлява отменително основание, че в процесния електронен фиш не е посочен конкретен административно-наказващ орган. Единственото изискване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която се явява специална по отношение на разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН е електронният фиш да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, което изискване в случая е спазено. Нещо повече - по отношение на ЕФ не съществува изискване да бъде подписан от съответно длъжностно лице. Логиката на закона е, че изявлението, обективирано върху електронния фиш съставлява автоматично възпроизвеждане на записаните върху технически носител данни, които единствено се отпечатват така, както са запаметени от самото устройство, без възможност за анализ и преценка, каквато се прави посредством човешки фактор в процедурата по издаване на НП. Това е и целта и смисъла на въвеждане на цялата процедура, уредена в разпоредбата на чл.189 от ЗДвП да се елиминира субективният човешки фактор при установяване на конкретен вид административни нарушения, чрез установяване на същите посредством техническо средство. А записът в разпоредбата на чл.189 от ЗДвП, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление визира разпоредените с фиша правни последици и неговата изпълняемост, но не придава на същия формата и реквизитите на влязло в сила НП, тъй като това изрично не е отбелязано в закона. В случая с конкретна правна норма-чл.189, ал.4 от ЗДвП законът е разписал изчерпателно и лимитивно реквизитите на издавания ЕФ и сред тях не фигурира изискване за посочване на конкретен административно наказващ орган-длъжностно лице от системата на МВР. По същите изложени съображения не съставлява отменително основание и липсата на изписана дата на неговото съставяне. Разпоредбата, регламентираща изчерпателно съдържанието на електронния фиш, е чл.189, ал.4 от ЗДвП и според същата електронният фиш не се изисква да съдържа данни за датата на издаването му.

Настоящата инстанция не се споделя и становището на РС Плевен, че според разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП нарушението трябва да е установено със заснемащо устройство, което следва да бъде стационарно монтирано, а от доказателствата по делото е установено, че е използвана видео-радарна система за наблюдение и регистрация. Неправилно е виждането, че при този вид система за видеонаблюдение  има човешки фактор-наличие на контролни органи, което е в противоречие с изискванията на закона. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП предвижда, че нарушението следва да бъде  установено и заснето с техническо средство, като не посочва неговия вид и характеристики. По-подробна регламентация относно средството за установяване на нарушението се съдържа  в текста, даващ легално определение за „електронен фиш”, съгласно който нарушението следва да е установено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Следователно, единственото изискване относно техническото средство за установяване на нарушението, е същото да е автоматизирано.

Съдът обаче намира, че в случая основното доказателство към ЕФ серия К №0628251 - клип № 8609 обаче съдържа 4 кадъра, като на три от тях не е заснет автомобил - Т= -1.0s и Т= 1.0s и Т=1.0 s няма заснет автомобил. Според описанието, дадено от производителя на системите TFR 1M, относно момента на сработване и заснемане на кадри, снимката съдържа 4 кадъра, като полето отразено с Т=0s, отразяващо момента на измерване и е водещо, а моментите със знак “-“ са предварително зададени стойности на предисторията при настройката, която системата връща автоматично. На кадър Т=0s на клип № 8609 обаче няма заснет автомобил, като на следващият кадър - Т= -1.0s също няма заснет автомобил, предвид което се налага извода, че не е налице нарушение, извършено от водач на автомобил с рег. № ЕН 0155 АК.

При тези обстоятелства и във връзка с доказателствената стойност и значение на съдържанието на направения запис (клип) към особеното производство по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, то настоящият състав намира, че не е установено, чия е измерената и отчетена скорост на движение от 122 км/ч, от което следва, че не е установен извършителя на нарушението.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение без номер от 15.10.2013 г., постановено по НАХД № 2058/2013 г. на Районен съд – гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.