Р Е Ш Е Н И Е

№526

гр. Плевен, 30 Октомври 2014г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пецова

при секретар А.Х. и с участието на прокурор Йорданка Антонова при Окръжна прокуратура, гр. Плевен изслуша докладваното от съдията административно дело № 82 /2014г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл. 23 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/.

Образувано е по искова молба /ИМ/ на М.Р.П. *** срещу Държавно горско стопанство, гр. Плевен с цена на иска 5224,56 лева /пет хиляди двеста двадесет и четири лева и петдесет и шест стотинки/, от които 5000 за претърпени неимуществени вреди и 224,56 лева за имуществени вреди от отменен административен акт, обективиран в писмоq изх. № 2870/27.05.2011г. на Директора на Държавно горско стопанство /ДГС/, гр. Плевен.

Ищецът сочи в исковата си молба, че е ловец и член на Ловно – рибарско сдружение гр.Долна Митрополия, Ловно – рибарска дружинка с. Крушовене. През 2010г. не е успял да завери ловния си билет поради многократни устни отлагания на Директора на ДГС. На 10.01.2011г. отново е подал до Директора на ДГС заявление за 2011г., като на 01.06.2011г. е получил писмен отказ в писмо изх. №2870/27.05.2011г. на Директора на ДГС-Плевен. В законовия срок е обжалвал същото, като по образуваното дело №560/2012г. по описа на Административен съд – Плевен, административният акт на Директора на ДГС е отменен като “незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалноправните и процесуални норми”. Решението е потвърдено с Решение №2978/29.02.2012г. по адм.д. №14089/2011г. по описа на ВАС. В резултат, ловният му билет е бил заверен на 21.03.2012г.

Ищецът сочи още, че директорът на ДГС на осн.чл.23а, ал.4 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ е уведомил органите на МВР за устния отказ да бъде презаверен билета му за 2010г., в резултат на което на ищеца на 24.02.2010г. му е съставен АУАН затова, че държи в дома си ловните си пушки. На същата дата ищецът е предал доброволно притежаваното ловно оръжие в Първо РПУ-Плевен, като прилага протокола за доброволно предаване. Ловните му оръжия са били върнати едва на 22.05.2012г., като е бил длъжен да заплати такса за съхраняване в размер на 224,56 лева, за което прилага вносната бележка, с което обосновава претенцията си за имуществени вреди в настоящия иск. Едва след заверяване на ловния билет на 21.03.2012г., на 26.04.2012г. му е било издадено разрешение за носене на ловно оръжие, от която дата реално има възможност да упражнява хобито си. Ищецът твърди, че за целия период от началото на 2010г. до 21.03.2012г. е бил лишен от възможност да упражнява хобито си – лов. Пенсионер е и ловът е единственото му развлечение и възможност да общува с бившите си колеги. Бил е потиснат, разстроен, влошило се е здравословното му състояние, а непрекъснатите отлагания на заверката на ловния му билет са провокирали в него нервно напрежение и стрес. На два пъти е получил хипертонични кризи в резултат на стрес – през месеците февруари и август 2011г., за което представи медицински документи. Така ищецът обосновава претенцията си за неимуществени вреди в настоящия иск.

Първоначално ИМ е била подадена пред Районен съд – Плевен, като е образувано дело №3867/2012г. по описа на същия съд. С Определение №7864/29.06.2012г. делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Плевен.

По така подадената исковата молба съдът се е произнесъл с Решение № 25/31.01.2013г. по АД № 658/2012г., с което частично е оставил исковата молба без разглеждане, и частично е уважил иска, както следва: Исковата молба е уважена за сумата от 500 лева, за заплащането на които осъдено Държавно горско стопанство Плевен, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца вследствие на отменения акт, обективиран в писмо, 2870/27.05.2011г., за периода 27.05.2011г. - 31.12.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на отмяната на административния акт - 29.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата. Искът за неимуществени вреди в претендирания над този размер ( разлика от 4 500 лева) е отхвърлен. В останалата част исковата молба е оставена без разглеждане, като съдът е съобразил, че претендираните имуществени вреди в размер на 224.56 лева, представляващи сума, заплатена за иззето ловно оръжие и такса за превода не са следствие от отменения административен акт, тъй като оръжието е предадено доброволно. Като недопустим е приел съдът иска и в частта относно претендираните неимуществени вреди за периодите 2010г.-27.05.2011г., поради липса на административен акт и от 01.01.2012г. до 21.03.2012г., тъй като считано от 01.01.2012г. лицето е могло да подаде ново заявление за издаване на ловен билет, по арг. от 23 от ЗЛОД, респ. отмененият акт не обхваща този времеви период.

Така постановеното решение на АС Плевен е отменено от ВАС, при следните съображения:

На първо място, ВАС приел, че по делото са останали недоказани предпоставките на чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ за уважаване на исковата претенция в размер от 500 лева за неимуществени вреди за периода 27.05.2011г. - 31.12.2011г., тъй като не било безспорно установено от доказателствата по делото наличието на реална вреда, изразяваща се във влошено здравословно състояние, от една страна, и причинна връзка между отменения акт и същата, от друга страна. По тези съображения, ВАС указал, че следва да бъде назначена медицинска експертиза по делото, която да установи здравословното състояние на лицето и евентуалната връзка между последното и отменения акт.

ВАС не споделил мотивите на съда за недопустимост на исковата молба по двата пункта, в които същата е оставена без разглеждане, при следните съображения: В частта, в която ИМ е оставена без разглеждане и делото е прекратено относно имуществените вреди, представляващи такса за съхранение на оръжие, ВАС посочил, че е налице първата необходима предпоставка по ЗОДОВ - отменен по надлежния ред отказ на Директора на ДГР Плевен да завери ловния билет на П.. Дали между отменения акт и претендираната вреда има причинна връзка следвало да бъде разгледано по съществото на спора, като в случай на преценка, че липсва такава или същата не е пряка, искът в тази му част следва да бъде отхвърлен, а не оставен без разглеждане.

При тези съображения ВАС, по АД № 4140/2013г. постановил Решение № 859/22.01.2014г., с което отменил Решението по АД № 658/2012г. на АС Плевен и върнал делото за ново разглеждане с цитираните указания за процесуални действия и прилагане на закона.

По повод последното е образувано настоящето дело № 82/2014г. на АС Плевен, първи състав.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д. с пълномощно по делото, която поддържа исковата молба на заявените в същата основания, счита че същата е доказана в хода на делото и моли да бъде уважена. Претендира направените по делото разноски, за което представя списък, като представя и писмени бележки.

Ответникът се представлява от юрк П.И. с надлежно пълномощно. Моли исковата молба да бъде оставена без уважение. В указания от съда срок представя писмени бележки, като моли в полза на ТП ДГС да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за уважаване на исковата молба като доказана и основателна.

Съдът, на база на приобщените дела и доказателства по настоящето дело, приема, че безспорно се установяват следните факти и обстоятелства:

Ищецът М.П. е придобил право на лов, за което му е издаден ловен билет № 2015 по регистъра на Държавно лесничейство – Плевен /чийто правоприемник е ДГС-Плевен/ през 2002г., като до 2006г. включително, ловният билет е бил ежегодно заверяван. На 18.02.2010г. П. е подал заявление за презаверка на ловния билет за 2010г., като не е спорно между страните, че по така постъпилото заявление не е налице произнасяне. Налице е мълчалив отказ, който не е оспорен. На 24.02.2010г. на ищеца е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че държи в дома си ловно оръжие, за което разрешителното е изтекло на 15.03.2009г., без да има разрешение от органите на МВР. Оръжието е предадено с протокол за доброволно предаване от същата дата. Въз основа на АУАН е издадено НП на 01.03.2010г., за което ищецът е признал, че не го е обжалвал в срок и същото е влязло в сила.

На 25.05.2011г. П. е подал заявление за презаверка на ловния билет за 2011г., като е представил следните документи - заявление за 2011г., заявление за 2010г., членска карта, лична карта, квитанция от 2009, списък от Ловна дружинка Крушовене, служебна бележка за 2009г., вносна бележка - такса ловен билет -15 лв., служебна бележка за 15 лева, платена такса стопанисване 50 лева и 2 бр. снимки. На 27.05.2011г. Директорът на ДГС-Плевен е издал изричен отказ за презаверка на ловния билет на ищеца за 2011г. Този отказ е отменен с решение №485/29.09.2011г. по а.д.№560/2011г. по описа на Административен съд – Плевен, потвърдено с Решение №2978/29.02.2012г. по адм.д. №14089/2011г. по описа на ВАС.

На 17.05.2012г. ищецът е заплатил такса от 214,56 лева за съхраняване на ловното му оръжие от органите на Министерство на вътрешните работи /МВР/ и 10 лева такса за паричен превод.

От назначената по настоящето дело съдебно-медицинска експертиза се установи следното: Същият страда от хипертонична сърдечна болест, регистрирана за първи път на 31.01.2008г., като през 2009г. е имал поредица хипертонични кризи”, поради напрежение на нервна почва, което е наложил смяна на лечението му. Съобщава се, че през 2011г. е колабирал е бил с високи стойности, но при липса на повече конкретни данни, последното не е коментирано. От справка с Спешно отделение било видно, че на 11.07.2011г. на П. е поставена диагноза „бронхиален плексит и хипертония с измерени показатели на кръвно налягане 145/95”. Посочено е, че това действително са стойност, по-високи от обичайните, но при налична хипертония, последното може да се свърже както с повишено психоемоционално напрежение, така и с неефективно лечение на вече установената болест, диагностицирана у лицето през 2009г. Сочи още, че лишаването на лицето от възможността да упражнява хобито си може в определен момент да провокира повишаване на стойностите на артериалното налягане, но в никакъв случай не може да е причина за това. Този извод вещото лице подкрепя с наличие на подобни инциденти и през 2014г. - без връзка с отказа за презаверка на билета, както и с факта, че за посочения двугодишен период се съобщават общо 2 такива случая, от които за единия не са посочени конкретни стойности.

Установява се, че в този период ищецът се е чувствал некомфортно и е бил потиснат. От разпитаните в предходното дело свидетели се установява, че още през 2010г. ищецът се е затворил в себе си, бил е потиснат, срамувал се от останалите, през това време докато са били проблемите не е участвал в ловни сбирки.

От назначената по дело съдебно-психологическа експертиза е прието, че лицето е преживяло стрес от „многократния отказа за заверка на ловния му билет”, което е довело до потиснатост, депресивност и гнетящо чувство на безпомощност у ищеца. Счита, че последното е довело до социална изолация - ограничени и влошени социални отношения през този период, както и нарушен сън и напрегнатост. Посочено е, че такова емоционално състояние води до функционално разстройство на физиката, което обвързва с установените хипертонични кризи. Твърди, че ищецът е упражнявал хобито си - лов - в продължение на 30 години ищецът е упражнявал физическа активност чрез хобито си - лов, който освен това е станал част от положителните му емоции и желани социални контакти. Посочено е, че възпрепятстването на възможността да упражнява това занимание е довело до влошаване на здравословното му състояние. Счита, че нервната напрегнатост, довела до хипертоничните кризи, е в причинна връзка с последното. В случая не ставало въпрос за еднократен стрес, а за продължила две години ситуация на перманентен стрес, което е довело до влошаване на здравословното състояние на лицето.

Приема се още и от настоящия състав, че през 2011г. ищецът не е упражнявал правото си на лов.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Искът, предмет на производството по делото е подаден от надлежна страна - физическо лице, което има правен интерес от предявяване на иск по чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение на вредите, който счита че е понесъл от отменен административен акт.

Предявеният иск е с цена от 5224,56 лева /пет хиляди двеста двадесет и четири лева и петдесет и шест стотинки/, от които 5000 за претърпени неимуществени вреди и 224,56 лева за имуществени вреди за периода от 2010г. до 21.03.2012г. от отменен административен акт, обективиран в писмо изх. № 2870/27.05.2011г. на Директора на Държавно горско стопанство /ДГС/, гр. Плевен.

Съдът намира, че така предявеният иск е допустим, но неоснователен, при съобразяване на следното:

Относно претендираните имуществени вреди: Настоящият състав намира, че същите са действително претърпяни, но липсва причинната връзка между отменения акт и извършването им, което води до извод за липса на предпоставките за осъждане на ответника за така претърпените вреди, доколкото наличието и на трите кумулативно предвидени предпоставки е необходимо условия за последното. Видно от доказателствата, имуществените вреди се изразяват в сумата, заплатена за съхраняване на иззетото ловно оръжие и таксата за превода. Тези вреди ищецът счита свързани с отменения отказ на ответника да завери ловния му билет за 2011г. Не е спорно между страните, че ищецът е заплатил претендираната сума от 224, 56 лева. Същата се явява имуществена вреда, доколкото представлява разход, който ищецът е следвало да направи не по свое решение и имуществото му се е намалило с него. Заплащането не е и оспорено от ответника. Но тази вреда не е следствие от отказа на Директора на ДГС-Плевен да завери ловния билет за 2011г на ищеца. Ловното оръжие на ищеца не е иззето с отменения административен акт на Директора на ДГС. Оръжието е иззето с протокол за доброволно предаване от 24.02.2010г. - повече от година преди издаване на оспорения и отменен акт, освен това е иззето от органите на МВР. Не са представени доказателства, че проверката е направена въз основа на устно уведомяване от страна на Директора на ДГС на органите на МВР. Но дори да има такова уведомяване, същото не е част от отменения административен акт с решение № 485/29.09.2011г. на АС-Плевен по ад. № 560/11г. Актовете и действията на тези контролни органи в тази връзка са подлежали на собствено основание на контрол за законосъобразност, който няма данни да е осъществен. Основанието за отнемане на ловното оръжие е изтекъл срок на разрешителното за носене на ловно оръжие от 2009г., което разрешително представлява отделен и самостоятелен административен акт и се издава при условията на ЗМВР, а не ЗЛОД. Наличието на заверен ловен билет не е предпоставка за продължаване на действието на разрешителното за оръжие, още повече, че изземането поради липса на такова разрешително предхожда във времето издаването и логично - отмяната на оспорения акт. Поради това, няма как последният да е причината за претърпяните от лицето вреди. По тази причина искът в частта му за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен.

Относно иска за обезщетение на претърпените от ищеца неимуществени вреди: Лицето претендира неимуществени вреди, изразяващи се в подлагането на постоянен стрес, изпитвана потиснатост, несигурност, притеснения, влошаване на здравословното състояние, отчуждаване от социалната среда, уронване на името, травматично въздействие от необходимостта на две съдебни инстанции да доказва правото, обиди и унизителни думи от страна на Директора на ДГС. Ищецът сочи период, в който са търпени вредите от 2010г до 21.03.2012г. и иска обезщетение в размер от 5 000лева.

Ищецът определя началото на периода, в които търпи неимуществени вреди към 2010г., когато има желание да завери ловния си билет за 2010г., но среща спънки от страна на административния орган отговорен за тази дейност. Ищецът е подал съответните документи за извършването на такава заверка, от заявлението, приложено по делото. По това заявление няма произнасяне от Директора на ДГС и е налице е мълчалив отказ. Последният не е оспорен, респ. отменен. Следователно, в тази част на иска липсва първата и основна кумулативна предпоставка за уважаване на иск от за обезщетение по реда на чл.1, ал. от ЗОДОВ. Липса на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавен орган, от който се твърди, че са произтекли вреди. По тази причина, до датата на издаване на писмения и изричен отказ, отменен впоследствие по надлежния ред (писмо от 27.05.2011г.) липсва първата предпоставка от фактическия състав за уважаване на иск по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и на това основание в тази си част, същият следва да бъде отхвърлен.

Искът за неимуществени вреди за периода от 01.01.2012г. до 21.03.2012г. също е неоснователен на посоченото основание. Предмет на а.д. 560/2011г. е отказ на директор на ДГС да завери ловния билет на ищеца за 2011г. и именно той е отменен с постановения съдебен акт. За 2012г. ищецът е следвало до подаде ново заявление за заверка на ловния му билет за 2012г. Ловният билет се заверява всяка календарна година, съгласно чл. 23 от ЗЛОД. Няма данни по делото ищецът да е получил отказ за заверка на ловния му билет за 2012г., който да е отменен по съответния ред, поради което дори в хипотезата същият да е претърпял неимуществени вреди за този период поради липса на заверен ловен билет, последното не е следствие от отменения акт от 27.05.2011г., тъй като последния не би могъл да породи права в полза на лицето за упражняване на хобито му - лов - през 2012г.

Съдът намира за неоснователен и иска за неимуществени вреди претърпени от ищеца в периода от постановяване на отказа на Директора на ДГС Плевен да завери ловния билет на ищеца за 2011г. – 27.05.2011г. до края на 2011г, за когато важи отказаната заверка на ловния билет.

За да е налице основание за ангажиране отговорността на държавата или общините е необходимо да са осъществени елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконни актове, действия или бездействия, извършени от длъжностно лице на ответника, претърпяна вреда от ищеца и причинна връзка между тях.

По отношение на първия елемент налице е отменен административен акт, обективиран в писмо изх. №2870/27.05.2011г. на Директора на ДГС, отменен с решение №485/29.09.2011г. по а.д.№560/2011г. по описа на Административен съд – Плевен, потвърдено с Решение №2978/29.02.2012г. по адм.д. №14089/2011г. по описа на ВАС.

По отношение на втория елемент – претърпените от ищеца неимуществени вреди за периода от 27.05.2011г. до края на 2011г., съдът съобрази следното:

Неимуществените вреди в случая се претендират поради факта, че лицето не може да упражнява правото си на лов за определен период 27.05.2011г. до края на 2011г, което е следствие от отменения акт, което съдът възприема. Самите вреди, според исковата молба се изразяват във влошено здравословно състояние, потиснатост и пр. Съдът намира за недоказани неимуществените вреди, претендирани с ИМ за този период, а именно: влошаване на здравословното състояние на ищеца през месец ноември 2011г., негативни емоционални състояния – недоволство, притеснение и потиснатост. Отрицателните емоционални преживявания водят до реални психически болки и страдания, но от изготвената по делото експертиза не се доказва изобщо установената у лицето болест да е следствие на конкретния акт, нито същата да е дала проявления на влошаване след него. Емоционалните сътресения са обичайна причина за влошаването на здравословното състояние, но същото следва да се отчита с оглед съществуващата от 2008г. хипертонична сърдечна болест на лицето, както и установените поредица хипертонични кризи през 2009г., довели до смяна на лечението. По отношение на хипертоничната криза на ищеца от 15.02.2011г. вещото лице е посочило, че липсват конкретни данни, поради което не я коментира, а и към тази дата не е бил постановен отменения отказ за презаверка на ловен билет, поради което същото се явява неотносимо. Няма такава връзка и влошаването на здравословното на ищеца към 11.07.2011г. в “Спешно отделение”, доколкото поставената диагноза в първата си част - ”Плекситис брахиалис” не са наведени твърдения, че е свързана с отменения акт, а в частта “Хипертония” същата описва заболяването, което е установено още през 2008г. и в случая е посочено като съпътстващо водещото заболяване. В тази връзка вещото лице сочи, че така установената криза може да е следствие на повишено психо-емоционално напрежение, но може да е следствие от неправилно лечение, констатирано още през 2009г. Същият е посочил, че наличните у лицето кризи ( така , както са документирани по делото) датират от 2008г. и има данни за такива и през 2014г., което няма как да е провокирано от отменения акт.

Съдът не приема, че са настъпили твърдените отчуждаване от социалната среда и травматично въздействие от необходимостта на две съдебни инстанции да доказва правото си. След като ищецът не е бил активен ловец след 2006г., няма как след отказа на ответника през 2011г. да се е отчуждил от социалната си среда. Обратното би противоречало на логиката. Фактът, че лицето следва да докаже правата си по съдебен ред, също не води до възникване на вреди. Вредите възникват от непризнаването на самото право, а в процесния случай жалбата на П. е била уважена и актът на органа е отменен. Не се доказва, че ищецът страда от безсъние и чести депресивни кризи, както се твърди в писмената защита. Такива доказателства няма и в събраната медицинска документация, нито е установено от експертизата. Такива твърдения са налични в изготвената по делото съдебно-психологична експертиза, но съдът не счита, че следва да се позовава на тях, поради следното: На първо място, експертизата не е определила конкретните моменти, в които лицето е изпитвало сочените негативни емоции. Същата говори за „..повече от 30 години” , „..събитията от 2010г. - 2012г.”, „..неколкократни, немотивирани откази” и т.н. При така изложеното, не става ясно към кой момент и от кой конкретно акт ( дали от отменения по надлежния ред такъв) са изживени така описаните негативни емоции. Още по-малко последното е конкретизирано към възприетия от съда за спорен период - от 27.05.2011г. до края на 2011г. Следва да се посочи, че стресовото състояние на лицето през 2012г., дори и да е безспорно, че е следствие на неупражняване на хобито - лов - не е следствие от акта, а от неупражненото право на П. за 2012г. Отделно от това, експертизата твърди, че влошеното здравословно състояние на лицето е вследствие на тези емоции, за което по делото съдът приема за доказано (от медицинската експертиза), че не кореспондира с фактите. Именно последната имаше за цел да установи причинната връзка между хипертоничните кризи на лицето и отменения акт, каквато връзка не бе установено да има. Поради това, съдът приема, че не може изготвената психологическа такава да отговаря на въпроси, които не са й поставяни и чиито отговори идват в пряко противоречие с изготвената нарочно такава. Извън останалото, тази експертиза почива основно на свидетелски показания от предходното производство и от твърденията на самия жалбоподател, който логично има интерес да защити тезата си.

Предвид горното, съдът приема за недоказано да има пряка причинна връзка между отменения акт и твърдяните вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние на П. и емоционален стрес.

При този изход на делото, следва да се присъдят поисканите разноски от страна на ответника.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 1 ,ла. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203 от АПК, Административен съд гр. Плевен

РЕШИ:

ОТХВРЪЛЯ иска на М.Р.П. в частта му за 5000 /пет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 2010г. до 21.03.2012г. от отменения административен акт, обективиран в писмо, изх. № 2870/27.05.2011г. на Директора на Държавно горско стопанство, гр. Плевен.

ОТХВЪРЛЯ иска на М.Р.П. в частта му, с която се претендират 224. 56 лева за претърпени имуществени вреди за същия период от отменения акт, обективиран в писмо, изх. № 2870/27.05.2011г. на Директора на Държавно горско стопанство, гр. Плевен.

ОСЪЖДА М.Р.П. да заплати в полза на ТП ДГС - Плевен 200 лева разноски по делото, представляващи претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: