Р E Ш Е Н И Е

№ 98

гр.Плевен, 28.08.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Цветелина Кънева

Членове: Катя Арабаджиева

Калина Пецова

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 81 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 1180 от 27.12.2013 г., постановено по нахд № 2801/2013 г., Районен съд – Плевен е отменил наказателно постановление № 659/2013 на Директор на РЗОК – Плевен, с което на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ Фактор 2007” ЕООД, ЕИК 202060418, със седалище и адрес на управление град Плевен, бул. „Георги Кочев” № 14, ап.7, представлявано от д-р Д.Н.П., е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл.55 ал.2 т.1, т.2 и т.3 от ЗЗО, във връзка с чл.111, ал.1 от НРД за медицинските дейности за 2012 г., за това, че при извършена проверка на дейността на д-р Д.П. на 11.10.2013 г. в с.Буковлък, общ.Плевен е установено, че същият отсъства от амбулаторията съгласно декларираните часове, а писмото, в което сочи причините за своето отсъствие, е постъпило в РЗОК – Плевен на 15.10.2013 г. – извън законоустановения тридневен срок.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба д-р П. С. К. – Директор на РЗОК – Плевен, чрез гл.юрисконсулт Н. В., която счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон, и необосновано, както и че съдържа вътрешни противоречия. Сочи, че в решението е посочено, че с НП на жалбоподателя е наложена глоба, а видно от цялата административно наказателна преписка, наказателното постановление е издадено срещу юридическото лице „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ Фактор 2007” ЕООД и с него е наложена имуществена санкция, а не глоба, поради което е налице грешка в правото, която е самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт. На второ място твърди, че лечебното заведение, срещу което е издадено обжалваното НП, се представлява от д-р Д.Н.П., което е видно и от жалбата, подадена от същия като представляващ юридическото лице, а в мотивите на решението на стр.4 е посочено „жалбоподателят П. И.В.”. Счита това за вътрешно противоречие в съдебния акт, което е втори порок на решението и основание за отмяната му. На трето място посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че се касае за маловажен случай тъй като в конкретния случай не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН и извършеното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, поради което решението е неправилно. Твърди, че отсъствието на лекаря, изпълнител на медицинска помощ от практиката, е потвърдено по безспорен начин както от разпита на актосъставителя и свидетеля, така и от обясненията на д-р П. в съдебното заседание и че неговото отсъствие означава от своя страна неизпълнение на договорената медицинска помощ в определен период от време. Счита, че РЗОК следва да разполага с информация за отсъствието на лекарите, за да знае в периода на отсъствие на изпълнителя по договора кой е поел неговите задължения, за да се осигури непрекъснат достъп на здравноосигурените лица до първична извънболнична медицинска помощ, т.е. дали ЗЗОЛ получават медицинска помощ в пълен обем и рамки, гарантирани и заплащани от бюджета на НЗОК. Твърди, че предвид факта, че се касае за оказване на медицинска помощ и е възможно от нея да произлязат неблагоприятни последици, е важно да се знае в този период кой е оказал същата и съответно, ако не е оказана, каква е причината, поради което намира, че няма предпоставки за определяне на извършеното нарушение като маловажен случай. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Н. В., с редовно пълномощно от първата инстанция, която поддържа изцяло касационната жалба по изложените в нея мотиви. Оспорва изцяло решението на Районен съд-Плевен като незаконосъобразно и необосновано, моли съда да отмени изцяло решението на Районен съд-Плевен и да потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ Фактор 2007” ЕООД, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от д-р Д.П. лично и от адвокат Т.Г. от Адвокатска колегия – гр.Плевен с редовно пълномощно от първата инстанция, която моли да се извърши цялостна проверка относно законосъобразността на административния акт на всички основания. Посочва, че доверителят й не е извършил и не е осъществил нарушението, за което му е наложена санкция. Твърди, че безспорно по делото е установено , че отсъствието от лекарския кабинет на лекар не съставлява нарушение на графика, и не се налага да се уведомява РЗОК. Счита, че не може и няма как отсъствието на лекаря за час-два за спешен случай на домашно посещение, а в случая - да напълни шкафа с лекарства, да означава промяна в графика му. Посочва, че по делото са представени доказателства и за това, че в същия кабинет на трудов договор работят още двама фелдшери и кабинетът не е оставал без медицински лица. На второ място посочва, че в наказателното постановление пише, че проверката е извършена на 11.10.2013 г., а и актосъставителите заявяват, че проверката е станала на тази дата, за което е съставен АУАН, а видно от доказателствата по делото на 11.10.2013 г. няма съставен констативен протокол, който да отразява това обстоятелство. Сочи, че такъв протокол има, но от дата 14.10.2013 г. и той не е съставен на мястото на извършване на проверката, а е съставен няколко дни по-късно от актосъставителя, който предварително е набрал текста и е извикал д-р П. да му връчи този констативен протокол с дата 14.10.2013 г. Сочи, че констативният протокол от извършената проверка е антидатиран, защото е съставен с дата 14.10, а в него са описани действия от 15.10. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл.40 от ЗАНН, актът не е съставен по надлежния ред, не е съставен в присъствието на минимум двама свидетели, което е съществено процесуално нарушение, водещо до нарушение на цялата административна процедура. Не оспорва, че е налице допусната техническа грешка при изписването на имената, но това счита за несъществен порок, който не може да промени законосъобразността на решението. В заключение моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно поради допуснати процесуални нарушения.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 11.10.2013 г. при извършена проверка на адрес на ЛЗ е констатирано, че д-р П. отсъства от амбулаторията съгласно декларираните часове. На 15.10.2013 г. в РЗОК – Плевен е постъпило уведомително писмо с вх. № 29-05-2701 от д-р П., в което той сочи причини за своето отсъствие. Същото е получено в РЗОК – Плевен извън законоустановения 3 дневен срок. За това нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение в присъствието на свидетеля П. и жалбоподателя, подписан е от актосъставителя, свидетеля и жалбоподателя, като е връчен препис на последния. Жалбоподателят в графа възражения към момента на съставянето на акта не е отразил такива. Административно-наказващият орган, след като е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните доказателства, установил е, че нарушителят е извършил деянието виновно, и е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 105з, ал. 2 от ЗЗО и чл. 105ж, ал. 1 от ЗЗО на жалбоподателя е наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лв. След описание на фактическата обстановка съдът изложил мотиви, че се касае за маловажен случай и извършеното нарушение не е с голяма обществена значимост. Направил извод, че АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 б. „А” от ЗАНН - да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. На тези основания отменил оспореното НП.

Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно по резултата си, но не по изложените в него съображения.

На първо място обстоятелството , че в мотивите на съдебното решение на едно място е посочено името на лице, несвързано с процесното НП, както и че в диспозитива на решението вместо „имуществена санкция” е изписано „глоба” не се отразява на правилността на съдебния акт. Мотивите на същия са ясни и разбираеми и недвусмислено сочат волята на съда да отмени конкретното НП срещу описаното в НП дружество.

Касационната инстанция намира обаче, че деянието, за което е ангажирана отговорността на изпълнителя на медицинска помощ, не е подведено под правилната норма. В съставения акт и в издаденото въз основа на него НП, деянието е описано по следния начин: при извършена проверка въз основа на заповед №РД-08-1276/09.10.2013 год. на Директора на РЗОК Плевен, на 11.10.2013 год. в с.Буковлък, общ.Плевен е констатирано, че д-р П. отсъства от амбулаторията съгласно декларираните часове. В наказателното постановление не е посочен час на извършената проверка (който час в случая се явява елемент от състава на нарушението, предвид, че работата в кабинета се осъществява по предварително обявен график), но от показанията на свидетеля П. се установява, че проверката е извършена на 11.10.2013 год. преди обед, към 10 часа. Това е ден петък. Установява се от приложения на л.53 от делото на ПРС работен график, че в петък се осъществяват амбулаторни прегледи от 8 до 12 часа на обяд, т.е. в това време изпълнителят на медицинска помощ е длъжен съобразно представения в РЗОК график да се намира на място в амбулаторията. От показанията на двамата разпитани свидетели Ц. и П., а и от обясненията на управителя на наказаното лице става ясно, че д-р П. не е бил намерен в деня и в часа на проверката на място в амбулаторията, като причините за отсъствието му са ирелевантни за отговорността по посочения текст. По делото няма приобщени доказателства, които да сочат, че д-р П. е отсъствал от кабинета по време на проверката по причини, че е променил своя работен график. Дори в уведомителното писмо до РЗОК (л.16 от делото на ПРС) той сочи, че му се е наложило да отсъства, но не навежда доводи, че е отсъствал поради промяна на графика. Контролните органи обаче са санкционирали деянието съобразно текста на чл.111, ал.2 от Национален рамков договор за 2012 год., съгласно който при промяна на графика за обслужване на пациентите изпълнителят на медицинска помощ е длъжен в срок до 3 календарни дни да уведоми РЗОК и да изпрати актуалния график писмено или по електронна поща, подписан с електронен подпис. При липса на доказателства, сочещи , че е налице промяна на графика и при наличие на доказателства, че се касае за отсъствие от работното място по време, посочено като работно в приложения график, цитираната по-горе разпоредба се явява неприложима, неотносима към отговорността на изпълнителя на медицинска помощ. Некоректно посочена в този случай се явява и санкционната разпоредба на чл. 105ж, ал.1 от ЗЗО, според която изпълнител на медицинска помощ, който не изпълни задълженията си за уведомяване на РЗОК за настъпили промени в обстоятелства, свързани със сключването на индивидуалния договор, се наказва с глоба. Не са налице промени в обстоятелствата, предвид, че не е променен работния график, поради което не може да се ангажира отговорността на изпълнителя на медицинска помощ на това основание.

Ето защо касираното решение като правилно по резултата си следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1180 от 27.12.2013 г., постановено по нахд № 2801/2013 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.