Р E Ш Е Н И Е
№ 105
гр.Плевен, 12 Март 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари, две
хиляди и четиринадесета година, в
състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Калина
Пецова
Снежина Иванова
При секретаря М.К. и с участието на
прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова
касационно административно-наказателно дело № 80 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 1192 от 30.12.2013 г., постановено по НАХД № 2183 по описа за 2013
г. на Районен съд гр. Плевен е потвърдено НП № 195 от 7.05.2013 г. на Началник
сектор ПП при ОД на МВР – Плевен, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от
ЗДП на П.С.Г. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева и е постановено отнемането на 8 контролни точки, за нарушение по чл. 6, т.
1, предложение второ от ЗДП.
Срещу решението е подадена касационна
жалба от П.С.Г., чрез адв. П. П. от САК,
който счита същото за неправилно и необосновано. Счита, че актосъставителят и
свидетелят по акта не са потвърдили отразеното в акта за установяване на
административно нарушение, дори са твърдяли различна фактическа обстановка по
отношение водача на автомобила и времето на констатиране на нарушението. Счита,
че актът за установяване на административно нарушение, наказателното
постановление и показанията на актосъставителя и свидетеля трябва да
представляват едно единство и да не се разминават, каквато според него е
трайната практика на ВАС. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния
съд.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, явява се лично и подържа жалбата
на заявените основания. Излага доводи за необоснованост на съдебния акт.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка:
На 16.04.2013
година, около 20:30ч. , полицейски служители се намирали на кръстовището на
улиците „Гренадерска” и „Асен Халачев”. Автомобилът им бил престроен в платното
за движение на последната улица в посока към бившата сградата на ОАПС в град
Плевен. Изчаквали светофарd да подаде зелен сигнал за преминаване през кръстовището. В
момента, в който светофарът светнал в зелено по посоката на движение на
полицейския автомобил, непосредствено пред тях преминал, движейки се откъм
улица „Гренадерска”, лек автомобил Форд Ескорт с рег. № ОВ 01 58 АК.
Полицейските служители последвали лекия автомобил Форд и след кръстовището го
спрели за проверка. Съставили акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№195/16.04.2013г. за извършено нарушение
по чл. 6 от ЗДвП, а именно - преминаване на забранен сигнал, подаван от
светофарната уредба. Актът бил подписан с възражението, че не е извършено
вмененото нарушение, а именно, че жалбоподателят, настоящ касатор, преминал
през кръстовището на жълт сигнал, за което имал свидетели. Впоследствие е
издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя
с глоба в размер на 100 лева и постановява отнемането на 8 контролни точки за
извършено нарушение по чл. 6 т. 1 ЗДП.
За да потвърди
последното, РС Плевен приел, че от доказателствата по делото се установявало,
че жалбоподателят Г. е извършил
вмененото му нарушение. Този извод съдът направил след обсъждане на събраните по
делото гласни доказателства, като посочил, че се кредитират показанията на
актосъставителя и свидетеля на нарушението относно релевантния за доказване
факт на извършеното нарушение. По отношение на авторството на нарушението съдът
отразил, че имало разминаване между същите свидетели, но доколкото от
показанията на свидетеля на защитата, както и от неоспорването на
обстоятелството кой е бил водач на л.а. Форд Ескорт с рег. № ОВ 0158 АК,
изводът е за безспорна установеност на нарушителя.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо,
постановено при липса на нарушения на материалния закон, поради което следва да
бъде потвърдено. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление,
са проверени от Районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.
Решението на РС Плевен е постановено в съответствие с приложимите за казуса
разпоредби на материалния закон и при стриктно спазване на съдопроизводствените
правила. Районният съдия е изпълнил служебното си задължение да проведе
съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата, и не е допуснал процесуални
нарушения. Мотивите на РС Плевен са подробни, ясни и логични, споделят напълно
от настоящия състав, поради което не следва да се преповтарят.
Касационните
оплаквания се свеждат до неправилна оценка на доказателствата по делото, както
и инвокираните пред районния съд нарушения на процедурата при установяване и
ангажиране отговорността на нарушителя. Оплакванията
са неоснователни. Както бе посочено по-горе, не е имало спор по отношение на
това, кой е управлявал л.а. Форд Ескорт с рег. № ОВ 0158 АК на 16.04.2013 година, около
20:30ч. на кръстовището на улиците „Гренадерска” и „Асен Халачев”. В случая без
значение са показанията на свидетеля по акта, доколкото не се е твърдяло
различно обстоятелство, в смисъл, че Г. не е извършител. Следва да бъде
отбелязана и доказателствената сила на редовно съставения АУАН №195/16.04.2013г.
по см. на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, в който именно П.Г. е посочен за нарушител.
Последният е направил подробно възражение, което обаче не засяга авторството на
вмененото нарушение.
Неоснователно е и възражението за
непълнота на доказателствата по делото, въз основа на които са изградени
крайните изводи на въззивния съд. От протоколите на проведените съдебни
заседания на 22.10 и 15.11.2013г. се установява, че касаторът е взел участие и
е правил искания и възражения. В случай, че е имал съмнения относно състоянието
на светофарната уредба и начина й на работа, то е следвало своевременно да
изиска циклограма на светофарната уредба. Последното е направено едва пред
касационната инстанция, което обаче е инстанция по правото, а не по фактите.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1192 от 30.12.2013
год., постановено по НАХД № 2183 по
описа за 2013 г. на Районен съд
гр. Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.