Р E Ш Е Н И Е

№ 139

гр.Плевен, 19 Март 2014 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седми март две хиляди и четиринадесета година, в състав:                                                 

             Председател: Юлия Данева

                                                              Членове: Цветелина Кънева

                                                                              Катя Арабаджиева

При секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 79 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 1773 от 27.12.2013г., постановено по НАХД № 1793 по описа за 2013г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление №149/20.05.2013г. на Зам.кмета на Община Плевен, с което на  М.В.В. ***, на основание чл.25 ал.1 т.1 вр. с чл.3, т.1 от Наредба № 1 на Общински съвет - Плевен за обществения ред и опазването на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Плевен,  е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева, за извършено нарушение на чл.25, ал.1, т.1, вр. с чл.3, т.1 от Наредба № 1 на Общински съвет – Плевен.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Община Плевен, чрез юрисконсулт П. П., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че са неправилни изложените в оспореното решение съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е напълно редовен от външна страна, оформен е правилно и не дава повод за съмнение в неговата законосъобразност и обоснованост. Счита се, че при конкретния вид нарушения веществени доказателства няма, а единствените такива, отразяващи обстоятелствата описани в акта са личните възприятия /зрителни, а в случая най-вече слухови/ на полицейските служители. Счита се още, че е без значение обстоятелството в какъв ден е извършено нарушението, както и каква е връзката на нарушителя с жилището, в което е установено нарушението. По същество се моли за отмяна на решението на Районен съд – Плевен.

В съдебно заседание касаторът – Община Плевен се представлява от юрисконсулт П., която поддържа жалбата на заявените основания и мило решението на районния съд да бъде отменено.

В съдебно заседание ответникът – М.В.В., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства касационната жалба е основателна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна.

От събраните по делото доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че АУАН № 2А от 06.01.2013г. е съставен на М.В. за  нарушение на  чл. 25, ал.1,т.1, вр. с чл. 3, т.1 от Наредба №1 на ОбС-Плевен, изразяващо се в това, че на 06.01.2013г. около 02.30ч. в гр. Плевен при извършена проверка е установено, че в ж.к.”Сторгозия”, XXX  лицето нарушава нощната тишина-слушане на силна музика в жилищната сграда за времето от 22.00ч. -06.00ч., с което нарушава спокойствието на живущите в сградата. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на В.  е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 25, ал.1, т.1 , вр. с чл. 3, т.1  от Наредба №1 на ОбС-Плевен за обществения ред и опазването на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Плевен. За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че са допуснати нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото не са посочени  обстоятелствата, при които е извършено нарушението /в почивен, празничен или работен ден е извършено, което има значение за индивидуализация на извършеното нарушение/, както и не са  посочени доказателствата, които потвърждават извършеното. Като допълнителни съображения съдът е изложил, че не е безспорно установено участието на В. в нарушаването на нощната тишина, както и дали същият е собственик на описания в АУАН апартамент. В заключение е направил извод за недоказаност на виновно поведение от страна на жалбоподателя, настоящ касационен ответник.

Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е неправилно, като съображения за това са следните:

За да е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, то от една страна следва да са засегнати правото на защита на наказаното лице, а от друга страна ако не е било допуснато нарушението, то би се достигнало до резултат, различен от постигнатия.

В конкретният случай не са допуснати съществени нарушения по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Нарушението, за което е наказан В. е описано в акта и НП с всичките елементи на състава по чл.3 т.1 на Наредба №1 на ОбС-Плевен, а именно на 06.01.2013г., около 02.30ч. в гр. Плевен, ж.к.”Сторгозия”, XXX, при извършена проверка е установено, че нарушава нощната тишина, изразяващо се в слушане на силна музика в жилищната сграда за времето от 22.00ч. - 06.00ч., с което нарушава спокойствието на живущите в сградата. Ето защо не е налице приетото от районния съд нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

С чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 на ОбС-Плевен се създава задължение на неограничен кръг субекти, да не вдигат шум предизвикващ безпокойство, по-голямо от обикновеното за останалите обитатели и нарушаващ спокойствието на живеещите в жилищните сгради, като е определен часови диапазон  -  в работни дни от 14:00 до 16:00 часа и от 22:00 до 07:00 часа и в почивни и празнични дни 13:30 до 16:30 часа и от 23:00 до 08:00 часа.

Безспорно е, че проверката е извършена и нарушението е установено на 06.01.2013г. около 02,30 часа, което попада в горепосочения часови пояс. Следователно обстоятелството дали събитието се е случило през почивен, празничен или работен ден е ирелевантно за случая. Без значение е квалифицирането на деня и доколкото следствие отразената дата 06.01.2013г. лесно може да бъде установено какъв ден от седмицата е било и дали същият с акт на МС е определен за официален празник на РБ за 2013г.

Без правно значение е и отношението на В. към апартамента, а именно дали е собственик, наемател или присъстващ, доколкото същото не е елемент от фактическия състав на нарушената разпоредба. Административно-наказателно отговорни лица, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 са преките извършители, като не се е спорило, че М.В. е слушал високо музика, с което е нарушавал нощната тишина. В подкрепа на последното е и факта, че административнонаказателната отговорност е лична и всеки отговаря за собственото си поведение. В тази връзка съдът намира за неправилно становището на районния съд, че не е установено участието на В. в нарушаването на нощната тишина. Същият е подписал АУАН № 2А/06.01.2013г. без да изложи възражения, като такова не е депозирал и пред АНО. Защитната теза пред районния съд е за допуснати процесуални нарушения и необходимост от прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като в нито един момент не се е твърдяло, че касационният ответник не е извършил вмененото му нарушение.

По горните съображения касационният състав намира, че по делото безспорно е установено нарушението и самоличността на нарушителя. Противно на изложеното от районния съд от субективна страна, лицето е действало с умисъл по см. на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпване на неговите общественоопасни последици. Логично е, след като слушаш силна музика в 02,30 часа поне да допускаш, че ще нарушиш спокойствието на живеещите в жилищната сграда.

Нарушаване на  забраната на чл. 3, т. 1 от Наредба № 1 се санкционира с глоба за физически лица, съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от същата наредба. Наложената такава е към предвидения в разпоредбата минимум, поради което съдът намира, че наложената глоба от 200 лева е правилно индивидуализирана с оглед засягането на интереса на широк кръг лица, обитаващи бл.22 в ж.к.”Сторгозия”.

Предвид горното, касационният състав счита, че правилно е ангажирана отговорността на М.В.В. и като не е достигнал до аналогичен правен извод районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1773 от 27.12.2013г., постановено по НАХД № 1793 по описа за 2013г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №149/20.05.2013г. на Зам.кмета на Община Плевен, с което на  М.В.В. ***, на основание чл.25 ал.1 т.1 вр. с чл.3, т.1 от Наредба № 1 на Общински съвет - Плевен за обществения ред и опазването на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Плевен,  е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева, за извършено нарушение на чл.25, ал.1, т.1, вр. с чл.3, т.1 от Наредба № 1 на Общински съвет – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.