Р Е Ш Е Н И Е

№ 118 / 12 Март 2014 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди и четиринадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар:А.П.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 77 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 1086/25.11.2013г. , постановено по НАХД № 2671/2013 г. Плевенският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 3278/23.09.2013г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Дирекция „Пътна инфраструктура” – гр. София, с което на З.К.А. ***, на осн. чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 53,ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата/ЗП/, за нарушение на чл. 26,ал. 2,т. 1 от ЗП е наложено административно наказание- глоба в размер на 1000 лв. за това, че на 12.09.2013г.в 09,56ч. на път І-3, до отклонение за магазин ”Метро” гр. Плевен, посока гр. Бяла е управлявал съчленено ППС с 5 оси, състоящо се от влекач с 2 оси, и полуремарке с 3 оси , при надвишаване нормите за натоварване , като измереното натоварване е 13,840т. при максимално допустимо по чл. 7,ал. 1, т. 4, б. „а” от Наредба № 11/03.07.2001г. е 11,500т. и при превишаване на общата маса на ППС , измерена 49,880т. при максимално допустима 40,000 т. съгл. чл. 6, ал. 1, б.”а” от Наредбата , без валидно разрешително за движение , издадено от администрацията управляваща пътя.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от З.К.А.. Жалбоподателят твърди, че решаващият съд при формиране на вътрешното си убеждение не е изградил кореспондиращо с фактическата обстановка решение. Оспорва фактическите констатации на съда, компетентността на органа , съставил АУАН и тази на органа, издал НП, годността и изправността на техническите средства, с които са извършени измерванията, както и квалифициращата деянието като извършено от него нарушение правна норма на чл. 26,ал. 2, т. 1, б.”а” от ЗП. Навежда довод, че не е извършил нарушението, тъй като е извън кръга на лицата, които могат да искат разрешение от администрацията ,управляваща пътищата за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства , съгласно разпоредбите на Наредба № 11. Поради това счита, че дори и обективните признаци на нарушението по чл. 53,ал. 1, т. 2 от ЗП да са налице, не са налице субективните такива. Моли да бъде отменено решението и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените от жалбоподателя основания, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е основателна.

В постановеното от него решение Районният съд , на първо място е приел, че фактическата обстановка, отразена н АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление е установена по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства , кореспондиращи с приложените писмени такива. На следващо място е изложил съображения за наличие на компетентност на актосъставителя и на наказващия орган за съставяне, съответно издаване на АУАН и НП. Анализирал е относимите към наведеното в жалбата оплакване за липса на такава компетентност писмени доказателства в светлината на разпоредбите на чл. 56,ал. 3, т. 1 и чл. 56,ал. 2, т. 1 от ЗП и е стигнал до извод, че съответните актове са съставени от компетентни длъжностни лица. Изложил е подробни мотиви за отхвърляне на възражението за неправилно отчетени с техническото средство показания , отразени в кантарната бележка,като е мотивирал извод за годно и изправно техническо средство, с което са извършени измерванията.

Касационната инстанция споделя изцяло изчерпателните и обосновани изводи на решаващия съд, отнасящи се до приетата за установена фактическа обстановка и компетентност на органа, съставил АУАН и тази на административнонаказващия орган.

За да потвърди наказателното постановление Районният съд е приел, че А., като водач на ППС, за което е установено, че превишава нормите за натоварване и маса, допускащи движение по пътищата без нарочно разрешение, е субект на извършено по чл. 26, ал. 2, т. 1 от ЗП нарушение.

Този извод е неправилен. При анализа на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11 първоинстанционният съд е достигнал до необосновано заключение, че водачите на ППС са сред лицата, които „извършват превози”, съответно могат да подадат заявление за издаване на нужното разрешително, респ. са сред лицата, носещи отговорност по този закон при липсата на такова. Основателно е оплакването на касатора, че липсата на легално определение на понятието „ лица, които извършват превози” в ЗП е компенсирана с такова в §1, т. 5 Закона за автомобилните превози, съдържащ легално определение на понятието „превозвач”, според което такъв е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел., т. е лицата, извършващи превози по смисъла на чл. 15 , ал. 3 от Наредба № 11 са лицата, осъществяващи такива в качеството си на търговци, регистрирани по съответния ред, а не водачите на а ППС. Последните също носят административнонаказателна отговорност, но по реда на ЗДвП, като извършеното нарушение при управление на ППС с размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи установените със специален акт норми, следва да бъде санкционирано по чл. 177, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.

Като е достигнал до извод за законосъобразност на издаденото наказателно постановление и го е потвърдил, Районният съд е постановил допустимо и валидно, но несъобразено с материалния закон решение, което следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго- за отмяна на наказателното постановление.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1086/25.11.2013г. , постановено по НАХД № 2671/2013 г. на Плевенския районен съд и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 3278/23.09.2013г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Дирекция „Пътна инфраструктура” – гр София.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.