Р E Ш Е Н И Е

№ 104

гр.Плевен, 12 Март 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седми март, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Юлия Данева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

При секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 76 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 12 от 09.01.2014 г., постановено по НАХД № 3087 по описа за 2013 г., Районен съд – Плевен е отменил електронен фиш Серия К № 0724879 от 12.07.2013 г. за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на В.Г.К. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на 21 ал.2 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Областна дирекция на МВР - Плевен, в която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен и неправилен. Сочи се, че районният съд е отменил ЕФ с единствения мотив, че не са изпълнени методически указания рег. № ОВ-947/2011 г. на ГД „Национална полиция” и при неговото издаване скоростта не е намалена с 3 км.ч. Твърди се, че скоростта на преминаващия автомобил не е намалена при издаването на електронния фиш, отчитайки становището на Административен съд – Плевен, че методическите указания рег. № ОВ-947/2011 г. на ГД „Национална полиция” нямат силата на нормативен акт, който да задължи административнонаказващия орган да отразява в електронния фиш данни, които са различни от тези установени с техническото средство. Твърди се още, че именно това становище в ЕФ се отразява установената от техническото средство скорост, без тя да бъде намалявана според методическите указания рег. № ОВ-947/2011 г. на ГД „Национална полиция”. В заключение се моли за отмяна на решението на Районен съд – Плевен и за потвърждаване на електронния фиш.

От ответника в настоящето производство – В.Г.К., не е депозирано възражение по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът – Областна дирекция на МВР - Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът – В.Г.К., редовно призован, се явява лично и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е правилно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства районният съд е установил от фактическа страна, че ЕФ е издаден за това, че на 12.07.2013г. в 11.25часа на път ІІ-35, „Плевен-Ловеч”, км 10+300, с МПС „Ауди А3+ с рег.№ЕН 0037 ВС е извършено нарушение за скорост №130712014346 установено и заснето с автоматизирано техническо средство №0552-разрешена скорост 50км/ч., установено скорост 71км/ч., превишение на разрешената скорост с 21км/ч., като собственика на когото е регистриран МПС е В.К.. От правна страна съдът е счел, че клип №14346 от 12.07.2013г. представлява годно доказателствено средство за констатираното нарушение. Счел е още, че законосъобразно наказващият орган е издал обжалвания ЕФ като е приел, че К. е извършила нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП. Последното е мотивирано с нормите на чл.182 и чл.189 ал.4 от ЗДвП. Независимо от този извод, обаче, районният съд е приел, че след като наказващият орган не е съобразил Методически указания рег. № ОВ-947/2011 г. на ГД „Национална полиция” и не е намалил в издадения ЕФ скоростта на движение на автомобила с 3км/ч., т.е. от 71км/ч. на 68км/ч., е допуснал съществено нарушение на процедурните правила по установяване и квалифициране, респ. наказване на нарушението. Посочил е още, че наказващият орган е следвало да намали засечената скорост с 3км/ч. и да ангажира административно-наказателната отговорност на лицето на основание чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП е да наложи глоба в размер на 50лв. за превишение от 11 до 20км/ч. Счел е, че това намаляване е в полза на лицето и води до промяна на определената правна квалификация и съответно-санкция и след като не е сторено е нарушено правото на защита на К.. На това основание районният съд е отменил обжалваният електронен фиш.

Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е правилно като краен резултат, но по други отменителни мотиви, като съображенията за това са следните:

По делото не се спори, че в конкретния случай превишението на допустимата скорост е установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. В нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство. В тази връзка в ТР №1 от 26.02.2014г. на ОСК на ВАС, постановено по т.д.№1/2013г., което е задължително за органите на съдебната власт, тълкувайки чл.189 ал.4 и чл.165 ал.2 т.6 и т.7 от ЗДвП, е прието, че издаването на електронен фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им, работещи на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. Иначе казано, при използване на мобилни технически средства, обслужвани непосредствено от контролен орган, разпоредба на чл.189 ал.4 от ЗДвП е неприложима, като за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. В ТР е прието още, че прилагането на съкратената процедура по чл.189 ал.4 от ЗДвП в отсъствие на законово предвидените условия води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е лишено от възможността за оспорване на констатациите още в момента на тяхното установяване. В процесния случай е приложена процедурата по чл.189 ал.4 от ЗДвП и е съставен ЕФ при констатирано нарушение, заснето с мобилна система за видеоконтрол. Допуснато е съществено нарушение в процедурните правила по установяване, респ. наказване на нарушението, което обосновава отмяна на обжалвания ЕФ. Ето защо решението на Районен съд-Плевен, правилно по своя резултат, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 12 от 09.01.2014 г., постановено по НАХД № 3087 по описа за 2013 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.