Р E Ш Е Н И Е

№ 223

гр.Плевен, 7 Май 2014 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:                                                     Председател: Юлия Данева

                                                                 Членове:  Цветелина Кънева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря М. К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 73 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 1183 от 30.12.2013 г., постановено по нахд № 2487/2013 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 65530-F069654 от 25.07.2013 г. на Директор на дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Велико Търново, с което на Р.Д.А.,*** кооп” с ЕИК 114044463, с адрес с.Долни Луковит, ул. XXX, община Искър, на основание чл.53, във връзка с чл.27 и чл.3 ал.1 от ЗАНН е наложена глоба в размер 200 лева за нарушение на чл. 92 ал.2 от ЗКПО, за това, че не е подал годишна данъчна декларация по чл.92 ал.2 от ЗКПО за отчетната 2012 г. в законоустановения срок до 31.03.2013 г. по регистрация на данъчно задълженото лице.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Р.Д.А., който твърди, че кооперацията не съществува и няма доходи, поради което не е подал декларация.

В съдебно заседание касаторът  се явява лично и поддържа подадената жалба. Твърди, че кооперацията работи в сивия сектор на икономиката и не следва да подава декларация за нещо, което не съществува. Представя писмено становище, в което се позовава на нормативни текстове от различни закони, като  по същество претендира да бъдат отменени НП и съдебното решение, което го потвърждава. Към писменото становище е приложил жалба /на л.20 от делото/, в който твърди, че  е подал жалба до НАП да се обърне към прокуратурата за разследване на кооперация „Искър кооп“, но е получил мълчалив отказ. В тази жалба е посочено, че се позовава на чл.250 и чл.251 от АПК, без да е направено конкретно искане. След приключване на съдебното заседание е подадена и следваща молба, в която касаторът е поискал от съда да разпореди да се извърши проверка съобразно  чл.250, чл.251 и чл.253 от АПК, при която да се установи къде се намира сградата на кооперацията, канцеларията на същата, счетоводството , деловодителят, тракторите, прикачният инвентар, членовете на УС и КРС, земята на кооперацията, счетоводният баланс и заплатите на служителите, какъв вид дейност има кооперацията.

 

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Г., който оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на РС-Плевен.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, като се позовал на приложената по делото Заповед № ЗЦУ – 28 от 06.01.2010 година на изпълнителния Директор на НАП, съгласно която  директорът на офис на НАП - Плевен при ТД на НАП Велико Търново е овластен да издава наказателни постановления за извършени нарушение по ЗКПО. Районен съд Плевен приел, че ЗК “ Искър КООП ”, село Долни Луковит, община Искър, представлявано от  касатора е лице, подлежащо на облагане по реда на ЗКПО. От името на същата жалбоподателят, в качеството на представляващ следва да подава ежегодно декларация по чл. 92 ЗКПО. След справка в информационната система на НАП, служител на НАП – Велико Търново, офис Плевен установил, че за кооперацията в село Долни Луковит не е подавана следващата се декларация по чл. 92 ал.2 ЗКПО за календарната 2012 година. На 08.07.2013 година в офис Плевен на ТД на НАП Велико Търново, жалбоподателят А. депозирал декларация по чл. 92 ал. 2 от ЗКПО от името на кооперацията. На същата дата на А. бил съставен акт за извършено административно нарушение по чл. 92 ал. 2 ЗКПО, а именно: като задължено лице по същия закон не било подало годишна данъчна декларация по чл. 92 ал. 2 ЗКПО за финансовата 2012 година, а именно в срок до 31.03.2013 година. Актът бил съставен лично в присъствието на жалбоподателя, който го  подписал без възражения.  Впоследствие било издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира  А. с глоба  в размер на 200 лв.за извършено нарушение по чл. 92 ал. 2 от ЗКПО.

Съдът установил горната  фактическа обстановка по безспорен начин въз основа на представените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели Ц., Ц. и Б., снети непосредствено в съдебно заседание, които кореспондират помежду си, поради което и съдът ги кредитирал с доверие и ги възприел  като обективни и безпристрастни.

  При така приетото за установено от фактическа страна съдът приел жалбата за неоснователна. Съдът изложил мотиви, че представляваната от жалбоподателя кооперация е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2 ал. 1 т. 1 ЗКПО във вр. чл. 3 ал. 1 т. 1 от същия закон и подлежи на облагане с корпоративен данък и следва да подава годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Според Районен съд разпоредбата на чл. 92 ал. 2 от ЗКПО установява по императивен начин  задължението и за представляващият кооперацията да подаде в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице, годишната данъчна декларация . Позовал се на  събраните по делото гласни и писмени доказателства, от които установил, че жалбоподателят не е  депозирал следващата се декларация по ЗКПО в законоустановеният срок,  а направил това едва на 08.07.2013 година.  

Предвид изложеното съдът приел за установено по несъмнен начин,   осъществяването на всички признаци от състава на нарушение по чл. 92 ал. 2 ЗКПО. Разпоредбата на чл. 92 ал. 3 ЗКПО въвежда изключение за някои от данъчно задължените лица по закона да не подават единствено годишен отчет за дейността си, които едновременно са изпълнили следните условия - не са извършвали дейност през годината и не са отчели приходи или разходи за годината съгласно счетоводното законодателство. Приел, че този случай не е сред тях.  Съдът приел  за установен по безспорен и категоричен начин факта на извършване на описаното в акта и наказателното постановление нарушение по чл. 92 ал. 2 ЗКПО, което е такова на формално извършване и  се санкционира  по реда на чл. 264 ал. 1 във вр. чл. 261 ал. 1 от ЗКПО  с глоба . Съдът счел, че нейният размер е съобразен с конкретната тежест на извършеното нарушение.

 На тези основания съдът потвърдил оспореното пред него наказателно постановление.

Касационният състав се произнася в пределите на чл. 218 от АПК само по посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон следи служебно.

Административен съд Плевен намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от Районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Мотивите на съда са подробни, ясни и логични, и се споделят напълно от настоящия състав, поради което не следва да се преповтарят.  Районният съд обосновано е приел, че НП е издадено от компетентен орган, в съответствие както с материалния, така и с процесуалния закон.

Видно от приобщените по делото на ПРС удостоверения, отразяващи актуалното състояние на кооперацията /л.6 и л.47/, както и от  служебна справка на съда от търговския регистър на основание  чл.28 вр. чл.8 от Закона за регистър Булстат, за което има приложено писмено удостоверение по настоящото дело на л.12 се установи, че  кооперацията, чийто представляващ е наказан с оспореното НП, не е заличена от търговския  регистър и в качеството си на данъчно задължено лице е адресат на задължението по чл.92,  2 от ЗКПО. Безспорно е установено, че данъчната декларация не е подадена в установените в ЗКПО срокове, което не се оспорва и от касатора. Представляваната от касатора кооперация  подлежи на облагане по реда на ЗКПО, независимо от факта дали  развива дейност, тъй като задължение за подаване на декларация е установено и по отношение на лицата, които не извършват стопанска дейност. Такава хипотеза е предвидена единствено по отношение на задължението за подаване на годишен финансов отчет, установено с разпоредбата на  чл. 92, ал. 4 от ЗКПО и касае данъчно задължени лица, за които са налице двете кумулативно предвидени предпоставки в т.1 и т.2 на същата разпоредба, но не освобождава  ДЗЛ от задължението за подаване на годишна декларация. Ето защо при правилна преценка на приобщените по делото доказателства, съдът е достигнал до обоснования и правилен извод за съставомерност на вмененото нарушение и законосъобразност на атакуваното НП. На касатора е наложено административно наказание „глоба” за годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, която той не е подал в ТД на НАП Плевен в качеството си на представляващ ЗК“Искър кооп“ за отчетната 2012 год. Нарушението е квалифицирано от АНО като такова на разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗКПО и за него му е наложена санкция на основание чл.264, ал.1 вр. чл.261, ал.1 от ЗКПО. Съгласно разпоредбите на чл.264, ал.1 вр. чл.261, ал.1 от ЗКПО,  управител, ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, който с действие или бездействие е допуснал не подаване на  декларация по ЗКПО, неподаване  в срок, непосочване или невярно посочване на данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв. От прочита на разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗКПО се налага извод, че законът алтернативно вменява задължението за подаване на ГДД на лимитивно изброени правни субекти, които, при неизпълнение на това задължение, стават административно -наказателно отговорни лица. Задължението е на този от изброените в разпоредбата субекти, който разполага с представителни правомощия спрямо организацията, за резултатите от дейността на която следва да подаде съответна информация.  В този смисъл и на основание чл.26 от Закона за кооперациите, именно председателят на кооперацията, какъвто не се спори между страните, че е касаторът, представлява кооперацията и ръководи нейната текуща дейност, в това число носи отговорност за отчетността и в този смисъл има управителни функции по отношение на данъчно задължено лице по ЗКПО –чл.2, ал.1, т.1 вр. чл.1, изр.2 от Закона за кооперациите.  Поради изложеното на общо основание последният е субект на административнонаказателна отговорност при неизпълнение на определено законово задължение.

Оплакванията в касационната жалба и в последващите представени по делото от касатора писмени документи са неоснователни, по следните съображения:

Позоваването от страна на касатора на разпоредбите на чл.250 и чл.251 от АПК в случая е неоснователно. В хипотезата на чл. 250, ал. 1 от АПК е предоставено право на всеки, който има правен интерес, да иска прекратяване на неоснователни действия, при което следва да са налице три предпоставки: наличие на фактически действия; те да са извършени от административен орган или длъжностни лица и да не се основават на административен акт или на закона. В конкретния случай се касае за неизпълнение на предвидено в нормативен акт задължение за подаване на годишна данъчна декларация за дейността на една кооперация. Установеното от закона задължение следва да се изпълни в определените от същия срокове, а неизпълнението в същите е скрепено със санкция. Всички данни по делото единно и безпротиворечиво сочат липса на фактически действия, срещу които наказаното лице да се защитава по реда на чл. 250 от АПК.

Недопустимо за разглеждане от настоящата инстанция е и искането, направено от касатора с писмената молба на л.29 от делото за проверка съобразно  чл.250, чл.251 и чл.253 от АПК, при която да се установи къде се намира сградата на кооперацията, канцеларията на същата, счетоводството , деловодителят, тракторите, прикачният инвентар, членовете на УС и КРС, земята на кооперацията, счетоводният баланс и заплатите на служителите, какъв вид дейност има кооперацията. От една страна, недопустимо е едва в касационната инстанция да се правят доказателствени искания, които са свързани с установените в първата инстанция факти. От друга страна, не е посочено в каква връзка се прави това искане, какви изводи  във връзка с констатираното нарушение биха могли да променят тези установявания. С оглед забраната за фактически установявания съгласно разпоредбата на чл. 220 от АПК касационната инстанция извършва преценката си за прилагане на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. ПРС правилно е установил релевантните за спорното право  факти и спрямо тях правилно е приложил закона. Неотносими към отговорността на касатора за вмененото му нарушение се явяват въпросите , повдигнати с молбата на л.29, тъй като декларация  от представляващия кооперацията следва да бъде подадена независимо от финансовия резултат, който дружеството е реализирало за съответната година, и както вече беше посочено-дори  в случаите, когато не извършва стопанска дейност и не отчита резултат. Касаторът дължи подаването на данъчна декларация във всички случаи и независимо от реализирания от кооперацията финансов резултат. В случай че ( и както твърди в писмените си изложения) кооперацията развива дейност в „сивия сектор”, А. като представляващ същата би могъл да възложи, респ. да изиска извършването на финансова ревизия за дейността на задължения субект. Във всички случаи, обаче, и независимо от  резултатите от същата, представляващия кооперацията дължи подаването на декларация, в която да отрази съответния финансов резултат от дейността на субекта.

Не на последно място следва да се посочи, че касаторът разполага  с възможността  да подаде жалба  до органите на прокуратурата, в случай, че смята , че във връзка с дейността на кооперацията   е извършено или се извършва престъпление. Последното обаче няма отношение към задължението на самата кооперация и на нейния представляващ ежегодно да подават декларации за резултатите от осъществяваната стопанска дейност.

Ето защо, като е достигнал до извод за съставомерност на вмененото на касатора деяние, ПРС е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1183 от 30.12.2013 г., постановено по нахд № 2487/2013 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.