РЕШЕНИЕ

№ 163

град Плевен, 26.03.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. КАЛИНА ПЕЦОВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар М.К. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 70/2014 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Митница-Свищов, срещу решение № 142 от 27.12.2013 г. на Районен съд – гр. Левски, постановено по нахд № 473/2013 г. с доводи, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Посочва се, че неправилно съдебният състав е достигнал до извода, че на лицето са наложени две наказания за едно и също нарушение. Твърди се, че са били безспорни доказателствата, които са предоставени с преписката, че на лицето е наложена глоба с фиш затова, че държи акцизни стоки без акциза да е заплатен или обезпечен. Навеждат се доводи, че Районен съд гр. Левски неправилно е извел своите изводи от чл. 126а от ЗАДС, който не е цитиран никъде нито от актосъставителя, нито от административно-наказващия орган, респективно неправилни и немотивирани се оказват изводите на въззивната инстанция в този смисъл. Твърди се, че при извършването на проверката при жалбоподателя са констатирани две отделни нарушения-изваряване на етилов алкохол без задължителна регистрация по ЗАДС и държане на акцизни стоки, за които лицето не притежава документ за заплатен или обезпечен акциз. Изразява се несъгласие относно това, че за готовия продукт(ракия) следва да се изследва въпроса, дали той представлява предмет на нарушение или не в рамките на това административно производство, тъй като е относим към второто нарушение. Посочва се, че за целите на производството по установяване и доказване на нарушението, наказуемо по чл. 109, ал.1 от ЗАДС, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3 от 2006 г. на МФ се вземат проби по 4 бр. като накрая се формират 2 л. за лабораторията, една за дееца и една контролна проба, която се съхранява в митническото учреждение. Навеждат се доводи, че предмет на нарушение не се описва или доказва и няма отношение към производството по установяване нарушение по чл. 109 от ЗАДС. Твърди се, че може и следва да се носи отделна отговорност ако едно лице е произвеждало и държало акцизни стоки, именно защото ЗАДС ги въздига като отделни нарушения. Сочи се, че за административния орган не е налице възможност да задържи и отнеме в последствие извареното количество в рамките на производството по установяване на нарушение (наказуемо) по чл. 109,ал.1 от ЗАДС и това при положение, че за тези стоки съгласно чл. 107ж от ЗАДС се дължи акциз на общо основание. Посочва се, че поради тази причина, количествата произведен дестилат са предмет на производство по установяване наличието на документи, доказващи заплащането или обезпечаването на дължимия по ЗАДС акциз. Навеждат се доводи, че Районен съд гр. Левски е приложил неправилно Закона и в следващите изложени в решението мотиви, с които се визира незаконосъобразност на наказателното постановление. Твърди се, че ЗАДС не освобождава напълно от задължение за акциз. Посочва се, че не е налице регистриран специализиран малък обект за дестилиране, за да се говори изобщо за производство от такъв обект. Сочи се, че не е вярно че не се дължи акциз за установеното количества. Навеждат се доводи, че не е вярно, че в наказателното постановление е записано нарушение на чл. 109,ал.1 от ЗАДС, както и че става дума за нарушена разпоредба на чл. 60, ал.2, което е наказуемо по чл. 109,ал.1 от ЗАДС. Твърди се, че никъде административно-наказващият орган не сочи, че е нарушен чл. 109 от ЗАДС. Посочва се, че жалбоподателят адекватно е разбрал своето нарушение, разпоредбата, която е нарушил и разпоредбата, по която му се определя наказанието „глоба”. Изразява се несъгласие и с визирания порок от съда, според който в наказателното постановление е посочен чл. 109, ал.1 и ал.2, което водело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Сочи се, че административно-наказващият орган е приложил коректната разпоредба, що се отнася до санкционна разпоредба и е наложил минимума на глобата за този тип нарушения по ЗАДС. Моли се да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и да бъде оставено в сила наказателно постановление № 368/01.11.2013 г. на и.д.началника на Митница-Свищов.

В съдебно заседание касаторът – Митница-Свищов, не се явява, не се представлява.

Ответникът – В.М.Ч. ***, представлява се от адв. А. А. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, който моли да бъде оставена жалбата без уважение и да бъде потвърдено решението на Районен съд - Левски като правилно и законосъобразно. Заявява, че безспорно са установени обстоятелствата, които съда е обсъдил в своето решение и на база на същите е постановил решение, с което е прогласил незаконосъобразността на обжалваното НП.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 368/01.11.2013 г. на началника на Митница-Свищов, с което на В.М.Ч. ***, за това че на 11.07.2013 г. при извършена проверка на частен имот-къща, находяща се в гр. Левски, общ. Левски, обл. Плевен, ул. „Васил Друмев” № 11, собственост на В.М.Ч. е било установено, че в стопанска постройка в двора на имота е монтиран един брой дестилатор/казан за изваряване на спиртни напитки (ракия), който е бил в режим на работа и при поискване от страна на контролните органи В.М.Ч. не е представил удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране - нарушение на чл. 60 и на основание чл. 109, ал. 1 и ал. 2 от ЗАДС във връзка с ал. 2, чл. 124 ал. 3 и чл. 128 от ЗАДС, чл. 24 и чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 1000(хиляда) лв.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено в несъответствие със закона. Установено е по делото, че лицето е имало монтирано в двора на имота си казан за изваряване на спиртни напитки, който е бил в режим на робота и за който не е представил удостоверение за регистрация. Съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗАДС алкохолни напитки с код по КН 2208 (ракии) могат да се произвеждат и в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране. По делото е установено, като са взети и изследвани проби от етилов алкохол, който е бил изтекъл под казана в кофа, че е налице алкохолна напитка, отговаряща на изискванията на тези с горепосочения код и както бе посочено не е представено удостоверение за регистрация. Административно-наказателната отговорност на лицето е ангажирана за нарушение на чл.60, ал. 2 от ЗАДС по реда на чл.109, ал. 1 и ал. 2 от с.з и изводите на първоинстнационния съд, че се касае за нарушение, за което е наложена и глоба с фиш и е издадено НП са неправилни. И в АУАН и НП административно-наказващият орган е описал обстоятелства, относими към установеното административно нарушение по чл. 60, ал. 2 от ЗАДС, като количеството на етиловия алкохол, който е изследван на място, е с оглед установяване на код на алкохолната напитка, с оглед установяване, дали е налице изпълнителното деяние на административното нарушение – производството на алкохолни напитки с код 2208 в регистриран СМОД. Съдът намира, че в случая нито в АУАН, нито в НП е описан фактически състав на нарушение по чл. 124 от ЗАДС, за което е издаден фиш за маловажен случай на административно нарушение и за което може да бъде издаден АУАН само в хипотезата на чл. 39 ,ал. 3 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 142 от 27.12.2013 г., постановено по НАХД № 473/2013 г. на Районен съд – гр. Левски, като вместо него постановява:

Потвърждава наказателно постановление № 368/01.11.2013 г. на и.д. началника на Митница-Свищов .

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.